КИНОКРИТИКАТА Е ПРОФЕСИЯ НА ОБЩУВАНЕТО

Разговор с професор Вера Найденова

При участието на Боряна Матеева, Геновева Димитрова, Дима Димова, Ирина Иванова, Искра Божинова, Искра Димитрова,

Йоана Попова, Калинка Стойновска, Людмила Дякова  и Марияна Лазарова

През месец септември Вера Найденова навърши кръгла годишнина. Както тя самата казва, в нашата малка страна не е възможно да скриеш годините си -днес срещнеш някого, с когото си учил в първо отделение, утре друг от времето в университета. Освен това, според нея криенето е проява на лош вкус. Все пак спазихме светския тон да не се назовава дамската възраст…

По повод на юбилея се събрахме десет нейни колежки, от различни отсечки по възрастовата скала, и я "поздравихме" с въпроси. Разговорът преля в леко празнично парти.

Калинка Стойновска: Какво дължиш на твоите прекрасни родители, които имах удоволствието да познавам? От коя културна епоха бяха те, от коя се оказа, че си ти, и от коя ще бъдат твоите любими племенници?Какво ви свързва и какво ви  разделя?

Преди всичко благодарност за грижите, за разбирането. Те никога не задаваха неудобни въпроси. Добре е, че не са малко тези като теб, които също знаят, че бяха много добри и много интелигентни. И днес многобройните им ученици ме спират, за да ми разказват спомени. В по-пряк смисъл – на баща си навярно приличам по горещата емоционалност, а на мама – по склонността към анализ. Те бяха съвършена брачна двойка и издигнаха пред мен недостижим пример в това отношение. Като усещах, че не ще мога да го достигна, не се и опитах…

Деленето на времето по епохи е твърде условно. Особено що се отнася до културата,  която се просмуква през границите на  историческите събития, от които обикновено започва "новото летоброене". Човек поема много култура и с генетичната си памет. Не само от литературата и учебниците, но от родителите си съм получила информация за 20-те години, когато са учили, за времето между двете световни войни. Впрочем, аз също помня нещичко от времето преди Втората. Например това, че европейският бит стигаше вече и до моето родно село ( Торос, Ловешко), до моето семейство. По-късно  и битът, и нравите станаха доста  по-суровички. Сигурна съм, че ако бяха живи, със своята любознателност и отвореност родителите ми щяха да проумеят и започващата епоха на глобализацията, в която ще живеят техните правнуци и мои любими племенници-внуци Даниел и Кристина. Така че, поне в границите на нашето семейство, има някакъв континюитет…

България – Европейски съюз

Конституционен договор на ЕС

Ключови елементи

Накратко:

Лидерите на ЕС приеха Конституционния договор на 18 юни 2004. След подписването му в Рим на 29 октомври 2004, включително и от българския премиер Симеон Сакскобургготски, страните-членки имат две години за ратифицирането му. В повечето от тях той ще бъде одобрен от националните парламенти, но някои страни обявиха, че в тях приемането на Европейската конституция ще стане чрез референдум.

До този момент Европейският съюз се управлява от няколко договора, които са усъвършенствани през 50-годишната му история. Трите първоначални Договора, залегнали в основаването на Европейските общности, са Договорът за Европейската общност на въглища и стомана (1951), Договорът за създаването на Европейската икономическа общност (1957) и Договорът за Европейската общност за атомна енергия (1957). Четвъртият от учредителните договори е Договорът от Маастрихт (1992), с който се създава Европейският съюз.

Учредителните договори са доразвивани няколко пъти: с Договора за обединението (1965), с Единния европейски акт (1986), с Договора от Амстердам (1997) и с Договора от Ница (2001), който влезе в сила на 1 февруари 2003. Договорите за присъединяване с новите страни-членки са други примери за това как се допълват учредителните договори.

Договорът за създаване на Конституция на Европа е един единствен текст, който заменя съществуващите Договори и който превръща Европейския съюз в един единствен правен субект на вътрешното и международното законодателство.

Договорът от Маастрихт създаде една нова цялост – Европейския съюз, със структура от три "стълба":  "стълб" на Общността (кореспондиращ с трите Договора за Общността; "стълб" на Общата външна политика и политика на сигурност и "стълб" на правосъдието и вътрешните работи.

Договорът от Амстердам прехвърли на "стълба" на Общността част от дейностите, отнасящи се до тогава към третия "стълб", който сега е ограничен до съдебно и полицейско сътрудничество по въпроси на криминалната престъпност. Основните характеристики на втория и на третия "стълб" са процедурите за взимане на решения и средствата за действия, които по същество са междуправителствени, за разлика от тези на първия "стълб" ("метод или система на Общността").

