Официални становища - Архив


ДО БТА

ОТКРИТО ПИСМО

на

УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци декларира, че авторките на документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” Мина Милева и Весела Казакова месеци наред разпространяват в публичното пространство невярна информация за БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ 2014.

Въпрос на липса на морал са техните изявления в българските печатни и електронни медии; на сайтовете на най-авторитетни европейски организации; на Официалната церемония по връчване на Годишните награди на Българската филмова академия 2014, излъчена директно по Канал 1 на БНТ; на дадената от тях специална Пресконференция в БТА.

Фактите са следните. Първо, твърдението им от 20 януари 2014, че филмът „Чичо Тони…” „не се допуска да се състезава за наградите на Българската филмова академия”, е невярно, защото заявката е приета с подпис от администрацията в деня на внасянето му за конкурса на 20 януари 2014.

Второ,  съобщението им от 31 януари, че те са се „преборили” филмът им да бъде приет, също е невярно. Защото Правилата на БЪЛГАРСКАТА Филмова академия не предвиждат нито предварителна селекция, нито каквато и да била “цензура”.

Трето, не отговаря на истината твърдението им, че в секция „Кинорежисьори” след края на заседанието й е приета още една закъсняла бюлетина, тъй като самата Весела Казакова в правото си на един от двамата преброители в секцията отказа да я отрази в протокола и тя отпадна.

Четвърто, невярно е и твърдение, че друга бюлетина, пусната на самото заседание, не е броена, след като тя е преброена и от самата Весела Казакова сред 30-те общо подадени бюлетини.

Пето, твърдението, че Управителният съвет на СБФД е обсъждал филма „Чичо Тони…”, не отговаря на истината.

Шесто: Не е вярно, че филмът „Чичо Тони…” е бил номиниран в секция „Кинорежисьори” за наградата за Най-добър документален филм, доказва го и повторното преброяване на всичките 30 бюлетини от тази секция от Управителния съвет на СБФД. Защото именно в секция „Кинорежисьори” филмът „Чичо Тони…” не е събрал достатъчно точки за номинирането му за тази награда (в секцията за филма са гласували 7 души от 30, събраните точки са 18; а в 10-те секции на Филмовата академия от общо гласувалите 123 души за номинирането на този филм са гласували общо 24 души). Зад решението на УС на СБФД за резултатите от преброяването с писмено потвърждение застанаха Председателите на 10-те филмови организации, съставляващи БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ, с изключение на един, поради отсъствие от страната (Бел.: В СБФД са всички документи, доказващи неистинността на техните твърдения. Има свидетели и за това, как Весела Казакова снима с камера бюлетините, които лично тя брои като член на комисията по преброяването. А това може да се тълкува и като „контролиран вот”.)

Управителният съвет на СБФД заявява, че неверните твърдения на Мина Милева и Весела Казакова пред българските медии и европейските организации, без никакво основание злепоставят Съюза на българските филмови дейци, Българската филмова академия и България пред света.

Излизаме с тази Декларация, за да дадем гласност на истината за скандала около филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” и на национално, и на европейско ниво.

Правим това с известно закъснение, защото очаквахме, че авторките Весела Казакова и Мила Минева ще осъзнаят цялата непочтеност на своите действия, както и отговорността, която носят за всички свои неверни твърдения за БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ 2014.

С тази Декларация заставаме и зад позицията на Националния съвет за кино към ИА „Национален филмов център”, изразена в писмо до Министъра на културата: http://www.nfc.bg/files/media/files/4959d125158e744579b4df0a2bae6ea6/Pismo%20NSK_MC_film%20Kazakova-Mileva.pdf

18.07.2014

Оригиналният документ

The Open Letter in English

Иван Павлов

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ


ДО

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ

Г-жа ИРИНА КАНУШЕВА

Уважаема г-жо Канушева,

В отговор на Ваше писмо от 12.07.2012 Ви информирам за следното.

На заседанието на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци, състояло се на 2 юли 2012 година, се прие СТАНОВИЩЕ - съгласно решение на Общото събрание на СБФД на 12 юни 2012 – във връзка с необходимите промени в правилата за отпускане на държавна помощ за филмопроизводство, което бе изпратено до Вас, до Националния съвет за кино и до Министерство на културата.

На същото заседание обаче, се обговори и опасността от проваляне на вторите сесии за тази година във връзка с крайно необходимите поправки в правилата. Всички членове на Управителния съвет подчертаха, че това не бива да се случва. А че работата трябва да се планира поетапно така, че да не се нанесе пореден удар върху българското кино с отмяната на сесиите.

Съюзът на българските филмови дейци  не вижда основания да оттегля своите представители в националните художествени комисии, които имат едногодишен мандат.

Обръщаме внимание, че същото се отнася и за представителите на СБФД в Националния съвет за кино, тъй като на същия този наш Управителен съвет нашата представителка в него Иглика Трифонова обяви, че се оттегля от НСК и че ние трябва да излъчим друг представител. Ако тя променя личното си решение и иска да продължи работата си в НСК, СБФД няма свои основания да възразява – това беше неочаквано за нас нейно лично желание.

НО! Обръщаме внимание, че СБФД настоява предложенията в неговото СТАНОВИЩЕ да бъдат взети под внимание в работата на Националния съвет за кино над новите правила, за да могат те да влязат в сила от началото на 2013 година. Настояваме за премахването на квотния принцип при съставянето на комисиите за следващата година. И отново подчертаваме, че това може да стане без промяна в Закона за филмовата индустрия, защото в него думата „квота” не фигурира, а в Чл. 10 пише: „Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията.” Което значи, че имената на експертите могат да се предложат от всички, а след това да се приложи процедура с тегленето на жребий.

В момента изразяваме единствено опасението си да не би набързо направените сега промени в Устройствения правилник няма да отложат за неопределено време – едва ли не с години отново - всички други много важни законодателни промени.

Иска ни се да вярваме, че Националният съвет за кино ще успее така да организира работата си, че това да не се случи.

16.07.2012

С уважение:

Георги Стоянов, Председател на СБФД


ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

КОПИЕ ДО:

НАБЛЮДАВАЩ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА

Г-н Митко Тодоров – Заместник-министър, Министерство на културата

Арх. Георги Стоев – Заместник-министър, Министерство на културата

Г-н Георги Владимиров – Гл. експерт, Министерство на културата

Проф. Нели Огнянова – СУ „Св. Климент Охридски”

Г-жа Диана Андреева – Директор, Обсерватория по икономика на културата

Доц. Биляна Томова – Обсерватория по икономика на културата

УВАЖАЕМИ г-н ПРЕЗИДЕНТ,

Съюзът на българските филмови дейци приветства Вашата инициатива за създаването на Съвет по духовност, култура и национална идентичност към президентската институция на Република България.

Българската култура беше поставена на сериозни изпитания през целия ни, вече над 20-годишен преход. Този преход може би най-тежко се отрази тъкмо на националната ни филмова култура, която загуби както собствената си производствена база, така и хилядите (над 3,000) киносалони в страната (сега са около 30). А и към 8,000 работни места – при това доброволно в името на новата обществена система. Защото именно кинематографичната ни общност от десетилетия преди 1989 година допринасяше за демократичните промени в страната ни чрез осмисляне на действителността в създаваните от нея филми. Затова и тя самата, при това първа в държавата ни - още в началото на 90-те години - прегърна идеята за коренна промяна на функционирането на филмовата ни индустрия, предлагайки да работи само на проектен принцип.

А българското кино през 20. век беше завоювало достойно място в световния филмов процес, за което свидетелстват множество най-авторитетни международни признания на българските филми и българските кинотворци...

Вие, г-н Президент, сте наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Защото именно културата е базисът на всичко, включително и на икономиката. Защото нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството. Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.  То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен. Само че у нас след 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Законът за филмовата индустрия, влязъл в сила през 2004, даде „глътка въздух”, но съвсем недостатъчна, след като той системно не се изпълнява от всички правителства и след като не се създаде и ФОНД „Българско кино”.

Затова беше крайно време да се пристъпи към най-отговорни държавнически решения за този сектор от националната ни култура – с изработването на стратегия, която да гарантира възстановяването възможно най-бързо на един нормален филмов процес (минимум 15-20 игрални филми годишно за големия екран и още толкова за телевизионния, плюс съответния по-голям брой документални и анимационни филми). Иначе национална кинематография - особено във века на аудиовизията - няма как да има.

Затова ни се иска да вярваме, че Вашата инициатива, г-н Президент, е от особена важност за спасяването и на българското кино, а и на българите като нация с духовни ценности.

Но към казаното до тук ни позволете да изразим и едно несъгласие, г-н Президент.

Защото не намираме отговор за себе си на въпроса: Защо президентската институция не поиска от Съюза на българските филмови дейци да предложи свой представител за Съвета по духовност, култура и национална идентичност?

