Списание "КИНО" - брой 2 / 2011

филмовата критика за игралните ФИЛМИ:

"LOVE.NET" на ИЛИЯН ДЖЕВЕЛЕКОВ

"Лора от сутрин до вечер" на ДИМИТЪР КОЦЕВ - ШОШО

"LOVE.NET"- ЕМОЦИИ

© Катерина Ламбринова

Самотата на човека от модерната епоха се премества в постмодерната виртуална вселена, където сам изграждаш фрагментарния профил на своето идеално Аз. Тук „изчезването” става по-лесно, „без тряскане на врати, без извинения”. Интернет ескейпизмът е проблем, с който се занимава филмът на Илиян Джевелеков „Love.net“, макар и да не си поставя за цел да го изследва във всичките му измерения.

Филмът борави с полисюжетна драматургична схема, която обиграва различните акспекти на възможното търсене на компенсаторни източници на емоции в Интернет. Трябва да се отбележи, че всяка история е градена в различен жанр, което, макар и обосновано, води до известна еклектичност.  

Списание "КИНО" - брой 3/4 2010

филмовата критика за:

"МИСИЯ ЛОНДОН" НА ДИМИТЪР МИТОВСКИ

"ФУТБОЛНИ ХАМЕЛЕОНИ" НА СТОЙЧО шИШКОВ

ИГРАЧКА - ПЛАЧКА / "МИСИЯ ЛОНДОН"

©  Марияна Христова

„Мисия Лондон” преизпълни плана, който зададе още на ниво проект. Въпреки някои опасения, че ще се окаже бутафорна клоунада в стил „Испанска муха” на Киран Коларов, заради всевъзможните местни знаменитости в кадър, резултатът не буди поводи за сравнение. И съвсем логично – съвестно е базиран върху забавния, остроумен и актуален едноименен роман на Алек Попов, четен и харесван от по-широка аудитория, а още в трейлъра, който тръгна четири месеца преди премиерата, демонстрира атрактивна визия и широк финансов размах не само като за българска, но и като за европейска продукция. Козовете в кастинга пък са любимият на Гай Ричи британец Алън Форд от „Две димящи дула” и „Гепи”, чието лице респектира и подсказва какъв тип комедия да очакваме; и космополитът Томас Арана, когото сме гледали както в „Гладиатор”, така и в последния късометражен филм на Митовски и Камен Калев „Лошият заек”.

Списание "КИНО" - брой 2 / 2010

филмовата критика за:

"ДЪРВЕНОТО ЕЗЕРО" НА ЯСЕН ГРИГОРОВ

"ПОХИЩЕНИЕТО" НА ПЛАМЕН МАСЛАРОВ

“ДЪРВЕНОТО ЕЗЕРО”  ЗАДАВА НЕОЧАКВАНИ ВЪПРОСИ

©  Надежда Гюрова

Шокиращ, объркан, натуралистичен и до известна степен жесток, „Дървеното езеро” е режисьорски дебют на Ясен Григоров. Филмът е частна продукция, реализирана без подкрепата на НФЦ. Премиерата провокира противоречиви емоции сред публиката – някои зрители усетиха тежестта на зададените въпроси, други останаха равнодушни, а голяма част си тръгнаха усмихнати, не разбрали за какво става дума и щастливи в безразличието си. Хибридният характер на филма, невъзможността за точното му жанрово дефиниране, липсата на ясно определена идея или еднозначно послание, превръщат дебюта на Григоров в предизвикателство. Пред погледа на безименния главен герой (в ролята Стоил Атанасов) на екрана дефилира необичайно пъстро множество от хора, докато героят търси опора за собственото си съществуване, превръщайки се в „хирург” на съзнанието на събеседниците си.

