Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци декларира, че авторките на документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” Мина Милева и Весела Казакова месеци наред разпространяват в публичното пространство невярна информация за БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ 2014.

Въпрос на липса на морал са техните изявления в българските печатни и електронни медии; на сайтовете на най-авторитетни европейски организации; на Официалната церемония по връчване на Годишните награди на Българската филмова академия 2014, излъчена директно по Канал 1 на БНТ; на дадената от тях специална Пресконференция в БТА.

Фактите са следните. Първо, твърдението им от 20 януари 2014, че филмът „Чичо Тони…” „не се допуска да се състезава за наградите на Българската филмова академия”, е невярно, защото заявката е приета с подпис от администрацията в деня на внасянето му за конкурса на 20 януари 2014.

Второ, съобщението им от 31 януари, че те са се „преборили” филмът им да бъде приет, също е невярно. Защото Правилата на БЪЛГАРСКАТА Филмова академия не предвиждат нито предварителна селекция, нито каквато и да била “цензура”.

Трето, не отговаря на истината твърдението им, че в секция „Кинорежисьори” след края на заседанието й е приета още една закъсняла бюлетина, тъй като самата Весела Казакова в правото си на един от двамата преброители в секцията отказа да я отрази в протокола и тя отпадна.

Четвърто, невярно е и твърдение, че друга бюлетина, пусната на самото заседание, не е броена, след като тя е преброена и от самата Весела Казакова сред 30-те общо подадени бюлетини.

Пето, твърдението, че Управителният съвет на СБФД е обсъждал филма „Чичо Тони…”, не отговаря на истината.

Шесто: Не е вярно, че филмът „Чичо Тони…” е бил номиниран в секция „Кинорежисьори” за наградата за Най-добър документален филм, доказва го и повторното преброяване на всичките 30 бюлетини от тази секция от Управителния съвет на СБФД. Защото именно в секция „Кинорежисьори” филмът „Чичо Тони…” не е събрал достатъчно точки за номинирането му за тази награда (в секцията за филма са гласували 7 души от 30, събраните точки са 18; а в 10-те секции на Филмовата академия от общо гласувалите 123 души за номинирането на този филм са гласували общо 24 души). Зад решението на УС на СБФД за резултатите от преброяването с писмено потвърждение застанаха Председателите на 10-те филмови организации, съставляващи БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ, с изключение на един, поради отсъствие от страната (Бел.: В СБФД са всички документи, доказващи неистинността на техните твърдения. Има свидетели и за това, как Весела Казакова снима с камера бюлетините, които лично тя брои като член на комисията по преброяването. А това може да се тълкува и като „контролиран вот”.)

Управителният съвет на СБФД заявява, че неверните твърдения на Мина Милева и Весела Казакова пред българските медии и европейските организации, без никакво основание злепоставят Съюза на българските филмови дейци, Българската филмова академия и България пред света.

Излизаме с тази Декларация, за да дадем гласност на истината за скандала около филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” и на национално, и на европейско ниво.

Правим това с известно закъснение, защото очаквахме, че авторките Весела Казакова и Мила Минева ще осъзнаят цялата непочтеност на своите действия, както и отговорността, която носят за всички свои неверни твърдения за БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ 2014.

С тази Декларация заставаме и зад позицията на Националния съвет за кино към ИА „Национален филмов център”, изразена в писмо до Министъра на културата: http://www.nfc.bg/files/media/files/4959d125158e744579b4df0a2bae6ea6/Pismo%20NSK_MC_film%20Kazakova-Mileva.pdf

18.07.2014

Оригиналният документ

The Open Letter in English

Иван Павлов

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

ДО

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ

Г-жа ИРИНА КАНУШЕВА

Уважаема г-жо Канушева,

В отговор на Ваше писмо от 12.07.2012 Ви информирам за следното.

На заседанието на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци, състояло се на 2 юли 2012 година, се прие СТАНОВИЩЕ - съгласно решение на Общото събрание на СБФД на 12 юни 2012 – във връзка с необходимите промени в правилата за отпускане на държавна помощ за филмопроизводство, което бе изпратено до Вас, до Националния съвет за кино и до Министерство на културата.

На същото заседание обаче, се обговори и опасността от проваляне на вторите сесии за тази година във връзка с крайно необходимите поправки в правилата. Всички членове на Управителния съвет подчертаха, че това не бива да се случва. А че работата трябва да се планира поетапно така, че да не се нанесе пореден удар върху българското кино с отмяната на сесиите.

Съюзът на българските филмови дейци не вижда основания да оттегля своите представители в националните художествени комисии, които имат едногодишен мандат.

Обръщаме внимание, че същото се отнася и за представителите на СБФД в Националния съвет за кино, тъй като на същия този наш Управителен съвет нашата представителка в него Иглика Трифонова обяви, че се оттегля от НСК и че ние трябва да излъчим друг представител. Ако тя променя личното си решение и иска да продължи работата си в НСК, СБФД няма свои основания да възразява – това беше неочаквано за нас нейно лично желание.

НО! Обръщаме внимание, че СБФД настоява предложенията в неговото СТАНОВИЩЕ да бъдат взети под внимание в работата на Националния съвет за кино над новите правила, за да могат те да влязат в сила от началото на 2013 година. Настояваме за премахването на квотния принцип при съставянето на комисиите за следващата година. И отново подчертаваме, че това може да стане без промяна в Закона за филмовата индустрия, защото в него думата „квота” не фигурира, а в Чл. 10 пише: „Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията.” Което значи, че имената на експертите могат да се предложат от всички, а след това да се приложи процедура с тегленето на жребий.

В момента изразяваме единствено опасението си да не би набързо направените сега промени в Устройствения правилник няма да отложат за неопределено време – едва ли не с години отново - всички други много важни законодателни промени.

Иска ни се да вярваме, че Националният съвет за кино ще успее така да организира работата си, че това да не се случи.

16.07.2012

С уважение:

Георги Стоянов, Председател на СБФД

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

КОПИЕ ДО:

НАБЛЮДАВАЩ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА

Г-н Митко Тодоров – Заместник-министър, Министерство на културата

Арх. Георги Стоев – Заместник-министър, Министерство на културата

Г-н Георги Владимиров – Гл. експерт, Министерство на културата

Проф. Нели Огнянова – СУ „Св. Климент Охридски”

Г-жа Диана Андреева – Директор, Обсерватория по икономика на културата

Доц. Биляна Томова – Обсерватория по икономика на културата

УВАЖАЕМИ г-н ПРЕЗИДЕНТ,

Съюзът на българските филмови дейци приветства Вашата инициатива за създаването на Съвет по духовност, култура и национална идентичност към президентската институция на Република България.

Българската култура беше поставена на сериозни изпитания през целия ни, вече над 20-годишен преход. Този преход може би най-тежко се отрази тъкмо на националната ни филмова култура, която загуби както собствената си производствена база, така и хилядите (над 3,000) киносалони в страната (сега са около 30). А и към 8,000 работни места – при това доброволно в името на новата обществена система. Защото именно кинематографичната ни общност от десетилетия преди 1989 година допринасяше за демократичните промени в страната ни чрез осмисляне на действителността в създаваните от нея филми. Затова и тя самата, при това първа в държавата ни - още в началото на 90-те години - прегърна идеята за коренна промяна на функционирането на филмовата ни индустрия, предлагайки да работи само на проектен принцип.

А българското кино през 20. век беше завоювало достойно място в световния филмов процес, за което свидетелстват множество най-авторитетни международни признания на българските филми и българските кинотворци...

Вие, г-н Президент, сте наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Защото именно културата е базисът на всичко, включително и на икономиката. Защото нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството. Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало. То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен. Само че у нас след 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Законът за филмовата индустрия, влязъл в сила през 2004, даде „глътка въздух”, но съвсем недостатъчна, след като той системно не се изпълнява от всички правителства и след като не се създаде и ФОНД „Българско кино”.

Затова беше крайно време да се пристъпи към най-отговорни държавнически решения за този сектор от националната ни култура – с изработването на стратегия, която да гарантира възстановяването възможно най-бързо на един нормален филмов процес (минимум 15-20 игрални филми годишно за големия екран и още толкова за телевизионния, плюс съответния по-голям брой документални и анимационни филми). Иначе национална кинематография - особено във века на аудиовизията - няма как да има.

Затова ни се иска да вярваме, че Вашата инициатива, г-н Президент, е от особена важност за спасяването и на българското кино, а и на българите като нация с духовни ценности.

Но към казаното до тук ни позволете да изразим и едно несъгласие, г-н Президент.

Защото не намираме отговор за себе си на въпроса: Защо президентската институция не поиска от Съюза на българските филмови дейци да предложи свой представител за Съвета по духовност, култура и национална идентичност?

СБФД е най-голямата организация на българските кинематографисти, създадена в далечната 1934 година, която към момента представлява 838 редовни и 95 асоциирани (от най-младите) или общо 933 филмови дейци в 10-те й творчески гилдии – на киносценаристите, на кинорежисьорите, на киноператорите, на аниматорите, на художник-постановчиците и художниците по костюми, на филмовите композитори и звукорежисьорите, на монтажистите, на киноактьорите, на филмовите критици, на правните, икономическите и техническите киноспециалисти и кинопродуцентите. Съюзът на българските филмови дейци отдавна е член на FERA – Федерацията на европейските кинорежисьори, която съгласува с нас всички свои официални становища по проблемите на европейското кино, които се депозират в Европейската комисия; член е също така и на ASIFA – Международната асоциация на филмовите аниматори, и на FIPRESCI – Международната федерация на филмовите критици, и на CIFEJ – Международния център на филмите за деца и юноши. Съюзът на българските филмови дейци е регистриран като творческо-професионална организация и в Европейската комисия, като има право – и го прави – да участва в провежданите от нея обществени консултации за развитието на целия аудиовизуален сектор в Европейския съюз.

Иска ни се да вярваме, че това не е знак на пренебрежително отношение към тази толкова важна днес част от националната ни култура – българското кино.

Иска ни се да вярваме - като организация, текущо запознавана с правната материя и участваща в инициираните от Европейската комисия и Федерацията на европейските кинорежисьори консултации за бъдещето на европейското кино - че създаването на Национална стратегия за българската филмова индустрия като част от Националната стратегия за културата ще бъде в синхрон със законодателството и с програмите на Европейския съюз:

С вече изготвеното ново СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, което след очакваното му приемане в най-близко време ще има характер на Закон за европейското кино от началото на 2013 година, въз основа на който Европейската комисия ще одобрява държавната помощ за сектора, при условието, че: „Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно.” (http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_state_aid_films/draft_communication_bg.pdf)

С ДИРЕКТИВАТА 2010/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги). (http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:EN:PDF)

13.07.2012

От името на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци

С уважение:

Георги Стоянов

Председател на Съюза на българските филмови дейци

ДО:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ - г-жа ИРИНА КАНУШЕВА

НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО КЪМ ИА НФЦ

КОПИЕ ДО:

Асоциация "Академика 21 – г-н Иван Ничев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – г-н Иван Тонев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ПРОДУЦЕНТИ - г-н Христо Христов, председател

АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – г-н Димитър Митовски, председател

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – г-жа Галина Тонева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – г-н Костадин Бонев, председател

Българска асоциация на независимите художници-аниматори „Пройко Пройков” – г-жа Надежда Славова, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи – г-н Станислав Семерджиев, председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – г-жа Диана Андреева, директор

СДРУЖЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВ ЗВУК - г-н Александър Бъчваров, председател

Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – г-н Иван Георгиев - Гец, председател

Сдружение ново българско кино 21 век

ФОНДАЦИЯ АРТ ФЕСТ – г-н Стефан Китанов, директор

СТАНОВИЩЕ

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съгласно Решение на Общото събрание на СБФД от 12 юни 2012

Уважаеми министър Рашидов, уважаема г-жо Канушева, уважаеми дами и господа,

Съюзът на българските филмови дейци с голяма тревога констатира, че системното неизпълнение на Закона за филмовата индустрия, в съчетание с нерешаването вече пета година – от 2008 година насам - на проблемите с принципите за съставяне на художествените комисии и за оценяване на филмовите проекти, предизвика остри реакции във връзка с последните сесии за документално и за игрално кино, и то не само в кинематографичната общност, но и в обществените медии.

Стигна се дори до недопустими в една културна среда морални обвинения към членове на националните комисии и към творчески фигури с безспорен принос в националната ни филмова култура.

Очевидно е крайно наложително спешно да се вземат съответните административно-правни решения за коригиране на несъвършенствата в сега действащите правила за разпределяне на държавната субсидия за филмопроизводство.

Съюзът на българските филмови дейци още през 2008 година повдигна този въпрос най-напред чрез своите представители в Националните художествени комисии и в Националния съвет за кино. През следващата 2009 година СБФД депозира в Министерство на културата две писма с предложение за нов начин на съставяне на художествените комисии, който да изключва възможността за морални съмнения в техните решения. А през есента пак на 2009 година организира за кинематографичната общност и широка дискусия за оценъчната система в Дома на киното.

Но до този момент, вече в средата на 2012 година, не се предприеха никакви административни действия в отговор на посочените от нас проблеми.

Затова Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци, въз основа и на обсъждането на създалата се драматична ситуация на Общото ни годишно събрание, категорично настоява за възможно най-бързи корекции на принципната база за съставянето на комисиите и на оценъчната система – в рамките на възможностите при сега действащия Закон за филмовата индустрия.

А именно, категорично настоява за:

Премахване на квотния принцип при съставяне на комисиите – като представителство в тях на продължаващите да се множат филмови организации (вече са 12). Този принцип неизбежно поражда съмнения в прокарването на лобистки интереси, даже и ако в комисиите са само хора с несъмнен морален авторитет. Не случайно в Европейския съюз той е недопустим именно при разпределянето на европейските субсидии за една или друга сфера. Там това се прави задължително от независими експерти към Европейската комисия (включително със запазване на тяхната анонимност пред кандидатстващите с проекти).

Премахването на квотния принцип няма да бъде в противоречие с чл. 10 от Закона за филмовата индустрия: „Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията”, ако кинематографичната общност като цяло състави списък от експерти, въз основа на определени изисквания – висше образование в сферата на изкуствата, филмова професия, доказан професионален опит (всяка организация предлага колкото иска имена, било на свои членове, било и на членуващи в другите организации, а на финала така съставеният списък се приема с консенсус). Но категорично не и в качеството им на представители на възможните „групички по интереси” в лицето на една или друга организация. Определянето на състава на всяка комисия да става чрез тегленето на жребий за конкретните имена, както е според известно на нас законодателство за филмовите индустрии в някои европейски страни. Принципът на случайността при подбора би следвало да елиминира в максимално допустимата степен болезнените субективни подозрения от страна на неспечелилите в конкурса.

Определяне на задължителни бройки по професии (с отделно теглене на жребия) в комисиите, включително за филмови критици/киноведи като възможно най-независими експерти и с немаловажната цел да се постига необходимият баланс между по-обективната (присъща на анализаторите) и по-субективната (присъща на творците) естетическа експертност в комисиите.

Членовете на комисията за анимационно кино (включително и критиците в нея) да се избират пак чрез жребий, но от отделен списък на специалисти с професионален опит именно в този вид кино.

Възстановяване на предишната практика, когато най-високата и най-ниската оценка не се изключваха на първия етап при класирането на проектите от комисията. Отказът от броене на тези две оценки е абсурден, след като целта е да се изберат най-добрите проекти. Изкуството все пак не е спорт. Изключването на най-високата и на най-ниската оценка води до усредняването на оценките на много повече на брой проекти (математическата логика го доказва), което също се разминава със задачата на всяка комисия.

Задължително възстановяване на втория етап с поименното гласуване от всички членове на комисията за класиралите се на първия етап по точки проекти.

Публично обявяване в Интернет на оценките на всеки член на комисията за всеки спечелил проект, заедно с анотацията на проекта и с режисьорската експликация.

Спешно преразглеждане на принципите за оценка на проектите в оценъчните карти или на тъй наречената точкова система. Без оценъчни карти наистина не може – и като нужна база на първи етап в процеса до окончателното класиране, и като оценъчен документ от всеки член на комисията за всеки проект. А и технически е невъзможно проектите да се обсъждат само устно – в дискусия. При 77 проекта, колкото бяха на последната игрална сесия, при 9-членна комисия, с 15-20 минути на човек заради необходимата аргументация, това би отнело над 20 работни дни от 8 часа без почивка. Нито пък е възможно само част от проектите да се анализират, заради логично неизбежните протести на останалите кандидатстващи. И още по-малко - да се очаква, че експертите в комисията ще се отказват в процеса на говоренето от първоначалното си мнение за проектите, ако наистина са професионалисти. Но самите карти задължително трябва да бъдат преразгледани:

като въпроси, на които се отговаря;

като принципи, въз основа на които се поставят оценките.

За целта предлагаме да се създаде малка работна група, включително с участвали повече от един път в комисиите, която, разбира се, следва да събере мнения от общността, а и да се запознае с предложеното за начините на оценяване на проектите на дискусията в Дома на киното през 2009.

9. Министерство на културата спешно да подсили административния капацитет на ИА НФЦ с икономически директор и юрист - способни професионално вещо и със съответното владеене на чужд език да вникват докрай в европейското законодателство за сферата на киното и аудиовизията. За да се излезе най-накрая от порочния кръг недостатъчно компетентни в правните и финансовите въпроси кинотворци да експериментират с нормите, което създаде и продължава да създава вредно напрежение в кинематографичната общност. При наличието на такива специалисти Националният съвет за кино към ИА НФЦ, в който на квотен принцип са представени различните организации, ще има ангажимента да посочва най-компетентно проблемите от гледна точка на самото филмопроизводство. А държавната институция ИА НФЦ ще отговаря за законосъобразната форма на решаването им в съответствие с европейските изисквания. Това ще помогне да се избегне и един по-особен конфликт на интереси, съдържащ се в правото на членовете на Националния съвет за кино да кандидатстват с проекти, при положение, че те трябва да изработват, примерно, и системата за оценяване.

До тук изброените необходими спешни мерки за нормализиране на ситуацията във филмовия сектор при добра управленска воля могат да бъдат осъществени в най-кратък срок.