 

СБФД е най-голямата организация на българските кинематографисти, създадена в далечната 1934 година, която към момента представлява 838 редовни и 95 асоциирани (от най-младите) или общо 933 филмови дейци в 10-те й творчески гилдии – на киносценаристите, на кинорежисьорите, на киноператорите, на аниматорите, на художник-постановчиците и художниците по костюми, на филмовите композитори и звукорежисьорите, на монтажистите, на киноактьорите, на филмовите критици, на правните, икономическите и техническите киноспециалисти и кинопродуцентите. Съюзът на българските филмови дейци отдавна е член на FERA – Федерацията на европейските кинорежисьори, която съгласува с нас всички свои официални становища по проблемите на европейското кино, които се депозират в Европейската комисия; член е също така и на ASIFA – Международната асоциация на филмовите аниматори, и на FIPRESCI – Международната федерация на филмовите критици, и на  CIFEJ – Международния център на филмите за деца и юноши. Съюзът на българските филмови дейци е регистриран като творческо-професионална организация и в Европейската комисия, като има право – и го прави – да участва в провежданите от нея обществени консултации за развитието на целия аудиовизуален сектор в Европейския съюз.

Иска ни се да вярваме, че това не е знак на пренебрежително отношение към тази толкова важна днес част от националната ни култура – българското кино.

Иска ни се да вярваме - като организация, текущо запознавана с правната материя и участваща в инициираните от Европейската комисия и Федерацията на европейските кинорежисьори консултации за бъдещето на европейското кино - че създаването на Национална стратегия за българската филмова индустрия като част от Националната стратегия за културата ще бъде в синхрон със законодателството и с програмите на Европейския съюз:

  1. С вече изготвеното ново СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, което след очакваното му приемане в най-близко време ще има характер на Закон за европейското кино от началото на 2013 година, въз основа на който Европейската комисия ще одобрява държавната помощ за сектора, при условието, че: „Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно.” (http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_state_aid_films/draft_communication_bg.pdf)

  1. С ДИРЕКТИВАТА 2010/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги). (http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:EN:PDF)

 

13.07.2012

От името на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци

С уважение:

Георги Стоянов

Председател на Съюза на българските филмови дейци


ДО:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ - г-жа ИРИНА КАНУШЕВА

НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО КЪМ ИА НФЦ

 

КОПИЕ ДО:

Асоциация "Академика 21 – г-н Иван Ничев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – г-н Иван Тонев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ  ПРОДУЦЕНТИ - г-н Христо Христов, председател

АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – г-н Димитър Митовски, председател

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – г-жа Галина Тонева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – г-н Костадин Бонев, председател

Българска асоциация на независимите художници-аниматори „Пройко Пройков” – г-жа Надежда Славова, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи – г-н Станислав Семерджиев, председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – г-жа Диана Андреева, директор

СДРУЖЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВ ЗВУК -  г-н Александър Бъчваров, председател

Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – г-н Иван Георгиев - Гец, председател

Сдружение ново българско кино 21 век

ФОНДАЦИЯ АРТ  ФЕСТ – г-н Стефан Китанов, директор

СТАНОВИЩЕ

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съгласно Решение на Общото събрание на СБФД от 12 юни 2012

 Уважаеми министър Рашидов, уважаема г-жо Канушева, уважаеми дами и господа,

Съюзът на българските филмови дейци с голяма тревога констатира, че системното неизпълнение на Закона за филмовата индустрия, в съчетание с нерешаването вече пета година – от 2008 година насам - на проблемите с принципите за съставяне на художествените комисии и за оценяване на филмовите проекти, предизвика остри реакции във връзка с последните сесии за документално и за игрално кино, и то не само в кинематографичната общност, но и в обществените медии.

Стигна се дори до недопустими в една културна среда морални обвинения към членове на националните комисии и към творчески фигури с безспорен принос в националната ни филмова култура. 

Очевидно е крайно наложително спешно да се вземат съответните административно-правни решения за коригиране на несъвършенствата в сега действащите правила за разпределяне на държавната субсидия за филмопроизводство.

Съюзът на българските филмови дейци още през 2008 година повдигна този въпрос най-напред чрез своите представители в Националните художествени комисии и в Националния съвет за кино. През следващата 2009 година СБФД депозира в Министерство на културата две писма с предложение за нов начин на съставяне на художествените комисии, който да изключва възможността за морални съмнения в техните решения. А през есента пак на 2009 година организира за кинематографичната общност и широка дискусия за оценъчната система в Дома на киното.

Но до този момент, вече в средата на 2012 година, не се предприеха никакви административни действия в отговор на посочените от нас проблеми.

Затова Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци, въз основа и на обсъждането на създалата се драматична ситуация на Общото ни годишно събрание, категорично настоява за възможно най-бързи корекции на принципната база за съставянето на комисиите и на оценъчната система – в рамките на възможностите при сега действащия Закон за филмовата индустрия.

А именно, категорично настоява за:

  1. Премахване на квотния принцип при съставяне на комисиите – като представителство в тях на продължаващите да се множат филмови организации (вече са 12). Този принцип неизбежно поражда съмнения в прокарването на лобистки интереси, даже и ако в комисиите са само хора с несъмнен морален авторитет. Не случайно в Европейския съюз той е недопустим именно при разпределянето на европейските субсидии за една или друга сфера. Там това се прави задължително от независими експерти към Европейската комисия (включително със запазване на тяхната анонимност пред кандидатстващите с проекти).

  1. Премахването на квотния принцип няма да бъде в противоречие с чл. 10 от Закона за филмовата индустрия: „Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията”, ако кинематографичната общност като цяло състави списък от експерти, въз основа на определени изисквания – висше образование в сферата на изкуствата, филмова професия, доказан професионален опит (всяка организация предлага колкото иска имена, било на свои членове, било и на членуващи в другите организации, а на финала така съставеният списък се приема с консенсус). Но категорично не и в качеството им на представители на възможните „групички по интереси” в лицето на една или друга организация. Определянето на състава на всяка комисия да става чрез тегленето на жребий за конкретните имена, както е според известно на нас законодателство за филмовите индустрии в някои европейски страни. Принципът на случайността при подбора би следвало да елиминира в максимално допустимата степен болезнените субективни подозрения от страна на неспечелилите в конкурса.

  1. Определяне на задължителни бройки по професии (с отделно теглене на жребия) в комисиите, включително за филмови критици/киноведи като възможно най-независими експерти и с немаловажната цел да се постига необходимият баланс между по-обективната (присъща на анализаторите) и по-субективната (присъща на творците) естетическа експертност в комисиите.

 

  1. Членовете на комисията за анимационно кино (включително и критиците в нея) да се избират пак чрез жребий, но от отделен списък на специалисти с професионален опит именно в този вид кино.

 

  1. Възстановяване на предишната практика, когато най-високата и най-ниската оценка не се изключваха на първия етап при класирането на проектите от комисията. Отказът от броене на тези две оценки е абсурден, след като целта е да се изберат най-добрите проекти. Изкуството все пак не е спорт. Изключването на най-високата и на най-ниската оценка води до усредняването на оценките на много повече на брой проекти (математическата логика го доказва), което също се разминава със задачата на всяка комисия.

  1. Задължително възстановяване на втория етап с поименното гласуване от всички членове на комисията за класиралите се на първия етап по точки проекти.

  1. Публично обявяване в Интернет на оценките на всеки член на комисията за всеки спечелил проект, заедно с анотацията на проекта и с режисьорската експликация.

  1. Спешно преразглеждане на принципите за оценка на проектите в оценъчните карти или на тъй наречената точкова система. Без оценъчни карти наистина не може – и като нужна база на първи етап в процеса до окончателното класиране, и като оценъчен документ от всеки член на комисията за всеки проект. А и технически е невъзможно проектите да се обсъждат само устно – в дискусия. При 77 проекта, колкото бяха на последната игрална сесия, при 9-членна комисия, с 15-20 минути на човек заради необходимата аргументация, това би отнело над 20 работни дни от 8 часа без почивка. Нито пък е възможно само част от проектите да се анализират, заради логично неизбежните протести на останалите кандидатстващи. И още по-малко -  да се очаква, че експертите в комисията ще се отказват в процеса на говоренето от първоначалното си мнение за проектите, ако наистина са професионалисти. Но самите карти задължително трябва да бъдат преразгледани:

  • като въпроси, на които се отговаря;

  • като принципи, въз основа на които се поставят оценките.

За целта предлагаме да се създаде малка работна група, включително с участвали повече от един път в комисиите, която, разбира се, следва да събере мнения от общността, а и да се запознае с предложеното за начините на оценяване на проектите на дискусията в Дома на киното през 2009.

