СПИСАНИЕ "КИНО" БРОЙ 6 / 2004

“Има каскади и каскади”

С каскадьора Светослав Рангелов-Кройфа разговаря Геновева Димитрова

Ето, че стигнахме до екстремната професия “каскадьор”. Екзотична и емоционална, тя е неизбежен елемент от синтеза на магията “кино”. Без стратегиите, техниките и еквилибристиките на каскадьорите в кадър са невъзможни екшъните, уестърните, историческите суперпродукции, полицейските филми, ексцентричните комедии... Разбира се, сред тях има и звезди, но за публиката, затаила дъх пред екрана, най-често остават анонимни в светкавичността на изявата си  – тяло по небостъргач, човек-факла, ездач под кон, древен войн, летящ мотоциклетист... У нас каскадьорството се свързва преди всичко с Димитър Кехайов, светла му памет, формирал поколения яки професионалисти.

Един от тях е Светослав Рангелов-Кройфа – младолик и ведър здравеняк на 30. Стигнах до него през продуцента Александър Методиев. Кройфа, който изобщо не прилича на Кройф, но носи прякора си от кварталното детско ритане, не е футболист, а джудист. Кадър е на “Локомотив” (Сф). В киното е от 1996-97. Женен е. Със съпругата му са заедно отдавна и както сам споделя, “Свикнала е още от спорта да ме гледа почупен, гипсиран...” В момента тя гледа малкото им дете, а той тренира ли, тренира... Той е сред основателите на каскадьорската група Beta Stunt. И е феноменално скромен.

- Как станахте каскадьор?

- Случайно. След като приключих с джудото. Не успях да  постигна някакви върхове в спорта и затова се ориентирах към каскадьорството.

- Насочването ви към каскадьорската професия е свързано с факта, че тук започнаха да снимат доста чужди продукции, така ли?

- Да. Започнах в каскадьорската група на Димитър Кехайов, която е с много големи традиции и всъщност е била единствената у нас. Там станах каскадьор.

- И колко филми имате вече?

- Сигурно са над 50. Не им знам заглавията на всичките. Къде участваме малко, къде – повече...

- Кои са по-известните?

- “Юлий Цезар”, “Спартак”, човек от нашата група Beta Stunt участва дори в “Троя”...

- Четох, че всъщност много от епизодите на Брад Пит са правени от каскадьора Бъстър Рийвс, Дейвид Лийч, Лейт Истууд...

- Много каскадьори участват, защото почти целият филм е боеве, скачания, премятания...

- Каскадьорът обикновено е дубльор на някакъв главен актьор, който...?

- Не е точно така. Има го и това – да си дубльор на главен актьор, който не може или не бива да направи нещо, тъй като е рисковано. Но обикновено играеш себе си – караш кола, падаше от някъде, убиват те...

- Вие самият скачате ли от горяща кола например?

- Да, налага се.

- Разкажете, моля, какви трикове сте правил досега?

- Много работи. Например скачане от кола в движение, на скорост; падане от височина, боеве...

- Според мен трябва да си малко лудичък, за да се занимаваш с каскадьорство.

- Ами да. Малко луд. Но все пак да си си с акъла, защото всичко трябва да се измисля много добре, за да не станат грешки. А те стават.


Подир сянката на облаците

Анкета с оператора Христо Тотев

Христо Тотев (Тотето) е завършил политикономика и статистика във ВИИ “Карл Маркс” и операторско майсторство във ВГИК, Москва. Работил е в БНТ и в СИФ “Бояна”. Преподавател е по операторско майсторство в ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград. Оператор е на повече от тридесет филма, сред които “Баща ми бояджията”; “Осъдени души”; “Адаптация”; “Константин Философ”; “Суламит” и др.

- Как се оформя тандема режисьор-оператор, доколко е задължителен и не е ли по-любопитна случайността в тези отношения?

- Не. Не е любопитна случайността. Тя е по-скоро атрактивна за целия екип… Ами те говорят на различни езици и не се разбират.Единият на “суахили”, а другият на “урду”

А иначе връзката режисьор-оператор е много сложна. Тя е може би като ензимът, който не може да се види през микроскоп. Тук става дума за нов превод на литературния материал. На киноезик с други изразни средства и инструменти, намиращи се в арсенала на оператора. Режисьорът трябва да е убеден, че за този филм,само този оператор маже да материализира тези думи и да му повярва. А оператора да вярва,че само този режисьор ще изведе отличния финал на филма. Да се разбират без думи. Е, трудно е. Като в любовта…

- Какво е отношението ви към актьорите? Какво са те за вас - градивен материал, разглезени звезди или съмишленици и сътворци на изображението?