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци заедно с това настоява за ускоряване на работата във връзка с необходимостта от:

генерални решения за развитие на българското кино

I. Министерство на културата и българската държава трябва най-накрая, след 20 години!, с управленска отговорност да осъзнаят основните два проблема на българското кино. ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ: Всяко национално филмопроизводство е процес, който за малка страна като България предполага годишно да се произвеждат поне 20 игрални филма за големия и поне още толкова за телевизионния екран, както и 40-50 документални и поне 10-15 анимационни (ако все още в България са останали от творците и от техните ученици на световно прочулата се българска анимационна школа). Нарушаването на този процес, в съчетание с унищожаването на киносалоните – сведени от над 3000 до под 30, води до фатални последици като: невъзможност да се покриват тематични и жанрови територии; невъзможност да се развиват художествени традиции с творчески открития; невъзможност новите поколения кинематографисти да се реализират; невъзможност да се поддържа истински диалог с публиката. ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ: Киното има две форми на съществуване. И държавата, и кинематографичната общност трябва да си изяснят едната или другата, или и двете форми трябва да се подкрепят, и дали по един и същи начин. 1. Киното като култура – духовно и ценностно познание, поднесено с неповторима творческа визия, което следва да гради смисловия и нравствен фундамент на всяко общество, разбира се, не без мисъл за пътищата към зрителя във всеки миг от творческия процес. Но не според присъщата на киното като бизнес формула „равнис по безкултурието”, а учейки публиката да открива за себе си вкуса на художествените прозрения за човешкия живот, което иска време, кинозали, даже диалогичност между създаваните филмови произведения като във всеки нормален филмов процес. 2. Киното като бизнес, което от цял свят ни залива от всички екрани, осигурявайки ни първичното и, естествено, също необходимо на човека удоволствие от забавление, което обаче, заради целта – печалба, се принуждава да работи главно по гореспомената формула на „безкултурието”, за да покрива и за да печели и от най-широката, с най-безпросветните й периферии човешка територия в обществата (съмнява ли се някой, че нашето вече достатъчно „оскотя”?).

II. Решение на филмовата общност и съответно на Министерство на културата за законодателни промени, които да гарантират стабилност на филмовия процес чрез превръщането на ИА Национален филмов център в първостепенен разпоредител със средствата, предвиждани по силата на Закона за филмовата индустрия, който задължително трябва да се спазва и според решение на Конституционния съд.

III. Решение на филмовата общност и на съответните институции за създаване на ФОНД БЪЛГАРСКО КИНО, с помощта на който да се гарантира крайно необходимото нарастване на държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения от различни източници и чрез различни отчисления. Една добра възможност за това е 25% отчисление от ДДС, внасян от цялата аудиовизуална индустрия.

IV. Държавната помощ за филмопроизводство трябва да бъде напълно в съответствие с член 107, (3)(d) от Договора за Европейския съюз, за да може да се разчита на нотификация на тази помощ от Европейската комисия.

V. Съгласно този член - вече записано и в окончателно готовия за приемане проект на СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ: „Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно.” И пак там: „чрез наличието на процес за културен подбор, за да бъдат определени аудиовизуалните произведения, които следва да се ползват от помощ или от културен профил, на който трябва да отговарят всички аудиовизуални произведения като условие за отпускане на помощта.”

VI. И още за съответствието с член 107, (3)(d) от Договора за Европейския съюз в същото СЪОБЩЕНИЕ: „Специфични критерии за оценка съгласно член 107, параграф 3, буква г, от ДФЕС: Целта на помощта в полза на производството на европейски аудиовизуални произведения и за запазването на инфраструктурата, необходима за тяхното производство и разпространение, е оформянето на европейски културни идентичности и укрепването на културното многообразие. Следователно целта на помощта е да насърчава културата.”

За справка: Проектът на СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, въз основа на което Европейската комисия ще одобрява тази държавна помощ от 2013 година, е на: http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_state_aid_films/draft_communication_bg.pdf

03.07.2012

За Управителния съвет на СБФД:

ГЕОРГИ СТОЯНОВ

Председател на СБФД

ДО КИНЕМАТОГРАФИЧНАТА ОБЩНОСТ

Уважаеми колеги,

Във връзка с подновената работа върху Стратегия за киното, от Съюза на българските филмови дейци, като най-голямата и отговорна за целия кинематографичен сектор организация, се чувстваме длъжни да ви информираме какви опасности би могъл да крие един неточен и несъобразен с европейската визия (не от вчера) подход към написването на този стратегически документ за развитието на българското кино от 2014 до 2020 година.

Такава необходимост възникна, след като се разбра, че нашата общност не е единна по отношение на методологията, с която следва да се изработи Стратегията за киното. Проектът „Стратегия за развитие на аудиовизуалната индустрия в България” от Георги Чолаков и Николай Николов не е обсъждан, нито е сравняван с други предложения. Тоест, липсва дискусия върху различни аргументи, ако има такива.

Материята действително е сложна и предполага прочитането на десетки, ако не и стотици страници за политиката на Европейския съюз по отношение на филмопроизводството, след като вече сме пълноправен негов член. Без точното познаване на тази материя, Стратегия не може да се напише.

За нас, като организация със 78-годишна история, е необходима яснота и практическа целесъобразност на бъдещия документ.

Затова се обърнахме към FERA – Федерацията на европейските кинорежисьори, на която нашият Съюз е член, с риторичния въпрос, дали стратегията за българското кино трябва да е разработена като част от европейската стратегия за аудиовизията, както е според програмата „Творческа Европа” за периода от 2014 до 2020. Още повече, че на френски език FERA е Fédération Européenne des Réalisateurs de l’Audiovisuel, което буквално трябва да преведем Европейска федерация на аудиовизуалните режисьори.

Отговориха ни кратко:

„Националните филмови индустрии са свободни да изберат свой си път, НО! те трябва да се съобразяват с правилата за отпускане на държавна помощ за филми. Тези правила се преразглеждат през тази година от европейската дирекция DC Competition. Те ще публикуват проекта си следващия месец и той ще бъде изпратен от FERA до всички нейни членове.

„Творческа Европа” решава само правилата за получаване на подкрепа от Програмата „Творческа Европа”.”

След този отговор решихме, че трябва да се ориентираме по-подробно сами в европейските правила за държавната помощ и в програмата „Творческа Европа”.

Първата справка, която направихме, беше за първата част от първото цитирано тук изречение от FERA, че сме свободни да изберем свой си път. ДА, няма наистина Acquis communautaire (Аки комюнотер), тоест, един единствен модел за подпомагане на националното кино от страна на държавата, тъй като данъчните, финансовите и правните рамки в отделните държави са различни (поне засега, ако следите процесите в ЕС). Само че това не означава, че създаването и функционирането на собствен модел за развитие на киното не трябва да се подчинява на духа на европейската политика в този сектор.

Защото истината се съдържа в „НО!”–то на FERA, пак в първото изречение на отговора им.

Защото междувременно и Европейската комисия ни информира, в качеството ни на регистрирала се към нея творческо-професионална организация, за това, че обобщаващият документ за приключилата консултация по оценката на държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения е готов и преведен на български език (вижте го в приложения файл).

Запознавайки се с него, отбелязахме, че според методологията на заложените правни норми за държавното подпомагане на кинопроизводството, то задължително, и обяснимо, е в категорията „аудиовизия”. Което по силата на елементарната логика означава, че ако ние решим, че филмите за нас не са аудиовизуални произведения, които в Европейския съюз са дефинирани като „културно изключение” и именно заради това създаването им се подпомага, то държавата няма да е задължена да отпуска субсидии за киното ни.

Запознахме се и с програмата „Творческа Европа”. В нея категорично дефиницията за аудиовизуалната културна индустрия също е: „аудиовизия (филми, телевизия, видео игри и мултимедии)”. Освен това тази програма от тук нататък ще обедини досегашните програми „Култура”, „Медиа” и „Медиа Мундус”. В нея принципно е заложен интегритет на всичко, свързано с киното – от създаването на филмите, с акцент върху копродукциите и върху понятието „европейски филм”, през етапа постпродукция, през всички възможни канали за тяхното разпространение в епохата на новите технологии, и то не само в Европа, а и в целия свят - до образованието на зрителите, промоциите, фестивалите и т. н. С подчертан акцент върху „културен продукт”. При това се предвижда средствата за „Творческа Европа” да се увеличат с 37 процента или да са 1.8 милиарда евро. Освен това се предвижда връзка на тази програма с културните програми на ЮНЕСКО и с ЕВРОИМАЖ.

Колеги,

За ваша ориентация и информация във връзка с решенията, които предстои да вземем като общност за бъдещето на българското кино в перспектива от десетилетие – до 2020, приложено ви изпращаме всички събрани от нас европейски документи (някои са на български, други на английски) за регламентирането на помощта за европейското филмопроизводство.

Изпращаме ви както целия официален документ за програмата „Творческа Европа” в pdf формат, така и един файл в doc. формат, с извадки от този документ специално за киното. В тези документи ще видите, повтарям, че развитието на аудиовизуалния сектор и в частност, киното, се планира в контекста именно на новите технологични реалии – TV, Интернет, дигиталност, с оглед на законодателното обвързване на създаването на културния продукт с неговото разпространение в Европа и в света. Не случайно вече има достатъчно строги европейски Директиви, правно обвързващи със задължения най-мощните разпространители на аудиовизуални произведение като европейските телевизионни канали, които и България е подписала. И всичко е с оглед на развитието на европейското кино именно като едно цяло, част от което цяло би трябвало да е и българското.

Така че – нека наистина всички се запознаем с нещата по същество. Нека си дадем сметка, че сме отговорни за десетилетие напред за филмовата ни култура. И нека не си мислим, че написвайки и най-прекрасната стратегия, тя лесно и едва ли не веднага ще бъде приложена на практика. След един такъв текст ни чака дълга, може би с години битка за приемане на съответните закони.

И така, Европейският съюз все повече върви към уеднаквяване на правилата (вече в Народното събрание одобриха и присъединяването ни към фискалния пакт) и все повече Европейският съюз настоява на термина европейски (а не еди-какъв си) филм. Несъобразяването с неговите предначертания в нашата област ще ни остави зад борда.

Изпращаме ви и официалното Съобщение на Европейската комисия относно политиката спрямо филмовата индустрия от 2001 година, което с малки промени действа и до днес, и което сега се преразглежда във връзка с ЕВРОПА 2020. В него също филмовата индустрия е аудиовизия и нищо друго.

А на сайта на нашия Национален филмов център - очевидно не случайно, е качен Европейският наръчник за аудиовизуалните професионалисти от януари 2011 година: http://www.nfc.bg/files/media/files/7b02fe8dcc16597f88a462435a5fcbda/EUGuide_for_audiovisual_professionals_jan_2011.pdf

И няколко въпроса:

Трябва ли ни в десетилетна перспектива Фонд за българското кино, който да е именно само за киното, а не въобще за културата, което може да се гарантира единствено, ако този фонд е под шапката на НФЦ?
Искаме ли в следващите 10 години НФЦ да стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а не зависещ от бюджета на Министерство на културата, при това със задължението средствата да се връщат в края на всяка година, ако не са изразходени?
Интересува ли ни формулата на финансиране (предложена в посочения по-горе, вече написан проект на стратегия) на Фонд за българското кино – чрез 25% отчисление от Данък добавена стойност, постъпил в държавния бюджет от целия аудиовизуален сектор през предходната година? Така изчислената сума за българско филмопроизводство е 46 милиона само за 2010 година.

За да сме наясно от правна и финансова гледна точка възможна ли е такава формула, ние се консултирахме и получихме отговора - да, стига да има политическа воля.

От тук и последният въпрос – ще продължим ли наистина борбата за такава воля?

Съюзът на българските филмови дейци очаква вашите становища.

Документите:

Творческа Европа:

http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/11/1399&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en

http://www.screendaily.com/news/europe/ec-commissioner-unveils-creative-europe-programme-details/5034939.article

http://ec.europa.eu/culture/creative-europe/documents/proposal-regulation_en.pdf

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/12/st09/st09097.en12.pdf

Държавна помощ за филмовия сектор:

http://ec.europa.eu/bulgaria/press_corner/news/200611-filmsector_bg.htm

http://ec.europa.eu/yourvoice/consultations/2011/index_bg.htm

http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/01/1326&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en

06.02.2012

Георги Стоянов

Председател на СБФД

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н БОЙКО БОРИСОВ

КОПИЕ ДО:

Министъра на културата - г-н Вежди Рашидов

Министъра на финансите - г-н Симеон Дянков

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

От 10 творчески съюзи и организации в България

УВАЖАЕМИ г-жа ЦАЧЕВА и г-н БОЙКО БОРИСОВ,

След множеството БЕЗРЕЗУЛТАТНИ открити писма и декларации до законодателната и изпълнителната власт (вече от година) от творческите организации в България, във връзка с драстично провежданата политика буквално на геноцид по отношение на българската култура и изкуство (каквато е тя и по отношение на науката и на образованието)

ДЕКЛАРИРАМЕ, ЧЕ:

Тригодишната бюджетна прогноза (2011 – 2013 година) на Министерство на културата е повече от категорично доказателство за тази политика на геноцид.

Собствената ни съвест и отговорност пред нацията не ни позволява да приемем тази вредна - и днес, и в перспектива - политика за духовното и морално здраве на достатъчно болното вече наше българско общество.

Изпълнителната власт би трябвало да понесе, като всеки гражданин в една демократична държава, своята съдебна отговорност за неспазването на законите в страната (например, Закона за филмовата индустрия - или за този сектор от културата, който първи се реформира още в началото на 90-те години).

Оттук нататък ние ще предприемем всички действия, за да сезираме европейските институции – Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съд - за тази опасна управленска политика в България, която противоречи на всички принципни разбирания на Европейския съюз за особено важната роля на културата.

21. 09. 2010

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов, председател

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ – Николай Петев, председател

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ – проф. Жени Захариева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов, председател

СДРУЖЕНИЕ НА ФИЛМОВИТЕ И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ РЕЖИСЬОРИ – Иван Георгиев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Георги Чолаков, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ, ТЕЛЕВИЗИОННИ И РАДИО СЦЕНАРИСТИ – проф. Станислав Семерджиев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев, председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева, директор

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ АНИМАТОРИ "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н БОЙКО БОРИСОВ

Копие до:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

Копие до:

Средствата за масова информация

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаеми господин Борисов,

За пореден път изразяваме пред Вас и пред цялото общество дълбоката си тревога за съдбата на съвременното българско кино.

През последните години нашите филми са все по-успешни – както на международни фестивали, така и сред родната публика. Въпреки това и въпреки логиката виждаме тенденция за постоянно намаляване на държавната субсидия за кино – 11,5 милиона за 2009-а, 10 милиона - за 2010, по 9 милиона за следващите три години – 2011, 2012 и 2013 г.

Това представлява поредно грубо нарушение на Закона за филмовата индустрия. В него е посочена категорична и ясна формула за изчисляване на размера на държавното подпомагане за националното кино. Според нея финансирането за 2011 година би трябвало да е най-малко 17,7 милиона лева. Това са необходимите средства, за да се завършат филмите, които в момента са в различен стадий на производство и подготовка и да стартират нови проекти. Неосигуряването на тези средства реално ще доведе до спиране на нормалните творчески процеси в българското кино за още две години.

Уважаемa госпожо Цачева,

Уважаеми господин Борисов,

За пореден път държавата не оцени жеста на добра воля от страна на кинематографистите да понесат определени жертви, които те се съгласиха да направят в знак на солидарност с цялото общество за преодоляване последствията от икономическата криза. Част от филмовите творци приеха да отложат одобрените си проекти за следващата година, други започнаха да снимат с 50% от полагащите им се средства, в очакване догодина да получат остатъка.

Заедно с това непрекъснато се забравя, че българските филми се правят от хора, които не получават заплати. Тяхното препитание се осигурява, само когато работят по проектите, за които има държавно подпомагане по процедура, съгласно всички европейски стандарти за проектно финансиране. Това беше смисълът на мъчителната реформа, която киното първо и самостоятелно стартира преди 20 години и едва през последните 3-4 години тя започна да дава своите плодове.

Също така се забрявя, че цялата администрация в сферата на киното се състои от 14 (четиринадесет) щатни бройки – съставът на Изпълнителната агенция „Национален филмов център”.

В същото време от проекто-бюджета на Министерството на културата за 2011 година се вижда, че сфери, които тепърва започват да се реформират, получават значително увеличение на бюджетните средства дори в сравнение с годините преди кризата. Докато в реформирана област като киното държавното подпомагане на филмовата индустрия се намалява драстично. По наше мнение подобен подход няма как да доведе до оптимизиране на разходите, което беше смисълът на така широко провъзгласяваната реформа на културните индустрии, нито ще доведе до подобряване на културния продукт в страната. Страхуваме се, че нейната цел може да се окаже не стимулиране развитието на културата, а задоволяване на тяснобраншовите и лични материални интереси на определени групички, близки до кръгове в управлението на държавата.

В заключение искаме да напомним, че без принципност и равноспоставеност реформата в културата за пореден път е обречена на израждане и провал.

Оставаме с надежда и готовност за диалог.

17 септември 2010 г.

Проф. Александър Янакиев

Председател на Националния съвет за кино

Национален съвет за кино:

Проф. Александър Янакиев, проф. Венец Димитров, Владимир Янков, Димитър Гочев, Емил Христов, проф. Иван Ничев, Иван Павлов, Илия Костов, Петър Одаджиев, Радослав Спасов, Светлозар Георгиев и Християн Ночев

Вижте оригинала

СБФД ПОДКРЕПЯ ДЕКЛАРАЦИЯТА

на независимия сектор в изпълнителските изкуства

Вижте

ПРОТЕСТНО ПИСМО

СРЕЩУ ДРАСТИЧНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА ФИЛМОПРОИЗВОДСТВО

ОТ СБФД, БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ, АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ, АСОЦИАЦИЯТА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ,

ОБСЕРВАТОРИЯТА ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА

КЪМ ПИСМОТО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ:

СЪЮЗЪТ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

АСОЦИАЦИЯТА ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР

ДИРЕКТОРЪТ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ СТЕФАН КИТАНОВ

БАНХА - АСОЦИАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ-АНИМАТОРИ "ПРОЙКО ПРОЙКОВ"

ФИЛМОВА КОМПАНИЯ "ACTIVIST 38"

Вижте протестното писмо

ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОГРАМАТА НА СБФД ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО И НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Извадка от програмните намерения на председателя на СБФД Георги Стоянов

В условията на криза е необходима краткосрочна визия, непременно вързана със средствата, които да подпомогнат тази дейност. Ако в изработването на тази стратегия не участват всички сектори на българската култура, тя просто няма да стане. Ако в нейните предначертания не се определят художествени и естетически цели и задачи и накрая да завърши с финансови разчети, тя ще се превърне в придатък на боледуващ организъм със затихващи функции.

Очевидно липсва цялостна политика за култура, и нея трябва да я изработят професионалисти, представители на творческите съюзи и на СБФД, в това число и видни творци, за които изкуството не е средство за препитание, а изстрадана съдба и обреченост и карма.

На базата на направени и публикувани анализи се вижда, че колапсът, засегнал културата, непрекъснато се разширява и задълбочава. Задава се необратим хроничен дефицит на национална култура и ценности, които ще се отразят съдбоносно на развитието на националната културна идентичност за в бъдеще.

I. Първото направление, което засяга киното, е свързано с борбата срещу нарушенията на Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията. Особено внимание трябва да се обърне на спазването на 10% за националното филмопроизводство в БНТ.