Списание "КИНО" - брой 1 / 2010

филмовата критика за игралния ФИЛМ:

"раци" НА Иван черкелов

МОДЕРНО АВТОРСКО КИНО

©  Людмила Дякова

Открих Иван Черкелов още с дебютния му филм „Парчета любов” и за мен, а убедена съм, не само за мен, той е сред най-талантливите режисьори, по-точно е да се каже, творци в българското кино. Всеки от филмите му е ярък артефакт в ценностната система на съвремието ни. Това съвсем не означава, че приемам филмите му безрезервно и нямам възражения и съпротива към някои от изложените в тях тези и начина, по който са интерпретирани. Почти всеки негов филм - от дипломния   „Балада”, през „Парчета любов”, „Търкалящи се камъни”, „Стъклени топчета”, „Обърната елха” до най-новия „Раци” (продуцент “Клас филм”, на който Черкелов е и сценарист) - предизвиква поляризация на мненията: от абсолютно фаворизиране до яростно отричане, при това тотално и в двете посоки, което е своеобразно потвърждение за таланта му - защото безцветните и безлични произведения се отминават тихомълком или със снизходително разбиране.

Списание "КИНО" - брой 5-6 / 2009

филмовата критика за игралните ФИЛМИ:

"КОЗЕЛЪТ" НА ГЕОРГИ дЮЛГЕРОВ

"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" НА КАМЕН КАЛЕВ

ИЗВЪН КЛИШИРАНИЯТА НА БАЛКАНСКОТО

©  Митко Новков

„Козелът” – сц. Георги Дюлгеров и Кристин Димитрова, реж. Георги Дюлгеров, е филм, за който чух противоречиви мнения. На едни им се виждаше муден и с твърде голяма преекспонираност на образите, на други пък – че е забавен, приятен и важен. Няма да крия, че аз съм от вторите. И не само защото „Козелът” е ведър филм, което по някакъв начин влиза в унисон с балканската ми душевност, но най-вече защото е филм, който излиза тъкмо от клишетата на балканското, особено много разигравани от разни местни режисьори, подражавайки безпаметно на Емир Костурица.

Списание "КИНО" - брой 4 / 2009

филмовата критика за ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ФИЛМИ:

"ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ" НА МАЛИНА ПЕТРОВА

"ЕВРОПОЛИС - ГРАДЪТ НА ДЕЛТАТА" НА КОНСТАНТИН БОНЕВ

Подпалването на Партийния дом

"ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ"

Фактите. Свидетелствата. Участниците. Илюзиите. Манипулациите.

Истината?

© Искра Димитрова

Не знам колко хора днес, особено от по-младите поколения, имат представа за могъщите възможности в природата на документалното кино да улавя и осмисля обществените процеси. Това кино отдавна изчезна от… изчезналите киносалони (мултиплексите са програмирани по принцип за entertainment, не толкова за художествено познание). Телевизиите пък се впуснаха в състезание на територията на същия този entertainment с всевъзможни риалитита, айдъли и брадъри, изтласквайки филмовия Документ, ако въобще се сетят за него, в по-негледаемите часови пояси.

Затова съм повече от убедена, че стига да имат възможност да видят новия, подчертавам, тричасов документален филм "Приключено по давност" на Малина Петрова, зрителите масово ще изпитат потресение от силата, значението, смисъла на Документа в този филм. На Документа за най-новата ни история, която все още е и наше настояще. На Документа за все несъстояващия се докрай наш обществен преход. На Документа, криещ в себе си възможните отговори за неговата мъчителност, за неговата неизбродимост и до днес – 20 години след 10 ноември 1989…

Списание "КИНО" - брой 2 / 2009

филмовата критика за:

"Единствената любовна история, която Хемингуей не описа" НА СВЕТОСЛАВ ОВЧАРОВ, "Хъшове" НА АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ, "Прогноза" НА ЗОРНИЦА СОФИЯ:

"ЕДИНСТВЕНАТА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ, КОЯТО ХЕМИНГУЕЙ НЕ ОПИСА..."

©  Петя Александрова

Още заглавието ни обърква – поетично е, но трудно се запомня и за какво ли става дума? Имаме две кукички за зрителя: Хемингуей – но че е той, всъщност, би трябвало да се разбере в последния кадър. Любовна история – а такава няма, напротив, лъха на безлюбие от началото до края.