ТРЕВОГА ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО 2009 - 2010

ТРЕВОГА ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО

И ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

2009 - 2010


ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА

Г-Н КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ

Г-Н ТОДОР ДИМИТРОВ

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПГ НА ГЕРБ

Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

Г-Н АХМЕД ДОГАН

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ДПС

Г-Н ВОЛЕН СИДЕРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА АТАКА

Г-Н МАРТИН ДИМИТРОВ

Г-Н ИВАН КОСТОВ

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПГ НА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ

ДО ДЕПУТАТИТЕ

ОТ 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

В отговор на многократните призиви на българските кинодейци Законът за филмовата индустрия да бъде спазван, управляващите се готвят да го отменят!

 

НИЕ, СЪЗДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ

ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ

Министърът на културата Вежди Рашидов:

  1. Съучаства с бездействието си в прокарването на изменения в Закона за филмовата индустрия, които освобождават държавата от задължението да финансира български филми.

  2. Не защитава интересите на българското кино като член на Министерския съвет и вреди на филмовия процес поради некомпетентност.

  3. Уронва международния престиж на българското кино като представител на българската държава, оглавил делегация в Италия на разноски на частна фирма. Същата фирма е получила от Министерството на културата държавна субсидия за филма “Сбогом, мамо”, повод за посещението на делегацията.

Заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев:

  1. Съучаства в прокарването на изменения в Закона за филмовата индустрия, които освобождават държавата от задължението да финансира български филми.

  2. Отказва да прилага своята компетентност в областта на филмопроизводството в защита на българското кино и хората, заети в неговото създаване.

  3. В конфликт на интереси съучаства в скандалния случай “Сбогом, мамо”.

  4. Няма визия за настоящето и бъдещето на българското кино в условията на криза, както и за възможните пътища за справяне и оцеляване в нея. 

Долуподписаните асоциации и сдружения

Искаме незабавните оставки

на министър Вежди Рашидов и заместник-министър Димитър Дерелиев!

 

ПРЕДУПРЕЖДАВАМЕ ДЕПУТАТИТЕ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ЧЕ АКО ГЛАСУВАТ ПРЕДЛАГАНИТЕ В ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ПРОМЕНИ,

ЩЕ ОБЕЗСМИСЛЯТ ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ!

ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЛИКВИДИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО КИНО ЩЕ БЪДЕ ВАША, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА!

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Георги Чолаков и Владимир Андреев, управителен съвет

 

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов, Председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева, Директор

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов, Председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев, Председател

МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ "СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ" – Стефан Китанов, Директор

29 ноември 2010

  

ДЕКЛАРАЦИЯТА СЕ ПОДКРЕПЯ ОТ:

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

АСОЦИАЦИЯТА ЗА СВОБОДНИ ТЕАТРАЛНИ ИНИЦИАТИВИ

АСОЦИАЦИЯТА ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР

СИНДИКАТА "МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧЕН АРТ" – КНСБ

БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕЧНО- ИНФОРМАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ

 

ПРОТЕСТЪТ СРЕЩУ ПОПРАВКАТА В ЗАКОНА, СЕ ПОДКРЕПЯ ОТ:

СЪЮЗ НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ


РЕЗОЛЮЦИЯ НА FERA

ФЕДЕРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КИНОРЕЖИСЬОРИ

РИМ

8 ноември 2010

ЕВРОПЕЙСКИТЕ КИНОРЕЖИСЬОРИ НА 30-ГОДИШНИЯ СИ ЮБИЛЕЙ

АТАКУВАТ НАМАЛЯВАНЕТО НА СУБСИДИИТЕ ЗА КИНО

 In English: http://www.filmmakersbg.org/FERA-Rome-Resolution.pdf    

Европейската федерация на филмовите режисьори (FERA, основана през 1980 година във Венеция) току-що проведе своята юбилейна (30 години) Генерална асамблея в легендарната студия "Cinecittа" в Рим.

Филмовите творци ознаменуваха своето тридесетгодишно съществуване с дискусии върху Програмата "Медия", върху Договора с европейските режисьори, върху нужното споделяне на правата в Интернет, върху достъпа на европейските филми в дигитализираните киносалони, и върху най-нетърпящия отлагане проблем с унищожителната серия от намаляване на субсидиите за филмопроизводство в Италия, в Унгария, в Естония, в Чешката република, в Ирландия, в Португалия и във Великобритания.

FERA разбира, че в трудни времена такива спестявания са необходими, но орязването на данъчните облекчения, на средствата за филмова инфраструктура, за филмопроизводство и за филморазпространение ще застраши самото съществуване на европейското кино. За нас е необяснимо, след като Европейската комисия прави опит "да отключи потенциала на креативните индустрии", как някои правителства на страните-членки на ЕС използват финансовата криза, за да нанесат удар тъкмо върху тях. Думата "култура" буквално кара някои министри да посягат към кобура си.

Културата и достъпът до нея са основно човешко право. Културата определя страните и народите в по-голяма степен от границите. Това се отнася и за киното – то е определящо за величието на Европа.

Но филмопроизводството, в цялото негово разнообразие, е също могъща икономическа активност. В целия свят инвестициите във филмови и в телевизионни продукции помагат за изграждането на индустриите, които развиват новите медии, създават работни места и допринасят за икономическия растеж. Това е индустрията на бъдещето: тя предполага стратегически поглед в отношението към нея.

Ние се обръщаме към всички европейски правителства да запазят и да инвестират в структурите за филмови субсидии и филмова култура. Един път разрушени, те не могат лесно да бъдат възстановени.