II. Второто направление е борба за създаване на „Национален фонд за кино”. На практика, в почти всички централно и източноевропейски страни има създадени фондове за подпомагаме на киното, с изключение на България.
III. Третото направление изисква създаване на национална система от алтернативни източници на финансиране, които да набират средства от пазара - липсват механизми за набиране на средства чрез арт лотария, инвестиционни фондове и други стимули за инвестиралите в киноиндустрията.

IV. Четвъртото направление е свързано с филморазпространението.

Отказът на държавата от монопола върху киноразпространението, без предварителна регулация на този подпазар, сви възможността за разпространение на български и европейски филми и доведе до навлизане на големите американски компании чрез кино разпространителите, примерно като “Александра Групхолдинг” ООД, притежаващи правата за използване на филмите им на територията на България и имат поведението на пазарен лидер, като формират и политиката на голямата част от киносалоните.

Това бе последвано от неконтролирано изчезване на местата за кинопоказ.

От европейските фондове биха могли да се финансират регионални програми за развитие на местното киноразпространение, които да превърнат около 3200-та читалища в места за разпространение на българското кино, за да се тушира проблемът с дистрибуторската мрежа, да се форсира изграждане на арт кина, и то не само в София. Европейските структурни фондове могат да се използват в тази посока. А относно показа на български филми по сега съществуващата мрежа, разпространителите имат задължителна квота от 5% разписана в чл. 44 на ЗФИ и неспазването й би трябвало да води до административен акт (чл. 49) и издаване на наказателно постановление (чл.51). Няма обективна причина тази поредица от действия да не се случва.

V. Петото направление са неблагополучията в Устройствения правилник на НФЦ, който в момента е в процедурна подготовка.

VI. Не по-малко важно е и поставянето на начало на системни анализи на пазара на българското кино (производство, разпространение, промоция и показ на филми, съхранение), без които е немислимо създаването на работеща Национална програма за развитие на българското кино или пък бъдещата стратегия на сектора. Без тези програмни документи българското кино е обречено да се развива „на парче” и без визия дори в средносрочен план.

VII. Следващата важна крачка е създаването на националната политика в областта на филмовата индустрия - неделима част от бъдещата Национална стратегия за култура. Това, което липсва, е отбелязано и от Сметната палата, че към 30.06.2008 г. такава Национална програма за развитие на филмовата индустрия все още не е създадена.

(Анализите и аналитичните справки, за които са използвани разработки на Обсерваторията по икономика на културата, присъстват в материала, представен от Георги Стоянов на Общото отчетно-изборно събрание на 21.V.2010 г.)

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

от 11 май 2010

Вижте

ДО г-н Бойко Борисов

Министър-председател на Република България

Копие

ДО:

Г-жа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание на Република България

Г-н Симеон Дянков,

Заместник министър-председател и Министър на финансите

Г-н Вежди Рашидов,

Министър на културата

Г-жа Даниела Петрова,

Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии

към Народното събрание на Република България

ДО БТА

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Уважаеми Дами и Господа,

Във връзка с ПМС 76/2010г. за 10% съкращение на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и последвалото решение на българското правителство от 04.05.2010 г. за допълнително съкращаване на бюджетните трансфери с още 20%,

Заявяваме:

Липсата на културни и духовни ценности неминуемо води до морален срив и загуба на национална идентичност – повече от тревожни днес в българското общество.

През последните 20 години културната сфера бе и продължава да е обект на най-големи финансови ограничения от страна на всички управляващи. Поредното съкращаване на средства ще бъде катастрофално за българското изкуство, то ще прогони от страната и последните таланти на България.

Планираното отнемане на 17 милиона осъжда българската култура на смърт!

Категорично настояваме:

Първо: Да не се пристъпва към цялостна реформа в културната сфера, преди да е изработена Национална стратегия за развитие на българската култура, както и Закон за сценичните изкуства. И паралелно с изготвянето на стратегия за българската култура, да започнат първите стъпки в реформирането на сценичните изкуства.

Второ: Да се потърсят възможности Европейският съюз да финансира изработването на такава стратегия.

Трето: Създаването на Национална стратегия за развитие на българската култура да стане при пълна прозрачност и широк публичен дебат.

Четвърто: В условията на икономическа криза държавата да гарантира съхраняването на материалната база в културата, в т.ч. и при предстоящи преобразувания и децентрализация на културни организации.

Пето: В спешен порядък да се преразгледат бюджетните рестрикции в областта на културата, с оглед да се съхранят жизнените й функции.

Шесто: Националната стратегия за българската култура да обезпечи законодателно и финансово следните принципи:

1. Устойчиво бюджетно финансиране на културата;

2. Въвеждане в българската практика на система от алтернативни източници за финансиране на културата.

Седмо: Изпълнителната власт да спазва законите, за да не се окаже в бъдеще и цялата ни култура в днешното положение на единствения реформиран още в началото на 90-те години сектор – киното, бюджетът за който, при това в пълно противоречие със Закона за филмовата индустрия, се оказва днес драстично намален – не с 10 или с 20 процента, а с над 50%.

Надяваме се да бъдем чути и да бъде преустановена политиката на оскъдно бюджетно финансиране под минимума за съществуване и развитие на българската култура!

С уважение:

Проф. Жени Захариева – Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци

Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България

Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци

Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори

Ида Даниел – Председател на Асоциацията за свободен театър

Симона Попова – Председател на Асоциацията на свободната театрална инициатива

Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти

Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите

Митко Тодоров – Председател на Българската асоциация на работодателите в културата ( БАРОК)

Диана Андреева – Директор на Обсерватория по икономика на културата

Цветелина Йосифова – Директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща"

Творци и културни дейци, подкрепящи декларацията, подписката е открита за всички присъединяващи към тази Декларация: Антония Ковачева - филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; Искра Димитрова - филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; проф. Пламен Джуров – председател, Фондация „Борис Христов”, Софийски музикални седмици, диригент на „Софийски солисти”; Цветан Цветков - зам.-председател, Съюз на българските музикални и танцови дейци.

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци категорично отстоява позицията си, изразена в Декларация от 2007 г. по същия повод, че в нашата страна не всичко е за продан, още повече, когато става въпрос за такива пристани на духовността какъвто е Националният дворец на културата.

Присъединяваме се към становището на Министъра на културата Вежди Рашидов, на директора на НДК Христо Друмeв и на дейци на културата, че идеята да се приватизира НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА е "Срам", "Глупост и безумие".

Без култура държава няма!

25 март 2010

Иван Павлов

Председател на СБФД

Още по проблема:

БНТ - http://bnt.bg/bg/videos

в "СТАНДАРТ": http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318544; http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318545;

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318543;

в "ТРУД" - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=425453

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИ ИА “НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР”

08. 02. 2010

До г-н Вежди Рашидов,

Министър на културата

Уважаеми господин Министър,

Националният съвет за кино, като представител на всички юридически лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия и в рамките на правомощията си, съгласно чл. 9 от Закона за филмовата индустрия, след като се запозна с направеното предложение от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция” за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) и мотивите към него, предлага:

Да се създаде работна група, в която да участват експерти, представители на нашите организации;
Работната група да се запознае с направените от вносителите проучвания и анализи;
Работната група спешно да подготви предвидения в програмата на правителството закон за създаването на фонд “Българско кино”, в който да бъдат включени направените предложения

Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!

С уважение:

Георги Чолаков – Председател на НСК, и членове: Виктор Чучков, Иван Тонев, Иван Павлов, Искра Димитрова, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов, Станислав Семерджиев

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ

ОБСЕРВАТОРИЯ НА ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

05. 02. 2010

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

До г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Вежди Рашидов, Министър на културата

До г-жа Даниела Петрова, Председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Народното събрание

Уважаеми дами и господа,

Като едни от най-заинтересованите от развитието на българската филмова индустрия се обръщаме към вас по повод направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция”.

Вземайки под внимание предвиденото неизпълнение на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, съгласно т. 10, програма 4 от приложение № 2 към чл.1, ал.2 от Постановление на Министерски съвет № 324/30.12.2009 (обн.ДВ.бр.3/2010);

Отчитайки тригодишната бюджетна прогноза за периода 2010-2012 в програмен формат на Министерството на културата, където е записано средствата за филмопроизводство през 2012 година да бъдат намалени с 61,47% спрямо размера по чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия за 2010 година;

Имайки предвид пълното пренебрегване на направените от нас предложения за изменение на Закона за радиото и телевизията (наши писма вх.№ Министерство на културата 12-00-197/15.10.2009 и вх.№ на Народното събрание ПГ-962-00-19/08.12.2009);

Запознавайки се с предложения текст на законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6), както и с мотивите към него, настояваме:

Да се създаде работна група, в която да участват експерти, членуващи в нашите организации;

Работната група да се запознае с направените от вносителите проучвания и анализи;

Работната група спешно да подготви предвидения в програмата на правителството закон за създаването на фонд “Българско кино”, в който да бъдат включени направените предложения

С уважение:

Иван Тонев                               Георги Чолаков                     Радослав Спасов

Председател                              Председател                           Председател

на Асоциацията на                  на Асоциацията на                на Българската асоциация

българските оператори          филмовите продуценти        на кинорежисьорите

Диана Андреева                       Иван Павлов

Директор на                              Председател на

Обсерватория по                      Съюза на българските филмови дейци

Икономика на културата

ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-жа Цецка Цачева - Председател на Народното събрание

До г-жа Даниела Петрова - Председател на комисията по култура, гражданско общество и медии

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаема госпожо Петрова,

Разтревожени сме от организираната в последно време атака от АБРО (Асоциация на български радио– телевизионни оператори) и някои от водещите комерсиални телевизии срещу националната обществена телевизия. Битката е за завладяване на рекламния пазар. Затова някои от най-богатите комерсиални телевизии предоставиха ефир на представители на АБРО, за да громят единствения обществен ТВ канал.

АБРО изисква Българска национална телевизия да няма реклама в праймтайма.

За нас това е грубо цинично поведение, безпрецедентна лакомия на комерсиалните телевизии, чиято програмна политика се води само от бързите пари. Гилдията знае, че критериите за добра програма при тях са най-вече таблиците с рейтингите. Това е логично от гледна точка на интереса на всеки търговец, какъвто в случая са частните телевизии. Но нали трябва да има обществени ангажименти, дискусии, публицистични предавания, които никога няма да стигнат рейтингите на едно форматно реалити шоу например?

Грижа и отговорност за всичко, което е извън високите рейтинги, но е важно за плурализма, за образованието и възпитанието на подрастващите, за подкрепата на моралните ценности, има именно обществената телевизия. Бюджетът на БНТ за 2009 и 2010 бе намален, без да има други лостове, които да компенсират това.

Като сдружения от творци и продуценти на български и европейски кинематографични произведения, сме разтревожени, че БНТ като обществена медия няма да може да изпълнява своята мисия.

Защо БНТ трябва да бъде подкрепена, а не притискана до стената и постепенно маргинализирана?

БНТ работи според стандартите за обективност, плурализъм, свобода на мненията и изисквания, които са характерни за обществено финансиран оператор. Като такава тя е важен играч в сферата на духовните усилия за подкрепа на националните ценности и приоритети.

Тя няма нужда, заради финансови съображения, да заиграва с масовия потребителски вкус. Обратното – мисията и е да възпитава.

Тя търси аудитория, стъпвайки на обективност, журналистически и художествени стандарти и не би трябвало да гони само високи рейтинги.

Тя е телевизия за всички граждани, дори на малцинството, търсещо „високо” изкуство.

Осмисля миналото и с многообразни предавания и филми търси исторически моменти, които повдигат разклатеното ни самочувствие. Тя има петдесетгодишен огромен архив аудиовизуални произведения, които са част от емоционалната ни памет.

С предаванията „Понеделник осем и половина” и „50 години БНТ” тя преоткри за младото поколение българското кино отпреди 1989 година.

БНТ е първата телевизия, която е сключила рамков договор с авторските дружества и редовно се отчита на авторите.

БНТ единствена участва в създаването на кинематографични произведения и многообразна аудиовизуална продукция, отразяваща целия наш културен живот.

Благодарение и на нейното финансово участие българското кино завоюва престижни международни награди - над 140 в последните 5 години. Това е немаловажен положителен щрих към имиджа на страната ни, който по различни причини не е блестящ.

Като копродуцент на кинематографични произведения, БНТ има принос за привличане на европейски средства в България. И втори път - като гарант пред европейските фондове, че българските филми с участие на страна от ЕС или със сключен междуправителствен договор в областта на културата извън него, ще бъдат излъчени по БНТ.

Поддържа книжовния български език и активно го защитава от замърсяване с чуждици и уличен жаргон.

Продукцията на БНТ има на пръв поглед един невидим, но важен социален ефект. Тя е многообразна и изнесена предимно извън павилионите и ангажира голям спектър от фирми от малкия и средния бизнес и дава хляб на хиляди хора. По този начин парите не се концентрират в ограничен брой фирми и лица, нито пък се изнасят извън страната.

В последно време тя единствена откупува правата за ефирен показ, преди да бъде създаден един филм.

Докато богатите комерсиални телевизии използват формулировката в изискването за европейска квота „ когато това е практически възможно” по изгоден за тях начин (не е възможно!), БНТ единствена изпълнява задълженията си по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Става дума за мажоритарно присъствие на европейски произведения, в това число и създадени на националния език.

И ако трябва да обобщим – БНТ е единствената телевизия, изпълняваща функциите на обществена медия – социални, културни, образователни, възпитателни.

Тя е отражение и коректив на нашия живот, добър или лош – с всички претенции, които можем да предявим към несъвършенствата й, тя е нашата обществена национална телевизия. БНТ има нужда от държавна и гражданска подкрепа по модела на развития свят. Финансиращите механизми трябва да й дават независимост и дълготрайна жизненост, за да изпълнява своята обществена мисия.

Българска национална телевизия е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. През 2008 г. (43.3 мил.евро) той е близо три пъти по-малък от този на Унгария (124.3 млн. евро), три и половина пъти по-малък от този на Румъния (148 млн. евро), близо четири пъти по-малък от този на Сърбия (151 мил. евро), и пет пъти по-малък от този на Хърватия (211 мил.евро).

Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта.

Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси, реклама и спонсорство. Всяка една държава гъвкаво, в подходящо съотношение в зависимост от икономическата ситуация, с тези три инструмента гарантира нормалното функциониране на своята обществена медия.

Може да звучи крайно, но за нас финансовото обезсилване на обществената телевизия е посегателство върху духовните устои на държавата.

Ето защо ние ви призоваваме да вземете спешни мерки за намиране на най-подходящите механизми, за да се обезпечи финансово националната ни обществена телевизия.

Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма до укрепване финансовото състояние на държавата.

Приложения: сравнителни таблици, които красноречиво подкрепят написаното по-горе.

18.01.2010

С уважение:

Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти, Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори, Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци, Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България

Приложения

Български пазар на телевизионна реклама

ТV КАНАЛ* 2007 2008

приходи приходи

Би Ти Ви 147 413 000 лв 157 230 000 лв

Нова Тв 83 053 000 лв 87 357 000 лв

Фокс лайф 7 534 000 лв 11 024 000 лв

БНТ 1 12 723 000 лв 10 074 000 лв

Диема 12 108 000 лв 3 202 000 лв

ТV 7 3 870 000 лв 5 493 000 лв

Джи Ти Ви 2 666 000 лв 3 603 000 лв

Про Бг 50 000 лв 3 297 000 лв

Общо без ДДС: 269 417 000 лв 281 270 000 лв

* Продажбата на рекламно време в „Диема Груп Холдинг” ЕАД през 2008 г. се извършва и отчита в Нова ТВ

1. Западноевропейски пазари

1.2 Среден и малък пазар
Според законодателството в посочените държави, финансирането варира от 100% държавно субсидиране (Ватикана) до почти пълна издръжка от лицензионни такси (Австрия).

Страна/организация	Държавно финансиране		Лицензионна такса		Реклама и спонсорство		Общо
Холандия / NPO	536.3	63.6%	0.0	0.0%	228.5	27.1%	843.0
БелгияFl / VRT	296.6	64.4%	0.0	0.0%	56.0	12.2%	460.3
БелгияFr / RTBF	203.4	72.4%	0.0	0.0%	59.3	21.1%	281.0
Португалия/ RTP	118.0	39.5%	110.0	36.8%	47.0	15.7%	299.0
Австрия / ORF	1.0	0.1%	504.0	50.5%	263.0	26.3%	999.0
Швейцария/ SRG-SSR	13.0	1.2%	758.3	71.4%	218.4	20.6%	1061.7
Ирландия / RTE	0.0	0.0%	201.0	45.6%	205.0	46.5%	441.0
Ватикана / RV	24.1	100.0%	0.0	0.0%	0.0	0.0%	24.1

2. Централна и Източна Европа
Като цяло може да се обобщи, че и тук формите на финансиране варират. Интересен е примерът с Полша, където по голямата част от приходите на телевизията са от реклама и спонсорство.

Страна/организация	Държавно финансиране		Лицензионна такса		Реклама и спонсорство		Общо
Полша / TVP	1.5	0.3%	101.6	18.7%	331.1	61.1%	542.3
Румъния / TVR	34.4	23.2%	88.5	59.8%	22.7	15.3%	148.0
Унгария / MTV	97.3	78.3%	0.0	0.0%	14.2	11.4%	124.3
Чехия / CT	0.0	0.0%	217.2	73.9%	42.0	14.3%	293.3
Сърбия / RTS	0.6	0.4%	100.1	66.2%	28.8	19.0%	151.1
Словения / RTVSLO	2.0	1.6%	79.0	64.8%	19.0	15.6%	122.0
Хърватия / HRT	2.2	1.0%	145.3	68.8%	47.1	22.3%	211.1
Македония / MRT	1.7	11.4%	8.1	52.9%	3.1	20.3%	15.4
България /БНТ/	34.1	78.7%	0	0%	3.9	9%	43.3

3. Скандинавия
Издръжката на радио и телевизионните организации в скандинавските страни е предимно от заплащане на лицензионни такси.

Страна/организация	Държавно финансиране		Лицензионна такса		Реклама и спонсорство		Общо
Швеция / SVT	0.0	0.0%	358.2	93.0%	3.2	0.8%	385.4
Дания / DR	5.9	1.2%	448.6	91.0%	0.3	0.1%	493.1
Финландия / YLE	3.8	1.0%	376.2	94.6%	0.0	0.0%	397.5
Норвегия / NRK	2.1	0.5%	410.7	95.3%	3.5	0.8%	430.9
Исландия / RUV	0.0	0.0%	17.1	64.9%	8.1	30.8%	26.4

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИ ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Входящ N: 08.06-1/от 08.01.2010

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Република България

Уважаеми господин Министър-председател,

Ние, членовете на Националния съвет за кино при ИА “Национален филмов център”, като представители на цялата кинематографична общност, се обръщаме към Вас с настоящата

ДЕКЛАРАЦИЯ

Изразявайки безпокойството си за нарушаването на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия и чл.17, ал.1 и 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година, както и заложеното в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на културата.