- Когато говорехме за тандемът режисьор-оператор не споменахме за другият тип тандем: актьор-оператор!Странно звучи, но е факт. Фактически ние всичко правим за актьора. Нали той е основният носител на идеята на нашата пластика. Ние  (операторите) не напразно казваме, че крупнияt план е нашата визитна картичка…

Заб. Самият факт, че в момента пишем нещо с актьора Руси Чанев, е доказателство за сътворци и съмишленици!

Досега съм снимал само с звезди. Благодаря им!


“Искам зрителят да помни не моето име, а визията на филма ми”

С режисьора Кшищоф Зануси разговаря Олга Маркова

- И все пак, можем ли да съхраним с някакви механизми европейското кино, което обичаме?

- За влизането на различните държави в Европа се препоръчват много правни механизми. Именно те и в бъдеще биха могли да съдействат за съхраняване и развитие на европейското кино. Забележете, европейското право ни брани от нашите собствени либерали, влюбени в пазарната икономика, които с лекота хвърлят на пазара един художествен продукт като обикновен зеленчук и не се интересуват от него. Необходимо е самото европейско право да предвиди онези условия, които ще накарат спонсорите да финансират изкуството и в частност – киното.

Но преди това трябва да изградим новия облик на ценностите, да преосмислим понятия като “свобода”, “любов”, “родина”. Ако няма нищо свято, цивилизацията загива. Какво можем да дадем за нашите ценности? В името на своите фетиши терористите са готови да жертват живота си…


Великата, мрачна шведска тишина

Зорница Йончева - Даниловска

“Какво би било, ако обърнем картината наопаки? Та сънищата са действителност! А реалностите на деня – недействителни.”[1]- пише Бергман.  Сънят на Ана (Лив Улман от “Една страст”) всъщност  е нейната реалност. Тя  пътува с лодка и попада на непознат остров. Търси да общува с някого, но всички й отказват и бягат от нея. Сънят й е наситен с всичко,  което я разкъсва в реалния живот. “Една страст” е цветен, но сънят е решен в черно-бяло. Сцената стои като цитат от филма “Срамът”. Същият този сън е повторение на сцената с пътуването на Ян (Макс фон Сюдоф) и Ева (Лив Улман).  В “Срамът” действителността се превръща в сън. На няколко места Ева повтаря: “Мисля, че това е сън на някой друг. И когато се събудя, всичко ще свърши.” Ян и Ева остават да пътуват в тишината на морското пространство, в тишината между техните души.

Да потънеш в тишината на Ингмар Бергман, е като да потънеш в тишината на собствената си душа. Да застанеш лице в лице с “призраците” на Бергман е да застанеш срещу “призраците”, които следват човека от началото до края на живота. Призраци – “добри, брутални, зли, весели, глупави, много глупави, мили, страстни, топли, студени, упорити, страхливи, те заговорничат”[2], и те предизвикват. Преследват сънищата и реалността ти. Образите на Бергман също ни преследват като мълчаливи “призраци”...


За музиката, лунапарка и въртенето

С актьора Ицхак Финци разговаря студентът по кинознание Георги Георгиев

- Променило ли се е нещо в българските кинокомедии?

- Уви, гледал съм внимателно само комедиите с мое участие. Като опит за “чиста комедия” възприемам “Господин за един ден” на Волев. Когато го гледах пак наскоро, останах неудовлетворен от себе си. Едно време си казвах: не съм лош. Обаче. Тодор Колев се справя чудесно и наистина е смешен. За моя персонаж (бирника – б .а.) си казвам: “Има нещо смешно, но не е достатъчно”. Чувствам, че е беден на подробности, можело е още... де да знам. Човек гледа винаги субективно, когато той самият е на екрана. Иначе, като ме срещат по улицата, ме тупат по рамото.   

- Копродукциите не се ли явяват една възможност за съществуването на киното ни?