Casa del Cinema – филмов архив и филмов изследователки център във Вила "Borghese", Рим, 8 ноември 2010

***

РЕЧ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЖОЗЕ МАНУЕЛ БАРОЗУ

НА ОТКРИВАНЕТО НА  

КАМПАНИЯТА „НИЕ СМЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ”

НА CULTURE ACTION EUROPE –

ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА,

КОЯТО ИМА ЗА ЦЕЛ ДА СЕ УВЕЛИЧИ ПОДКРЕПАТА ЗА КУЛТУРНИТЕ ДЕЙНОСТИ

В ИНТЕРЕС НА ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ

Тази кампания ще е от полза за предстоящите политически и финансови преговори в Европейския съюз

за периода 2014 – 2020 година, като една своевременна възможност

да се развият и изострят аргументите в защита на изкуствата и културата

http://www.cultureactioneurope.org/

http://www.wearemore.eu/campaign/

Дами и господа,

Колеги,

Скъпи приятели,

Скъпа Андрула,

През изминалите години не съм крил важната роля, която културата играе в живота ми. Срещите ми с литературата, театъра, музиката и изкуството като цяло не само ми дават сили и ме докосват емоционално отново и отново, но в огромна степен са допринесли за формирането на житейската ми философия и виждането ми за Европа. По мое виждане културата е сърцето на Европа. Кампанията ви е дръзко озаглавена: „Ние сме нещо повече” и Европа наистина е нещо повече: повече от икономически проект, повече от инертна съвкупност от факти, всъщност, повече и от отделните й съставни части. Това поражда уникалността на Европейския проект – обединени в различията си, ние вървим към срещата на различните езици, народности и религии, които са белязали общата ни история, и до днес продължават да подхранват творческия пламък на Европа.

Вярвам, че на хората на изкуството и на творците е отредена важна роля: да държат пред нас огледалото, в което да видим себе си. Понякога творческият импулс отприщва разрушителни енергии, но от тези разрушителни енергии се раждат съзидателността и новаторското мислене, предвидливо подканящо ни да се подготвим за бъдещето.

В изпълнени с предизвикателства времена като днешните критичното мислене на творците е по-важно от всякога. Трябва да осигурим на културата уютно пространство, където тя да отключи творческите ни импулси. При добри условия за това, последиците са не само икономически: културата ни помага да осмислим бързо-променящия се свят, да опознаем в дълбочина себе си и околните. С помощта на културата можем да изградим общества, където всеки да осъществи изцяло възможностите си и да сподели виждането за Европа на общите ценности, която е толкова скъпа на сърцето ми.

За мен е вълнуващо и обнадеждаващо да видя толкова силна мобилизация в Европейската културна сфера, каквато проявява Джон Грешууд. Благодаря ви, че споделихте с мен тази кампания.

Наистина сме нещо повече. Благодаря ви.

07.10 2010

Вижте речта на видео: http://vimeo.com/15558727

***

ДЕКЛАРАЦИЯ НА

СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ

СДС призовава Министерство на културата

да предприеме животоспасителни за сектора конкретни действия

СДС намира за недопустимо бюджетът за Министерство на културата /МК/ в България през 2011 г. да възлиза на 94 млн.лв. Тези средства обричат на мъчително доизживяване сектора и поставят в унизително положение значителна част от елита на нацията. Неефективното и неефикасно разпределение на заявените целеви средства от централния бюджет в размер на допълнителни 42 млн. лв. частично са насочени към проекта "Български Лувър" при положение, че за този проект е възможно ползването на средства по оперативните програми, а оскъдните средства на българските данъкоплатци да бъдат разпределени за културен продукт или в изпълнение на Закона за филмовата индустрия…

Прочетете цялата Декларация на: http://www.sds.bg/bg/publications/read/1423?type=1

***

FIM - МЕЖДУНАРОДНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА МУЗИКАНТИТЕ:

БЪЛГАРИЯ – БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ЗАПЛАХА ЗА МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

И ЗА МУЗИКАЛНИТЕ ДЕЙЦИ

FIM NEWS – Бюлетин от 17 ноември 2010, извадка

Културни политики

България – безпрецедентна заплаха за музикалните институции и за музикалните дейци.

Синдикатът на българските музиканти  (СБМТД) води борба срещу несправедливи бюджетни решения. Делът на държавния бюджет за култура е намален от 0.47% през 2010 г. до 0,37% през 2011 година.

Делът, предвиден за живо изпълнение, вече е договорен  и е намален от 14 милиона през 2009 г. на 11 милиона през 2010 г. (спад от 21,5%).

Няма диалог с Правителството. Без предварителни консултации то реши да предприеме сливания на опери и оркестри, с намаляване на заплатите, както и да направи съкращения на музиканти, певци, танцьори и технически персонал, без да съблюдава установени процедури. Трябва да напомним, че днес българските оркестранти получават по-малко от 300 евро на месец, което не позволява на хората да живеят достойно.

Засегнати са няколко провинциални градове, включително Пловдив и Бургас. Някои оркестри вече не могат да изпълняват своя репертоар. А срещу хора, дръзнали да критикуват тази политика, се предприемат наказателни мерки (включително и към диригенти на оркестри).

На 1 октомври тази година представител на секретариата на FIM и председателят на СБМТД се срещнаха със заместник-министър на културата, за да изразят своята тревога. Но въпреки това икономическите ограничения в държавния бюджет останаха непроменени, което по отношение на културата е катастрофално.

Заместник-министърът на културата е посочил, че желаят да се имат предвид "правилата на пазара" и държавата да се освобождава от финансирането на оркестрите. Този подход представлява тежък културен риск в една страна, известна с качеството на своя музикален живот. Малкият приход от билети превръща в илюзорна перспективата за самофинансиране.

Председателят на СБМТД направи изказване на пленарно заседание на Комитета за европейски социален диалог (сектор сценични изкуства). FIM предложи на социалните партньори EAEA и PEARLE да апелират към българското правителство да преразгледа своята позиция.

FÉDÉRATION INTERNATIONALE DES MUSICIENS

Président : John SMITH - Secrétaire général : Benoît MACHUEL

***

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТПУСНА 1,9 МЛН. ЛВ. НА РОДНАТА КУЛТУРА

Така институциите ще закърпят положението до края на 2010-та

ВСЕКИ ДЕН, 24 ноември 2010 - http://www.vsekiden.com/81859

***

МИЛЕНА АНДОНОВА:  SOS ЗА КИНОТО! КАКВО СА ДЕВЕТ МИЛИОНА?

ВЕСТНИК ТРУД, 23.11.10 - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=684949

ДИАНА АНДРЕЕВА: АЛТЕРНАТИВНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА

ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В КОНТЕКСТА НА БЮДЖЕТ 2011
MEDIAPOOL, 21 Ноември 2010 - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=172772&srcpos=4

ЯРОСТТА ДА ОЦЕЛЕЕШ В РАЗГЛОБЕНА БЪЛГАРИЯ.