Отчитайки икономическата ситуация в страната и трудностите, пред които е изправено правителството.

Отчитайки европейската политика в сферата на аудиовизуалната индустрия.

Отчитайки факта, че филмовата индустрия е реформирана от 1991 година и е свела административните си разходи под 5 на сто.

Отчитайки факта, че над 65 на сто от вложените средства във филмовата индустрия се изразходват в други отрасли на икономиката.

Отчитайки факта, че за всеки лев, вложен от бюджета в икономиката на страната, се връщат два.

Декларираме, че неизпълнението на Закона за филмовата индустрия по отношение на чл.17, т. 1 с 30 на сто за 2009 г. и с 57 на сто за 2010 година създава предпоставки за:

неизпълнение на поети задължения пред чуждестранни партньори и влошаване имиджа на страната като член на Европейския съюз;
лишаване на икономиката на страната с над 20,3 милиона лева;
връщане развитието на филмовата индустрия на позиция от преди седем години.

Имайки предвид гореизложеното, Ви призоваваме да разпоредите изпълнението на законовите разпоредби.

07.01.2010

С уважение: Георги Чолаков, Председател на Националния съвет за кино

Членове: Божидар Манов, Виктор Чучков, Иван Павлов, Иван Тонев, Искра Димитрова, Николай Николов, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

БТА

Уважаеми г-н министър,

С огромна тревога констатираме, че в Тригодишната бюджетна прогноза за 2010 – 2012 година на Министерство на културата, и то в противоречие със Закона за филмовата индустрия, финансовата подкрепа за българското кино се намалява реално с над 50%.

Колкото и да разбираме тежките проблеми, пред които е изправено новото правителство на България, за нас е повече от неприемливо съкращаването на бюджетните разходи на Министерство на културата да се поеме тъкмо от киното, след като за други области на българската култура това съкращение е в пъти по-малко, и то след като тяхното досегашно финансиране също в пъти бе по-голямо от това за киното.

ЗАЩОТО:

Вие, разбира се, сам като творец сте напълно наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеоглеждаме и себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството.

Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.

То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен.

След 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Ситуацията се подобри след влизането в сила на Закона за филмовата индустрия от началото на 2004 година. И след извоювания през последните две години значително по-висок, но още съвсем не достатъчен бюджет за филмопроизводство.

Проблемът е фундаментален. За да се задоволи гладът на националната ни общност за ценностно себепознание от ЕКРАНА, първо, не може да й се предлага толкова пренебрежимо малък брой български филми, който е равен едва ли не на отсъствието им изобщо в огромното днес аудиовизуално пространство. И второ, естеството на всяка национална филмова култура е такова, че тя трябва да отразява множествените аспекти на националния живот, множествените ракурси на погледа върху този живот. А филмите, които я съставляват, трябва да могат да диалогизират помежду си, да се допълват като различни творчески визии, да бъдат тематично и жанрово разнообразни.

Неродените деца на българската филмова култура тежат на съвестта ни. Ако имаха шанс за живот, в българското кино можеше да има нормален филмов процес. То можеше да отразява и да осмисля сложните години на мъчителния преход. Да въвлече в диалог със себе си широката публика, да й предложи национална идентификация с нравствени параметри, да й помогне да се ориентира по-добре в обществената промяна и ролята на всеки индивид в нея. И постоянно да поражда колективна, масова потребност новите български филми да ги има тук и сега - за сверяване на чувствата и мислите ни като национална общност.

Към проблема с недостатъчното финансиране на българското кино се прибавя и проблемът с пазара. Но трябва да си дадем сметка, че държавните ни люде още в началото на прехода се постараха да превърнат киносалоните в бинго зали и сие, оставяйки не само центъра на София, но много от градовете в страната без киносалони, като новите бизнесмени във филморазпространението пък направиха всичко възможно да откажат българина от любовта му към киното с непосилни цени на билетите. А предложените пак от тях "Арени" и МОЛ-е в замяна на нормалните кина са проектирани основно за холивудския entertainment, а не точно за филмова култура в европейския смисъл.

Не бива да пренебрегваме и факта, че филмът на лента вече се реализира главно на световната фестивална сцена. Изключително малкото български филми, създадени напоследък – също, и то завидно успешно, печелейки авторитетни награди.

Заедно с това истината е, че у нас българският филм се търси. Търси се масово. Днес. Ще се търси и утре. Достатъчно е да се разходим из Интернет пространството и то не само българското, из частните LAN мрежи и сървъри с колекции от български филми, из торентите или по местата, където човек може да си намери легални или пиратски DVD-та, да не говорим за вестникарските кампании за вдигане на тиражите с приложени DVD-та с български филми, както и за телевизионните канали, излъчващи такива, за да ни извади буквално очите фактът, че за българско кино има глад. НЕЗАДОВОЛЕН ГЛАД!

Друг е въпросът, че все още, и то не само у нас, а навсякъде по света, регулационните механизми за потреблението на културните, на художествените продукти в дигиталните им форми не са разработени напълно и не са развити. В Европейския съюз се работи много активно върху законодателния аспект на този проблем, включително с мисъл за изграждането на Интернет платформа за цялото европейско кино.

Така че крайно малката държавна субсидия за национално филмопроизводство в епохата на аудиовизията - когато всичко вече е визия или предимно кино, а и зрителите вече са от Интернет поколението – има изключително тревожни последици за духовното здраве и нравствените устои на нацията, доказателство за което са ежедневните черни хроники в медиите…

Уважаеми г-н министър,

България не може да не се съобразява с визията на Европейския съюз за особено важната роля на филмовата култура във функционирането и целите на този Съюз. Не случайно в цяла Европа, и то в далеч по-големи страни от България, не от вчера е осъзната необходимостта от сериозни държавни субсидии за всяко национално филмопроизводство именно като културен приоритет, който не може и не бива да е подчинен изцяло на пазарните принципи тъкмо защото всяко общество и всяка икономика няма как да просперират без нравствените устои, изграждани основно от културата и изкуството.

Иска ни се да вярваме, че именно Вие като творец и човек на духа ще направите всичко възможно средствата за българското кино за периода 2009 – 2012 да не се намаляват толкова неправомерно в сравнение с другите сектори на културата.

18 ноември 2009

Съюз на българските филмови дейци – Иван Павлов, председател

ИА "Национален филмов център" – Александър Донев, изпълнителен директор

Асоциация на филмовите продуценти – Георги Чолаков, председател

Асоциация на българските филмови продуценти – Петър Одаджиев, председател

Българска асоциация на кинорежисьорите – Радослав Спасов, председател

Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – Иван Георгиев, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи – Станислав Семерджиев, председател

Асоциация на българските оператори – Иван Тонев, председател

Българска асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ПОДКРЕПЯ СТАНОВИЩЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Текстът на писмото:

Чрез Министъра на културата

До Министерски съвет

Относно: изпълнението на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия

Уважаеми Господин Министър-председател,

Уважаеми дами и господа министри,

На своето учредително заседание Националният съвет за кино към ИА "Национален филмов център", с оглед изпълнение задълженията си по чл.9, ал.3 от Закона за филмовата индустрия констатира, че с чл.1, ал.2, съответно Приложение № 2 на Постановление № 15 на Министерския съвет от 01.02.2008 г. (обн. ДВ, бр.16/2008) е нарушен чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, както следва:

1. Текстът на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 5 игрални филма, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация, или имайки предвид приетите на 12.04.2007 г. от предходния Национален съвет за кино средностатистически бюджети и индекса на инфлацията за 2006 година (106,5%), субсидията на агенцията за филмопроизводство през настоящата година трябва да бъде:

1.1. за 5 игрални филма по 1 640 717 лв. = 8 203 585 лв.;

1.2. за 10 документални филма по 143 895 лв. = 1 438 950 лв.;

1.3. за 120 минути анимация по 10 602 лв. = 1 272 240 лв.,

или общият размер на субсидията трябва да бъде = 10 914 775 лв..(десет милиона двеста четиридесет и осем хиляди шестстотин двадесет и пет) лева.

2. Съгласно чл.1, ал.2 и Приложение № 2 на ПМС № 15/2008 в Бюджета на Министерство на културата по Програма 4 - Филмово изкуство, субсидията за филмопроизводство е определена в размер на = 7 100 000 (седем милиона и сто хиляди) лева.

3. Неизпълнение на чл. 17, т.1 от Закона за филмовата индустрия в размер на = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

Имайки предвид гореизложеното,

Изхождайки от загрижеността на правителството към съдбата на българската филмова индустрия изразена в направените през 2007 година положителни изменения на Закона за филмовата индустрия,

Вземайки под внимание разпоредбите на § 5, 11, 54 и 57 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година, както и стремежа на правителството за налагане върховенството на Закона, се обръщаме се към вас с настоятелна молба да бъде изпълнен чл.17, т.1 от Закона за филмова индустрия в рамките на настоящата финансова година и субсидията за филмопроизводство да бъде увеличена с дължимите = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

С уважение,

Георги Чолаков                                                        проф. Александър Грозев

Председател на                                                         Изпълнителен директор на

Националния съвет за кино                                   ИА "Национален филмов център"

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

ДО ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, ПРОКУРОРИ, МЕДИИ И ИНСТИТУЦИИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми сънародници,

Позволете ни да изразим публично нашето стъписване от случващото се с българското ни общество днес.

Очевидно процесът на културна деградация стигна някаква най-долна граница, при която смисълът на нещата се загубва, а в колективното ни съзнание причината и следствието объркват местата си. И в резултат сами се оказваме като общество извън координатната система на Доброто и Злото - готови да творим второто, а не първото.

Нима всички заедно успяхме да стигнем дотам да искаме наказание за вестоносците, че са се осмелили да ни кажат какво младенческите им сетива регистрират в живота около нас?

Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът „Баклава” носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелства за такова съществуване от екрана? Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана – не?

Възможно ли е да не разбираме, че отговорността за престъпната липса на елементарни човешки условия за израстване и възпитание в специалните домове за деца е на държавата ни – такава, каквото си я правим самите ние, всеки със своите действия и избори?

Отговорността просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае "зоркостта" на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението.

Защо, всъщност, на никой не прави впечатление неуморното тиражиране от всички медии на скандалното във филма? Защо никой не ги обвинява, че и те го показват?

Не бихме искали да бъдем разбрани неправилно – медиите са в правото си да са вестоносци на всякакви новини. И тежко, и горко на всички ни, ако им се отнеме това право.

Въпросът е обаче за меренето с различен аршин на явления с една и съща природа и мисия, но постигащи я с различни средства – да свидетелстват за нас самите. А точно по отношение на тази им природа и мисия сега загубваме здравия си разум.

Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния „секс текст” и „секс подтекст”, и това се приема за нормално?

Защо всички ние като общество допуснахме вече толкова много години най-тежкият удар на прехода да се понася тъкмо от ценностната ни система? Тоест, от националната ни култура и особено от всеобемащото аудиовизуално изкуство на 21. век – киното?

Ако това не се беше случило, ако в държавата ни се живееше нормално, ако децата в специалните домове не водеха скотски живот, ако чалгата, порното, наркотиците, кражбите, просията, безчовечността, убийствата не бяха наше ежедневие и особено на най-младото поколение, ако всички ние като хора поддържахме смислен обществен диалог на ползу роду, филмът „Баклава” щеше да бъде само плод на болно съзнание – и нищо повече, а не първопричина за обществена опасност.

Уважаеми прокурори, помислете.

"Баклава" не е порнографски филм. Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди. Въздействието му е върху съзнанието ни. Скандалното в него не съблазнява, а отвращава. Това е нещо като film noir или черен филм, който в традицията на световното кино прави опит да посочи обществени язви.

Друг е въпросът, че младият автор на филма не се е справил с професионалните стандарти, задължителни при такъв микс от игрално и документално кино. Воден от желание да разтревожи обществената ни съвест, той го прави доста незряло "на всяка цена" – без да си даде сметка, че тъкмо в изкуството истината и етиката са в особена симбиоза. Че тъкмо в изкуството истината не може да се поднася с неетични средства, защото те подкопават моралните послания. Но това предполага професионална, а не друга оценка. И предполага колегиална дискусия, както за използваните в случая кинематографични средства, така и по въпроса за етичните ограничения при инсценировките в създаването на художествен документ.

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци призовава всички обезпокоени от загубата на ценностни ориентири в националния ни живот – нека помислим, не е ли крайно време да се обединим в гражданско движение, което да започне да преоткрива значението на културата и съответно на нравствеността за добруването ни като общество.

За контакти: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

15. 01. 2008

Управителен съвет на СБФД

Награди на СБФД за периода 2006 - 2007 година - текуща информация

РЕШЕНИЕ НА СБФД ЗА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА КИНО

НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Ръководствата на творческите гилдии и Управителният съвет на СБФД обсъдиха на две свои заседания решенията на отделните гилдии относно по-нататъшната съдба на Наградите на СБФД от гледна точка на инициативата на ИА НФЦ за Годишни награди за кино.

В интерес на единението на кинематографичната общност СБФД предложи четири варианта за участието на СБФД в присъждането на новите награди в Деня на българското кино, като на Празника бъдат обявени и Наградите на СБФД.

Но нито един от тези четири варианта не беше приет от ИА НФЦ и от другите асоциации в киното.

Управителният съвет на СБФД взе решение Съюзът на българските филмови дейци да продължи да раздава отделно Наградите на СБФД, защото смята за свой дълг да отстоява тази изключително важна културна традиция.

По-подробна информация за това решение се съдържа в следното писмо, изпратеното до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов, с копие до Изпълнителния директор на ИА "Национален филмов център" проф. Александър Грозев:

Уважаеми проф. Данаилов,

Позволете ми да изразя пред Вас учудването си от част от съдържанието на изпратеното до мен, в качеството ми на председател на СБФД, и с копие до Вас, официално писмо от изпълнителния директор на ИА НФЦ проф. Александър Грозев от 13 ноември 2007, в което се твърди, че "не беше постигнато компромисно решение поради неотстъпчивостта на УС на СБФД да приеме всички сдружения и гилдии за равноправни участници в процеса на определяне статута на наградите".

За голямо мое съжаление, това не отговаря на истината.

Както не отговаря на истината и твърдението в началото на писмото, че на редовното заседание на 8 ноември 2007 на Националния съвет за кино "Желанието на УС на СБФД да раздава свои награди заедно с годишните награди за кино в рамките на Празника на българското кино, срещна неодобрението на представителите на гилдиите и сдруженията" – по простата причина, че Националния съвет за кино е отложил взимането на своето решение за 15 ноември 2007, за което съм информиран от представителите на СБФД в Националния съвет за кино.

Истината за позицията на УС на СБФД, съобщена от членове на СБФД в Националния съвет за кино и заявена официално с писмо от мен до проф. Александър Грозев от 9 ноември 2007, е следната.

Предложеният от НФЦ статут на наградите по същество дублираше Наградите на Съюза на българските филмови дейци, които са учредени като награди на кинематографичната творческа общност през 1975 година и от 32 години са се вписали като най-авторитетните, извън фестивалните, национални награди за кино в българската културна традиция. Водени от дълбокото и отговорно пред миналото и бъдещето на българското кино убеждение, че на такава културна традиция не бива да се посяга, УС и гилдиите към СБФД взеха решение тя да продължи и Наградите на СБФД да продължат да се раздават в съответствие с техния, утвърден с годините регламент, като те се гласуват от всичките, близо 900 съюзни членове, сред които са и много представители на най-младото кинематографично поколение. Тук трябва да подчертая, че Наградите на СБФД обхващат цялото българско филмопроизводство, тоест, и подкрепените от НФЦ филми, и телевизионната филмова продукция на БНТ, и филми на други продуценти, като членовете на Съюза имат право да ги присъждат и на кинематографисти, които не са членове на СБФД, което фактически се доказа с присъждането на награди на творци, които не членуват в СБФД.

Нашето мнение беше, че в условията на твърде малкото ни филмопроизводство раздаването два пъти годишно на национални награди за кино едва ли е най-доброто решение, поради което предложихме в Деня на българското кино освен държавните награди, но не като дублиращи тези на СБФД, да бъдат раздадени и Наградите на СБФД от името на творческата общност, тоест, на неправителствения сектор, както и награди от други държавни и неправителствени институции, ако има такива.

Лично аз заявих, в посоченото по-горе мое писмо, готовност за компромис по отношение на Наградите за най-добър игрален, най-добър документален и най-добър анимационен филм, които (според друго едно предложение, евентуално с Наградите за цялостно творчество, най-добър продуцент и най-добър киноразпространител) да бъдат присъждани като награди на НФЦ заедно с другите сдружения и гилдии в сферата на киното. А в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД по компоненти.

Предложенията ни, направени от членове на ръководството на гилдиите и УС на СБФД на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007, включваха и различни варианти за участието на другите сдружения и гилдии в присъждането на наградите от името на творческата общност, като към тях се прибавят и Наградите за най-добър филм в трите категории (ако те, като изразяващи признанието на колегите-творци, не се дават като награди на НФЦ).

Сред тях бяха: а) СБФД и другите организации да сключат споразумение за Наградите на СБФД по компоненти, които да бъдат гласувани заедно от съответните професионални гилдии и да бъдат обявени като Награди на СБФД и на съответните организации; или б) другите сдружения и гилдии да раздадат също свои награди.

Що се отнася до организационната страна на въпроса, ако в Деня на българското кино не бъдат обявени и Наградите на СБФД, просто няма как СБФД като организация да проведе две гласувания сред всичките свои членове – един път за своите награди и втори път за наградите на НФЦ, и то след като и в двата конкурса участват едни и същи филми, реализирани с подкрепата на ИА НФЦ.

Към това трябва да прибавя и един немаловажен детайл от организационната страна на въпроса – много от членовете на сдруженията, асоциациите и гилдиите извън СБФД са членове и на Съюза на българските филмови дейци, което ни изправя пред проблема за двойното гласуване на едни и същи хора, които ще делегират права за избор на своите 3-ма представители в Експертната комисия за Наградите на НФЦ, предложена от проф. Грозев.

Затова лично аз виждам като най-разумно предложението за сключване на споразумения с другите организации за общо гласуване на Наградите на СБФД и на съответно изброените организации - като награди действително на творческата общност.

Тук ще вмъкна само, че горният организационен казус поставя въпроса и за избистрянето на характера на другите професионални организации в киното според българското законодателство, с който характер всички трябва да сме наясно при решаването и на други проблеми на кинематографичната общност. И тъй като очевидно и този проблем застава в предстоящия дневен ред на тази наша кинематографична общност, прилагам към това мое писмо становището по въпроса на представителя на СБФД в Националния съвет за кино, кинорежисьора Огнян Гелинов.