 

9.     Министерство на културата спешно да подсили административния капацитет на ИА НФЦ с икономически директор и юрист - способни професионално вещо и със съответното владеене на чужд език да вникват докрай в европейското законодателство за сферата на киното и аудиовизията. За да се излезе най-накрая от порочния кръг недостатъчно компетентни в правните и финансовите въпроси кинотворци да експериментират с нормите, което създаде и продължава да създава вредно напрежение в кинематографичната общност. При наличието на такива специалисти Националният съвет за кино към ИА НФЦ, в който на квотен принцип са представени различните организации, ще има ангажимента да посочва най-компетентно проблемите от гледна точка на самото филмопроизводство. А държавната институция ИА НФЦ ще отговаря за законосъобразната  форма на решаването им в съответствие с европейските изисквания. Това ще помогне да се избегне и един по-особен конфликт на интереси, съдържащ се в правото на членовете на Националния съвет за кино да кандидатстват с проекти, при положение, че те трябва да изработват, примерно, и системата за оценяване.

До тук изброените необходими спешни мерки за нормализиране на ситуацията във филмовия сектор при добра управленска воля могат да бъдат осъществени в най-кратък срок.

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци заедно с това настоява за ускоряване на работата във връзка с необходимостта от:

 

генерални решения за развитие на българското кино

I.              Министерство на културата и българската държава трябва най-накрая, след 20 години!, с управленска отговорност да осъзнаят основните два проблема на българското кино. ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ: Всяко национално филмопроизводство е процес, който за малка страна като България предполага годишно да се произвеждат поне 20 игрални филма за големия и поне още толкова за телевизионния екран, както и 40-50 документални и поне 10-15 анимационни  (ако все още в България са останали от творците и от техните ученици на световно прочулата се българска анимационна школа). Нарушаването на този процес, в съчетание с унищожаването на киносалоните – сведени от над 3000 до под 30, води до фатални последици като: невъзможност да се покриват тематични и жанрови територии; невъзможност да се развиват художествени традиции с творчески открития; невъзможност новите поколения кинематографисти да се реализират; невъзможност да се поддържа истински диалог с публиката. ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ: Киното има две форми на съществуване. И държавата, и кинематографичната общност трябва да си изяснят едната или другата, или и двете форми трябва да се подкрепят, и дали по един и същи начин. 1. Киното като култура – духовно и ценностно познание, поднесено с неповторима творческа визия, което следва да гради смисловия и нравствен фундамент на всяко общество, разбира се, не без мисъл за пътищата към зрителя във всеки миг от творческия процес. Но не според присъщата на киното като бизнес формула „равнис по безкултурието”, а учейки публиката да открива за себе си вкуса на художествените прозрения за човешкия живот, което иска време, кинозали, даже диалогичност между създаваните филмови произведения като във всеки нормален филмов процес. 2. Киното като бизнес, което от цял свят ни залива от всички екрани, осигурявайки ни първичното и, естествено, също необходимо на човека удоволствие от забавление, което обаче, заради целта – печалба, се принуждава да работи главно по гореспомената формула на „безкултурието”, за да покрива и за да печели и от най-широката, с най-безпросветните й периферии човешка територия в обществата (съмнява ли се някой, че нашето вече достатъчно „оскотя”?).

II.                Решение на филмовата общност и съответно на Министерство на културата за законодателни промени, които да гарантират стабилност на филмовия процес чрез превръщането на ИА Национален филмов център в първостепенен разпоредител със средствата, предвиждани по силата на Закона за филмовата индустрия, който задължително трябва да се спазва и според решение на Конституционния съд.

III.             Решение на филмовата общност и на съответните институции за създаване на ФОНД БЪЛГАРСКО КИНО, с помощта на който да се гарантира крайно необходимото нарастване на държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения от различни източници и чрез различни отчисления. Една добра възможност за това е 25% отчисление от ДДС, внасян от цялата аудиовизуална индустрия.

IV.             Държавната помощ за филмопроизводство трябва да бъде напълно в съответствие с член 107, (3)(d) от Договора за Европейския съюз, за да може да се разчита на нотификация на тази помощ от Европейската комисия.

V.                Съгласно този член - вече записано и в окончателно готовия за приемане проект на СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ: „Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно.” И пак там: „чрез наличието на процес за културен подбор, за да бъдат определени аудиовизуалните произведения, които следва да се ползват от помощ или от културен профил, на който трябва да отговарят всички аудиовизуални произведения като условие за отпускане на помощта.”

VI.             И още за съответствието с член 107, (3)(d) от Договора за Европейския съюз в същото СЪОБЩЕНИЕ:  „Специфични критерии за оценка съгласно член 107, параграф 3, буква г, от ДФЕС: Целта на помощта в полза на производството на европейски аудиовизуални произведения и за запазването на инфраструктурата, необходима за тяхното производство и разпространение, е оформянето на европейски културни идентичности и укрепването на културното многообразие. Следователно целта на помощта е да насърчава културата.”

За справка: Проектът на СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, въз основа на което Европейската комисия ще одобрява тази държавна помощ от 2013 година, е на:  http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_state_aid_films/draft_communication_bg.pdf

03.07.2012

За Управителния съвет на СБФД:

ГЕОРГИ СТОЯНОВ

Председател на СБФД


ДО КИНЕМАТОГРАФИЧНАТА ОБЩНОСТ

Уважаеми колеги,

Във връзка с подновената работа върху Стратегия за киното, от Съюза на българските филмови дейци, като най-голямата и отговорна за целия кинематографичен сектор организация, се чувстваме длъжни да ви информираме какви опасности би могъл да крие един неточен и несъобразен с европейската визия (не от вчера) подход към написването на този стратегически документ за развитието на българското кино от 2014 до 2020 година.

Такава необходимост възникна, след като се разбра, че нашата общност не е единна по отношение на методологията, с която следва да се изработи Стратегията за киното. Проектът „Стратегия за развитие на аудиовизуалната индустрия в България” от Георги Чолаков и Николай Николов не е обсъждан, нито е сравняван с други предложения. Тоест, липсва дискусия върху различни аргументи, ако има такива.

Материята действително е сложна и предполага прочитането на десетки, ако не и стотици страници за политиката на Европейския съюз по отношение на филмопроизводството, след като вече сме пълноправен негов член. Без точното познаване на тази материя, Стратегия не може да се напише.

За нас, като организация със 78-годишна история, е необходима яснота и практическа целесъобразност на бъдещия документ.

Затова се обърнахме към FERA – Федерацията на европейските кинорежисьори, на която нашият Съюз е член, с риторичния въпрос, дали стратегията за българското кино трябва да е разработена като част от европейската стратегия за аудиовизията, както е според програмата „Творческа Европа” за периода от 2014 до 2020. Още повече, че на френски език FERA е Fédération Européenne des Réalisateurs de l’Audiovisuel, което буквално трябва да преведем Европейска федерация на аудиовизуалните режисьори.

Отговориха ни кратко:

Националните филмови индустрии са свободни да изберат свой си път, НО! те трябва да се съобразяват с правилата за отпускане на държавна помощ за филми. Тези правила се преразглеждат през тази година от европейската дирекция DC Competition. Те ще публикуват проекта си следващия месец и той ще бъде изпратен от FERA до всички нейни членове.

„Творческа Европа” решава само правилата за получаване на подкрепа от Програмата „Творческа Европа”.”

След този отговор решихме, че трябва да се ориентираме по-подробно сами в европейските правила за държавната помощ и в програмата „Творческа Европа”.

Първата справка, която направихме, беше за първата част от първото цитирано тук изречение от FERA, че сме свободни да изберем свой си път. ДА, няма наистина Acquis communautaire (Аки комюнотер), тоест, един единствен модел за подпомагане на националното кино от страна на държавата, тъй като данъчните, финансовите и правните рамки в отделните държави са различни (поне засега, ако следите процесите в ЕС). Само че това не означава, че създаването и функционирането на собствен модел за развитие на киното не трябва да се подчинява на духа на европейската политика в този сектор.

Защото истината се съдържа в „НО!”–то на FERA, пак в първото изречение на отговора им.

Защото междувременно и Европейската комисия ни информира, в качеството ни на регистрирала се към нея творческо-професионална организация, за това, че обобщаващият документ за приключилата консултация по оценката на държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения е готов и преведен на български език (вижте го в приложения файл).

Запознавайки се с него, отбелязахме, че според методологията на заложените правни норми за държавното подпомагане на кинопроизводството, то задължително, и обяснимо, е в категорията „аудиовизия”. Което по силата на елементарната логика означава, че ако ние решим, че филмите за нас не са аудиовизуални произведения, които в Европейския съюз са дефинирани като „културно изключение” и именно заради това създаването им се подпомага, то държавата няма да е задължена да отпуска субсидии за киното ни.