КРИТИЧЕСКИ РАЗГОВОР ЗА НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО

ВЕСТНИК "КУЛТУРА" - Брой 40, 19 ноември 2010 - http://www.kultura.bg/bg/article/view/17680

ДИАНА АНДРЕЕВА: ЗА НЕВОЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО,

ОПЛЕТЕНИ В БЮДЖЕТНА ПРОЦЕДУРА 2011

Анализът на финансирането на българската филмова индустрия, въз основа на консолидирания държавен бюджет за 2011 г., доказва сериозното намаляване на държавното финансиране и поредното неспазване на Закона за филмовата индустрия. Това разминаване между потребности и възможности за държавно финансиране поставя все по-остро въпроса за използване на политики за мобилизация на допълнителни, алтернативни на бюджета източници за финансиране на филмовата индустрия.

Прочетете целия текст: http://www.filmmakersbg.org/Nevoli-kino-bg.htm  Статията ще излезе в списание „КИНО”, брой 5/6 2010

ИВО ДРАГАНОВ: Изгубени в прехода...

Налице излиза огромен дефицит в управлението на българската култура

 

През ленинградската блокада Борис Айхенбаум излиза на предните линии и от радиокола се обръща към немските войници:

Един народ се унищожава само с култура, никога с оръжие”, казва той.

Контекстът, който стана причина кинематографистите да протестират, бе, че без възможност за създаване на българско изкуство и култура се самоунищожаваме като народ. Необходими са финанси за духовно съхранение, а не джобни пари за физическо оцеляване. Такива се намират. Проблемът не е в парите като самоцел, а във финансите като стратегическа инвестиция в бъдещето. След промените у нас механично бе възприет монетарният модел, който по типично балкански маниер бе свит до възможността всичко да бъде продадено. Къде е дефицитът в такова мислене? Преди половин век Андре Малро – първият министър на културата в Европа, обявява, че портретът „Мона Лиза” не се продава, защото няма цена. С това пръв постави разликата между цена и стойност в изкуството. Цената е търговски израз на много преходни величини като общо културно ниво на обществото, неговите финансови възможности, пазарна ситуация, финансова /не/стабилност. Стойността не се променя. Картината е една и съща през вековете, променя се публичното и експертно отношение към нея. Подозирам, че кейнсианците и техните адепти у нас рядко са се замисляли за  стойността в нейното духовно измерение…

Прочетете целия текст: http://www.filmmakersbg.org/Izgubeni-prehod-bg.htm; Статията ще излезе в списание „КИНО”, брой 5/6 2010

ВЕРА НАЙДЕНОВА: ЗА СОЛИДАРНОСТТА И ДРУГИ ВАЖНИ

В ЖИВОТА НА КИНОТО НИ НЕЩА

ВЕСТНИК "КУЛТУРА", бр. 37, 29 октомври 2010,  http://www.kultura.bg/bg/article/view/17579

ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ: КИНОТО НИ - ДЕПРЕСИЯ И МОРАЛНА ПАНИКА

ВЕСТНИК "КУЛТУРА", бр. 38 , 5 ноември 2010, http://www.kultura.bg/bg/article/view/17618

 

"ПАРИ ЗА ПОДСЛУШВАНЕ ИЛИ ПАРИ ЗА КУЛТУРА?",

РАЗГОВОР НА ИВАЙЛО ХРИСТОВ, ДЕСИ ТЕНЕКЕДЖИЕВА И ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА С ВОДЕЩ ВИКТОР СТОЯНОВ – след 28-а минута на видеото

СТАНЦИЯ НОВА, 7 ноември 2010; http://play.novatv.bg/play/236288/

ВЕСЕЛИН БАЙЧЕВ, диригент, бивш председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци: АЛТЕРНАТИВИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА КУЛТУРАТА

CROSS, 8 ноември 2010;  http://www.cross-bg.net/komentari/1168256-alternativi-za-finansirane-na-kulturata

ВАРНЕНСКИТЕ АКТЬОРИ ОТГОВАРЯТ НА КУЛТУРНОТО МИНИСТЕРСТВО

ДАРИК РАДИО, 11 ноември 2010; http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=617829

ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ, РАБОТЕЩИ В ЧУЖБИНА

ВЕСТНИК "КУЛТУРА", брой 39, 12 ноември 2010, http://www.kultura.bg/bg/article/view/17652

***

КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА:

„ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА -

БЮДЖЕТ 2011 И АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ"

 организирана от СДС и Обсерваторията за икономика на културата

29 октомври 2010, 10 часа, в зала "Изток" на Народното събрание

 

КРЪГЛА МАСА ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

БНТ, 28.10.2010: http://bnt.bg/bg/news/view/39694/krygla_masa_za_finansiraneto_na_bylgarskata_kultura

 

МАРТИН ДИМИТРОВ: НЕОБХОДИМИ СА НИ ЯСНИ ПРИОРИТЕТИ И ЕДИН ОТ ТЯХ ТРЯБВА ДА Е КУЛТУРАТА

СДС, 29.10.2010: http://www.sds.bg/bg/publications/read/1426?type=3  

НАДЕЖДА НЕЙНСКИ ПРЕДЛОЖИ ДА СЕ СЪЗДАДЕ НАЦИОНАЛЕН ФОНД ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ПРОГРАМИ ЗА КУЛТУРА

29.10.2010: http://nadejdaneynsky.bg/cgi-bin/ecms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=001208&g=

ДИАНА АНДРЕЕВА: НАЦИОНАЛЕН ФОНД КУЛТУРА ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

ВЕСТНИК "КЛАСА", 29.10.2010, http://www.klassa.bg/news/Read/article/127830_Диана+Андреева:+Национален+фонд+култура+да+се+отдели+от+Министерство+на+културата