При нежелание от страна на НФЦ в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД, включително като Награди и на другите сдружения по силата на направеното предложение на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007 - тоест, като награди на цялата творческа общност, Съюзът на българските филмови дейци ще раздаде отделно своите традиционни награди.

Другото – изчезването на Наградите на СБФД - би означавало неоправдан с нищо отказ от една доказала стойността си културна традиция, което нямаме право да направим нито заради поколенията кинематографисти, градили авторитета на Съюза от 1934 година насам - вече над седем десетилетия, нито заради поколенията кинематографисти след нас, които ще имат нужда също да стъпят на културните традиции преди тях. Културата не може без това – доказва го цялата история на човечеството.

Вх. № 62-00-395 от 15.11.2007

С уважение:

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние, членовете на творческите съюзи в България, сме изключително разтревожени от решението на правителството от следващата година да бъде въведен плосък данък, тъй като това е свързано с отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи за хората на така наречените "свободни професии".

Разбираме и напълно подкрепяме опита да се предприемат сериозни мерки срещу сивата икономика. В случая обаче, предприеманите действия имат и обратната негативна страна - ще доведат до драстично намаляване на доходите на хората на творческия труд, на онези, които честно и почтено живеят и работят.

Известно е, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в критична социална ситуация – с ниски хонорари и мизерни пенсии, но най-вече, поради специфичния предмет на своята дейност, не могат постоянно и пълноценно да упражняват професията си.

Огромната част от творците разчитат единствено на получаваните хонорари, които не са гарантирани във времеви период и които са под реалното възнаграждение за вградените усилия, както и не покриват чисто материалните лични средства, вложени за създаването на дадения творчески продукт. В този смисъл данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрекат на още по-голяма бедност, да не говорим за унизеното човешко достойнство.

Хората, които са създавали и създават българска култура, които имат принос за духовността, за нравственото и хуманно изграждане на националния манталитет, които са част от европейския образ на страната ни пред света, не заслужават да бъдат обречени на подобна жалка съдба.

Именно затова изразяваме своето категорично несъгласие с премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!

Вярваме, че нашият глас на тревога и обида ще бъде чут!

03.08.2007

С уважение:

Иван Павлов - Председател на Съюза на българските филмови дейци

Мария Петкова - Председател на Съюза на преводачите в България

Николай Петев - Председател на Съюза на българските писатели

Ивайло Мирчев - Председател на Съюза на българските художници

Христо Мутафчиев - Председател на Съюза на артистите в България

Велислав Заимов - Председател на Съюза на българските композитори

Спиридон Ганев - Председател на УС на Съюза на архитектите в България

Милен Вълков - Председател на УС на Съюза на българските журналисти

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Изразяваме своето дълбоко безпокойство във връзка с решението от следващата година да бъде въведен плосък данък и свързаното с него отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи - за хората на така наречените “свободни професии”.

Искаме да заявим, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в изключително тежка социална ситуация. Това особено болезнено се отрази на кинематографистите, които поради самата специфика на своята работа в днешните икономически условия водят твърде мизерно съществуване. Поради реално съществуващите финансови ограничения, те нямат възможност да упражняват постоянно своята професия, като в най-добрия случай влизат в продукция веднъж на няколко години.

В този смисъл те разчитат единствено на спорадично получаваните не особено високи хонорари, които очевидно няма скоро да бъдат коригирани, и данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрече на още по-голяма бедност.

Считаме, че хората, които създават националната българска култура и имат съзнание за духовната и нравствена мисия на своята дейност, не трябва да бъдат обречени на такава незавидна съдба в общото ни европейско семейство!

Именно затова изразяваме дълбоко несъгласие и протест срещу премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!

1 август 2007

С уважение:

Иван Павлов

Председател на Съюза на българските филмови дейци

ДО СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

Клуб "Генерал-лейтенант Дяко Дяков"

Уважаеми господа,

Позволете ни да не се съгласим с вашите квалификации за филма "Откраднати очи" в писмото ви до Президента Георги Първанов, Председателя на Народното събрание Георги Пирински, Председателя на Министерския съвет Сергей Станишев и Министъра на културата Стефан Данаилов.

Вашето безпокойство е политическо. Филмът е произведение на изкуството.

Това са две сфери, аргументите за дискусии върху които не могат да се подменят с аргументи от другата сфера, поради коренно различното им естество.

Политическата сфера предполага дискусията да се води с чисто политически аргументи и факти. Художествената сфера – с художествени аргументи.

Неправомерното им смесване или подмяна крие сериозни рискове за нашето общество. И не само за нашето – в човешката история има достатъчно печални примери за подобна злоупотреба с изкуството и културата, с помощта на която включително са се установявали фашистки и тоталитарни режими.

Защото – едно е правото на ваше несъгласие с водена конкретна политика в обществения ни живот.

Съвсем друго – харесването или не на даден филм в зависимост от личната ви преценка за художествената му стойност и от прочита му, който всеки пак лично прави за себе си в зависимост от естетическата си подготвеност да разтълкува посланията му.

Художествените послания просто няма как да бъдат политически, те са нравствени.

Ваше право е да не харесате творческите решения на филмовия екип и тъкмо заради това да откажете да стигнете до нравствените внушения в "Откраднати очи".

Право, а и дълг на създателите му е обаче да се опитат да извадят нравствени поуки от случилото се пред очите на всички ни през пролетта на 1989 година – стотиците хиляди хора, подгонени от родните им домове към границата, където пък чакаха с дни решението на страната зад нея дали да ги пусне. Поне това беше всеки ден на телевизионния екран, документално заснето в новините – не помните ли?

Каква явна или тайна политика е стояла зад този процес, е политически въпрос, с който изкуството няма как да се занимава.

Изкуството обаче е ЧОВЕКОЛЮБИЕ. Към всеки човек. Не избирателно по един или друг признак

Това е неговата призма. В това е дългът му. Това е смисълът му. Друг е въпросът, че степента на художествено майсторство в даден филм може да не удовлетворява еднакво всички.

Затова нека, както още в Библията е казано, да оставим божието Богу, а кесаровото – Кесарю.

С пожелание за успех в политическите ви начинания!

25 юли 2007

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО:

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Ние, членовете на Съюза на българските филмови дейци, сме сериозно разтревожени от публикацията "Последният дворец на социализма" в авторитетния вестник "Капитал" (брой 5, февруари 2007).

Учудва ни предпоставено негативният тон, с който се изнасят отделни факти. Учудва ни и дълбоко необективната оценка за огромната културна и обществена дейност, която се извършва на територията на НДК и за която несъмнен принос има колективът на НДК и преди всичко неговият директор Христо Друмев.

Трудно можем да си представим днешната ни, вече европейска столица, без това забележително културно средище, превърнало се в неформален център на града. Неговите демократично отворени врати предлагат незабравими срещи на хората от различни поколения и най-вече на младите с всички видове изкуства на националната ни и световна култура.

Благодарение на НДК и на неговия екип вече второ десетилетие у нас се провеждат уникалните по своя мащаб и международно утвърдени филмови форуми КИНОМАНИЯ и СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ, които по нищо не отстъпват на най-големите в света, както и редица други филмови събития.

Не крием, че сме възмутени от съзнателното подминаване на тези и още много други факти във въпросната публикация. И се питаме какви и чии интереси и апетити стоят зад нея.

Настояваме да не се променя статута на този изключително важен за страната ни културен институт като "публична държавна собственост".

Настояваме по достойнство да се оцени високо професионалния културен мениджмънт на НДК и работата на неговия колектив.

ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОДАН!

7 февруари 2007

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАЙЛО КАЛФИН

НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИКА НА НАРОДНОТО БЮРО НА ВЕЛИКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА

НАРОДНА ЛИБИЙСКА АРАБСКА ДЖАМАХИРИЯ В БЪЛГАРИЯ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Дългата игра на либийско "правосъдие" лъсна със своя отвратителен фалш.

Потвърдените смъртни присъди на петте български медицински сестри и на палестинския лекар са абсурдна демонстрация на юридическо своеволие.

Ние, българските кинематографисти, сме потресени и възмутени от това ужасяващо безправие над човешкия живот.

Заклеймяваме безумното решение на Либийския съд и настояваме за решителни действия на българските власти, световното обществено мнение и международните институции за незабавното освобождаване на невинните жертви на диктаторския режим.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

21 декември 2006

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОРИС ВЕЛЧЕВ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с изнесените в публичното пространство данни за нарушения в приватизационната сделка и за клаузи в договора с купувача на „Бояна филм”ЕАД, които не са в интерес на българското кино, Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци се обръща към Вас с молба да проверите дали те отговарят на истината и да вземете решение по отношение на приватизационната сделка.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

20 октомври 2006

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци отново потвърждава своята Декларация от 14 ноември 2005 относно приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, като повече от категорично настоява за взимане на политическо решение за спирането на тази приватизация.

Вече един месец няма отговор и на нашето искане Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.

Ето защо сега призоваваме да бъде подаден съдебен иск от българската страна по сделката.

14 декември 2005

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци категорично настоява за взимане на политическо решение за спиране на приватизацията на "Бояна филм" ЕАД.

Съюзът на българските филмови дейци многократно декларира дълбокото си възмущение от допуснатия конфликт на интереси в процедурата за приватизация на "Бояна филм" ЕАД.

Очакваме Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.

14 ноември 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ДО:

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци отново изразява своето дълбоко възмущение от действията на Агенцията за приватизация, позволила си да подпише пак в момент на управленско безвластие договора за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД с "Ню имидж", въпреки че изборът на купувача се оспорва в съда и въпреки категорично изразеното от филмовата гилдия становище, че този избор не е в интерес на българското кино.

Ние смятаме, че подобно несъобразяване с правните норми е недопустимо. Както и че също толкова недопустимо е и несъобразяването с европейския път на развитие на българската филмова култура, от което ще има тежки последици за нея.

Рано или късно Агенцията за приватизация ще трябва да понесе отговорността за този свой неправомерен акт, с който предава интересите на националната ни култура, а с това и на България.

16 август 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ДО:

АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Дълбоко сме смутени от решението на Агенцията за приватизация във връзка с приватизацията на "Бояна филм " ЕАД. Това решение почива главно на финансовите оферти на кандидатите, с не толкова съществените за "забогатяването" на държавата ни разлики между тях, а не отчита важността на стратегията за развитието на националната ни култура.

Повтаряме предишната си Декларация, че: "Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен филмов продукт."

Дълбоко сме убедени, че предпочитането на офертата за купуване на "Бояна филм" ЕАД пред офертата за инвестиране в националната ни филмова култура чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и европейските финансиращи структури, където е бъдещето на страната и на нацията ни, крие огромен риск за по-нататъшното съществуване на българското кино.

В интерес на България е да стане член на Европейския съюз и да се впише достойно в културната карта на Европа, което е немислимо без доказалото се през годините българско киноизкуство и без ролята, която то има да играе за националната ни културна идентичност във века на аудиовизията и глобализационния процес.

Призоваваме за национално отговорно преразглеждане на решението на Агенцията за приватизация.

28 юни 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ДО:

АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НС

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Във връзка с подадените оферти за приватизация на Студия "Бояна филм" ЕАД, Съюзът на българските филмови дейци, който обединява над 900 кинематографисти от всички филмови професии и поколения, декларира принципната си подкрепа за стратегическата оферта на "Бавария филм" за приватизирането на родния ни Киноцентър, в който през годините се създаде българската филмова школа, получила не едно или две признания по света.

Въз основа на обявените чрез медиите от трите кандидат-купувача намерения, за нас е повече от очевидно, че именно "Бавария филм" излиза с оферта не да купи, а да инвестира, забележете, в националната ни филмова култура по единствено възможния начин - чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и в европейските финансиращи структури. Тоест, там, където е бъдещето на страната ни и на нацията ни.

Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен продукт, включително филмов. В случая само офертата на "Бавария филм" изцяло е разработена с уважение към "моженето" на българските днешни и утрешни независими продуценти, кинорежисьори, кинодраматурзи, кинооператори, киноактьори и всички останали филмови специалисти.

Вярваме, че окончателното решение на Агенцията за приватизация ще бъде съобразено с националния интерес на България за достойно вписване в културната карта на Европа.

9 март 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:

Президента на РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

Министър-председателя СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ

Зам. министър-председателя ЛИДИЯ ШУЛЕВА

Председателя на Комисията по култура в 39-то НС СТЕФАН ДАНАИЛОВ

Министъра на културата БОЖИДАР АБРАШЕВ

Главния прокурор НИКОЛА ФИЛЧЕВ

БТА

Уважаеми дами и господа,

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци изказва своето дълбоко възмущение от сделката по препродажба на най-големите софийски киносалони "Сердика", "Изток", "Европа Палас" и "Урвич", които предстои да бъдат превърнати в магазини, както и от фактическото закриване на всички кина, принадлежащи към приватизираната през м. октомври 2001 г. държавна фирма "София филм". По този начин безцеремонно се ликвидира дейността на традиционни за нашата столица кина, някои от тях паметници на културата и архитектурата, всички разположени в централната градска част и оставили следа в най-новата ни културна история. Извършената скандална препродажба е драстично нарушение на приватизационния договор, предвиждащ 10-годишно запазване на предмета на дейност и 5-годишна забрана за продажба на активи или прехвърляне на акции от първоначалния собственик "Бългериън технолоджис", както и нарушение на Закона за приватизация. Учудващо е бездействието на Агенцията за следприватизационен контрол, която отчита на хартия инвестициите на купувача, без да установи, че условията в киносалоните не само не са се подобрили, а драстично се влошават.

Още повече, че отделни киносалони с месеци и дори години не функционираха.

По този начин съществено се намалява възможността за българските филми да бъдат гледани от значително по-широка публика, а това е важно основание за увеличаване на държавните субсидии за филмопроизводство, предвидени по Закона за българската филмова индустрия, и съответно предпоставка за създаване па повече филми. Със закриването на киносалоните от приватизираната "София филм" на практика големи столични райони със стотици хиляди жители се оказват без киното, с което са свикнали и което се намира в непосредствена близост до техните домове или офиси.

Уважаеми господин Главен Прокурор,

Настояваме да наредите незабавна проверка по посочените нарушения на договорите и закона и при установяването на безспорни юридически основания да се пристъпи към процедура за разваляне на сделката за продажба на цитираните кина.

Уважаеми господин Председател на Комисията по култура,

Обръщаме се към Вас с предложение Комисията да вземе отношение към цитирания случай и да огласи по подходящ начин своето становище.

Уважаема госпожо Заместник министър-председател,

Настояваме да контролирате лично предстоящата подобна процедура за приватизация на Националния киноцентър "Бояна филм" ЕАД, където е реално възможно повторение на същия скандален сценарий.

Уважаеми господин Министър-председател,

Повдигнатите въпроси засягат съдбата на българската филмова индустрия - цял един дял от националната ни култура, към която оглавяваното от Вас Правителство трябва да прояви изключителна загриженост и да гарантира нормалното ни движение към европейската интеграция. В този смисъл частните икономически интереси трябва да отстъпят пред националната културна стратегия.

1 октомври 2004

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Павлов

УЧРЕДИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Съюзът на българските художници, основан през 1894

Съюзът на българските музикални и танцови дейци, основан през 1901

Съюзът на българските писатели, основан през 1913

Съюзът на артистите в България, основан през 1921

Съюзът на архитектите в България, основан през 1926

Съюзът на българските композитори, основан през 1933

Съюзът на българските филмови дейци, основан през 1934

Съюзът на българските журналисти, основан през 1955

ДЕКЛАРИРАТ

волята на ръководствата на своите организации за създаването на

АСОЦИАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ

Асоциацията е доброволно, неформално сдружение, предизвикано от осъзнатата необходимост от единодействие, творческо и професионално

сътрудничество и взаимопомощ при отстояване на общите им интереси, както и на тези частни техни проблеми, които Асоциацията поддържа.

Решенията се вземат с консенсус. Асоциацията се съобразява в своите решения с уставите, целите и програмите на творческите съюзи.

За Съюза на българските художници: проф.Христо Харалампиев - председател

За Съюза на българските музикални и танцови дейци: проф. Жени Захариева - председател

За Съюза на българските писатели: Николай Петев — председател

За Съюза на артистите в България: Стефан Илиев— председател

За Съюза на архитектите в България: арх. Иван Станишев - председател

За Съюза на българските композитори: Виктор Чучков - председател

За Съюза на българските филмови дейци: Иван Павлов - председател

За Съюза на българските журналисти: Милен Вълков - председател

Май, 2004 година

М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А КУЛТУРАТА

НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

ЗАПОВЕД № 23/22. 06. 2004 г.

На основание чл., 8, ал. 1, т. 1, чл. 9, ал.1 и ал. 2, чл. 14, ал.З от Закона за филмовата индустрия и Заповед на Министъра на културата № РД 09-23/30.01.04г.

О П Р Е Д Е Л ЯМ

състава на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО към Изпълнителния директор на И.А. "Национален филмов център”, както следва:

Георги Костов Стоянов - режисьор

Димитър Любомиров Дерелиев - кинодраматург

Александър Милков Янакиев - кинокритик

Евгений Светославов Михайлов - режисьор

Светла Иванова Иванова - кинокритик

Константина Ненчова Гуляшка - режисьор

Биляна Иванова Томова - икономист

Емил Димитров Ангелов - икономист

Доц. Божидар Стефанов Манов - кинокритик

Виктор Лазаров Чичов - оператор

Проф. Людмил Иванов Стайков - режисьор

Вержиния Арсова-Балчева - филморазпространител

Копие от Заповедта да се връчи на заинтересованите лица за сведение и изпълнение и да се оповести чрез обявяване на видно място в сградата на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" по подходящ начин.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР: проф., д-р Александър Грозев

ДО

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ

Уважаеми господин Грозев,

С Ваше писмо №01-103/03.02.04 г. и съгласно заповед № РД 09- 23/30.01.2004 год. на Министъра на Културата, квотата за участие на СБФД в състава на Националния съвет за кино по смисъла на чл. 9, ал. 2, от Закона за филмовата индустрия се определя на трима души.

На свое заседания на 19. 02. 04 г,, Управителният съвет разгледа писмото и възразява на така определеното представителство в Националния съвет за кино, което изрази писмено в отделно писмо до Министъра на културата с копие до Вас.

На същото заседание задълбочено се обсъди проблема и се стигна до заключението, че подобаващо представителство в Националния съвет за кино на десетте професионални гилдии ("режисьори", "оператори", "драматурзи", "художници", „критици”, "аниматори", "звукорежисьори и композитори", "монтажисти", "киноактьори","юридически, стопански и технически дейци в областта на киното"), обединени в Съюз на българските филмови дейци с обща членска маса над 900 души, не може да се изрази в три бройки. Тъй като само творческите професии, които могат да бъдат полезни със своето присъствие в него, са много повече (например: режисьори, сценаристи, критици, оператори, художници, аниматори), ние смятаме, че в състава на Националния съвет за кино трябва да бъдат поне петима души от квотата на СБФД.