Запознахме се и с програмата „Творческа Европа”. В нея категорично дефиницията за аудиовизуалната културна индустрия също е: „аудиовизия (филми, телевизия, видео игри и мултимедии)”. Освен това тази програма от тук нататък ще обедини досегашните програми „Култура”, „Медиа” и „Медиа Мундус”. В нея принципно е заложен интегритет на всичко, свързано с киното – от създаването на филмите, с акцент върху копродукциите и върху понятието „европейски филм”, през етапа постпродукция, през всички възможни канали за тяхното разпространение в епохата на новите технологии, и то не само в Европа, а и в целия свят - до образованието на зрителите, промоциите, фестивалите и т. н. С подчертан акцент върху „културен продукт”. При това се предвижда средствата за „Творческа Европа” да се увеличат с 37 процента или да са 1.8 милиарда евро. Освен това се предвижда връзка на тази програма с културните програми на ЮНЕСКО и с ЕВРОИМАЖ.

Колеги,

За ваша ориентация и информация във връзка с решенията, които предстои да вземем като общност за бъдещето на българското кино в перспектива от десетилетие – до 2020, приложено ви изпращаме всички събрани от нас европейски документи (някои са на български, други на английски) за регламентирането на помощта за европейското филмопроизводство.

Изпращаме ви както целия официален документ за програмата „Творческа Европа” в pdf формат, така и един файл в doc. формат, с извадки от този документ специално за киното. В тези документи ще видите, повтарям, че развитието на аудиовизуалния сектор и в частност, киното, се планира в контекста именно на новите технологични реалии – TV, Интернет, дигиталност, с оглед на законодателното обвързване на създаването на културния продукт с неговото разпространение в Европа и в света. Не случайно вече има достатъчно строги европейски Директиви, правно обвързващи със задължения най-мощните разпространители на аудиовизуални произведение като европейските телевизионни канали, които и България е подписала. И всичко е с оглед на развитието на европейското кино именно като едно цяло, част от което цяло би трябвало да е и българското.

Така че – нека наистина всички се запознаем с нещата по същество. Нека си дадем сметка, че сме отговорни за десетилетие напред за филмовата ни култура. И нека не си мислим, че написвайки и най-прекрасната стратегия, тя лесно и едва ли не веднага ще бъде приложена на практика. След един такъв текст ни чака дълга, може би с години битка за приемане на съответните закони.

И така, Европейският съюз все повече върви към уеднаквяване на правилата (вече в Народното събрание одобриха и присъединяването ни към фискалния пакт) и все повече Европейският съюз настоява на термина европейски (а не еди-какъв си) филм. Несъобразяването с неговите предначертания в нашата област ще ни остави зад борда.

Изпращаме ви и официалното Съобщение на Европейската комисия относно политиката спрямо филмовата индустрия от 2001 година, което с малки промени действа и до днес, и което сега се преразглежда във връзка с ЕВРОПА 2020. В него също филмовата индустрия е аудиовизия и нищо друго.

А на сайта на нашия Национален филмов център - очевидно не случайно, е качен Европейският наръчник за аудиовизуалните професионалисти от януари 2011 година: http://www.nfc.bg/files/media/files/7b02fe8dcc16597f88a462435a5fcbda/EUGuide_for_audiovisual_professionals_jan_2011.pdf

И няколко въпроса:

  1. Трябва ли ни в десетилетна перспектива Фонд за българското кино, който да е именно само за киното, а не въобще за културата, което може да се гарантира единствено, ако този фонд е под шапката на НФЦ?

  2. Искаме ли в следващите 10 години НФЦ да стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а не зависещ от бюджета на Министерство на културата, при това със задължението средствата да се връщат в края на всяка година, ако не са изразходени?

  3. Интересува ли ни формулата на финансиране (предложена в посочения по-горе, вече написан проект на стратегия) на Фонд за българското кино – чрез 25% отчисление от Данък добавена стойност, постъпил в държавния бюджет от целия аудиовизуален сектор през предходната година? Така изчислената сума за българско филмопроизводство е 46 милиона само за 2010 година.

За да сме наясно от правна и финансова гледна точка възможна ли е такава формула, ние се консултирахме и получихме отговора - да, стига да има политическа воля.

От тук и последният въпрос – ще продължим ли наистина борбата за такава воля?

Съюзът на българските филмови дейци очаква вашите становища.

Документите:

Творческа Европа:

http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/11/1399&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en

http://www.screendaily.com/news/europe/ec-commissioner-unveils-creative-europe-programme-details/5034939.article

http://ec.europa.eu/culture/creative-europe/documents/proposal-regulation_en.pdf

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/12/st09/st09097.en12.pdf

Държавна помощ за филмовия сектор:

http://ec.europa.eu/bulgaria/press_corner/news/200611-filmsector_bg.htm

http://ec.europa.eu/yourvoice/consultations/2011/index_bg.htm

http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/01/1326&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en

06.02.2012

Георги Стоянов

Председател на СБФД


ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н  БОЙКО БОРИСОВ

КОПИЕ ДО:

Министъра на културата - г-н Вежди Рашидов

Министъра на финансите - г-н Симеон Дянков

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

 От 10 творчески съюзи и организации в България

 

УВАЖАЕМИ г-жа ЦАЧЕВА и  г-н БОЙКО БОРИСОВ,

След множеството БЕЗРЕЗУЛТАТНИ открити писма и декларации до законодателната и изпълнителната власт (вече от година) от творческите организации в България, във връзка с драстично провежданата политика буквално на геноцид по отношение на българската култура и изкуство (каквато е тя и по отношение на науката и на образованието)

ДЕКЛАРИРАМЕ, ЧЕ:

  1. Тригодишната бюджетна прогноза (2011 – 2013 година) на Министерство на културата е повече от категорично доказателство за тази политика на геноцид.

  1. Собствената ни съвест и отговорност пред нацията не ни позволява да приемем тази вредна - и днес, и в перспектива - политика за духовното и морално здраве на достатъчно болното вече наше българско общество.

  1. Изпълнителната власт би трябвало да понесе, като всеки гражданин в една демократична държава, своята съдебна отговорност за неспазването на законите в страната (например, Закона за филмовата индустрия - или за този сектор от културата, който първи се реформира още в началото на 90-те години).

  1. Оттук нататък ние ще предприемем всички действия, за да сезираме европейските институции – Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съд -  за тази опасна управленска политика в България, която противоречи на всички принципни разбирания на Европейския съюз за особено важната роля на културата.

 21. 09. 2010

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов, председател

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ – Николай Петев, председател

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ – проф. Жени Захариева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов, председател

СДРУЖЕНИЕ НА ФИЛМОВИТЕ И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ РЕЖИСЬОРИ – Иван Георгиев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Георги Чолаков, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ, ТЕЛЕВИЗИОННИ И РАДИО СЦЕНАРИСТИ – проф. Станислав Семерджиев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев, председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева, директор

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ АНИМАТОРИ "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател


ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н  БОЙКО БОРИСОВ

Копие до:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

Копие до:

Средствата за масова информация

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаеми господин Борисов,

За пореден път изразяваме пред Вас и пред цялото общество дълбоката си тревога за съдбата на съвременното българско кино.

През последните години нашите филми са все по-успешни – както на международни фестивали, така и сред родната публика. Въпреки това и въпреки логиката виждаме тенденция за постоянно намаляване на държавната субсидия за кино – 11,5 милиона за 2009-а, 10 милиона - за 2010, по 9 милиона за следващите три години – 2011, 2012 и 2013 г.

Това представлява поредно грубо нарушение на Закона за филмовата индустрия. В него е посочена категорична и ясна формула за изчисляване на размера на държавното подпомагане за националното кино. Според нея финансирането за 2011 година би трябвало да е най-малко 17,7 милиона лева. Това са необходимите средства, за да се завършат филмите, които в момента са в различен стадий на производство и подготовка и да стартират нови проекти. Неосигуряването на тези средства реално ще доведе до спиране на нормалните творчески процеси в българското кино за още две години.

Уважаемa госпожо Цачева,

Уважаеми господин Борисов,

За пореден път държавата не оцени жеста на добра воля от страна на кинематографистите да понесат определени жертви, които те се съгласиха да направят в знак на солидарност с цялото общество за преодоляване последствията от икономическата криза. Част от филмовите творци приеха да отложат одобрените си проекти за следващата година, други започнаха да снимат с 50% от полагащите им се средства, в очакване догодина да получат остатъка.

Заедно с това непрекъснато се забравя, че българските филми се правят от хора, които не получават заплати. Тяхното препитание се осигурява, само когато работят по проектите, за които има държавно подпомагане по процедура, съгласно всички европейски стандарти за проектно финансиране. Това беше смисълът на мъчителната реформа, която киното първо и самостоятелно стартира преди 20 години и едва през последните 3-4 години тя започна да дава своите плодове.

Също така се забрявя, че цялата администрация в сферата на киното се състои от 14 (четиринадесет) щатни бройки – съставът на Изпълнителната агенция „Национален филмов център”.