МАРТИН ДИМИТРОВ: ПАРИТЕ ЗА КУЛТУРА ГИ ИМА, НО СЕ ХАРЧАТ ЛОШО

CROSS, 29.10.2010: http://www.cross-bg.net/balgariya/88-%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%9D%D0%98%20%D0%98%20%D0%A1%D0%AA%D0%91%D0%98%D0%A2%D0%98%D0%AF/1165924-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%20%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%20%D0%B3%D0%B8%20%D0%B8%D0%BC%D0%B0,%20%D0%BD%D0%BE%20%D1%81%D0%B5%20%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B0%D1%82%20%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%BE

ЮЛИЯ ЦИНЗОВА ОТ СДС: ЦЕЛЕВИТЕ СРЕДСТВА ЗА КУЛТУРА ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ПРОЗРАЧНО

CROSS, 29.10.2010: http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1165863-yuliya-tzinzova-ot-sds-tzelevite-sredstva-za-kultura-da-se-razpredelyat-prozrachno-

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ 20 ГОДИНИ НАСАМ ПРОЦЕНТЪТ ОТ БВП ЗА КУЛТУРА НАМАЛЯВА

INVESTOR, 29.10.2010: http://www.investor.bg/news/article/107661/346.html

ДИАНА АНДРЕЕВА: ДЕЛЕГИРАНИТЕ БЮДЖЕТИ ЩЕ БЪДАТ НАЛОЖЕНИ СИЛОВО

CROSS, 30.10.2010:  http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1166176-diana-andreeva-delegiranite-byudzheti-shte-badat-nalozheni-silovo

МАРТИН ДИМИТРОВ: 2011 ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА ГОДИНА ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

CROSS, 30.10.2010: http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1166168-martin-dimitrov-2011-shte-bade-tezhka-godina-za-balgarskata-kultura

ЦЕНКО МИНКИН: КАКТО ВИНАГИ БЪЛГАРИЯ Е С НЕИЗЯСНЕНА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА

CROSS, 30.10.2010: http://www.cross-bg.net/intervyuta/1166186-tzenko-minkin-kakto-vinagi-balgariya-e-s-neizyasnena-natzionalna-kulturna-politika-  

МАРТИН ДИМИТРОВ: В МОМЕНТА ПРОБЛЕМИТЕ НА ГЕРБ ИДВАТ ОТВЪТРЕ, А НЕ ОТВЪН

... Тази седмица СДС протестира в декларация, че за култура са предвидени недопустимо малко пари - 94 млн. лева. И какво решение предлагате. От една страна, искате свиване на разходите на държавата, от друга страна като започнете сфера по сфера да говорите, казвате да се увеличават.

Вижте, бихте били прав, ако ми извадите извън културата друга сфера, където сме поискали повече пари. Тъй като няма такава, това, което казвате, не е вярно.

Само тук искате.

Да, да. Тук защо? И тук не толкова искаме отново повече пари да бъдат харчени по-добре и по друг начин, защото от парите, предвидени за култура, 16 милиона и две десети ще отидат за българския Лувър. Говоря за сграда, създаване там, изграждане на нова сграда, довършване и т.н. За нас това е глупав разход. И вчера организирахме една кръгла маса, на която, аз бях приятно изненадан, дойдоха между 130 и 150 човека, режисьори, художници, дейци на изкуството, въобще хора с мнение, позиция, и се получи много сериозен дебат, който продължи към четири часа между другото, четиричасов дебат. И аз съм доволен да ви кажа, че от повечето изказвания съм убеден, че хората не застанаха зад българския Лувър, в повечето изказвания...

ДАРИК РАДИО, 30.10.2010: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=610728

ПАРИ ЗА КУЛТУРА ИМА, НО СЕ ХАРЧАТ ЛОШО

ВЕСТНИК "ТРУД", 30.10.2010: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=658769

АНДРЕЙ СЛАБАКОВ: ФЕНОМЕНЪТ БЪЛГАРСКА КУЛТУРА

ВЕСТНИК "ТРУД", 27.10.2010: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=655397

ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ, концертмайстор на Кралската опера в Амстердам - КУЛТУРАТА НИ ВЪРВИ КЪМ ИЗЧЕЗВАНЕ

ВЕСТНИК "ТРУД", 21.10.2010: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=649602

В ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ:

ТЕДИ МОСКОВ МИСЛИ ДА ВЪРНЕ НАГРАДАТА “ЗЛАТЕН ВЕК”

Режисьорът: Ще го направя, ако Рашидов не вкара пари в театъра

ВСЕКИ ДЕН, 1.11.2010: http://www.vsekiden.com/80128

ЕМИЛ ТАБАКОВ, диригент на Симфоничния оркестър на БНР: ВСИЧКО СЕ СРИНА, НИКОЙ НЯМА НУЖДА ОТ КУЛТУРА

ВЕСТНИК "ТРУД", 1.10.2010 - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=660499

И СЛЕД ТОЗИ ДЕН:

ПРОТЕСТ НА СЦЕНИЧНИ РАБОТНИЦИ ПРОВАЛИ СПЕКТАКЪЛ, АКТЬОРИ ПИШАТ ОБЯСНЕНИЯ

ДАРИК РАДИО, 4 ноември 2010, http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=613409

ВАСИЛ ПЕТРОВ: ДА ПЕСТИШ ОТ МУЗИКАНТСКИ ЗАПЛАТИ И ДА СЪКРАЩАВАШ ХОРА Е МЕКО КАЗАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

CROSS, 5 ноември 2010, http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1167602-vasil-petrov-da-pestish-ot-muzikantski-zaplati-i-da-sakrashtavash-hora-e-meko-kazano-prestaplenie

***

АНДРУЛА ВАСИЛИУ

Еврокомисар по образованието, културата, многоезичието и младежта:

ПАРИТЕ ЗА КУЛТУРА НЕ СА ЛУКС, А ЕДНА ДОБРА ИНВЕСТИЦИЯ

Творческите индустрии са мощен двигател на растежа

и трябва да бъдат част от стратегията за излизане от кризата

В. "Политика", 02.07.2010, Интервю на Мария Колева

(извадки)

Цялото интервю на: http://www.politika.bg/article?id=17863

...

-    Каква ще е следващата стъпка за развитие на културните и творческите индустрии след края на обществените консултации през юли?