Конституционният договор обединява трите "стълба", въпреки че някои специални процедури се запазват в сферата на външната политика, сигурността и отбраната.

За пръв път в историята на ревизирането на Договорите беше използвана прозрачността на едно такова средство като Конвент, за да се изготви проекта за Конституционен договор, който беше подложен на извън-правителствено обсъждане от страните-членки...

България – Европейски съюз

Партньорство за присъединяване на България към Европейския съюз

(продължение от миналия брой)

Заетост и социална политика

- Продължаване на хармонизирането с acquis в областта на трудовото право... посредством... изменения в Кодекса на труда и в Закона за насърчаване на заетостта... Укрепване на съответните административни и правоприлагащи структури... и създаване на независим фонд за гарантиране на служителите в случай на обявяване в несъстоятелност...

- Транспониране и изпълнение на законодателството на ЕО в областта на равното третиране на мъжете и жените...

- Приемане на законодателство, транспониращо acquis в областта на анти-дискриминацията...

- Завършване на транспонирането на acquis в областта на здравословните и безопасни условия на труд...

- Отказване от системата на компенсиране за лоши работни условия.

- Изпълнение на приетия Национален план за заетостта, при отчитане на Европейските насоки и приоритетите, намеренията и препоръките...

- Продължаване на хармонизирането на законодателната рамка и развитието на способността за изпълнението на acquis относно общественото здравеопазване включително на acquis за контрола над тютюна...

- Продължаване на усилията за укрепване на способността за осигуряване на достъпна и качествена здравна система...

- Продължаване на подкрепата за изграждане на капацитет от социалните партньори, особено с оглед на тяхната бъдеща роля в разработването и изпълнението на политиката на заетост и социалната политика на Европейския социален фонд.

- Подготовка на национална стратегия за социално интегриране, както и срещу бедността, включваща събирането на данни с оглед на бъдещото участие в

Европейската стратегия за социалното интегриране...

България – Европейски съюз

Партньорство за присъединяване на България към Европейския съюз

...

2. Цели

Целта на Партньорството за присъединяване е да регламентира в единна рамка

приоритетните области за по-нататъшна работа... и пътната карта, финансовите средства, които се предоставят на България за изпълнението на тези приоритети и на условията, които се отнасят към тази помощ.

Партньорството за присъединяване осигурява основата за определени политики, които ще се използват, за да се подпомогнат страните-кандидатки в подготовката им за членство. Те включват, inter alia, предприсъединителната процедура по фискално

наблюдение, предприсъединителната икономическа програма, предприсъединителния пакт за организираната престъпност, както и националните планове за развитие, плановете за развитие на селските райони, националната стратегия за заетостта, съответстваща на Европейската стратегия за заетостта, и секторните планове, необходими за участието в структурните фондове след членството и за въвеждането на Инструмента за структурни политики на предприсъединяването (ИСПА) и на Специалната присъединителна програма за земеделие и развитие на селските райони преди присъединяването...

3. Принципи

Основните приоритетни области, определени за всяка държава-кандидат, по

отношение на способността й да посрещне задълженията, произтичащи от критериите от Копенхаген, според които членството изисква:

- страната-кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и уважението и закрилата на малцинствата,

- съществуването на функционираща пазарна икономика, както и на способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза,

- способността да се поемат задълженията на членството, включително придържането към целите на политическия, икономическия и валутен съюз.

България – Европейски съюз

История на отношенията

1988 година

8 август - Установени са дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.

1990 година

8 май - Подписана е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Програма ФАР е открита за България.
1 ноември - Влиза в сила Спогодбата за търговия, търговски и икономически отношения. Тя предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.
22 декември - Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската общност.

1991 година

1 октомври - Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране.
…

Ново кино “Парадизо” по български

На въпросите на списание “Кино” отговаря критикът и писателят Григор ЧЕРНЕВ

- Какво е за теб писменото слово? Имаш определен интерес към литературата, публикуваш статии и книги не само за киното, а и в “извънкритически” жанрове.

- Писменото слово ли? То е моето второ аз. Или даже моето първо аз.

Огледалният ми образ. Средството ми за самоизразяване. Неутолената ми вътрешна потребност. Музикалният инструмент, който искам да овладея...

- Как виждаш българското кино в контекста на европейските ценности? В каква степен те са въздействали върху него?

- Първият български филм, чиято деветдесетгодишнина отбелязахме наскоро, се нарича “Българан е галант”. В това заглавие първото съществително е синоним на българин, а второто – на европеец. Макар и шаржово, то звучи като констатация на някогашното състояние и като стремеж към неговото усъвършенстване в бъдеще. Така че контекстът, за който ме питате, не е измислен днес; с него българското кино е орисано още в люлката си. Което ни дава основание за европейско самочувствие, но не и за балканско самодоволство.

“Има каскади и каскади”

С каскадьора Светослав Рангелов-Кройфа разговаря Геновева Димитрова

Ето, че стигнахме до екстремната професия “каскадьор”. Екзотична и емоционална, тя е неизбежен елемент от синтеза на магията “кино”. Без стратегиите, техниките и еквилибристиките на каскадьорите в кадър са невъзможни екшъните, уестърните, историческите суперпродукции, полицейските филми, ексцентричните комедии... Разбира се, сред тях има и звезди, но за публиката, затаила дъх пред екрана, най-често остават анонимни в светкавичността на изявата си  – тяло по небостъргач, човек-факла, ездач под кон, древен войн, летящ мотоциклетист... У нас каскадьорството се свързва преди всичко с Димитър Кехайов, светла му памет, формирал поколения яки професионалисти.

Един от тях е Светослав Рангелов-Кройфа – младолик и ведър здравеняк на 30. Стигнах до него през продуцента Александър Методиев. Кройфа, който изобщо не прилича на Кройф, но носи прякора си от кварталното детско ритане, не е футболист, а джудист. Кадър е на “Локомотив” (Сф). В киното е от 1996-97. Женен е. Със съпругата му са заедно отдавна и както сам споделя, “Свикнала е още от спорта да ме гледа почупен, гипсиран...” В момента тя гледа малкото им дете, а той тренира ли, тренира... Той е сред основателите на каскадьорската група Beta Stunt. И е феноменално скромен.

- Как станахте каскадьор?

- Случайно. След като приключих с джудото. Не успях да  постигна някакви върхове в спорта и затова се ориентирах към каскадьорството.

- Насочването ви към каскадьорската професия е свързано с факта, че тук започнаха да снимат доста чужди продукции, така ли?

- Да. Започнах в каскадьорската група на Димитър Кехайов, която е с много големи традиции и всъщност е била единствената у нас. Там станах каскадьор.

- И колко филми имате вече?

- Сигурно са над 50. Не им знам заглавията на всичките. Къде участваме малко, къде – повече...

Да разкажеш приказка за мълчанието

Елка Николова за новия си филм “Бинка”

Oт днешна гледна точка какво откривате във филмите на Бинка Желязкова?

Едно трябва да се знае за филмите на Бинка Желязкова, че те са актуални и днес. Бинка е един творец, който има невероятната способност да бъде напред във времето, да изпревари времето си и да види нещата преди другите да са ги усетили. Това е способността и орисията на изключително талантливите хора. Това е била и причината тя да не бъде възприемана лесно, да има толкова много проблеми. За хора като нея ние трябва да знаем. Трябва да знаем, че е имало някой, който се е съпротивявал на конформизма и е отстоявал себе си на всяка цена. Нейните филми са ангажирани, актуални за всеки период от българската история, който пресъздават. Например филмът ‘Животът си тече тихо” би трябвало да се разглежда като класика на българското кино, от която да се учим ние, по-младите. А този филм, имам чувството, че не е толкова познат. Същата е и историята с “Привързаният Балон” (1967). Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки ,който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост.

ОТЗВУК ОТ ФЕСТИВАЛА НА БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО “ЗЛАТНА РОЗА”

Предмодерно, модерно, постмодерно, с пропастите между тях...

Искра Димитрова

...Но доминантата в личните ми впечатленията се оказа от друго, смея да мисля, далеч по-важно естество - комуникационно.

Става дума за буквално стряскащ сблъсък или несъвместимост на светоусещането в отделни филми. За разполагането на киномисленето в параметрите едва ли не на различни епохи със съответните пропасти помежду им. Учудващо е, наистина, как някои от новите ни филми - явно несъзнателно, и в това май е бедата - възпроизвеждат и дублират драмата на общественото ни съзнание, произтичаща от мъчителното за всички ни съжителство в него на предмодерни, модерни и постмодерни сетива и визии. Без допирни точки помежду им. И съответно на екрана - без наличието на някакъв художествен континюитет.