- Да, разбира се! Това обаче затруднява, защото изисква страхотно упорство и търпение. Сценарият се превежда на минимум два езика, искаш субсидии от няколко държави. Необходимо е да пратиш сценария до сценарни комисии в чужбина. Трябва да търсиш протекции, връзки... Затова съм си мислил, колко фанатизиран трябва да е един режисьор, колко трябва да е вманиачен в делото си. Има случаи, когато минават години до започването на снимките. Как издържат толкова? Ако се случи на мен, най–вероятно, като дойде времето за снимки ще бъда изтощен, ще ми е изтощена идеята - няма да е актуална вече. Не е леко, но се удивлявам на тези, които изтърпяват и накрая снимат филма си.


Златна ракла 2004

Людмила Дякова

Документалните филми

...Важно е да подчертая, че българските документални филми се откроиха на това високо ниво и можеха да получат Награда за селекция, ако имаше такава: “Вятърът на оголената луна” – Студия Време – режисьор Иван Младенов; “Домът” – БъРъ Филм – режисьор Ралица Бонева, “Илия Бешков – Човекът, който се превърна в рисунка” – Продуцентска къща “2 и половина” – режисьор Костадин Бонев, удостоен с Голямата награда “Златната ракла” EX EQUO, се отличават не само по своя нерв и актуалност, но и като високо художествени филми, носещи своето послание далеч в бъдещето.

Регионалните телевизии също участваха със стабилни и добри филми: “Тръба да спомни” – РТВЦ Русе – режисьор Пенка Шопова, разказващ за швейцареца Луи Айер, основател на “юнашкото” движение – физкултурните дружества в България, посветил и отдал живота си за страната ни, неговата втора родина.

“Живата книга” – РТВЦ Благоевград, режисьор Маргарита Полежанова – посветен на Илинденското въстание, в който фикция и реалност зазвучават като поетично есе. “На англе” (”Напред”) - ТВ Рома Видин – режисьор Петър Стефанов, филм-портрет за един преподавател по физкултура и треньор по джудо, в който няма и помен от “ромска екзотика” или сиромахомилски вайкания. “Хотел”Палестина”, площад „Рай” – телевизия Европа, режисьор Дамян Серкеджиев, който получи Наградата на Община Пловдив. Една съвсем различна гледна точка към настоящето на Багдат и неговите жители...

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 6 / 2004

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ

“Кукла на конци” или човек, който “връзваше конците” – Разговор с Павел Писарев, автор Дима Димова

ПРОФЕСИИ В СЯНКА

Има каскади и каскади – Разговор със Светослав Рангелов Кройфа, автор Геновева Димитрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ 

Анкета: Христо Тотев

ПОГЛЕДЪТ НА РЕЖИСЬОРА

Драматургът Сирак Скитник 

МАЙСТОРИ НА КИНОТО

Великата мрачна шведска тишина (Ингмар Бергман), автор Зорница Йончева- Даниловска

Филмови съновидения (кинороманите на Бергман), автор Зорница Йончева

КИНОСЪБИТИЯ

“Златната ракла” 2004, автор Людмила Дякова

 Балчик 2004:

Студентски вълнения, автор Петя Славова; Малък оазис на киното, автор Таня  Трендафилова;

За музиката, лунапарка и въртенето - Разговор с актьора Ицхак Финци, автор Георги Георгиев

КЪДЕТО ВОЛЯТА РЕШАВА

Панорама на планинарския филм, автор Ралица Николова

КИНОЛЮБИТЕЛ

Алтернативното кино, автор Владимир Илиев

НАШИ ГОСТИ

Продуцентството и режисурата са съвсем различни неща - Разговор  с Ханс Хонерт, автор Людмила Дякова

Искам зрителят да помни не моето име, а визията на филма ми - Разговор  с полския режисьор Кшиштоф Зануси, автор Олга Маркова

КИНОМАНИЯ 2004

Малките рани на френското кино, автор Боряна Матеева

Кино, направено с красота и страст (Фатих Аким), автор Ингеборг Братоева

Поредната авантюра на Любиша Самарджич, автор Олга Маркова

Критиката избра Фатих Акин, автор Георги Ангелов

СВЕТОВЕН ЕКРАН

Балкананима – Белград 2004, автор Стоян  Дуков

Моите филми в Солун, автор Божидар Манов

IDFA 2004: ключовата дума е КИНО, автор Ирина Канушева

НАШАТА ИСТОРИЯ

Българин – автор на  монтажен филм за “Титаник”, автор Константин Костов

СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ

Вечерята, автор Росен Михайлов

 

75.godini.spisanie.kino