-    … Целта е пълноценно да се използват политики и инструменти на всички нива на управлението. Да се постигане по-голяма съгласуваност и да се разгърне пълният потенциал на тези индустрии в Европа… Целта е да се гарантира, че всички програми на ЕС и политиките, които оказват влияние на културните и творческите индустрии, както и културният сектор като цяло, са „подходящи за целта”. Вярвам, че тези отрасли имат решаваща роля за постигане на целите на Европейската стратегия 2020, която трасира пътя  за интелигентен, устойчив и интегриран растеж.

-    Двадесет филма, финансирани от Програма „Медия“ на ЕС, бяха показани през май на Международния филмов фестивал в Кан. Как ще продължи тази програма и по какви критерии ще бъдат финансирани следващите ленти?

-    … В момента допълваме подкрепата за програмата. От есента на 2010 г. ние поставяме началото на нова схема за кината, които прожектират предимно европейски филми, и искат да се цифровизират. Нашият принос ще е до 50% от стойността на оборудването им с цифрови прожекционни апарати и сървъри. Освен това нашият бъдещ гаранционен фонд за филмови компании, много от които са малки и средни предприятия, ще улесни достъпа им до търговско финансиране.

-    Какъв е планът на ЕК за защита на културата в настоящата ситуация на криза и какво мислите за намеренията на някои страни членки да затварят театри, оперни сцени и библиотеки поради бюджетни икономии? Как това кореспондира с мисията на европейското културно развитие?

-   … Вземащите решения са изправени пред труден избор в резултат на кризата, с възможно най-строгия контрол над националните и регионални бюджети. Някои ще се изкушат да намалят разходите за култура. Смятам, че това би било непродуктивно. В действителност независими проучвания и доклади са установили, че културата дава позитивен вторичен ефект върху широк кръг други бизнеси и върху обществото като цяло. Културата също допринася за засилване на социалното и териториалното сближаване, както видяхме с Европейските столици на културата като Лил, и сега - Есен, които са инвестирали в културата за създаване на работни места и са променили имиджа си.

Културните и творческите индустрии са мощен двигатели на растежа, и трябва да бъдат част от стратегията за излизане от кризата. С други думи, моето послание е, че разходите за култура не са лукс за нашите страни, а една добра инвестиция в по-устойчиво, единно и творческо бъдеще.


ТОМА ДАЯН

Главен секретар на ФИМ (Международната федерация на музикантите):

ТАЗИ РЕФОРМА Е АБСУРДНА

Ако държавата не изработи дългосрочна стратегия,

след 10 години България ще бъде културна пустиня

В. "Дума", 15 октомври 2010 - http://www.duma.bg/duma/node/5869 


ОТВОРЕНО ПИСМО

от актьори, музиканти и интелектуалци от Варна

ОТНОСНО: Създалата се конфликтна ситуация във Варна с влизането в сила на Постановление № 152 на Министерския съвет за преобразуване на Драматичен театър „Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество - Варна в „Театрално-музикален продуцентски център" и последвалите действия на Министерство на културата.

Уважаеми Дами и Господа,

 С постановление № 152 на Министерския съвет Драматичен театър „Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество - Варна бяха преобразувани в Театрално-музикален продуцентски център. Постановлението беше последвано от значителни съкращения на числеността на съставите, а бройките до които трябва да сведем щата, бяха спуснати от Министерство на културата. Всичко това беше осъществено без консултации и диалог, както с културните институти, така и с Община Варна. Механичното събиране на театър, опера и филхармония в общ културен институт не доведе до подобряване на качеството на нашата работа. То е в ущърб на всяка една институция поотделно, защото се отнема тяхната творческа автономност. Дейността е зависима от преценката на ръководител, чиято компетентност не е в състояние да обхване спецификата на театралното, музикалното и танцовото изкуство. Действително подобни модели съществуват в Централна Европа, но те са законово защитени и финансово обезпечени от държавата и общините и като цяло са резултат на други традиции. Общата политика на Съюза е запазване на националните идентичност, култура и писменост на отделните страни-членки. Би било срамно да се обръщаме към Европейската комисия по културата да защитава българската култура, тъй като собственото ни министерство я води към гибел.

Създалата се конфликтна ситуация, предизвикана от механичното сливане на два културни института с различна специфика породи многобройни проблеми от най-различен характер, което доведе до блокиране на основната ни, творческа дейност.

Силно обезпокоени от необмислените управленски действия на Министерството на културата, бяхме принудени да защитим човешкото си, професионално и творческо достойнство. При специалното си посещение във Варна Министърът на културата г-н Вежди Рашидов и зам. министъра г-н Митко Тодоров не намериха време за диалог с протестиращите музиканти и актьори, а се ограничиха с разговори в Община Варна. След тях г-н Рашидов определи ескалиралото напрежение в новосъздадения културен институт като „междуличностен, а не като творчески конфликт". Подобни изявления, реално подменят проблема и са израз на бягство от отговорност на Министерството на културата. В действителност става въпрос за различия от творчески характер, които според нас са реална заплаха за съществуването на двете културни институции. В подобни условия те не могат да планират, организират, управляват и контролират самостоятелно творческия процес, да привличат собствена публика, да кандидатстват по европейски програми, адресирани към отделни творчески колективи, и много други конкретни проблеми, които никой от Министерството не пожела да дискутира с нас. Ако проблемът беше само междуличностен, то с решението на министър Рашидов за обявяване на конкурс за нов директор, напрежението би трябвало да изчезне. Факт е обаче, че протестите продължават. При това протестират не съкратени, а останали в системата артисти и музиканти. Може ли едно отговорно министерство да подминава тези протести с безразличие и незаинтересованост? Тази реакция ни принуди да представим на уважаемото Ви внимание няколко основни извода:

Действията на Министерството на културата, определени като „реформа", са прибързани и недостатъчно професионално подплатени. Реформирането на една система е невъзможно без стратегия. В конкретните условия не е изпълнена разпоредбата на Закона за закрила и развитие на културата. Чл. 2 а на основополагащия нормативен акт за културата гласи: „Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години."

Отсъствието на стратегия лишава страната ни от пълноценно използване на структурните фондове на ЕС, които да бъдат инвестирани адекватно в реформиране на културата и реално подпомагане ма художествено­творческите процеси.

