Списание "КИНО" - брой 2 / 2011
филмовата критика за игралните ФИЛМИ:
"LOVE.NET" на ИЛИЯН ДЖЕВЕЛЕКОВ
"Лора от сутрин до вечер" на ДИМИТЪР КОЦЕВ - ШОШО
"LOVE.NET"- ЕМОЦИИ
© Катерина Ламбринова
Самотата на човека от модерната епоха се премества в постмодерната виртуална вселена, където сам изграждаш фрагментарния профил на своето идеално Аз. Тук „изчезването” става по-лесно, „без тряскане на врати, без извинения”. Интернет ескейпизмът е проблем, с който се занимава филмът на Илиян Джевелеков „Love.net“, макар и да не си поставя за цел да го изследва във всичките му измерения.
Филмът борави с полисюжетна драматургична схема, която обиграва различните акспекти на възможното търсене на компенсаторни източници на емоции в Интернет. Трябва да се отбележи, че всяка история е градена в различен жанр, което, макар и обосновано, води до известна еклектичност.
От една страна, имаме силно подчертана мелодрама: едно семейство на ръба на криза (Христо Шопов и Лилия Маравиля), което се разрушава от липсата на емоционална тяга в протяжното съпружеско битие. Героите са свикнали един с друг до пълно безразличие, поне от негова страна, а нейната гордост й пречи да потърси път към него. Те се преоткриват чрез многобройните анонимни разговори, проведени в сайт за запознанство, които им помагат да осмислят промените, настъпили в отношенията им.
Койна Русева и Лора Чешмеджиева визуализират конфликта самотна майка – съзряваща дъщеря, загубили кода за общуване помежду си. Архетипът на отсъстващата майка, както и на майката-мащеха, се сливат в една съвременна модификация на образа. Дъщерята копира несъзнателно поведението на майката, а липсата на любов сюблимира в желанието и необходимостта от преждевременно съзряване в търсенето на сексуално внимание от другия пол.
Писателят (Захари Бахаров) се явява ядро на филма: неговият образ има за задача да осмисли явлението, като се потопи в тази друга реалност и я приеме за своя. Персонажът заявява: Аз пиша това, което преживявам, и преживявам това, което пиша.
Затова тук авторите си позволяват да надскочат основната тема, като демонстрират парадокса, който произлиза от липсата на ясно дефинирани граници в безкрайното виртуално пространство: „Когато започнеш да сърфираш из интернет без посока, без цел, изпитваш най-силно усещането за контрол”.
Най-истинската, според мен, сюжетна линия се разгръща чрез автентичните образи на театрална режисьорка - Диана Добрева, и рок звезда от 70-те - Джон Лоутън ( вокалист на Uriah Heep). Една позабравена песен се оказва мотив за развитие на романтични взаимоотношения от двете страни на континента. Сценаристите (Нели Димитрова, Матей Константинов) признават, че тази нагласена, но изключително симпатична линия, е претърпяла много редакции, докато стигне до възможно най-условна форма.
Филмът артикулира актуалния проблем за общуването през виртуалния прозорец на интернет, като внушава, че макар методите и средствата да се изменят под напора на технологичната революция, любовта се опредметява истински само чрез човешкия допир, чрез реалните взаимоотношения, които стоят извън света на олеснената виртуална комуникация. Самият режисъор Илиян Джевелеков изговаря простичката си теза в интервю: „Под тези технологии стоят абсолютно същите страсти, психологически потребности, модели на чувствата. Добрата стара любов си е същата, със същите механизми. Само че формите й са по-фантастични или по-екзотични. Формата не може да ти замени същината - ако имаш компютър, не можеш автоматично да си поръчаш любов. Или можеш – но само определен вид любов.“
“Love.net” е ориентиран към широка публика, защото разглежда проблемите през призмата на т. н. масова култура. Положителен е фактът, че през последната година българското кино доказа, че макар и със свити финансови средства и ограничени възможности , може да произвежда жанрово разнообразни и качествени филми („Ловен парк”, „Мисия Лондон”, „Тилт”, „Подслон”, „Лов на дребни хищници” „Стъпки в пясъка”). Защото само така всеки зрител може да открие своя филм и в него нещо за себе си.
"Лора от сутрин до вечер"
© Надежда Гюрова
"Лора от сутрин до вечер" е пълнометражен режисьорски дебют на Димитър Коцев-Шошо - екранизация на едноименната му книга, издадена през 2004 година, който зрителите видяха на Петнадесетия международен София Филм Фест. Филмът разказва история за „чудесата”, които преплитат човешките съдби, и за смисъла на щастието, към което всеки се стреми. Има ли пълно щастие и какво би направил, ако получиш шанса да го формулираш за себе си? Какво би казал? Как си го представяш и дали то изобщо съществува, ако можеш да го имаш такова, каквото си го представяш?
Димитър Коцев-Шошо видоизменя приказката за златната рибка, като поверява „вълшебството” на шест сребърни зара с еднакви числа от всички страни. При хвърлянето на заровете резултатът винаги е един и същ, а именно – притежателят им сякаш никога не губи, правейки поредния си облог със съдбата... Но дали в действителност, хвърляйки ги, можем да бъдем винаги в печеливша позиция?...
„Лора от сутрин до вечер” представя един от онези шантави дни, в които си като зрител на всичко, което ти се случва, а не участваш разумно в него, чувстваш се сякаш „влизаш във филм”, в който ти си главният герой. За един единствен ден Лора е въвлечена в преследване, от което зависи животът й, напуска работа, дрогира се, пие, апартаментът й е претършуван, удря главата си преди важна делова среща, скача от прозорец, озовава се в болница и може би е на път и да се влюби… Безспорно динамичен сюжет, разказан с едно закачливо намигване над вечния въпрос за сбъдването на човешките мечти и удовлетворението. Подходът на оператора Владимир Михайлов, който работи с новаторска за страната ни техника на Canon 7D и елегантният стил на режисьора пораждат положителни емоции и ведра усмивка.
Неслучайно Димитър Коцев-Шошо заснема по-голямата част от филма в документален стил, като използва на места и черно-бели кадри. По този начин той прави зрителя още по-причастен към разказваната история, а кратката анимация, базирана на илюстрациите в книгата, е поредната закачка към него. Ежедневието на главната героиня е сходно с това на повечето хора у нас на прага на тридесетте и младият зрител лесно се идентифицира с нейните проблеми. Сюжетната линия се развива динамично, с много обрати, които държат публиката в постоянно напрежение – филмът се гледа „на един дъх”. В центъра на историята е приятелството между тримата главни герои Лора (Милена Николова-Миленита), Гладкия (Христо Петков) и Тихо (Димо Алексиев). Очевидно приятелството е движещата сила и на самия филмов проект, защото изпълнителите на ролите участват в него безвъзмездно. За Димитър Коцев най-важният аспект на приятелството е споделянето – решението на Гладкия да се откаже от възможността да има всичко, което си пожелае, и да сподели вълшебството на заровете с приятелите си е завръзката на историята. Споделянето, обиграно едновременно като първопричина за сбъдването на мечти, но и като повод за възникване на съмнения, страх и недоверие между тримата младежи. Въпреки магическия сюжет, тънката граница между реалността и мечтите е елегантно запазена, няма преувеличения или заблуди, които да шокират публиката.
Димитър Коцев като писател и режисьор не се стреми към задълбочено и цялостно изграждане на образите. Характерите на героите и взаимоотношенията им са по-скоро щриховани, оцветени с чувство за хумор.
Това, което особено отличава „Лора от сутрин до вечер”, е неговата ненатрапчивост и добронамереност към пъстрото човешко ежедневие. Действащите лица разчитат на своя чар и наподобяват комиксови герои, шарени и пъстри и много динамични.
Филмът е нискобюджетен, бих го определила като експериментален, създаден с вкус, желание и вяра.