В същото време от проекто-бюджета на Министерството на културата за 2011 година се вижда, че сфери, които тепърва започват да се реформират, получават значително увеличение на бюджетните средства дори в сравнение с годините преди кризата. Докато в реформирана област като киното държавното подпомагане на филмовата индустрия се намалява драстично. По наше мнение подобен подход няма как да доведе до оптимизиране на разходите, което беше смисълът на така широко провъзгласяваната реформа на културните индустрии, нито ще доведе до подобряване на културния продукт в страната. Страхуваме се, че нейната цел може да се окаже не стимулиране  развитието на културата, а задоволяване на  тяснобраншовите и лични материални интереси на определени групички, близки до кръгове в управлението на държавата.

В заключение искаме да напомним, че без принципност и равноспоставеност реформата в културата за пореден път е обречена на израждане и провал.

Оставаме с надежда и готовност за диалог.

17 септември 2010 г.                                               

Проф. Александър Янакиев

Председател на Националния съвет за кино

Национален съвет за кино:

Проф. Александър Янакиев, проф. Венец Димитров, Владимир Янков, Димитър Гочев, Емил Христов, проф. Иван Ничев, Иван Павлов, Илия Костов, Петър Одаджиев, Радослав Спасов, Светлозар Георгиев и Християн  Ночев

Вижте оригинала


СБФД ПОДКРЕПЯ ДЕКЛАРАЦИЯТА

на независимия сектор в изпълнителските изкуства

Вижте


ПРОТЕСТНО ПИСМО

СРЕЩУ ДРАСТИЧНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА ФИЛМОПРОИЗВОДСТВО

ОТ СБФД, БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ, АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ, АСОЦИАЦИЯТА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ,

ОБСЕРВАТОРИЯТА ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА

КЪМ ПИСМОТО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ:

СЪЮЗЪТ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

АСОЦИАЦИЯТА ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР

ДИРЕКТОРЪТ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ СТЕФАН КИТАНОВ

БАНХА - АСОЦИАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ-АНИМАТОРИ "ПРОЙКО ПРОЙКОВ"

ФИЛМОВА КОМПАНИЯ "ACTIVIST 38"

Вижте протестното писмо


ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОГРАМАТА НА СБФД ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО И НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Извадка от програмните намерения на председателя на СБФД Георги Стоянов

В условията на криза е необходима краткосрочна визия, непременно вързана със средствата, които да подпомогнат тази дейност. Ако в изработването на тази стратегия не участват всички сектори на българската култура, тя просто няма да стане. Ако в нейните предначертания не се определят художествени и естетически цели и задачи и накрая да завърши с финансови разчети, тя ще се превърне в придатък на боледуващ организъм със затихващи функции.

Очевидно липсва цялостна  политика за култура, и нея трябва да я изработят професионалисти, представители на творческите съюзи и на СБФД,  в това число и видни творци, за които изкуството не е средство за препитание, а изстрадана съдба и обреченост и карма.

На базата на направени и публикувани анализи се вижда, че колапсът, засегнал културата, непрекъснато се разширява и задълбочава. Задава се необратим хроничен дефицит на национална култура и ценности, които ще се отразят съдбоносно на развитието на националната културна идентичност за в бъдеще.

I. Първото направление, което засяга киното, е свързано с борбата срещу нарушенията на Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията. Особено внимание трябва да се обърне на спазването на 10% за националното филмопроизводство в БНТ.

II. Второто направление е борба за създаване на „Национален фонд за кино”. На практика, в почти всички централно и източноевропейски страни има създадени фондове за подпомагаме на киното, с изключение на България.
III. Третото направление изисква създаване на национална система от алтернативни източници на финансиране, които да набират средства от пазара - липсват механизми за набиране на средства чрез арт лотария, инвестиционни фондове и други стимули за инвестиралите в киноиндустрията.

IV. Четвъртото направление е свързано с филморазпространението.

Отказът на държавата от монопола върху киноразпространението, без предварителна регулация на този подпазар, сви възможността за разпространение на български и европейски филми и доведе до навлизане на големите американски компании чрез кино разпространителите, примерно като “Александра Групхолдинг” ООД, притежаващи правата за използване на филмите им на територията на България и имат поведението на пазарен лидер, като формират и политиката на голямата част от киносалоните.

Това  бе последвано от неконтролирано изчезване на местата за кинопоказ.

От европейските фондове биха могли да се финансират регионални програми за развитие на местното киноразпространение, които да превърнат около 3200-та читалища в места за разпространение на българското кино, за да се тушира проблемът с дистрибуторската мрежа, да се форсира изграждане на арт кина, и то не само в София. Европейските структурни фондове могат да се използват в тази посока. А относно показа на български филми по сега съществуващата мрежа, разпространителите имат задължителна квота от 5% разписана в чл. 44 на ЗФИ и неспазването й би трябвало да води до административен акт (чл. 49) и издаване на наказателно постановление (чл.51). Няма обективна причина тази поредица от действия да не се случва.

V. Петото направление са неблагополучията в Устройствения правилник на НФЦ, който в момента е в процедурна подготовка.

VI. Не по-малко важно е и поставянето на начало на системни анализи на пазара на българското кино (производство, разпространение, промоция и показ на филми, съхранение), без които е немислимо създаването на работеща Национална програма за развитие на българското кино или пък бъдещата стратегия на сектора. Без тези програмни документи българското кино е обречено да се развива „на парче” и без визия дори в средносрочен план.

VII. Следващата важна крачка е създаването на националната политика в областта на филмовата индустрия - неделима част от бъдещата Национална стратегия за култура. Това, което липсва, е отбелязано и от Сметната палата, че към 30.06.2008 г. такава Национална програма за развитие на филмовата индустрия все още не е създадена.

(Анализите и аналитичните справки, за които са използвани разработки на Обсерваторията по икономика на културата, присъстват в материала, представен от Георги Стоянов на Общото отчетно-изборно събрание на 21.V.2010 г.)


ДЕКЛАРАЦИЯ

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

от 11 май 2010

Вижте


ДО  г-н Бойко Борисов

Министър-председател на Република България

Копие

ДО:

Г-жа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание на Република България

Г-н Симеон Дянков,

Заместник министър-председател и Министър на финансите

Г-н Вежди Рашидов,

Министър на културата

Г-жа Даниела Петрова,

Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии

към Народното събрание на Република България

ДО  БТА

Д Е К Л А Р А Ц И Я

 

Уважаеми Дами и Господа,

Във връзка с ПМС 76/2010г. за 10% съкращение на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и последвалото решение на българското правителство от 04.05.2010 г. за допълнително съкращаване на бюджетните  трансфери с още 20%,

Заявяваме:

Липсата на културни и духовни ценности неминуемо води до морален срив и загуба на национална идентичност – повече от тревожни днес в българското общество.

През последните 20 години културната сфера бе и продължава да е обект на най-големи финансови ограничения от страна на всички управляващи. Поредното съкращаване на средства ще бъде катастрофално за българското изкуство, то ще прогони от страната и последните таланти на България.

Планираното отнемане на 17 милиона осъжда българската култура на смърт!

Категорично настояваме:

Първо: Да не се пристъпва към цялостна реформа в културната сфера, преди да е изработена Национална стратегия за развитие на българската култура, както и Закон за сценичните изкуства. И паралелно с изготвянето на стратегия за българската култура, да започнат първите стъпки в реформирането на сценичните изкуства.

Второ: Да се потърсят възможности Европейският съюз да финансира изработването на такава стратегия.

Трето: Създаването на Национална стратегия за развитие на българската култура да стане при пълна прозрачност и широк публичен дебат.

Четвърто: В условията на икономическа криза държавата да гарантира съхраняването на материалната база в културата, в т.ч. и при предстоящи преобразувания и децентрализация на културни организации.

Пето: В спешен порядък да се преразгледат бюджетните рестрикции в областта на културата, с оглед да се съхранят жизнените й функции.

Шесто: Националната стратегия за българската култура да обезпечи законодателно и финансово следните принципи:

1.      Устойчиво бюджетно финансиране на културата;

2.      Въвеждане в българската практика на система от алтернативни източници за финансиране на културата.

 Седмо: Изпълнителната власт да спазва законите, за да не се окаже в бъдеще и цялата ни култура в днешното положение на единствения реформиран още в началото на 90-те години сектор – киното, бюджетът за който, при това в пълно противоречие със Закона за филмовата индустрия, се оказва днес драстично намален – не с 10 или с 20 процента, а с над 50%.

Надяваме се да бъдем чути и да бъде преустановена политиката на оскъдно бюджетно финансиране под минимума за съществуване и развитие на българската култура!

С уважение:

Проф. Жени Захариева – Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци

Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България

Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци

Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори

Ида Даниел – Председател на Асоциацията за свободен театър

Симона Попова – Председател на Асоциацията на свободната театрална инициатива

Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти

Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите

Митко Тодоров – Председател на Българската асоциация на работодателите в културата ( БАРОК)

Диана Андреева – Директор на Обсерватория по икономика на културата

Цветелина Йосифова – Директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща"

Творци и културни дейци, подкрепящи декларацията, подписката е открита за всички присъединяващи към тази Декларация: Антония Ковачева - филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; Искра Димитрова -  филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; проф. Пламен Джуров – председател, Фондация „Борис Христов”, Софийски музикални седмици, диригент на „Софийски солисти”; Цветан Цветков -  зам.-председател,  Съюз на българските музикални и танцови дейци.


ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци категорично отстоява позицията си, изразена в Декларация от 2007 г. по същия повод, че в нашата страна не всичко е за продан, още повече, когато става въпрос за такива пристани на духовността какъвто е Националният дворец на културата.

Присъединяваме се към становището на Министъра на културата Вежди Рашидов, на директора на НДК Христо Друмeв и на дейци на културата, че идеята да се приватизира НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА  е "Срам", "Глупост и безумие".

Без култура държава няма!

25 март 2010

 

Иван Павлов

Председател на СБФД


Още по проблема:

БНТ - http://bnt.bg/bg/videos

в "СТАНДАРТ": http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318544; http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318545;

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318543;

в "ТРУД" - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=425453


НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИ ИА “НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР”

08. 02. 2010

До г-н Вежди Рашидов,

Министър на културата

Уважаеми господин Министър,

Националният съвет за кино, като представител на всички юридически лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия и в рамките на правомощията си, съгласно чл. 9 от Закона за филмовата индустрия, след като се запозна с направеното предложение от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция” за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) и мотивите към него, предлага:

  • Да се създаде работна група, в която да участват експерти, представители на нашите организации;

  • Работната група да се запознае с направените от вносителите проучвания и анализи;

  • Работната група спешно да подготви предвидения в програмата на правителството закон за създаването на фонд “Българско кино”, в който да бъдат включени направените предложения

Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!

С уважение:

Георги Чолаков – Председател на НСК, и членове: Виктор Чучков, Иван Тонев, Иван Павлов, Искра Димитрова, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов, Станислав Семерджиев


АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ

ОБСЕРВАТОРИЯ НА ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

05. 02. 2010

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

До г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Вежди Рашидов, Министър на културата

До г-жа Даниела Петрова, Председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Народното събрание

Уважаеми дами и господа,

Като едни от най-заинтересованите от развитието на българската филмова индустрия се обръщаме към вас по повод направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция”.

Вземайки под внимание предвиденото неизпълнение на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, съгласно т. 10, програма 4 от приложение № 2 към чл.1, ал.2 от Постановление на Министерски съвет № 324/30.12.2009 (обн.ДВ.бр.3/2010);

Отчитайки тригодишната бюджетна прогноза за периода 2010-2012 в програмен формат на Министерството на културата, където е записано средствата за филмопроизводство през 2012 година да бъдат намалени с 61,47% спрямо размера по чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия за 2010 година;

Имайки предвид пълното пренебрегване на направените от нас предложения за изменение на Закона за радиото и телевизията (наши писма вх.№ Министерство на културата 12-00-197/15.10.2009 и вх.№ на Народното събрание ПГ-962-00-19/08.12.2009);

Запознавайки се с предложения текст на законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6), както и с мотивите към него, настояваме:

  • Да се създаде работна група, в която да участват експерти, членуващи в нашите организации;

  • Работната група да се запознае с направените от вносителите проучвания и анализи;

  • Работната група спешно да подготви предвидения в програмата на правителството закон за създаването на фонд “Българско кино”, в който да бъдат включени направените предложения

Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!

С уважение:

Иван Тонев                               Георги Чолаков                     Радослав Спасов

Председател                              Председател                           Председател

на Асоциацията на                  на Асоциацията на                на Българската асоциация

българските оператори          филмовите продуценти        на кинорежисьорите

Диана Андреева                       Иван Павлов

Директор на                              Председател на

Обсерватория по                      Съюза на българските филмови дейци

Икономика на културата


ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-жа Цецка Цачева - Председател на Народното събрание

До г-жа Даниела Петрова - Председател на комисията по култура, гражданско общество и медии

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаема госпожо Петрова,

Разтревожени сме от организираната в последно време атака от АБРО (Асоциация на български радио– телевизионни оператори) и някои от водещите комерсиални телевизии срещу националната обществена телевизия. Битката е за завладяване на рекламния пазар. Затова някои от най-богатите комерсиални телевизии предоставиха ефир на представители на АБРО, за да громят единствения обществен ТВ канал.

АБРО изисква Българска национална телевизия да няма реклама в праймтайма.

За нас това е грубо цинично поведение, безпрецедентна лакомия на комерсиалните телевизии, чиято програмна политика се води само от бързите пари. Гилдията знае, че критериите за добра програма при тях са най-вече таблиците с рейтингите. Това е логично от гледна точка на интереса на всеки търговец, какъвто в случая са частните телевизии. Но нали трябва да има обществени ангажименти, дискусии, публицистични предавания, които никога няма да стигнат рейтингите на едно форматно реалити шоу например?

Грижа и отговорност за всичко, което е извън високите рейтинги, но е важно за плурализма, за образованието и възпитанието на подрастващите, за подкрепата на моралните ценности, има именно обществената телевизия. Бюджетът на БНТ за 2009 и 2010 бе намален, без да има други лостове, които да компенсират това.

Като сдружения от творци и продуценти на български и европейски кинематографични произведения, сме разтревожени, че БНТ като обществена медия няма да може да изпълнява своята  мисия.

Защо  БНТ трябва да бъде подкрепена, а не притискана до стената и постепенно маргинализирана?

БНТ работи според стандартите за обективност, плурализъм, свобода на мненията и изисквания, които са характерни за обществено финансиран оператор. Като такава тя е важен играч в сферата на духовните усилия за подкрепа на националните ценности и приоритети.

Тя няма нужда, заради финансови съображения, да заиграва с масовия потребителски вкус. Обратното – мисията и е да  възпитава.

Тя търси аудитория, стъпвайки на обективност, журналистически и художествени стандарти и не би трябвало да гони само високи рейтинги.

Тя е телевизия за всички граждани, дори на малцинството, търсещо „високо” изкуство.

Осмисля миналото и с многообразни предавания и филми търси исторически моменти, които повдигат разклатеното ни самочувствие. Тя има петдесетгодишен огромен архив аудиовизуални произведения, които са част от емоционалната ни памет.

С предаванията „Понеделник осем и половина” и „50 години БНТ” тя преоткри за младото поколение българското кино отпреди 1989 година.

БНТ е първата телевизия, която е сключила рамков договор с авторските дружества и редовно се отчита на авторите.

БНТ единствена участва в създаването на кинематографични произведения и многообразна аудиовизуална продукция, отразяваща целия наш културен живот.

Благодарение и на нейното финансово участие българското кино завоюва престижни международни награди - над 140 в последните 5 години. Това е немаловажен положителен щрих към имиджа на страната ни, който по различни причини не е блестящ.

Като копродуцент на кинематографични произведения, БНТ има принос за привличане на европейски средства в България. И втори път - като гарант пред европейските фондове, че българските филми с участие на страна от ЕС или със сключен междуправителствен договор в областта на културата извън него, ще бъдат излъчени по БНТ.

Поддържа книжовния български език и активно го защитава от замърсяване с чуждици и уличен жаргон.

Продукцията на БНТ има на пръв поглед един невидим, но важен социален ефект. Тя е многообразна и изнесена предимно извън павилионите и ангажира голям спектър от фирми от малкия и средния бизнес  и дава хляб на хиляди хора. По този начин  парите не се концентрират в ограничен брой фирми и лица, нито пък се изнасят извън страната.

В последно време тя единствена откупува правата за ефирен показ, преди да бъде създаден един филм.

Докато богатите комерсиални телевизии използват формулировката в изискването за европейска квота „ когато това е практически възможно” по изгоден за тях начин (не е възможно!), БНТ единствена изпълнява задълженията си по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Става дума за мажоритарно присъствие на европейски произведения, в това число и създадени на националния език.

И ако трябва да обобщим – БНТ е единствената телевизия, изпълняваща функциите на обществена медия – социални, културни, образователни, възпитателни.

Тя е отражение и коректив на нашия живот, добър или лош – с всички претенции, които можем да предявим към несъвършенствата й, тя е нашата обществена национална телевизия. БНТ има нужда от държавна и гражданска подкрепа по модела на развития свят. Финансиращите механизми трябва да й дават независимост и дълготрайна жизненост, за да изпълнява своята обществена мисия.

Българска национална телевизия е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. През 2008 г. (43.3 мил.евро) той е близо три пъти по-малък от този на Унгария (124.3 млн. евро), три и половина пъти по-малък от този на Румъния (148 млн. евро), близо четири пъти по-малък от този на Сърбия (151 мил. евро), и пет пъти по-малък от този на Хърватия (211 мил.евро).

Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта.

Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси, реклама и спонсорство. Всяка една държава  гъвкаво, в подходящо съотношение в зависимост от икономическата ситуация, с тези три инструмента гарантира нормалното функциониране на своята обществена медия.

Може да звучи крайно, но за нас финансовото обезсилване на обществената телевизия е посегателство върху духовните устои на държавата.

Ето защо ние ви призоваваме да вземете спешни мерки за намиране на най-подходящите механизми, за да се обезпечи финансово националната ни обществена телевизия.

Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма до укрепване финансовото състояние на държавата.

Приложения: сравнителни таблици, които красноречиво подкрепят написаното по-горе.

18.01.2010

С уважение:

Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти, Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори, Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци, Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България

  

Приложения

Български пазар на телевизионна реклама

ТV КАНАЛ* 2007 2008
приходи приходи
Би Ти Ви 147 413 000 лв 157 230 000 лв
Нова Тв 83 053 000 лв 87 357 000 лв
Фокс лайф 7 534 000 лв 11 024 000 лв
БНТ 1 12 723 000 лв 10 074 000 лв
Диема 12 108 000 лв 3 202 000 лв
ТV 7 3 870 000 лв 5 493 000 лв
Джи Ти Ви 2 666 000 лв 3 603 000 лв
Про Бг 50 000 лв 3 297 000 лв
Общо без ДДС: 269 417 000 лв 281 270 000 лв

* Продажбата на рекламно време в „Диема Груп Холдинг” ЕАД през 2008 г. се извършва и отчита в Нова ТВ

1. Западноевропейски пазари

1.2    Среден и малък пазар
Според законодателството в посочените държави, финансирането варира от 100% държавно субсидиране (Ватикана) до почти пълна издръжка от лицензионни такси (Австрия).

 Страна/организация Държавно финансиране  Лицензионна такса  Реклама и спонсорство  Общо
 Холандия / NPO  536.3  63.6%  0.0  0.0%  228.5  27.1%  843.0
 БелгияFl / VRT  296.6  64.4%  0.0  0.0%  56.0  12.2%  460.3
 БелгияFr / RTBF  203.4  72.4%  0.0  0.0%  59.3  21.1%  281.0
 Португалия/ RTP  118.0  39.5%  110.0  36.8%  47.0  15.7%  299.0
 Австрия / ORF  1.0  0.1%  504.0  50.5%  263.0  26.3%  999.0
 Швейцария/ SRG-SSR  13.0  1.2%  758.3  71.4%  218.4  20.6%  1061.7
 Ирландия / RTE  0.0  0.0%  201.0  45.6%  205.0  46.5%  441.0
 Ватикана / RV  24.1  100.0%  0.0  0.0%  0.0  0.0%  24.1

2. Централна и Източна Европа
Като цяло може да се обобщи, че и тук формите на финансиране варират. Интересен е примерът с Полша, където по голямата част от приходите на телевизията са от реклама и спонсорство.

 Страна/организация Държавно финансиране  Лицензионна такса  Реклама и спонсорство Общо
 Полша / TVP  1.5  0.3%  101.6  18.7%  331.1  61.1%  542.3
 Румъния / TVR  34.4  23.2%  88.5  59.8%  22.7  15.3%  148.0
 Унгария / MTV  97.3  78.3%  0.0  0.0%  14.2  11.4%  124.3
 Чехия / CT  0.0  0.0%  217.2  73.9%  42.0  14.3%  293.3
 Сърбия / RTS  0.6  0.4%  100.1  66.2%  28.8  19.0%  151.1
 Словения / RTVSLO  2.0  1.6%  79.0  64.8%  19.0  15.6%  122.0
 Хърватия / HRT  2.2  1.0%  145.3  68.8%  47.1  22.3%  211.1
 Македония / MRT  1.7  11.4%  8.1  52.9%  3.1  20.3%  15.4
 България /БНТ/  34.1  78.7%  0  0%  3.9  9%  43.3

3. Скандинавия
Издръжката на радио и телевизионните организации в скандинавските страни е предимно от заплащане на лицензионни такси.

  Страна/организация Държавно финансиране  Лицензионна такса  Реклама и спонсорство Общо
 Швеция / SVT  0.0  0.0%  358.2  93.0%  3.2  0.8%  385.4
 Дания / DR  5.9  1.2%  448.6  91.0%  0.3  0.1%  493.1
 Финландия / YLE  3.8  1.0%  376.2  94.6%  0.0  0.0%  397.5
 Норвегия / NRK  2.1  0.5%  410.7  95.3%  3.5  0.8%  430.9
 Исландия / RUV  0.0  0.0%  17.1  64.9%  8.1  30.8%  26.4

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИ ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Входящ N: 08.06-1/от 08.01.2010

 

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Република България

 

Уважаеми господин Министър-председател,

Ние, членовете на Националния съвет за кино при ИА “Национален филмов център”, като представители на цялата кинематографична общност, се обръщаме към Вас с настоящата

ДЕКЛАРАЦИЯ

Изразявайки безпокойството си за нарушаването на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия и чл.17, ал.1 и 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година, както и заложеното в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на културата.

Отчитайки икономическата ситуация в страната и трудностите, пред които е изправено правителството.

Отчитайки европейската политика в сферата на аудиовизуалната индустрия.

Отчитайки факта, че филмовата индустрия е реформирана от 1991 година и е свела административните си разходи под 5 на сто.

Отчитайки факта, че над 65 на сто от вложените средства във филмовата индустрия се изразходват в други отрасли на икономиката.

Отчитайки факта, че за всеки лев, вложен от бюджета в икономиката на страната, се връщат два.

Декларираме, че неизпълнението на Закона за филмовата индустрия по отношение на чл.17, т. 1 с 30 на сто за 2009 г. и с 57 на сто за 2010 година създава предпоставки за:

  • неизпълнение на поети задължения пред чуждестранни партньори и влошаване имиджа на страната като член на Европейския съюз;

  • лишаване на икономиката на страната с над 20,3 милиона лева;

  • връщане развитието на филмовата индустрия на позиция от преди седем години.

Имайки предвид гореизложеното, Ви призоваваме да разпоредите изпълнението на законовите разпоредби.

07.01.2010

С уважение: Георги Чолаков, Председател на Националния съвет за кино

Членове: Божидар Манов, Виктор Чучков, Иван Павлов, Иван Тонев, Искра Димитрова, Николай Николов, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов


ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

 

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

БТА

 

Уважаеми г-н министър,

С огромна тревога констатираме, че в Тригодишната бюджетна прогноза за 2010 – 2012 година на Министерство на културата, и то в противоречие със Закона за филмовата индустрия, финансовата подкрепа за българското кино се намалява реално с над 50%.

Колкото и да разбираме тежките проблеми, пред които е изправено новото правителство на България, за нас е повече от неприемливо съкращаването на бюджетните разходи на Министерство на културата да се поеме тъкмо от киното, след като за други области на българската култура това съкращение е в пъти по-малко, и то след като тяхното досегашно финансиране също в пъти бе по-голямо от това за киното.

ЗАЩОТО:

Вие, разбира се, сам като творец сте напълно наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеоглеждаме и себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството.

Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.

То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен.

След 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Ситуацията се подобри след влизането в сила на Закона за филмовата индустрия от началото на 2004 година. И след извоювания през последните две години значително по-висок, но още съвсем не достатъчен бюджет за филмопроизводство.

Проблемът е фундаментален. За да се задоволи гладът на националната ни общност за ценностно себепознание от ЕКРАНА, първо, не може да й се предлага толкова пренебрежимо малък брой български филми, който е равен едва ли не на отсъствието им изобщо в огромното днес аудиовизуално пространство. И второ, естеството на всяка национална филмова култура е такова, че тя трябва да отразява множествените аспекти на националния живот, множествените ракурси на погледа върху този живот. А филмите, които я съставляват, трябва да могат да диалогизират помежду си, да се допълват като различни творчески визии, да бъдат тематично и жанрово разнообразни.

Неродените деца на българската филмова култура тежат на съвестта ни. Ако имаха шанс за живот, в българското кино можеше да има нормален филмов процес. То можеше да отразява и да осмисля сложните години на мъчителния преход. Да въвлече в диалог със себе си широката публика, да й предложи национална идентификация с нравствени параметри, да й помогне да се ориентира по-добре в обществената промяна и ролята на всеки индивид в нея. И постоянно да поражда колективна, масова потребност новите български филми да ги има тук и сега - за сверяване на чувствата и мислите ни като национална общност.

Към проблема с недостатъчното финансиране на българското кино се прибавя и проблемът с пазара. Но трябва да си дадем сметка, че държавните ни люде още в началото на прехода се постараха да превърнат киносалоните в бинго зали и сие, оставяйки не само центъра на София, но много от градовете в страната без киносалони, като новите бизнесмени във филморазпространението пък направиха всичко възможно да откажат българина от любовта му към киното с непосилни цени на билетите. А предложените пак от тях "Арени" и МОЛ-е в замяна на нормалните кина са проектирани основно за холивудския entertainment, а не точно за филмова култура в европейския смисъл.