Новият Устройствен правилник ще възпроизвежда и задълбочава създалите се противоречия между различните звена в Театрално-музикалния продуцентски център.

Продължава да съществува системата за единно бюджетно разплащане (СЕБРА), която на практика демотивира института да увеличава собствените си приходи и да осигурява алтернативно финансиране на своята дейност.

Краткият преглед на фактите води до извода, че предприетите от Министерството на културата действия няма да постигнат желания ефект. Предлагат се решения „на парче", чиято единствена цел е „балансиран бюджет". Ето защо, водени от своята загриженост за бъдещето на българската култура и изкуства, настояваме:

  • Да се отмени незабавно Постановление № 152 като противоречащо на Закона за закрила и развитие на културата.

  • Министерството на културата незабавно да се ангажира с конкретен срок за изготвяне на Национална стратегия за развитие на българската култура.

  • До изготвянето на Националната стратегия за развитие на българската култура, да се преустановят законодателните инициативи в тази сфера.

  • След широк и интензивен дебат, в най-кратки срокове, да се приемат краткосрочни антикризисни мерки, които да оптимизират издръжката на културните институти.

  • Незабавно да бъде изготвено споразумение между Министерството на културата и Община Варна, което да регламентира споделянето на финансовите отговорности при издръжката на двата културни института.

  • Министерство на културата и Община Варна да изготвят дългосрочна програма, чиято цел да бъде решаването на проблема със зали за работа на Варненска опера.

В случай, че министърът на културата г-н Вежди Рашидов не се ангажира с изпълнение на посочените искания, настояваме за неговата оставка, както и за оставката на неговия екип.

Уверяваме Ви, че се отнасяме с разбиране към трудните условия, в които е принудено да работи правителството. Но заедно с това считаме, че точно в такива моменти сме длъжни да проявяваме още по-голяма нетърпимост спрямо действия, които обективно разрушават една система, изграждана през годините с далновидност и професионализъм. Като отговорни граждани се ръководим преди всичко от разбирането, че е крайно необходима добре обмислена и резултатна реформа, която да интегрира по адекватен начин художествената култура в съвременната среда. В противен случай обричаме поколения да плащат за разрушителните последици от безотговорните действия, продиктувани от икономическата и политическа конюнктура.


Директорът на Берлинале Дитер Кослик -

гост на "Денят започва" по БНТ на 15 октомври 2010

http://bnt.bg/bg/news/view/38781/direktoryt_na_berlinale_diter_koslik_gost_na_denjat_zapochva


МИНИСТЪР РАШИДОВ ЗА НАЙ-НИСКИЯ В СВЕТА

БЮДЖЕТ ЗА КУЛТУРА

bTV "Отпечатъци", 17 октомври 2010

 Вижте на видео: http://www.btv.bg/shows/otpechataci/videos/video/1895200983-Otpechatatsi_Ministar_Rashidov_za_nayniskiya_v_sveta_byudjet_za_kultura.html


КИНОДЕЙЦИТЕ: ФИЛМИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ МЕРЯТ

С КОМЕРСИАЛНИЯ АРШИН

Българските кинодейци за засегнати от изказването на министър Вежди Рашидов, че българското кино не може да върне инвестициите на държавата

Разговор с Диана Андреева и с Радослав Спасов

PRO-BG, УТРОТО, 17 октомври 2010, Вижте на видео:

http://novinitepro.bg/svejo/scena/kinodeitsite-filmite-ne-mogat-da-se-meryat-s-komersialniya-arshin.html


ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ПАРЛАМЕНТА

ОТ 17 ОРГАНИЗАЦИИ В СФЕРАТА НА КУЛТУРАТА

http://www.filmmakersbg.org/avtorski-prava.doc


ПИСМЕНО СТАНОВИЩЕ

ОТ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА СЦЕНИЧНИТЕ  ИЗКУСТВА

http://www.filmmakersbg.org/proektozakon-theatre.htm


В. "ТРУД", 15 октомври 2010: Димитър Митовски: Култура на промоция

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=643169

В. "КУЛТУРА"бр. 35, 15 октомври 2010: Атанас Киряков: Имитация!?

http://www.kultura.bg/bg/article/view/17507

В. "КУЛТУРА", бр. 35, 15 октомври 2010: Геновева Димитрова:

Автентично, важно, вълнуващо

http://www.kultura.bg/bg/article/view/17527

В. "ТРУД", 13 октомври 2010: Христо Мутафчиев: Не всичко е сметки

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=640469

MEDIAPOOL, 12 октомври: Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

Как по време на криза без стратегия за култура се прави бюджет за култура?

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=171144&srcpos=7

ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА И ДЕБАТ "ЧЕРВЕНАТА КЪЩА":

Театралната реформа в действие, част III, част II и част I - дискусиите на видео на български език

http://vimeo.com/15837662

В. "ДУМА", 12 октомври 2010: Олга Маркова: Те няма да простят!

Налице е решително настъпление на младите хора на екрана

http://www.duma.bg/duma/node/5708

В. "ТРУД", 11 октомври 2010: Открито писмо на "ТРУД":

Г-н премиер, спасете културата и образованието

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=638054

FILM NEW EUROPE, by FNE Staff: Bulgarian filmmakers protest funding cuts

http://www.filmneweurope.com/news/bulgaria/bulgarian-filmmakers-protest-funding-cuts

Съюз на българските музикални и танцови дейци:

ДЕКЛАРАЦИЯ

приета на Международна конференция за социален диалог

29 септември – 1 октомври 2010 г., София

http://www.filmmakersbg.org/Declaration-SBMTD.doc

БЪЛГАРСКИ АКТЬОРИ: ОМРЪЗНА НИ ДА НИ ОГРАБВАТ И ГАЗЯТ ПРАВАТА

http://frognews.bg/news_27658/Balgarski_aktjori_Omrazna_ni_da_ni_ograbvat_i_gaziat/

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Независимия сектор в изпълнителските изкуства

http://www.filmmakersbg.org/Declaration-nezavisimi-izpulniteli.doc

***

29-и ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО

“ЗЛАТНА РОЗА”