В този смисъл, Управителният съвет реши в отговор на Ваше писмо № 01-103/03.02.04 г. за Националния съвет за кино да бъдат предложени петима представители, подредени по вишегласие в резултат от гласуването на УС на СБФД на 19.02.04 г., а именно:

1. Георги Костов Стоянов - режисьор

2. Димитър Любомиров Дерелиев - кинодраматург

3. Александър Милков Янакиев - критик

и допълнително:

4. проф. Христо Костов Христов - режисьор

5. Божидар Стефанов Манов - критик

За Националната художествена комисия предлагаме:

1. Иван Стоянов Дечев - кинодраматург

2. Иван Стефанов Богданов - художник

Настояваме да се преразгледа бройката на представителите на СБФД в Националния съвет за кино и предложените петима колеги да бъдат назначени в него.

26 февруари 2004

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

Уважаеми господин Министър,

С писмо № 01-103/03.02.04 г. изпълнителният директор на Агенция "Национален Филмов Център" - проф. Александър Грозев, ни уведомява, че съгласно Ваша заповед № РД 09-23/30.01.2004 го д., се определят квотите за участие на професионално-съсловните организации и сдружения в състава на консултативно-експертните орани по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за филмовата индустрия.

На свое заседание Управителният съвет на СБФД обсъди писмото.

Възникнаха следните тревожни въпроси:

- Защо цялостното съдържание на заповед № РД 09-23/30.01.2004 г. не се оповестява пряко на заинтересованите организации с идеална цел в областта на филмовата индустрия? По този начин, според нас, се нарушават принципите на прозрачност и откритост, които са залегнали във философията на Закона за филмовата индустрия?

- Защо квотите не се обсъждат предварително с представители на тези организации? Не се ли нарушава с това принципът за "...взаимодействие с юридически лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, с професионално съсловните организации на кинодейци и с дружества за управление на права в областта на филмовата индустрия в страната” (чл. 6, ал 1, т. 5)?

- Защо квотното присъствие на продуцентите е толкова значително, след като задачите на Националния съвет за кино, определени в чл. 9, ал. З са предимно в областта на творчеството и културата?

- Защо организации като Филмаутор и Съюза на артистите в България не са представени в органите по чл. чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за филмовата индустрия?

Смятаме, че подобаващо представителство в Националния съвет за кино на десетте професионални гилдии ("режисьори", "оператори", "драматурзи",

"художници", ‘критици”, "аниматори", "звукорежисьори и композитори", "монтажисти", "киноактьори", "юридически, стопански и технически дейци в

областта па киното"), обединени в Съюз на българските филмови дейци с обща членска маса над 900 души, не може да се изрази в три бройки. Само творческите професии, които могат да бъдат полезни със своето присъствие в него са много повече (например: режисьор, сценарист, критик, оператор, художник, аниматор).

Надяваме се, че това са пропуски, допуснати поради кратките срокове, които могат да бъдат своевременно поправени.

В този смисъл настояваме представителството в консултативно- експертните органи към Изпълнителска агенция "Национален Филмов Център" спешно да бъде обсъдено от всички професионално-съсловни организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия.

26 февруари 2004

С уважение

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц.Михаил Мелтев

ДО

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ

Уважаеми господин Грозев,

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци обсъди на свое заседание на 19. 02. 2004 г. ангажиментите си в осъществяването на разпоредбите на Закона за филмовата индустрия.

Наред с изпълнението на задължението ни да определим нашите представители в Националния съвет за кино и Националната художествена комисия, за което Ви уведомяваме с отделно писмо, Управителният съвет счита, че като една от най-многочислените и обществено-отговорни професионално-съсловна организация на кинодейците, ще Ви бъдем полезни и с препоръките си за членове на другите комисии към Изпълнителна агенция Национален филмов център".

Във връзка с това Управителният съвет обсъди и прие следните предложения на гилдиите "Кинодраматурзи", "Оператори", "Композитори и звукорежисьори”:

1. В Националната художествена комисия като представител на НФЦ да бъде включена Гергана Дакова Даковска - киновед.

2. В Националната техническа комисия да бъдат включени:

а) като експерти по изображението - доц. Николай Стефанов Лазаров (оператор) и Георги Генчев Николов (оператор),

б) като експерти по звука - Людмила Георгиева Махалнишка (звукорежисьор) и Александър Иванов Симеонов (тонинженер).

25 февруари 2004

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

М И Н И С Т Е Р С Т В О НА К У Л Т У Р А Т А

НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

ДО

Г-Н МИХАИЛ МЕЛТЕВ, Председател на СБФД

Уважаеми господин Мелтев,

Съгласно Заповед Nо. РД 09-23/30.01.2004 г. на Министъра на културата, определяща квотите за участие на професионално-съсловните организации и сдружения в състава на органите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за филмовата индустрия, Съюзът на българските филмови дейци има право да участва с 3-ма (трима) свои представители в Националния съвет за кино и с 2-ма (двама) представители в Националната художествена комисия..

Моля, във възможно най-кратък срок да направите Вашите предложения за членове на горепосочените консултативно-експертни органи към Агенция "Национален филмов център", като се съобразите с изискванията на Закона за филмовата индустрия.

2 февруари 2004

С уважение: - проф. Александър Грозев

Директор на Национален филмов център

ДО:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ

Господин министър,

В Закона за филмовата индустрия (&5 ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби) се предвижда: "В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата оповестява със заповед списъка по чл. 14", тоест, "... на професионално-съсловните организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти. Съгласно устройствените си актове и определените им квоти, професионално-съсловните организации предлагат своите представители за участие в съставите по чл. 9 и чл. 10" , тоест, в Национален съвет за кино и Национална художествена комисия. С настоящото изложение излагаме своите мотиви и настояване за подобаващо квотно представителство на СБФД в тези два органа на Агенция НФЦ.

Основания за това наше искане ни дава както броя на членовете и представителството на всички професии в областта на филмовото и телевизионно производство, така и стабилното присъствие на СБФД в обществения живот повече от 70 години. В подкрепа на това ще си позволя да Ви припомня следните факти:

Съюзът на българските филмови дейци е създаден през 1934 година. Той е независима творческо-професионална организация, обединяваща над 900 дейци на българското кино и телевизионно филмопроизводство, които си поставят за цел да работят и развиват българското кино. СБФД защитава правата на всички кинопрофесии, обединени в 10 гилдии: сценаристи, режисьори, оператори, художници, композитори, звукорежисьори, аниматори, актьори, критици, монтажисти и юридически, стопански и технически специалисти в областта на киното. Уставът на организацията гласи: "СБФД е представител на своите членове пред организации, сдружения и фирми, които имат пряко отношение към производството, разпространението и показа на аудиовизуална продукция. Той е активна страна при формирането на всички концепции, модели и решения, които засягат проблемите на българската аудиовизуална култура".

СБФД е бил винаги активен инициатор, организатор и непосредствен участник в създаването на Закона за филмовата индустрия, Закона за закрила и развитие на културата и подготовката на проекта за неговото изменение и допълнение, Закона за авторското прано, на Тарифата за гарантираните минимални възнаграждения на творческите и технически професии в областта на филмопроизводството, в съответствие с практиката и нормативната философия на Европейската общност и много други.

Уважаеми господин Министър,

Разностранната дейност и мисия на Съюза на българските филмови дейци, неговата последователна позиция в годините на прехода го определят като най-голямата и авторитетна творческо-професионална организация в областта на филмовото и телевизионно производство по смисъла на чл. 4, чл. 6 / 1 / и чл. 14 на Закона за филмовата индустрия. Това ни дава законно основание да настояваме пред Вас при съставянето и оповестяването на "Списъка на професионално-съсловните организации и сдружения... и техните квоти", СБФД да получи квота, съответстваща на броя на членовете, на обществената му значимост и на професионалната представителност в "Националния съвет за кино"' и в "Националната художествена комисия” по смисъла на чл. 9 от Закона за филмовата индустрия.

19 януари 2004

С уважение

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ПО ПОВОД ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА „БОЯНА ФИЛМ” ЕАД

ДО ПРОФ. БОЖИДАР АБРАШЕВ

МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

КОПИЕ: КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА при 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Проблемите на Българската национална филмотека с Фондохранилището на територията на "Бояна филм" ЕАД и съхранението и спасяването на нитратния филмов фонд

Уважаеми господин Министър,

СБФД изцяло споделя тревогата за бъдещето на националния филмов фонд, изразена в писма с изх. № 38/13.01.04 и изх.№16/07.04 до нас от Българската национална филмотека.

Ние подкрепяме изцяло усилията на БНФ и мерките, които се предлагат, за решаване на тези жизненоважни за българското кино проблеми.

Освен това предлагаме:

- Да се направят необходимите постъпки пред Агенция по приватизация за вменяване като задължение на бъдещия купувач на "Бояна-филм" ЕАД за запазването на настоящия статут на БНФ (в недостроения павилион) до построяване на филмохранилище;

- Да се внесе предложение за решение на Министерски съвет за пренасочване на част от средствата, придобити от приватизацията на "Бояна филм" ЕАД под формата на целева субсидия за изграждане на филмохранилище и обработката на нитратния филмов фонд.

Надяваме се, на Вашата решителност в този съдбовен за БНФ и българския филмов фонд момент.

29. 01. 2004

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ

АГЕНЦИЯТА ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ

КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА при 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ: "БОЯНА ФИЛМ" ЕАД

Уважаеми господин Министър,

На свое заседание от 16. 12. 2003 г. Управителният съвет на СБФД разгледа Ваше писмо № 62-00-222/01.12.2003 г. относно изискванията за потенциален купувач на "Бояна филм" ЕАД и одобри отговора на СБФД /вх.№ 62-00-222/11.12.2003 г./ с направените предложения.

След задълбочена дискусия Управителният съвет реши към направените предложения да се направят и следните допълнения:

1. Да се извади от капитала на дружеството:

а/ фотоархивът

б/ сценарният архив

в/ стенограмите от художествени съвети

и да се предадат на Българска национална филмотека или Държавен архив.

2. Да се сформира спешно комисия за оценка на реквизит, костюми, предмети и оръжие, собственост на Киноцентъра, които да се предадат за съхранение в Националния исторически музей.

3. В изискванията към бъдещия собственик на мажоритарния пакет от "Бояна филм" ЕАД по т. З да се впише и: "Поемане задължението за запазване на складовата база на БНФ в недовършения павилион за период от 5 години (тоест, до построяването на фондохранилище)."

Надявам се, че тези предложения ще бъдат приети,

ПРИЛОЖЕНИЕ: Писмо от СБФД с вх. № 62-00-222/11.12.2003 г

17. 12. 2003

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ДО

МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ

ОТНОСНО: Ваше писмо № 62-00-222/01.12. 2003 г.

Уважаеми господин Министър,

Съюзът на българските филмови дейци нееднократно е изразявал своята позиция относно приватизацията на "Бояна филм"ЕАД както пред Министерство на културата, така и пред Агенцията по приватизация.

Във връзка с Ваше-писмо № 62-00-222/01.12.2003 г. и писмо изх. № 92 100-81-3164 от 17.11.2003 г. на Агенцията по приватизация, в което се заявява "необходимост от бърза, прозрачна, ефективна и успешна приватизационна процедура", можем отново да предложим разширяване на предвидените критерии и ангажименти на бъдещия купувач със следното:

По т. 1 - освен предвиденото, купувачът да поеме и задължението да не продава земя за срок от 10 години;

По т. 2 - да се повиши размерът на инвестицията на 8 млн. лв., със задължението да бъдат изразходвани още през първата година изключително в

кинотехника и кинотехнологии.

По т. З:

- Да се извадят от капитала костюмите с особена културна ценност и образци на уникати, които да бъдат съхранени в Националния исторически музей;

- Да се гарантира подпомагане дейността на Българската национална филмотека и висшите училища по кино и ТВ;

- Да се изисква професионална биография на фирмата от последните пет години в областта на филмопроизводството;

- За приоритет да се смята представянето на програма за развитието и превръщането на "Бояна филм" ЕАД в регионален център за филмопроизводство на Балканите;

- За предимство да се смята конкретен ангажимент за производство и продуциране на български филми.

02. 12. 2004

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ

Уважаеми господин Министър,

В отговор на устно искане от повереното Ви министерство по повод приватизацията на "Бояна филм" ЕАД на 12. 04. 2002 г. в СБФД се състоя специално заседание на Управителния съвет.

След задълбочена дискусия Управителният съвет заявява единодушно своето категорично становище, като:

1. Препотвърждава позицията на СБФД по отношение на приватизацията на "Бояна филм", изразявана последователно през последните години и в следните документи:

а) Програма на СБФД за развитие на киноизкуството в България от октомври 1997 г., приета от Общото събрание на 27. 04. 1998 г.;

а) Предложение от Управителния съвет на СБФД до ръководството на Министерство на културата по повод реформата в киното от 23. 06 .1999 г. (Изх. № РД-22-205);

в) Позиция на УС на СБФД от 19. 06. 2001 г. по повод приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, изразена в писмо до Агенция на приватизация от 21. 06. 2001 г. (Изх.№ РД-22-168);

2. Поддържа становището, изразено в тези документи, за обмисляне на възможността Студия "Бояна" да придобие статут на национален институт;

3. Категоричен е по въпроса, че приватизация на предприятия в областта на киното трябва да се обсъжда след приемане на Закон за киното.

4. Категорично настоява за спешно извършване на пълна финансова и материална ревизия на "Бояна филм" ЕАД от Сметната палата или ДФК .

ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Копие от Програмата на СБФД за развитие на киноизкуството в България;

2. Копие от писмо на СБФД до Министерство на културата Изх. № РД-22-205/23.06.1999г.;

3. Копие от писмото на СБФД до Агенция по приватизация Изх.№ РД-22-168/21.06.2001 г;

4. Справка за състоянието на киното в Чехия и Унгария, получена от сродните организации в тези страни чрез Федерацията на европейските режисьори в аудиовизията.

12. 04. 2002

С уважение:

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СБФД

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ

Уважаеми господин Министър,

Позицията на Съюза на българските филмови дейци относно приватизацията на "София филм" ЕАД и "Бояна филм" ЕАД многократно е изразявана както в богата кореспонденция към Министерство на културата и Агенцията по приватизация, така и в медиите и в обществени дискусии.

Специално искам да отбележа, че ние сме категорично против проведената процедура за приватизация на "София филм" ЕАД.

Приложено, изпращам Ви последните официални материали по двата случая:

1. Писмо до Агенцията по приватизация от 26. 06. 2001 г. относно "София филм" ЕАД.

2. Изявление за медиите, станало публично достояние на пресконференция (16 юли 2001 г.) относно приватизацията на "София филм" ЕАД.

3. Писмо до Агенцията по приватизация от 21.06.2001 г. относно стратегията за приватизация на "Бояна филм" ЕАД.

18. 09. 2001

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

доц. Михаил Мелтев

ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР

НА АГЕНЦИЯТА ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ

Г-н ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН

Господин Хампарцумян,

С тревога научихме, че условията за оценяване участниците в конкурса за приватизацията на "София филм" ЕАД, включени в тръжните документи, значително се различават от критериите, изработени съвместно от СБФД, Министерство на културата и екипа от Агенция по приватизацията, публикувани в Държавен вестник бр.45/ 11 май 2001 г. На първо място, в тръжните документи липсва изцяло ангажимент за инвестиционни

ангажименти. В точковата система за оценка на офертите за критерия "цена" се присъждат толкова точки, че всички останали критерии за запазване предмета на дейност и гарантиран достъп на българска и европейска продукция стават несъществени. По този начин, според нас, процедурата по приватизация на културни центрове, каквито са кината, се свежда до обикновена продажба на недвижима собственост и те реално са заплашени от изчезване (както това се случи в почти цялата страна с приватизираните и реституирани киносалони).

За нас е необяснима причината, която е наложила грубата подмяна на първоначалните критерии, обявени в Държавен вестник бр.45/ 11 май 2001 г.

Смятаме, че същата причина е била и повод за умишлената изолация на представителите на Министерство на културата и експертите на СБФД, въпреки многократните уверения от Ваша страна в обратното.

Г-н Хампарцумян,

Ние нямаме нищо против участниците в конкурса, чиито оферти вече са отворени. Ние не желаем да бъде спряна процедурата.

Не можем обаче да останем безразлични към действия, които биха довели до ликвидирането на последните кино-културни средища в столицата и биха лишили българския филм от възможности за показ.

Все още се надявам на спешна реакция от Ваша страна и среща за изясняване на позициите.

26. 06. 2001

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

доц. Михаил Мелтев

ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

В своята позиция към приватизацията на предприятия в областта на киноиндустрията Съюзът на българските филмови дейци изхожда от убеждението, че при приватизационните сделки за културни обекти общественият интерес не се покрива изцяло с финансовия и по-точно, с желанието на държавата да вземе колкото може по-висока цена. Това не са стандартни търговски обекти и недостатък на актуалното законодателство е, че те се подчиняват единствено на търговския закон, без да получават допълнителни облекчения или пък специфични задължения, свързани с особения им предмет на дейност. Затова е необходим особен статус, който трябва да се заложи в друг нормативен акт. В тази връзка припомняме усилията на СБФД да се приеме закон за киното, както и готовността на Министерство на културата и на Министерския съвет бързо да го придвижат. За съжаление, той успя да стигне само до приемане на първо четене от комисията по културата на предишното Народно събрание и бъдещата му съдба засега е неясна.

В конкретната процедура за продажба на 75% от дяловете на "София филм" ЕАД, ние сме разтревожени от факта, че и при тази конкретна сделка общественият интерес отново се пренебрегва:

1. В публикуваните условия за продажба на "София филм" ЕАД в Държавен вестник бр.47, май 2001 год. са взети предвид изискванията на СБФД, съгласувани с работната група на Агенцията за приватизация и Министерството на културата. Въпреки това класирането на офертите ще се извършва въз основа на специална точкова система, която позволява редица от нашите изисквания да се анулират или значително да се обезценят. Така например 65 точки от тази система могат да се получат от финансовите параметри на офертата и само 35 точки от параметрите, свързани със спецификата на дейността и по-точно: гаранции за запазване предмета на дейност, опит в бранша и достъп на европейска и национална продукция в киносалоните. А критерият за задължителни инвестиции в тази точкова система изцяло липсва.

2. Независимо от многократните наши настоявания в комисията, която ще извърши класирането на предложенията, не са включени експерти от областта на киното, макар че три от петте критерия, по които ще се извършва класирането, са свързани с чиста кинопроблематика, по която, доколкото сме запознати, Агенцията за приватизация няма специалисти.

