Завършва театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ "Кр. Сарафов".
Работи в СИФ "Бояна" от 1952 като ас. режисьор и режисьор.
Член на Европейската филмова академия. Народен артист.
Актьор в: "Тревога", "Утро над родината", "Песен за човека", "Точка първа", "Две победи", "Невероятна история", "Карнавалът", "Нещо във въздуха", театралната постановка "Лазарица" и други.
Завършва театрална живопис в Художествената академия в София през 1954. Работата си в киното започва като втори художник в СИФ "Бояна", после е художник-постановчик и оператор. Работил е и като оператор и режисьор в СТФ "Екран", преподавал е пластика и сценография в НАТФИЗ, а в момента е преподавател във Варненския свободен университет. Името му е свързано със създаването на повече от 50 игрални и документални филма.
Художник на филмите: "Среднощна среща" (1958);"Бедната улица" (1960);"Маргаритка" (1961);"Тютюн" (1962);"Смърт няма" (1963); "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971);"Козият рог" (1971) - Специална награда от СБХ за сценография; "Осъдени души" (1975) – Награда на СБХ за сценография;
"Над Сантяго вали" (1976); "Кладенецът" (1991); "Суламит" (1997) и др.
Художник и оператор на филмите: "Вула" (1965); "Свобода или смърт" (1969);
"Мандолината" (1973) – Награда за операторска работа и за художник, Багдад 1973.
Оператор на филмите: "От другата страна на огледалото" (1977).
Режисьор на документалните и научнопопулярни филми: "Утре ще решим" (1971);"Ангел Кънчев" (1972); "Грешката" (1979); "Екскурзии от морето" (1980); "1000 години българска икона" (1981);
"Спомени" (1988); "От Банско ли си?" (1989); "Поколение" (1990).
Завършва машинно инженерство през 1959 във ВМЕИ. Започва работа като инженер-конструктор в СИФ "Бояна". По-късно се преквалифицира като асистент оператор, а от 1967 започва да работи като оператор.
Оператор на игралните филми: "Отклонение" (втори оператор, 1967); "Случаят Пенлеве" (операторски дебют, 1968); "Птици и хрътки" (1969) – Наградата за операторска работа, Варна 1969, представен на МКФ в Италия и Швейцария; "Петимата от "Моби Дик" (1970) – Наградата за операторска работа, Варна 1971; "Странен двубой" (1971); "Последна проверка" (ТВ сериал, 1973); "Спомен" (1974); "Виза за океана" (1975); "Следователят и гората" (1975); "Бой последен" (1977); "Задача с много неизвестни" (1977); "Адиос, Мучачос" (1978); "Покрив" (1978); "Бумеранг" (1979); "Бал на самотните" (1981); "Оркестър без име" (1982); "Бяла магия" (1982) - Наградата за операторска работа на СБФД, 1982; "Степни хора" (1986) – Наградата за операторска работа на СБФД, 1986; "Те надделяха" (1986) – Наградата за операторска работа на СБФД, 1986; "Бронзовата лисица" (1991); "Искам Америка" (1993); "Жребият" (ТВ сериал, 1993) и др.
Оператор на документалните филми: "Аз не живея един живот" (1981); "Докосване до Месемврия" (1988);
"Български триптих или държава на духа" (1988) и др.
Завършва кинорежисура в Академията по изкуства в Прага, Чехословакия, през 1956. През същата година дебютира с "Ден година храни". Работил е като кинорежисьор в Студия за хроникални и документални филми.
До този момент е заснел над 60 документални филма.
Режисьор на документалните филми (най-известните): "Дни" (1964) - "Златна роза", Варна 1966; "Другарска среща" (1966) - Наградата на критиката, Варна 1966; "Панаирът в Лайпциг" (1966); "30 май – 2 юни" (1967) - Наградата за режисура, Варна 1966; "Път през годините" (1968); "Биографична справка" (1969); "100 години БАН" (1969); "Началото" (1971); "Призивът" (1972) - Наградата за документален филм, Кюстендил 1972; "Захари Стоянов" (1975) - "Златен ритон" и Наградата на СБФД, Пловдив 1976; "Празникът" (1976); "След години" (1977) - Наградата на БНФ, Пловдив 1977; "Любен Каравелов – материали от едно проучване" (1979) - Наградата за документален филм и Наградата на критиката, Пловдив 1978; "Професия" (1981); "Поминък" (1981) – "Сребърен ритон" за двата филма, Пловдив 1981; "Към биографията на Димитров" (1982) - Голямата награда, Лайпциг 1982, "Златен ритон", Пловдив 1983, Наградата на СБФД; "Дъщерята на посланика Дод" (1985) - Наградата на Съюза на журналистите, Москва 1985; "По начин най-благороден" (1985); "Момчето, което наричаха "Господин Възхищение" (1987) - Специалната награда, Пловдив 1987; "Пътят към Йолковица" (1988); "Разкрасяване на градската среда" (1989) - Наградата на София 1989; "Около паметника" (1991); "Борислав и Балканите" (1993); "Българско време" (1995);
"Като на кино" (1999); "България: база данни" (2004) – Специалната награда на "Златен ритон", Пловдив 2005;
"За възможността да се живее" (2005)
Втори режисьор на игрален филм: "Случаят Пенлеве" на Георги Стоянов
Актьор в: "Случаят Пенлеве" и "Небето над Велека"
УВАЖАВАЙТЕ МАТЕРИАЛА!
(Аудио запис, 7 април 2006)
Завършва кинорежисура във ВГИК, Москва, през 1956 година. Работи в СИФ "Бояна".
Преподавал е кинорежисура и актьорско майсторство в НАТФИЗ, в момента е преподавател във Варненския университет.
Режисьор на игралните филми: "Димитровградци" (1956, заедно с Дучо Мундров); "Малката" (1959);
"Тютюн" (+ сц., 1962, Първа награда - Варна, 1963, селектиран за фестивала в Кан, 1963); "Вула" (+ сц., 1965);
"Свобода или смърт" (1969); "Гневно пътуване" (1971); "Иван Кондарев" (+ сц., 1974, "Златна роза" - Варна, Специална награда на журито в Сан Ремо); "Юлия Вревска" (1978); "Орисия" (+ сц. + муз. оформление, 1983, Награда за режисура – Варна, 1984); "Копнежи по белия път" (+ сц., 1987); "Поверие за белия вятър" (+ сц., 1990)
Режисьор на документалните филми: "Никола Вапцаров" (1952); "Аз не живея един живот" (1980); "Сто каба гайди"
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
Завършва медицина; първите му литературни публикации са през 1936; участва в Отечествената война
като военен лекар и кореспондент; работил е в Радио София; бил е аташе по печата в Рим (1947 - 1950).
Работил е във в. "Стършел" и като редактор и сценарист в СИФ "Бояна". Преподавал е драматургия в НАТФИЗ.
Автор е на проза, пътеписи, поезия ("В меката есен", "Дъжд вали - слънце грее", "Когато погледнеш назад", "На смях", "Разтворен прозорец" и др.), пиеси ("Когато розите танцуват", "Театър, любов моя", много от тях за деца – "Честна мускетарска", "Бяла приказка", "Копче за сън", "Меко казан" и др.); великолепен преводач - на стихове на Джани Родари, Киплинг, Блок, Превер, превел целия Шекспир (сонети, трагедии, исторически драми, комедии...)
Заслужил деятел на културата, Кавалер на френския орден за изкуство и култура. Академик.
Сценарист на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958); "Първи урок" (1960); "Слънцето и сянката" (1962); "Васката" (1965); "Рицар без броня" (1966); "Един снимачен ден" (1969); "Откъде се знаем?" (1975); "С любов и нежност" (1978); "Йо-хо-хо" (1981); "Разходки с ангела" (1990); "Театър, любов моя" (1994); "Всичко от нула" (1996)
Сценарист на анимационните филми: "Приказка за боровото клонче" (1960); "Гръмоотводът" (1962); "Гордата лампа" (1963); "Главозамайване" (1964); "Вариации върху стара тема" (1966); "Меко казано" (1983)
КИНОТО ТРЯБВА ДА МИРИШЕ НА ИСТИНА