2 - 8 октомври 2010, Варна

НАГРАДИТЕ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ

КОИТО ТЕ ОТКАЗВАТ ДА ГИ ПОЛУЧАТ НА СЦЕНАТА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ - вижте по-долу

Голямата награда "Златна роза" - "Източни пиеси" в лицето на сценариста и режисьора Камен Кален и на изпълнителя на главната роля Христо Христов in memoriam

Наградата за режисура Камен Калев за "Източни пиеси"

Наградата за най-добра мъжка роля - Мариян Вълев за "Лов на дребни хищници" ex equo  с Явор Бахаров за "Тилт"

Наградата за най-добра женска роля – не се присъжда

Наградата за сценарий - не се присъжда

Наградата за най-добра операторска работа - Крум Родригес за "Подслон" ex equo  с Антон Бакарски за "Лов на дребни хищници"

Наградата за най-добър телевизионен филм – "Аварийно кацане" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов

Наградата за дебют – "Подслон" на Драгомир Шолев

Диплом на журито за поддържаща роля на млада актриса - Яна Титова за "Лов на дребни хищници"

Диплом на журито за поддържаща роля на млад актьор - Ованес Торосян за "Източни пиеси" и "Тилт"

Голямата награда "Златна роза" за късометражно кино - "Парче от дъгата" на Стефан Чернев

Диплом за късометражно кино - "Пустинният бегач" на Григор Лефтеров

Диплом за късометражно кино - "Яйцето" на Екатерина Денева

Наградата на община Варна"Тилт" на Виктор Чучков-син

Наградата на Съюза на българските филмови дейци"Светото семейство" на Красимир Крумов

Наградата на критиката "Лов на дребни хищници" на Цветодар Марков

Наградата на публиката "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов

Наградата "Горчивата чаша" на Факултета по журналистика на СУ - "Цахес" на Анри Кулев

ДЕКЛАРАЦИЯ

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

Министър-председател на Република България

Копие до:

Г-жа Цецка Цачева

Председател на Народното събрание на Република България

Г-н Симеон Дянков

Заместник министър-председател и Министър на финансите

Г-н Вежди Рашидов

Министър на културата

Г-жа Даниела Петрова

Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии към Народното събрание на Република България

Г-жа Менда Стоянова

Председател на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание на Република България

 

Ние, долуподписаните режисьори и продуценти на филмите, включени в програмата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза”, напускаме фестивала в знак на протест, защото не можем да се примирим, че законодателната и изпълнителната власт в България, многократно нарушават Закона за киното. Не можем да приемем, че след повече от година лъжи и обещания, правителството отново няма да изпълни своите поети ангажименти за финансиране на българско кино. Правителствената политика убива българското кино, а не може да има България без българска култура. Ако министърът на културата не е в състояние да приложи закона за кино, смятаме, че той трябва да се оттегли от поста си.

Александър Морфов (режисьор); Андрей Кулев (режисьор); Анри Кулев (режисьор); Асен Владимиров (продуцент); Борислав Колев (кинокритик); Борислав Чучков (продуцент); Виктор Божинов (режисьор); Виктор Чучков (режисьор); Владимир Андреев (продуцент); Владо Шишков (режисьор); Галина Тонева (продуцент); Георги Балкански (продуцент); Георги Дюлгеров (режисьор); Георги Иванов (продуцент); Георги Чолаков (продуцент); Деян Русев (режисьор; Димитър Гочев (продуцент); Димитър Митовски (режисьор); Драгомир Шолев (режисьор); Иван Дойков (продуцент); Иван Черкелов (режисьор); Ивайло Христов (режисьор); Камен Калев (режисьор); Киран Коларов (режисьор); Кирил Кирилов (продуцент); Кристина Грозева (режисьор); Николай Акимов (режисьор); Петър Вълчанов (режисьор); Росен Цанков (продуцент); Росица Вълканова (продуцент); Светослав Овчаров (режисьор); Станимир Трифонов (режисьор); Стефан Китанов (продуцент); Цветодар Марков (режисьор)

Оригиналът на Декларацията

Линкове към реакциите в медиите

ДЕКЛАРАЦИЯ

 От Съюза на българските филмови дейци

Съюзът на българските филмови дейци  се присъединява към Декларацията на режисьорите и продуцентите на филмите, включени в програмата на 29-я Фестивал на българския игрален филм „Златна роза” във Варна, която бе прочетена на откриването му на 2 октомври 2010.

СБФД споделя изцяло тревогата на кинематографистите, подписали тази Декларация, защото това е безпокойство на всички създатели на българско кино от неспазването на Закона за филмовата индустрия от страна на Министерство на културата и на изпълнителната власт.

 Съюзът на българските филмови дейци алармира за драматичната ситуация във финансирането на нашето кино от есента на миналата година и до този момент в множество декларации и открити писма до Народното събрание, до министър-председателя, до министъра на финансите и до министъра на културата. Ето защо настояваме да се прекратят опитите за прехвърляне и размиване на личната отговорност за предизвиканата криза в българското кино в момента на неговия безспорен подем.

 02. 10. 2010

Георги Стоянов

Председател на Съюза на българските филмови дейци

ПОЗИЦИЯТА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА:

http://mc.government.bg/newsn.php?n=2242&i=1

ИЗВАДКИ ОТ СТЕНОГРАМАТА НА МС ЗА БЮДЖЕТ 2011

http://www.filmmakersbg.org/Rashidov-Ministerski-suvet.doc

БНТ, 5 октомври 2010, сутрешен блок:

Вежди Рашидов: Законът за филмовата индустрия е направен за нарастваща икономика

http://bnt.bg/bg/news/view/38054/vejdi_rashidov_zakonyt_za_filmovata_industrija_e_napraven_za_narastvashta_ikonomika

MEDIAPOOL: Вежди Рашидов: Ако поискат да се разведа, да се разведа ли?