3. Двете най-сериозни фирми, които закупиха документация за процедурата по продажба - Глобус груп и КРМО - в крайна сметка не подадоха оферти, което без съмнение говори за слаб маркетинг на конкретната сделка от страна на Агенцията за приватизация. А дали не е целенасочено планирането на процедурата по водене на преговори в периода непосредствено след изборите, когато явно сериозни инвеститори не са склонни да вземат рисковани решения?

4. Не може да не направи впечатление и фактът, че толкова важен елемент от социалната и културна политика на нашата столица, какъвто са киносалоните, предстои да бъде продаден на фирма с доста неясна структура на собствеността. В единия случай, това е българско дружество на офшорна фирма, регистрирана в американския щат Делауер. В другия става въпрос за консорциум от три фирми, от които само едната има някакъв опит в бранша, който обаче може да се преценява двусмислено. Освен мултиплекса в подлеза на НДК нека не забравяме, че тази фирма е закупила и поредица от киносалони в страната преди три години. Към днешна дата нито един от тези провинциални киносалони не работи, без никакви санкции от страна на приватизиращия орган (в конкретния случай това е Министерството на промишлеността, ръководено по това време от г-н Александър Божков).

Съюзът на българските филмови дейци отново се обръща към медиите за подкрепа. Ние настояваме за прозрачност на приватизационните сделки в областта на културата, защита на културните обекти в София, запазване на възможността за показ на български и европейски филми.

Съюз на българските филмови дейци

ДЕКЛАРАЦИЯ

СБФД изразява своята благодарност на всички, които проявяват разбиране към усилията за възраждане на българското кино.

Това, което ни тревожи в следизборната обстановка е, че никъде в предизборните намерения на новоизбраната политическа сила не се споменава културата. Ние приемаме, че има много по-важни приоритети в националния ни живот, но не можем да приемем за нормално управлението на нацията без нейната национална самоидентификация, най-важна от която е културата й и в частност киното. Приоритетни са и социалната политика, и здравеопазването, но оставянето на творци със световноизвестни имена на социална помощ поради занемареност на институциите, липса на грижа за културно развитие, разрушаване на културните механизми поради въвеждане на бакалска икономическа логика е престъпно.

И така, наша принципна позиция и за в бъдеще остават приоритетите на възраждане на киноиндустрията в България:

- Закон за киното;

- въвеждане на европейските механизми за самофинансиране на киноидустрията;

- запазване предмета на дейност при приватизацията на предприятията в областта на киноиндустрията;

- авторските права и тяхната защита;

- достъп на националната и европейска аудиовизуална продукция до българския екран

ДО

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ

ОТНОСНО: Ваше писмо № 92-00-07-397/06.06.2001 г.

Уважаеми господин Хампарцумян,

Във връзка с обявената процедура по приватизация на "Бояна филм" ЕАД, гр. София и изготвянето на стратегия за приватизация на дружеството, Общото събрание на СБФД, проведено на 22. 05. 2001 г., обсъди подробно състоянието на българското кино, филмопроизводството и мястото на "Бояна филм" ЕАД в тях. Оформиха се няколко становища, одобрени от Управителния съвет на СБФД (протокол № 4 от 19.06.2001 г.), с които съм длъжен да Ви запозная.

Най-напред отговарям на въпросите, поставени в писмото Ви от 06.06.01 за конкретните изисквания към бъдещия потенциален купуван:

1. Относно "Опит на потенциалния купувач в киноиндустрията":

- понятието "киноиндустрия" включва трите сегмента производство, разпространение и показ на филми. Предмет на дейност на дружеството е производството на филми и анимация, както и лабораторната обработка на филмова лента. Затова смятаме за уместно да се употребява термина "опит във филмопроизводството и обработката на филми", защото потенциалният купувач би трябвало да продължи основно тази дейност;

- професионална биография на фирмата от последните десет години в областта на филмопроизводството;

- наличие на собствена материална база за филмопроизводство и постпродукция на филми;

- филмография на произведените филми от последните десет (10) години: бюджети; страни, в които са показвани, брой зрители; фестивални участия;

- препоръки от партньори и клиенти.

2. Относно "Запазване на предмета на дейност":

- задължение за запазване предмета на дейност в минимален срок от 20 години /мотиви:

а) Киното трябва да се разглежда освен като търговски и като културен продукт,от което следва, че в случая става дума за защита на националната култура и в частност на националното филмопроизводство;

б) Амортизацията на филмовата техника във филмопроизводството е около 5 години;

в) Поне в настоящия момент "Бояна филм" ЕАД е в монополно положение в България дори само поради факта, че единствената филмова лаборатория в страната е включена в активите й (в Румъния лабораториите са 6);

- задължение за инвестиционна програма за обновление с нова и съвременна техника, както и развитие на филмопроизводствената база, лабораторията и анимационната студия: не по малко от 10 млн. лв.; от тях 6 млн. за първите три години при приблизително следния график: 3 млн., за първата година, 2 млн. за втората, 1 млн. за третата;

- представяне на архитектурен проект и проект за техническо и технологическо обновяване на киноцентъра, като за приоритет се смята прилагането на нови технологии за филмопроизводство, обработка и анимация;

- за приоритет се счита развитието и превръщането на Бояна в регионален център за филмопроизводство на Балканите;

- запазване на търговската марка;

- забрана за увеличаване на дяловото участие за срок от 20 години;

- забрана за промяна на предмета на дейност без сто процентното съгласие на акционерите;

- за предимство да се счита конкретен ангажимент за производство и продуциране на български филми;

- контролът по изпълнение на договора да се осъществява от Агенция по приватизация и Министерство на културата;

3. Относно специфични изисквания към предмета на сделката:

- да се запази целостта на киноцентъра в границите, които гарантират осъществяване на основната му дейност. Според нас, това могат да бъдат сегашните граници. Ако това е невъзможно, то земята, която се отделя, да бъде трансформирана като публична държавна собственост, с цел да се избегне застрояването на терена и да се осигури възможност за ползването й като естествен декор.

- Бродкаст видеоносителите на български филми, излъчвани в предаването „Понеделник 8 и ½” да се предадат на Националния филмов център.

- да се съхранят уникатите, които в момента се стопанисват от дружеството. За тази цел да се определи нарочна комисия, която да селекционира реквизит, гардероб и оръжие от гледна точка на музейната им стойност и историята на българското кино. Оценените експонати да се предадат на Българската национална филмотека за създаване на Музей на киното.

Господни Хампарцумян,

В хода на дискусиите надделя мнението, че приватизацията на "Бояна филм" ЕАД е съдбовно важна за съществуването на българското филмопроизводство и националната култура и затова не бива да се бърза с нея.

Необходимо е детайлно да бъдат обмислени всички аспекти на това действие:

1. Да се проучи опитът на бившите социалистически страни (Полша, Чехия, Унгария, Германия и др.), които вече са извършвали подобна приватизация и да се поучим от техните грешки;

2. Да се създаде надежден механизъм за следприватизационен контрол;

3. Да не се пристъпва към приватизация, докато не се намерят и приложат достатъчно надеждни механизми за гарантиране на производството на български филми;

4. Приемането на Закон за киното трябва да се обвърже с приватизацията на "Бояна филм" ЕАД;

5. Да се дефинират основните понятия, употребявани в условията на конкурса.

СБФД е готов да извърши всички проучвания в рамките на своите възможности: чрез международните организации, в които членува, чрез преподавателския състав измежду членската си маса, чрез личните контакти на наши членове.

Вследствие тези, според нас, разумни доводи, Ви молим да не се бърза с изработването на приватизационна стратегия.

Очакваме Вашето становище.

21. 06. 2001

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

Позиция на СБФД относно приватизацията на „Бояна филм” ЕАД,

изразена на среща с експерти от Министерство на икономиката и Министерство на културата

на 12 септември 2000 г.

1. Да бъде спряна процедурата по приватизация до гласуването на законови поправки в ЗАПСП, свързани със законовата уредба на авторското право на сценариста, режисьора и оператора да получават възнаграждение за филми, произведени до 1993 г. при тяхното възпроизводство.

2. Да бъде извършено отделяне от „Бояна филм" ЕАД на ново дружество, чийто капитал да се образува от нематериални активи - авторските права, включени понастоящем в активите на „Бояна Филм” ЕАД, по силата на разделителен протокол по баланса на дружеството към определената дата. Така съдбата на това дружество и на неговия капитал ще бъде поставена в зависимост от решението на Народното събрание по този наболял въпрос.

Авторите и техните права за в бъдеще ще бъдат гарантирани, а потенциалният купувач няма да придобие активи, чиито права на собственост за в бъдеще са неясни.

3. Във всички случаи на приватизация в приватизационния договор да бъдат включени изрични клаузи със задължение на купувача да запази предмета на дейност на Студията; както и конкретни задължения относно начина на упражняване на продуцентските права (в случай, че не бъде извършено отделяне), който да не води до накърняване или ограничаване на авторските права.

12. 09. 2000 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА

ПРИ 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ

Уважаеми професор Данаилов,

Законопроектът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е обсъден и приет на първо четене в Народното събрание на 27. 03. 2003 г.

Моля Ви да предложите от името на оглавяваната от Вас комисия в Приложението към чл. К), ал.1, т.2 "Списък на лицензионните режими за стопански дейности" да се включи нова точка със следния текст:

"40. Разпространение на филми и аудиовизуални произведения на

какъвто и да е носител, известен в момента или открит впоследствие;"

Основанията за това, съгласно чл. 2, т. 2 са следните:

- защита на моралните и материални права на носителите на авторско право и сродни права и на юридическите лица, ползващи закрила от Закона за авторското право и сродните му права;

- защита на интересите на зрителите и отстояване на националната идентичност и европейското културно многообразие, отразени в много нормативни актове и директиви на ЕС;

- защита на правата на малолетните;

- подпомагане на националната филмова и аудиовизуална индустрия.

Ние сме убедени, че това допълнение ще реши множество въпроси, свързани с изграждането на цялостна система за подпомагане на българското кино и осигуряването на неговото присъствие на екраните. То би помогнало в значителна степен в предстоящата работа по Проектозакона за филмовата индустрия.

Уверени във Вашата и на Вашите колеги от Комисията по култура грижа за българската култура и на киноизкуството в частност, се надяваме, че ще успеете да убедите народните представители в необходимостта от тази поправка в Законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

01. 04. 2003 г.

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

Становища на СБФД по Проектозакона за изменение и допълнение на

Закона за развитие и закрила на културата

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-н БОЖИДАР АБРАШЕВ

Уважаеми министър Абрашев,

Във връзка с приключването на Проекта за изменение и допълнения на Закона за закрила и развитие на културата, искам да Ви запозная със становището на Съюза на българските филмови дейци относно възраженията и предложенията, постъпили в Министерството на културата след изпращането му за съгласуване.

Още в началото Работната група заяви принципните си позиции по отношение на Проекта като средство за закрила и поощряване на българската култура. Обединихме се около становището, че без ясна визия за възможни и допустими решения на кардиналните проблеми на културата, които изискват политическо решение на най-високо ниво, промените в Закона са безпредметни.

Сега, след като се запознахме с възраженията на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и на Дирекция "Правна" на Министерския съвет, стана ясно, че културата - нейните институти и хората, които я правят - не могат да разчитат на разбиране от посочените институции. Тези възражения вероятно са резултат от добросъвестността на съответните ведомства: те цитират рамковите закони, на които противоречат основните постановки в проекта за изменение на Закона за закрила и развитие на културата. Работната група предложи тези промени, като изхождаше от презумпцията, че този закон закриля културата, т. е. създава изключение от общите правила за търговско, административно и финансово структуриране.

Именно затова смятаме, че на политическо равнище, далеч по-високо от експертното, трябва да бъдат договорени преференциите, за които настояваме.

Ние нямаме юридически аргументи, с които да убедим някой, който смята, че преференциите за творците на културата "ще нарушат равнопоставеността на дейностите, свързани с отглеждането на животни и птици, за пчеларството и бубарството и т. н."

В заключение държа да Ви уверя, че Съюзът на филмовите дейци застава твърдо зад усилията за отстояване интересите на културата и хората, които я правят. Ние обаче няма да подкрепим вариант на поправките, който по същество обезсмисля усилията ни да оптимизираме и без това слабия и неработещ Закон за закрила и развитие на културата.

Искрено се надявам, че Вие ще предприемете необходимите действия за политическа подкрепа на Проекта за изменение и допълнение на Закона за защита и развитие на културата.

27. 03. 2003

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-и БОЖИДАР АБРАШЕВ

Уважаеми министър Абрашев,

Съюзът на българските филмови дейци многократно е заявявал своята позиция по отношение на изграждането на макрорамката на културата, която е предмет на Закона за закрила и развитие на културата.

Според нас, задължителни приоритети в него трябва да бъдат:

1. Да определи основните пазарни правила, по които всички културни институти (държавни, общински, частни или корпоративни), ще функционират за период не по-къс от 25-30 години.

2. Да определи равнопоставеността между културните институти, независимо от характера на тяхната собственост.

3. Да постанови предимствата, с които държавата ще подкрепя българската култура в периода на преход между една формула на тотално, дирижирано субсидиране, към формулата на подкрепа за култура чрез определянето на преференциални отчисления от всички онези икономически и юридически субекти, които имат воля и възможности за това.

4. Ясно и недвусмислено да формулира правила и задължения между работодатели, ползватели - от една страна, и автори и изпълнители - от друга;

5. Да определи (в реални граници) приложното поле на българската култура (печат и медии в това число);

6. Защитата на професионализма по отношение на изпълнителите на творби на изкуството и културата (образователен ценз).

На този закон трябва да се гледа като на единствената възможност за правна защита на българската култура за следващите 20-30 години. По тази причина той би следвало да се третира като общ, т. е. универсален закон, и неговото приложно поле да се разширява, а не обратното.

В чл. 2 се посочват основни принципи на националната културна политика, без да се определи в какво се състои демократизмът, децентрализацията, равнопоставеността, прозрачността и т. н. На този член му липсва същността. Освен това, частните културни институти са изцяло оставени в полето на търговския закон, а това означава, че не се ползват със закрила от държавата.

За нас това е фундаментален въпрос - или Законът за закрила и развитие на културата се отнася демократично и равнопоставено към всички форми на създаване на произведения на изкуството и културата, или това е ограничителен режим, който обхваща само държавните и общинските културни организации и прояви. Голяма част от културата въобще е личностен, персонален акт - това също ли не е предмет на закрила по този законопроект?

Считаме, че е необходимо да се разработи и регламентира закрилата на частните културни организации, а също и онези индивидуални културни прояви и произведения, които не са обвързани с регистрирани формации.

В чл. 5, ал. 3 се предвижда назначение на директорите на националните културни институти единствено чрез конкурс. Според нас тази процедура трябва да се преосмисли на базата на досегашния опит, който доказа нейното опорочаване и излишна тромавост.

В чл. 10, ал. 2 се определя необходимостта от наредба за заплащане на труда на творци в държавните културни институти.

По принцип творческият труд според Закона за авторското право и сродните му права се договаря свободно, но общоевропейската и световна практика използва утвърдена формула - гарантирани минимуми на възнаграждения за творчески труд, договаряни годишно или периодично между браншовите организации и изпълнителната власт, когато се касае за ползване на фондове и субсидии с национален или общински принцип на акумулиране и разпределение. Това правило обхваща и работодателите в областта на културата, които също договарят задължителните минимуми.

Освен това, ползвателите на държавни и общински субсидии и фондове трябва да се лицензират. Лиценз заплащат и чужди продуценти, работодатели, разбира се, степенувано, когато работят на територията на Република България, в зависимост от това дали наемат 10-20-50% български творчески и технически състав. Според нас това трябва да е обособена глава в Закона, независимо, че договарянето е свободно, и повечето творци на културата не са щатни служители. Този раздел трябва да дефинира принципите за взаимна обвързаност, задължителните условия за работодатели, продуценти, издатели, директори и т. н., които те са длъжни да осигурят за създаването, представянето или изпълнението на произведения на изкуството, а също и задълженията на авторите, изпълнителите, художниците - общо казано, творците — към работодатели и ползватели, или към съответните институции.

Естествено, че става дума за общите елементи - всички детайли, подробности, тарифи и лицензионни схеми ще са предмет на подзаконови нормативни актове, като наредби, правилници и др.

В чл. 14, ал.2, т. 6 не е ясно как Министерство на културата подпомага структури, създадени с цел осигуряване на заетост и т. н. Отново възниква въпросът: за кои структури става дума - държавни и общински, или за всички, които са регистрирани по законов ред?

В чл. 15 считаме, че следва да се дефинира самостоятелността на националните центрове, което би следвало да е фундаментът на общественото начало в областта на културата.

В ал. 6 на същия чл. 15 ни се струва, че е добре да се добави, че ако има неизразходвани бюджетни средства в текущата година, те се прехвърлят като положително салдо в извънбюджетните сметки по смисъла на ал. 5 от същия член.

Предвид работата върху Закона за киното, където се предвижда извеждането на Националния филмов център като Държавна агенция, смятаме за необходимо в Закона за културата да се предвиди тази възможност чрез отделна извънбюджетна сметка на НФЦ във Фонд „Култура”.

В Глава четвърта предлагаме да има нормативни текстове, които да обвързват медиите с регионален и национален обхват с определен процент програмно време за новосъздадена българска културна продукция, като този процент е съобразен с директивите на Съвета на Европа. В тази глава следва да залегнат и съответните отчисления, които трябва да се събират от вноса и разпространението на чужда продукция - музика, книги, филми и т. н. Днес френското кино основно се подпомага от сбора на отчисленията от разпространението на американски филми, които и там представляват 90% от общия програмен афиш.

В Глава пета създаването на държавен Фонд "Култура" следва да бъде подкрепено и към него да се насочат всички отчисления и вземания по други действащи закони, които следва да се акумулират.

Дискусионен е проблемът за това, дали той ще остане като единствен Фонд за набиране и разпределение на средства за културни цели, и ще обявява годишни конкурси за видове и жанрове в изкуството, или следва да се сепарират раздели, които да боравят със съответно набраните средства.

Проблемът идва от традицията на уравниловката, която, дори да я наречем баланс, пак ще върви към изравняване: седем вида изкуство и 100% набрани средства, разделени на 7. В същото време акумулираните средства от разпространение на музика и филми се равняват на 90% от сбора (в смисъл на постъпления). Това е условен пример.

Също така считаме, че трябва да се прецизира приложното поле на Фонда.

Глава шеста следва да се разшири, като се добавят изисквания, свързани с отнемане на лицензи, концесии, разрешителни, закриване на културни институции поради неосигурени условия за безопасен труд и пр.

Открит остава въпросът за Закона за творческите фондове, който в момента не действа.

Открит е и въпросът за облагането на разходите за социално подпомагане, които творческите съюзи са утвърдили в дългогодишната си практика. По закона за подоходното и корпоративно облагане творческите фондове се облагат идентично като търговски дружества. Ако това може да си го позволи една развита държава, то страна в преход, където средствата за социална защита значително изостават от инфлацията, това е просто наказание,

Тези съображения биха могли да бъдат много по-обхватни, но без да се разпростираме, накрая само ще маркираме някои проблеми, които не могат да се отлагат безкрайно.

Длъжни сме да се запитаме посредническата, комисионерската и импресарската дейност, не следва ли да бъде предмет на закона, независимо от Закона за авторското право и сродните му права? Тук става дума за такива задължителни елементи като условия на труд и творчество; охрана и безопасност при снимки, представления, спектакли, изпълнения; лицензиране на онези, които пренаемат творчески и технически кадри (определяне на правила за онези посредници, които не са фактическите работодатели, т. е. – не са законово отговорни); въвеждането на задължителни застраховки за свободно наетия творчески труд; защита на образователния ценз.

Има и преки въпроси, на които следва да се отговори:

С какво Законът за защита и развитие на културата защитава българската култура и от кого?

Кого улеснява да работи и на кого дава предимства, за да финансира културни дейности?

Кой с основният приоритет за 15-20 години напред - да се съхранят съществуващите форми или да се изградят нови?

Как ще се изграждат нови, след като в банковите среди "култура" е сексуално заклинание?

Как ще е достъпна българската култура до зрителите и читателите?

Пазарът па културата, която трябва да се създава с усилията на всички власти и организации, ще бъде ли идентичен с пазара на промишлени стоки и услуги, или - какви ще са държавните преференции за културния пазар?

21.01.2002

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев

ДО

МИЛЕНА МИЛОТИНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО МЕДИИТЕ

ПРИ 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Милотинова,

Съюзът на българските филмови дейци не може да остане безучастен към дебатите около новия Проект за закон за радио и телевизия. Център на общественото внимание в тях е структурирането на медийното пространство, политическите и журналистическите аспекти на материята. Ние твърдо поддържаме отстояването на свободата на словото и политическата автономия на медиите.

Общността, която е обединена в нашия съюз, обаче, е посветила живота си на производството на аудиовизуален продукт и затова нашите предложения се съсредоточават в един по-различен аспект - т. е. в културно-образователните функции на програмата на телевизията и радиото. В тестовете на предложения Проект присъстват основните европейски норми, които следва да се отстояват в последващите дебати и предложения за промени. Защото, естествено, стремежът към печалба създава противостоене и съпротива с всички средства срещу "излишни" разходи за прилагане на тези разпоредби. Заниманието с медии обаче диктува и работа в интерес на цялото общество - вложението в национална продукция, в качествена собствена и европейска програма, е инвестиция в бъдещето, в отстояване на българщината. В този смисъл ще изложим основните принципи, които трябва да присъстват и да се отстояват в бъдещия Закон за радиото и телевизията:

1. Осигуряване на мажоритарен достъп на национална и европейска продукция до ефира.

2. Осигуряване на пазар за независимите продуценти.

3. Осигуряване на средства за национално производство от ползвателите на аудиовизуален продукт.

4. Осигуряване механизъм за контрол по изпълнението на лицензионните и регистрационни задължения на операторите.

Два от тези принципа съществуват в Проекта, от което следва, че в логиката на проекта е залегнала нашата позиция. Ние предлагаме някои промени, които ще осигурят тяхното прилагане в медийната практика в България.

Въпреки това, смятаме, че няма да бъде излишно, ако аргументираме още веднъж всеки един от гореизложените принципи.

1. Присъствието на европейска продукция, регламентирана нормативно в европейската общност, към която ние се стремим, както в директива "Телевизия без граници", така и в много последващи документи. Нещо повече - процентът на присъствие на европейска продукция е доста по-висок.

Приветстваме присъствието на този текст в Проектозакона, където е отпаднало продължението "когато това е възможно", което практически обезсмисляше разпоредбата на стария закон.

2. Създаването на пазар за независимата продукция се осигурява чрез задължение за извеждане на продукцията на програмните оператори извън организацията. Практиката на подобно законово задължение е доказала повишаване на качеството чрез конкуренция както в Европа, така и в Америка.

Понастоящем подобно задължение се изпълнява само от БНТ, което я принуди да се освободи от всички творчески работници в щатния си състав. На практика вместо пазар на интелектуалния труд, това създаде безработица и условия за корупция. Едва когато това задължение бъде поето от всички оператори, ще се създаде конкуренция за независимите продуценти, което е предпоставка за по-качествен продукт и заетост на творческия потенциал на нацията. Това задължение присъства в глава III, чл.5 на Директивата "Телевизия без граници", както и в Проектозакона.

3. Обща практика в развитите аудиовизуални пазари е задължението на програмните оператори да произвеждат национален културен продукт. Без подобно задължение стремежът за печалба често деградира до осигуряване на закупена евтина, не премиерна продукция, в която културният критерий е на последно място.

5. Практиката до сега показва, че поетите в лицензните задължения често не се спазват поради липса на достатъчно надежден механизъм за контрол.

Затова предлагаме присъствие в закона на текст, подобен на този от глава III, чл. 4, т. З от Директива "Телевизия без граници", който гласи: "...държавите-членки представят на всеки две години доклад пред комисията, относно прилагането на чл. 4 и чл. 5. "

(Последните два текста се отнасят за задължението за квоти за европейска продукция и продукция от независими продуценти.)

Прилагам "Предложения" за конкретни промени в текстовете на Проектозакона за радио и телевизия.

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я

по Проектозакона за радиото и телевизията

- чл. 7, ал. 1, да се добави текст: като не по-малко от 25% от тях е продукция, произведена на официалния език на страната ни.

В ал .2 да отпадне думата "европейски",

- Чл. 49, ал. 1 текстът да добие следния вид:

"БНР и БНТ се задължават самостоятелно да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти по смисъла на чл. 7,ал. 2 и имат право да участват в съвместни продукции."

- чл. 50, т. 2 след края на текста се добавя: " ...и по-малко от 5 па сто от рекламните приходи "

- чл. 113 създава се нова алинея (3): "Не по-малко от 10% от приходите на обществените телевизионни оператори се отделят за филмово телевизионно творчество."

Глава седма. В раздел I, създава се нов член 139:

"Надзорните органи (СПЕМ, СЧЕМ) изискват от всеки оператор, проверяват и публикуват на всеки две години доклад, относно прилагането на чл .7; чл. 11; чл. 14б; чл. 159 /4/ т. 8"

В раздел П, чл.146, ал.1. Създава се нова точка: "77. Ангажимент за наемане в производството и възлагане на производство на програма само на квалифицирани творчески кадри от основния състав на продукцията. "

В раздел IV, чл. 159, ал. 4. Създава се нова точка: "8. Ангажимент за подкрепа и финансиране на националната и европейска продукция, гарантиране на качеството на собствената програма чрез наемане в производството и възлагане на производство на програма само на квалифицирани творчески кадри от основния състав на продукцията. "

22. 11. 2002 г.

С уважение

ПРЕДСЕДАТЕЛ - доц. Михаил Мелтев

ДО КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА

ПРИ 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБ

г-н СТЕФАН ДАНАИЛОВ

Господин Председател,

Съюзът на българските филмови дейци последователно се бори за възраждане на българското кино като част от българската култура. Тъй като сме убедени, че усилията на Вашата комисия ще бъдат насочени към издигане на ролята и мястото на културата, предлагаме на Вашето внимание идеите, които са залегнали в програмата ни за възраждане на българското кино, които предвиждат и промени в нормативната база.

1. Проектозакон за киното:

След реформата през 1991 година българското кино е в постоянен упадък. Държавното финансиране прогресивно намалява всяка следваща година, за да се стигне до нулево производство в две поредни години. Едва след законодателната намеса (задължение на БНТ в Закона за радиото и телевизията да отделя не по-малко от 10% от бюджета си целево за филмопроизводство) киното, макар и предназначено за телевизионен екран, се съживи. Това ни убеждава в необходимостта от подобен подход за възраждането на българското кино за киноекран.

През 2000 година след заповед на Министъра на културата се създаде работна група от специалисти, която разработи проектозакон за киното. Целта на този закон е да възроди българското кино в трите му аспекта: производство, разпространение и показ. Проектозаконът бе гласуван единодушно на първо четене в Комисията по култура в 38-то Народно събрание на 27.03.01. Мандатът на предишното Народно събрание изтече преди проектът да се придвижи към пленарна зала. Според нас приемането на "Закон за киното" е от изключително значение дори само поради факта, че аудиовизията е

най-важната част от националната културна идентичност в процеса на глобализация и европейска интеграция.

2. Закон за закрила и развитие на културата

Практиката от последните години показа съществени пропуски и несъвършенства на този закон. Вероятно, причините могат да се търсят в съобразяването на текстовете му с цялостната рестриктивна финансова политика и пренебрегване на предложенията на независими експерти, творчески съюзи и др. Според нас не е възможна национално отговорна политика в областта на културата, без преосмисляне на този основополагащ нормативен документ в следните насоки:

Доколкото не съществува на този етап отделен нормативен документ, регламентиращ статута и функциите на творческо-професионалните съюзи, намираме за крайно необходимо разширяване на текста на чл. 10, ал.2. Да се промени пожелателно диспозитивния характер на текста, даващ възможност на творческите съюзи да приемат тарифи за минимални възнаграждения на работещите на свободна практика дейци на културата. Пазарните принципи в европейските демокрации не изключват възможността за установяване на такива тарифи, като по този начин се предотвратява опасността от профанираме на културата, като се работи на дъмпингови цени. Ние считаме, че възприемането на този принцип може да се окаже крайъгълен камък за реална защита на високо ниво на националната култура и на нейните създатели и разпространители.

Да се обмисли възможността творческо-професионалните съюзи да получат статут на съсловни организации, които ще добият правото да подписват браншови споразумения.

Да се гарантира финансово предвиденото в чл. 20 споразумение между ръководствата на БНТ и БНР, от една страна, и Министъра на културата за създаване и разпространение на национална художествена продукция.

Да се предвидят и други възможности за назначаване на ръководители на културни институти извън императивно прогласения в Закона конкурсен принцип. Този принцип беше профаниран поради субективизъм, а в много от случаите се оказва и непригоден.

Голяма част от проблемите могат да получат своето решение в един бъдещ закон за творческо-професионалните съюзи, какъвто може би трябва да бъде изготвен, обсъден и приет от 39-то Народно събрание. Крайно време е те да престанат да се считат за анахронизъм от последните 50 години, като се натоварват с всички негативи на идеологическо оцветяване (повечето от тях са създадени в началото на 20-ти век!!). Сега съществуващата нормативна уредба (в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в Кодекса на труда, в Закона за творческите фондове), както и актуалната синдикална практика у нас, създават предпоставки за разнозначно и понякога твърде противоречиво виждане за мястото и ролята на творческо-професионалните съюзи.

3. Закон за радиото и телевизията

Напоследък все повече в медийното пространство се лансират мнения за промени в Закона за радиото и телевизията и дори за изцяло нов закон. Ако предстоят промени, трябва на всяка цена да се отстоява задължението за производство на ТБ кино (по смисъла на чл. 71, ал. 2 на ЗТР). Нещо повече - това задължение трябва да се разшири и към частните национални телевизии и кабелни оператори. Да се включи задължението на ефирните и кабелни оператори за участие в производството на български филми.

Трябва, освен това, да се гарантира достъпът на българска и европейска продукция до телевизионния екран по смисъла на чл.10, ал. 2 от сега действащия Закон, като се премахне пожелателният характер на това изискване.

Да се изключи възможността за даване на лицензи на ефирни и кабелни радио и телевизионни оператори, без перфектно сключени договори, защитаващи авторските и сродните права, а при доказани нарушения на тези права - да се засилят санкциите и да се отнемат лицензите;

Да се включи в лицензията на всички ефирни и кабелни оператори задължение за технически и качествени стандарти за българските програми.

4. Закон за авторското право и сродните му права

В най-кратък срок да се приеме Наредбата предвидена в чл. 26 от Закона.

Съгласно нея производителите и вносителите на материални носители дължат процент на авторите, артистите-изпълнители и продуцентите, изчислен върху производствената или митническата цена. 20% от отчисленията се дължат на Министерство на културата, което е сериозен източник на средства за фонд "Култура". От приемането на ЗАПСП през 1993 г. до днес не е ясен механизмът за събирането на парите. Продължаване на забавянето на тази Наредба засилва основателните подозрения за намесата на външни на културата корпоративни интереси.

5. Бюджет - 2002

Смятаме за крайно наложително да се предложи и отстоява в Закона за държавния бюджет - 2002 да се предвидят средствата за производство на български игрални, документални и анимационни филми не по-малко от осем (8) млн. лева. Това е база, заложена в Проектозакона за киното като санитарен минимум за съхраняване на киноиндустрията в България след сериозно проучване и съгласуване между експерти от Министерство на финансите и Министерство на културата. Въпреки че Проектозаконът не е приет от Народното събрание, ние смятаме, че този минимум трябва да бъде изходен пункт при изработването на бюджета на Министерство на културата за 2002 година.

6. Кодекс за задължителното обществено осигуряване

Този закон с предмет на работата на друга комисия, но Ви молим да застъпите пред нея тезата за еднократно пенсиониране на творци на изкуствата. Известно е, че някои от тях, по обективни причини загубват възможността да упражняват професията си пълноценно значително по-рано от предвидената в Закона възраст за пенсиониране. Най-често те са на възраст, която не им позволява да се преквалифицират. Това би оправдало въвеждането на един по-специален режим за пенсионирането им. Такъв е бил предвиден в нормативната уредба, действуваща до 1949 година. Съгласно нея "имат право на лична пенсия лицата, които... при уволнение или доброволно напускане" са на възраст 50-55 години и имат най-малко 25 години служба като артисти.

7. Български държавен стандарт

Създаване па нормативна уредба за задължителни съвременни технологични изисквания за всички производители, разпространители и лица, осъществяващи показ, като част от БДС, аналог на европейските стандарти.

8. Приватизация

Приватизацията на предприятията в киноиндустрията бе извадена извън Министерство на културата преди няколко години. Това промени драстично културната кино-карта на България. В резултат на реституцията и приватизацията на киносалоните Ви припомням следната печалната статистика:

1989 год. - 3069 салона;

1990 год. - 1790 салона;

1991 год. - 441 салона;

1992 год. - 319 салона; София - 18

1998 год. - 205 салона; София - 27

1999 год. - 191 салона; София - 29

Ръководство на СБФД последователно отстоява позицията, че процесът на приватизация на търговски дружества от областта на културата, в т. ч. кино-показа и кинопроизводството, не бива да се подчинява единствено на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и Търговския закон. В областта на културата и в частност на българското кино, от особено значение е запазване предмета на дейност на тези функционални звена на филмовата индустрия. Необходимо е да се формулират задължителни изисквания към бъдещите приватизатори, както и да се

разработи надеждна система за контрол по изпълнението на следприватизационните задължения в тази специфична област.

Въпреки че процедурата по приватизация на "Бояна филм” ЕАД и "София филм” ЕАД е открита, ние настояваме да се преразгледа наложителната необходимост от този акт в настоящия момент. Ако е необходимо, тяхната приватизация може да се обвърже и със Закона за киното.

При разглеждането на предложените на вниманието Ви проблеми, Съюзът на българските филмови дейци е готов да Ви окаже пълно съдействие чрез своите експерти.

30. 07. 2001 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц.Михаил Мелтев

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Кръглата маса по проблемите на българското кино,

председателствана от Министъра на културата Емма Москова

Ние, долуподписаните представители на Министерство на културата, Българска национална телевизия, Национален филмов център, "Бояна филм" ЕАД, Сдружение "Ново българско кино", Студия "Време" ЕООД, "София филм" ЕАД, Асоциация на филмовите продуценти и Съюз на българските филмови дейци обсъдихме тежкото състояние на българското кино и отчитаме, че една от основните причини за това е липсата на законова подкрепа за започналата през 1991 г. радикална реформа в кинематографичния процес.

Водени от желанието тази реформа да продължи успешно и отчитайки неразривната връзка между кино и телевизия в съвременния свят, настояваме в новия Закон за радио и телевизия да бъде защитено и гарантирано производството на национално кино от всички жанрове.

Съобразявайки се с принципите на европейското законодателство и с проекта за Закон за закрила и развитие на българската култура, ние се обединяваме около решението бързо и без отлагане да изработим и да предложим на оторизираните висши държавни органи Проект за Закон за българското кино.

22 април 1998 г.

За Асоциацията на продуцентите - Димитър Петков

За Съюза на българските филмови дейци - Павел Васев

За Студия "Време” ЕООД - Ангел Иванов

За Национален Филмов Център – Димитър Дерелиев

За Сдружение "Ново българско кино" - Георги Данаилов

За "Бояна филм" ЕАД - Евгений Михайлов

За "София филм" ЕАД - Александър Донев

За Българска национална телевизия - Иван Попйорданов

Министър на културата - арх. Емма Москова

Официални становища

Индекс на статията

2022 г.

Информация 2 до членовете на СБФД

Информация до членовете на СБФД

Писмо до Комисия по култура относно проведено заседание на комисията на 27.02.2022 г.

Писмо до МС, МФ и МК относно финансиране на българското филмово изкуство съгласно средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г.

Писмо до МК и ИА НФЦ относно проведена конкурсна сесия от ИА НФЦ

2021 г.

Информация до членовете на СБФД

Писмо до Президента, МС, МФ и МК относно процедура по приемане на ПМС за изменение и допълнение на Устройствен правилник на ИА НФЦ

Писмо до МК относно приключване на процедурата по нотификация на схемите за държавна помощ по ЗФИ и обезпечение на бюджета на ИА НФЦ

Информация до членовете на СБФД

Информация до членовете на СБФД

Писмо до МК за ускоряване процедурата по нотификация

Информация до членовете на СБФД

Информация до членовете на СБФД

Отворено писмо от българската филмова общност относно липсата на нотификация

Информация до членовете на СБФД

Писмо до Президента, МС, МФ и МК относно процедура по приемане на ПМС за ЗИД на ППЗФИ в изпълнение на &40, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗФИ

Информация до членовете на СБФД

Становище на СБФД относно обществени консултации по Проект на ПМС за ЗИД на ППЗФИ

Информация до членовете на СБФД

Информация до членовете на СБФД

Становище-позиция на българската филмова общност относно ЗИД на ЗФИ преди приемането му на второ гласуване от НС

Становище на СБФД по Проекта на ЗИД на ЗФИ

Отворено писмо от Съюза на българските филмови дейци, подкрепено от сдруженията в областта на филмовата индустрия, подписали писмото

Отворено писмо от творческите съюзи.

Обръщение на СБФД до Министъра на културата.

13 века България

СБФД е член на

Полезни връзки