Не бива да пренебрегваме и факта, че филмът на лента вече се реализира главно на световната фестивална сцена. Изключително малкото български филми, създадени напоследък – също, и то завидно успешно, печелейки авторитетни награди.

Заедно с това истината е, че у нас българският филм се търси. Търси се масово. Днес. Ще се търси и утре. Достатъчно е да се разходим из Интернет пространството и то не само българското, из частните LAN мрежи и сървъри с колекции от български филми, из торентите или по местата, където човек може да си намери легални или пиратски DVD-та, да не говорим за вестникарските кампании за вдигане на тиражите с приложени DVD-та с български филми, както и за телевизионните канали, излъчващи такива, за да ни извади буквално очите фактът, че за българско кино има глад. НЕЗАДОВОЛЕН ГЛАД!

Друг е въпросът, че все още, и то не само у нас, а навсякъде по света, регулационните механизми за потреблението на културните, на художествените продукти в дигиталните им форми не са разработени напълно и не са развити. В Европейския съюз се работи много активно върху законодателния аспект на този проблем, включително с мисъл за изграждането на Интернет платформа за цялото европейско кино.

Така че крайно малката държавна субсидия за национално филмопроизводство в епохата на аудиовизията - когато всичко вече е визия или предимно кино, а и зрителите вече са от Интернет поколението – има изключително тревожни последици за духовното здраве и нравствените устои на нацията, доказателство за което са ежедневните черни хроники в медиите…

Уважаеми г-н министър,

България не може да не се съобразява с визията на Европейския съюз за особено важната роля на филмовата култура във функционирането и целите на този Съюз. Не случайно в цяла Европа, и то в далеч по-големи страни от България, не от вчера е осъзната необходимостта от сериозни държавни субсидии за всяко национално филмопроизводство именно като културен приоритет, който не може и не бива да е подчинен изцяло на пазарните принципи тъкмо защото всяко общество и всяка икономика няма как да просперират без нравствените устои, изграждани основно от културата и изкуството.

Иска ни се да вярваме, че именно Вие като творец и човек на духа ще направите всичко възможно средствата за българското кино за периода 2009 – 2012 да не се намаляват толкова неправомерно в сравнение с другите сектори на културата.

18 ноември 2009

 

Съюз на българските филмови дейци – Иван Павлов, председател

ИА "Национален филмов център" – Александър Донев, изпълнителен директор

Асоциация на филмовите продуценти – Георги Чолаков, председател

Асоциация на българските филмови продуценти – Петър Одаджиев, председател

Българска асоциация на кинорежисьорите – Радослав Спасов, председател

Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – Иван Георгиев, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи – Станислав Семерджиев, председател

Асоциация на българските оператори – Иван Тонев, председател

Българска асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ПОДКРЕПЯ СТАНОВИЩЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Текстът на писмото:

Чрез Министъра на културата

До Министерски съвет

Относно: изпълнението на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия

Уважаеми Господин Министър-председател,

Уважаеми дами и господа министри,

На своето учредително заседание Националният съвет за кино към ИА "Национален филмов център", с оглед изпълнение задълженията си по чл.9, ал.3 от Закона за филмовата индустрия констатира, че с чл.1, ал.2, съответно Приложение № 2 на Постановление № 15 на Министерския съвет от 01.02.2008 г. (обн. ДВ, бр.16/2008) е нарушен чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, както следва:

1. Текстът на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 5 игрални филма, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация, или имайки предвид приетите на 12.04.2007 г. от предходния Национален съвет за кино средностатистически бюджети и индекса на инфлацията за 2006 година (106,5%), субсидията на агенцията за филмопроизводство през настоящата година трябва да бъде:

1.1. за 5 игрални филма по 1 640 717 лв. = 8 203 585 лв.;

1.2. за 10 документални филма по 143 895 лв. = 1 438 950 лв.;

1.3. за 120 минути анимация по 10 602 лв. = 1 272 240 лв.,

или общият размер на субсидията трябва да бъде = 10 914 775 лв..(десет милиона двеста четиридесет и осем хиляди шестстотин двадесет и пет) лева.

2.    Съгласно чл.1, ал.2 и Приложение № 2 на ПМС № 15/2008 в Бюджета на Министерство на културата по Програма 4 - Филмово изкуство, субсидията за филмопроизводство е определена в размер на  = 7 100 000 (седем милиона и сто хиляди) лева.

3.    Неизпълнение на чл. 17, т.1 от Закона за филмовата индустрия в размер на  = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

Имайки предвид гореизложеното,

Изхождайки от загрижеността на правителството към съдбата на българската филмова индустрия изразена в направените през 2007 година положителни изменения на Закона за филмовата индустрия,

Вземайки под внимание разпоредбите на § 5, 11, 54 и 57 от  Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година, както и стремежа на правителството за налагане върховенството на Закона, се обръщаме се към вас с настоятелна молба да бъде изпълнен чл.17, т.1 от Закона за филмова индустрия в рамките на настоящата финансова година и субсидията за филмопроизводство да бъде увеличена с дължимите  = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

С уважение,

Георги Чолаков                                                        проф. Александър Грозев

Председател на                                                         Изпълнителен директор на

Националния съвет за кино                                   ИА "Национален филмов център"


ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

ДО ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, ПРОКУРОРИ, МЕДИИ И ИНСТИТУЦИИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми сънародници,

Позволете ни да изразим публично нашето стъписване от случващото се с българското ни общество днес.

Очевидно процесът на културна деградация стигна някаква най-долна граница, при която смисълът на нещата се загубва, а в колективното ни съзнание причината и следствието объркват местата си. И в резултат сами се оказваме като общество извън координатната система на Доброто и Злото - готови да творим второто, а не първото.

Нима всички заедно успяхме да стигнем дотам да искаме наказание за вестоносците, че са се осмелили да ни кажат какво младенческите им сетива регистрират в живота около нас?

Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът „Баклава” носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелства за такова съществуване от екрана? Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана – не?

Възможно ли е да не разбираме, че отговорността за престъпната липса на елементарни човешки условия за израстване и възпитание в специалните домове за деца е на държавата ни – такава, каквото си я правим самите ние, всеки със своите действия и избори?

Отговорността просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае "зоркостта" на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението.

Защо, всъщност, на никой не прави впечатление неуморното тиражиране от всички медии на скандалното във филма? Защо никой не ги обвинява, че и те го показват?

Не бихме искали да бъдем разбрани неправилно – медиите са в правото си да са вестоносци на всякакви новини. И тежко, и горко на всички ни, ако им се отнеме това право.

Въпросът е обаче за меренето с различен аршин на явления с една и съща природа и мисия, но постигащи я с различни средства – да свидетелстват за нас самите. А точно по отношение на тази им природа и мисия сега загубваме здравия си разум.

Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния „секс текст” и „секс подтекст”, и това се приема за нормално?

Защо всички ние като общество допуснахме вече толкова много години най-тежкият удар на прехода да се понася тъкмо от ценностната ни система? Тоест, от националната ни култура и особено от всеобемащото аудиовизуално изкуство на 21. век – киното?

Ако това не се беше случило, ако в държавата ни се живееше нормално, ако децата в специалните домове не водеха скотски живот, ако чалгата, порното, наркотиците, кражбите, просията, безчовечността, убийствата не бяха наше ежедневие и особено на най-младото поколение, ако всички ние като хора поддържахме смислен обществен диалог на ползу роду, филмът „Баклава” щеше да бъде само плод на болно съзнание – и нищо повече, а не първопричина за обществена опасност.

Уважаеми прокурори, помислете.

"Баклава" не е порнографски филм. Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди. Въздействието му е върху съзнанието ни.  Скандалното в него не съблазнява, а отвращава. Това е нещо като film noir или черен филм, който в традицията на световното кино прави опит да посочи обществени язви.

Друг е въпросът, че младият автор на филма не се е справил с професионалните стандарти, задължителни при такъв микс от игрално и документално кино. Воден от  желание да разтревожи обществената ни съвест, той го прави доста незряло "на всяка цена" – без да си даде сметка, че тъкмо в изкуството истината и етиката са в особена симбиоза. Че тъкмо в изкуството истината не може да се поднася с неетични средства, защото те подкопават моралните послания. Но това предполага професионална, а не друга оценка. И предполага колегиална дискусия, както за използваните в случая кинематографични средства, така и по въпроса за етичните ограничения при инсценировките в създаването на художествен документ.

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци призовава всички обезпокоени от загубата на ценностни ориентири в националния ни живот – нека помислим, не е ли крайно време да се обединим в гражданско движение, което да започне да преоткрива значението на културата и съответно на нравствеността за добруването ни като общество.

За контакти: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

15. 01. 2008

Управителен съвет на СБФД

75.godini.spisanie.kino