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=170866

PRO-BG, 9 октомври 2010: Вежди Рашидов: Ще се боря за по-висок бюджет за култура

http://novinitepro.bg/novinite/politika/vezhdi-rashidov-shche-se-borya-za-po-visok-byudzhet-za-kultura.html

ПОЗИЦИЯТА НА КИНЕМАТОГРАФИСТИ

(по време на фестивала)

ВАРНА УТРЕ, 6 октомври 2010: Цветодар Марков, режисьор на "Лов на дребни хищници": Не искам да бъда отличник по оцеляване!

http://www.varnautre.bg/story/interview/item/15295-цветодар-марков-режисьор-на-„лов-на-дребни-хищници”-не-искам-да-бъда-отличник-по-оцеляване  

БНР - "ХРИСТО БОТЕВ", 7 октомври 2010: Антония Ковачева коментира фестивала "Златна роза"

http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/Artefir/Pages/101008_zlatna_roza.aspx

VESTI.bg, 8 октомври: Георги Данаилов: Адвокат се гаври с българското кино

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3316111


ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н  БОЙКО БОРИСОВ

КОПИЕ ДО:

Министъра на културата - г-н Вежди Рашидов

Министъра на финансите - г-н Симеон Дянков

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

 От 10 творчески съюзи и организации в България

 

УВАЖАЕМИ г-жа ЦАЧЕВА и  г-н БОЙКО БОРИСОВ,

След множеството БЕЗРЕЗУЛТАТНИ открити писма и декларации до законодателната и изпълнителната власт (вече от година) от творческите организации в България, във връзка с драстично провежданата политика буквално на геноцид по отношение на българската култура и изкуство (каквато е тя и по отношение на науката и на образованието)

ДЕКЛАРИРАМЕ, ЧЕ:

  1. Тригодишната бюджетна прогноза (2011 – 2013 година) на Министерство на културата е повече от категорично доказателство за тази политика на геноцид.

  1. Собствената ни съвест и отговорност пред нацията не ни позволява да приемем тази вредна - и днес, и в перспектива - политика за духовното и морално здраве на достатъчно болното вече наше българско общество.

  1. Изпълнителната власт би трябвало да понесе, като всеки гражданин в една демократична държава, своята съдебна отговорност за неспазването на законите в страната (например, Закона за филмовата индустрия - или за този сектор от културата, който първи се реформира още в началото на 90-те години).

  1. Оттук нататък ние ще предприемем всички действия, за да сезираме европейските институции – Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съд -  за тази опасна управленска политика в България, която противоречи на всички принципни разбирания на Европейския съюз за особено важната роля на културата.

 21. 09. 2010

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов, председател

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ – Николай Петев, председател

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ – проф. Жени Захариева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов, председател

СДРУЖЕНИЕ НА ФИЛМОВИТЕ И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ РЕЖИСЬОРИ – Иван Георгиев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Георги Чолаков, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ, ТЕЛЕВИЗИОННИ И РАДИО СЦЕНАРИСТИ – проф. Станислав Семерджиев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев, председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева, директор

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ АНИМАТОРИ "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател

Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/Declaration-september-2010.pdf  


ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н  БОЙКО БОРИСОВ

Копие до:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

Копие до:

Средствата за масова информация

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаеми господин Борисов,

За пореден път изразяваме пред Вас и пред цялото общество дълбоката си тревога за съдбата на съвременното българско кино.

През последните години нашите филми са все по-успешни – както на международни фестивали, така и сред родната публика. Въпреки това и въпреки логиката виждаме тенденция за постоянно намаляване на държавната субсидия за кино – 11,5 милиона за 2009-а, 10 милиона - за 2010, по 9 милиона за следващите три години – 2011, 2012 и 2013 г.

Това представлява поредно грубо нарушение на Закона за филмовата индустрия. В него е посочена категорична и ясна формула за изчисляване на размера на държавното подпомагане за националното кино. Според нея финансирането за 2011 година би трябвало да е най-малко 17,7 милиона лева. Това са необходимите средства, за да се завършат филмите, които в момента са в различен стадий на производство и подготовка и да стартират нови проекти. Неосигуряването на тези средства реално ще доведе до спиране на нормалните творчески процеси в българското кино за още две години.

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаеми господин Борисов,

За пореден път държавата не оцени жеста на добра воля от страна на кинематографистите да понесат определени жертви, които те се съгласиха да направят в знак на солидарност с цялото общество за преодоляване последствията от икономическата криза. Част от филмовите творци приеха да отложат одобрените си проекти за следващата година, други започнаха да снимат с 50% от полагащите им се средства, в очакване догодина да получат остатъка.

Заедно с това непрекъснато се забравя, че българските филми се правят от хора, които не получават заплати. Тяхното препитание се осигурява, само когато работят по проектите, за които има държавно подпомагане по процедура, съгласно всички европейски стандарти за проектно финансиране. Това беше смисълът на мъчителната реформа, която киното първо и самостоятелно стартира преди 20 години и едва през последните 3-4 години тя започна да дава своите плодове.

Също така се забравя, че цялата администрация в сферата на киното се състои от 14 (четиринадесет) щатни бройки – съставът на Изпълнителната агенция „Национален филмов център”.

В същото време от проектобюджета на Министерството на културата за 2011 година се вижда, че сфери, които тепърва започват да се реформират, получават значително увеличение на бюджетните средства дори в сравнение с годините преди кризата. Докато в реформирана област като киното държавното подпомагане на филмовата индустрия се намалява драстично. По наше мнение подобен подход няма как да доведе до оптимизиране на разходите, което беше смисълът на така широко провъзгласяваната реформа на културните индустрии, нито ще доведе до подобряване на културния продукт в страната. Страхуваме се, че нейната цел може да се окаже не стимулиране  развитието на културата, а задоволяване на  тяснобраншовите и лични материални интереси на определени групички, близки до кръгове в управлението на държавата.

В заключение искаме да напомним, че без принципност и равнопоставеност реформата в културата за пореден път е обречена на израждане и провал.

Оставаме с надежда и готовност за диалог.

17 септември 2010 г.                                               

Проф. Александър Янакиев

Председател на Националния съвет за кино

Национален съвет за кино:

Проф. Александър Янакиев, проф. Венец Димитров, Владимир Янков, Димитър Гочев, Емил Христов, проф. Иван Ничев, Иван Павлов, Илия Костов, Петър Одаджиев, Радослав Спасов, Светлозар Георгиев и Християн  Ночев

Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/Pismo-NSK-original.doc


СБФД ПОДКРЕПЯ ДЕКