ВЪВ ФОКУСА НА КРИТИКА - списание "КИНО" - брой 4/2017

Списание "КИНО" - брой 4/2017

филмовата критика за:

 

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е КПД НА ФИЛМА ИЛИ ЗА НИСКОБЮДЖЕТНИЯ ШАНС

©  Божидар Манов

Погледнато статистически и обективно – днешната фестивална съдба на новото българско кино може да не е отлична, но е добра. Не са необходими много усилия, за да си припомним веднага респектиращ списък от заглавия и фестивали, на които те са били селектирани и дори отличени. При това фестивали от ранга на Сан Себастиян, Локарно, тази година и Кан! Защото до неотдавна по електронната поща ни заливаше всекидневен възторг за отличия на български филми от „престижни” фестивали с ранг като Търну Мъгуреле или Баня Лука.

Списание "КИНО" - брой 3 / 2015

Списание "КИНО" - брой 3 / 2015

филмовата критика за:

МАГИЧЕСКОТО ИЗПЛУВАНЕ НА СОЗОПОЛ

© Ингеборг Братоева

На светлата памет на Александър Янакиев

Докато работех над този текст, ме застигна страшната новина за смъртта на моя приятел и колега Сашо Янакиев. Припомних си  постоянните ни ожесточени спорове за мястото на арт филмите в съвременното българско кино. С типичното си чувство за хумор Сашо не пропускаше случай да се пошегува с моето пристрастие към заглавия, адресирани към киноманското малцинство.

Сашо, поднасям ти този текст с надеждата, че границата между двата различни свята, които вече обитаваме с теб,  е пропусклива, такава, каквато я вижда нашият общ приятел Коце Бонев.

Разчитам, както винаги, на  чувството му за хумор.

Списание "КИНО" - брой 2 / 2015

Списание "КИНО" - брой 2 / 2015

филмовата критика за:

НАКАЗАНИЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

© Ирина Канушева

„Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказва проста история. Провинциална учителка обира банка, за да си плати дълговете. Възхитително е умението на режисьорите да напипват знакови за времето случки от живота, малки драми на малки хора, от които става голямо кино. И не защото актьорите са се развихрили в драматично или комично амплоа – зрителят не потъва в сълзи нито от мъка, нито се просълзява от смях, но филмът така се запечатва в съзнанието, че те кара да мислиш дълго след това. Различен, пестелив и премерен, точен. Великолепен състав на актьорите в малките роли, (Иван Бърнев, Иван Савов, и най-вече Стефан Денолюбов) които щрихират от три страни безизходицата, в която живеем, и надграждат един над друг, като всеки си заема перфектното място във филма. Наскоро чух, че в чужбина зрителите мислели, че Маргита Гошева не е актриса, а истинска учителка...

Списание "КИНО" - брой 2 / 2014

Списание "КИНО" - брой 2 / 2014

филмовата критика за:

"ОТЧУЖДЕНИЕ"

автор - Иван Стефанов

филмовата критика за:

"ОТЧУЖДЕНИЕ" ОТ СОБСТВЕНОТО НИ КИНО

автор - Ирина Иванова


"ОТЧУЖДЕНИЕ"

© Иван Стефанов

В последно време в нашата все още скромна филмова индустрия забележимо нарасна присъствието на филмовите сериали. На тази основа започнаха да изчезват границите между филмовите произведения за кино, телевизия и видео. В този общ кюп неочаквано се появи и филмът „Отчуждение” – като заглавие на Българската национална телевизия. Но той още от пръв поглед нямаше белезите на серийните филмови продукти. Последните се отличават с позитивна предварителна реклама, с динамичен, задъхан сюжет и скоростно навлизане в темата, с участието на известни актьори и изобилни диалози, с дългото, понякога безкрайно отлагане на финала. Нищо подобно няма в „Отчуждение” – филмът на непознатия за мене режисьор Милко Лазаров се появи абсолютно безшумно и досега е лишен от особена реклама.

Списание "КИНО" - брой 1 / 2014

Списание "КИНО" - брой 1 / 2014

филмовата критика за:

ПРОБЛЕМЪТ С ЕТИКАТА И ДРУГИ ИСТОРИИ

© Боряна Матеева

За радост на всички, 20-ят юбилеен „Златен ритон” показа зрелост на мисленето, владеене на формата, експериментаторски хъс, стабилно и възходящо движение на всички поколения в българската документалистика. Видяхме искрената загриженост на кинематографистите за социалната безпътица и желанието за осветляване на болезнени отрязъци от историята. Имаше артистизъм и воля за истинност. Защото документалистиката е преди всичко обективно и цялостно представяне на действителността в иманентната й сложност. В тази общо взето позитивна картина за мен се очерта един проблем, който, разбира се, не е нов, но който е фундаментален при заниманията с реално съществуващи хора, случки, събития. А още повече – съществували. Ще го нарека с известно намигане  - проблемът с етиката и други истории…

Списание "КИНО" - брой 3 / 2013

Списание "КИНО" - брой 3 / 2013

филмовата критика за:

"ДЖУЛАЙ"

© Антония Ковачева

 

Пиша този текст, докато температурата на въздуха отвън е 30 градуса на сянка, а протестите срещу правителството на Орешарски и парламента, който го гласува преди 20 дни, доближават точката на кипене. И изобщо не ми е до рецензии в момента. Не мога ред да родя от февруари, когато сметките за ток скочиха внезапно и тройно, хората излязоха на улицата, а социолози, политици и медии безропотно припознаха за техни представители шепа нискочели и слабообразовани субекта. Нещо изведнъж се изкриви, логиката закуца, смисълът потъна.

Списание "КИНО" - брой 2 / 2013

Списание "КИНО" - брой 2 / 2013

филмовата критика за:

БЪЛГАРСКИЯТ ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕРИАЛ

КАТО ЧУЖД И КАТО СВОЙ

© Митко Новков

 

Започвам да пиша, правейки две задължителни уговорки. Първата: във вниманието ми влизат най-вече и преди всичко българските сериали. Доколкото ще идва реч за чужди, те ще са повече за сравнение, отколкото за анализ. Втората: сериалът обикновено е продукт на телевизия с търговска ориентираност (изключение, разбира се, прави Националната телевизия, вероятно поради това „Под прикритие“ е тъй пищен и ефектен).

Списание "КИНО" - брой 1 / 2013

Списание "КИНО" - брой 1 / 2013

филмовата критика за:

"ЦВЕТЪТ НА ХАМЕЛЕОНА" – ФИЛМ ХАМЕЛЕОН

© Пенка Монова

 

И децата знаят, че хамелеонът няма цвят. Той взима окраската на околната среда, за да се пази от врагове и намира плячка, без превес на едното над другото - и двете функции са от значение. Във филма „Цветът на хамелеона” това е цветът на въздуха над града, където арестуват и следят хора заради романи. Но продължават да печатат книги, горят ги, четат ги на глас в леглото и най-лошото от всичко това – вярват им!

Жанрово може да бъде определен всякак – черна комедия, политически психотрилър и каквото се сетите още. Аз лично бих го третирала като черен любовен филм. Но както и да го определим, филмът се изплъзва. Формулиран веднъж по някакъв начин, той веднага те навежда на други асоциации и аналогии.

Списание "КИНО" - брой 6 / 2012

Списание "КИНО" - брой 6 / 2012

филмовата критика за:

МЕТАМОРФОЗИ НА ТАЛАНТА

© Вера Найденова разговаря с режисьора Борислав Колев

Операторът Емил Христов реализира като режисьор филма „Цветът на хамелеона”;

кинокритикът Борислав Колев – като сценарист и режисьор филма „Стоичков – истината за легендата”... Несъмнено това са два от най-интересните факти в живота на българското кино от последно време.

 

Някога един голям театрален критик написал пиеси, а негов колега ги окачествил като „илюстрации към любима театрална теория”. Може ли да се каже, че филмът „Стоичков” е илюстрация към твои любими теории за киното и за футбола едновременно?

Списание "КИНО" - брой 3 / 2012

Списание "КИНО" - брой 3 / 2012

филмовата критика за:

БЪЛГАРСКИЯТ ИГРАЛЕН ФИЛМ И НЕГОВИТЕ СОЦИАЛНИ ПРОЕКЦИИ

Този проект се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура” и

има за цел да анализира и осмисли аспектите,

с които българското игрално кино се вписва в съвременния социален и културен живот. 

Художествена реализация на филма, параметрите и каналите за реализация на филмовия продукт

ще бъдат между основните дискутирани теми 

 

За новото българско кино и новите вируси

автор - Ирина Иванова

филмовата критика за:

МЕЖДУ МИТОЛОГИЧНОТО И ИСТОРИЧЕСКОТО ВРЕМЕ

Свободни размисли около три нови български документални филма

автор - Елена Михайловска


За новото българско кино и новите вируси

© Ирина Иванова

Пиша този текст в 6 сутринта, борейки се с ужасяващ летен грип и физически ми е толкова зле, че някак мозъкът ми отказва да овладее нещата, които искам да кажа. Темата за съвременното българско кино е много важна и е възможна най-вече поради факта, че слава богу такова има. Така че много ми се иска в самото начало да направя уточнението, че въпреки всичко най-важното е да се снимат български филми. Ничие его и мнение не са по-важни от това. Второто уточнение, което искам да направя е, че текстът е написан по-скоро под формата на мнение в блог и вероятно му липсва структура и така нататък. От летния грип е. Но пък колко е хубаво, свободно и щастливо, че съществува и такава форма на изразяване на мнение – блог.

Списание "КИНО" - брой 1 / 2012

Списание "КИНО" - брой 1 / 2012

филмовата критика за:

БЪЛГАРСКИЯТ ИГРАЛЕН ФИЛМ И НЕГОВИТЕ СОЦИАЛНИ ПРОЕКЦИИ

Този проект се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура” и има за цел да анализира и осмисли аспектите, в които българското игрално кино се вписва в съвременния социален и културен живот. 

Художествена реализация на филма, параметрите и каналите за реализация на филмовия продукт

ще бъдат между основните дискутирани теми 

 

ЕФЕКТЪТ НА БУМЕРАНГА - анализ на ВЕРА НАЙДЕНОВА

филмовата критика за:

"ЦАХЕС" на АНРИ КУЛЕВ

автор - Боряна Матеева


Ефектът на бумеранга

© Вера Найденова

Предложената от редакцията тема е значителна и актуална. Пояснението, че във връзка с нея ще бъде разгледан широк кръг от проблеми – от производството до каналите на реализация на филмовия продукт - отваря голям хоризонт пред разговора. Но това налага и някои  уточнения от по-общ и по-частен характер.

75.godini.spisanie.kino