СПИСАНИЕТО НА МОЯ ЖИВОТ
Неда Крънзова -Станимирова
Позволявам си парафраза на заглавие, в което Стефан Продев бе нарекъл Валери Петров "Поетът на моя живот". Не че списание "Киноизкуство", по-късно – "Кино", е било "върхът". Имаше и наши, и чужди периодични издания за литература, кино и други изкуства, от които повече съм се възхищавала и учила, в някои от които съм и сътрудничела. Но именно "Кино(изкуство)" бе и си остана списанието, най-тясно свързано с личната ми съдба.
Всъщност, бях прописала най-напред в сп. "Театър". Обаче "Киноизкуство", в лицето на незабравимия бай Яко Молхов, който в края на 50-те и началото на 60-те години съумя да го превърне в огнище на свободомислие, в притегателен център и поприще за изява на цяло поколение млади автори, насърчи първите ми опити в кинокритиката и решимостта ми киното да заеме основно място в живота ми...
ВЪЗНАГРАДЕНИ УСИЛИЯ
С режисьорката Милена Андонова разговаря Мариана Христова
… Имате ли усещането, че в чужбина приемат по-добре българското кино, отколкото тук? Като че ли обликът на киното ни, погледнат отвън, не е толкова печален, колкото на нас ни се струва.
Ами, да. Когато преди време на Берлинале в една паралелна програма беше включен филмът на баща ми Методи Андонов "Бялата стая" и аз бях поканена да го представя от позицията на участник, след прожекцията при мен дойде шефът на тяхната филмотека и каза: "Къде сте ги крили тези филми? Ние защо не знаем за тях? Това е европейско ниво."... Но за да се усети присъствието на българското кино, трябва не само да се говори за него, а да има и процес, атмосфера на конкуренция и производство, за да се раждат нормални филми…
ПОПОВО 2006
ПОВЕЧЕ РАБОТЕН, ОТКОЛКОТО ЮБИЛЕЕН
Людмила Дякова
Като на шега Фестивалът за операторско майсторство "Златното око" в памет на Димо Коларов стигна до своето 5-то издание, което се състоя в края на май в Попово. Този своеобразен юбилей е показателен за мястото и авторитета на фестивала като културно събитие както за града, така и за цялата ни кинематографична общност. И друг път съм изказвала възхищението си от професионализма и гостоприемството на домакините от Попово, които успяват да създадат максимално добри условия и като работна среда, и като творческа атмосфера, а"и с подобаваща празничност и усет за веселие. Знам за амбициите на "Златното око” да прерасне в международен форум и сигурно това ще стане, но както каза и един от чуждестранните гости Андреас Фишер Хансен, председател на Асоциацията на европейските оператори IMAGO: "Важно е фестивалът да го има и е чудесно, че българските оператори имат свой професионален форум."
Имаше какво да се види и върху какво да се дискутира в Попово 2006. Освен филмите в конкурсната и съпътстващите програми с особено внимание се възприе презентацията на UVT на най-новите технологии на Sony в областта на дигиталното кино. Интерес предизвикаха и фотоизложбите на юбилярите – операторите Иван Цонев и Константин Занков. Експозициите бяха така аранжирани, че творбите на двамата автори, освен че са показателни за високото им фотографско майсторство, за техните творчески пристрастия и провокации, като че ли кореспондираха помежду си, създавайки усещане за приемственост между самите изобразявани обекти, особено що се отнася до цикъла актьорски портрети...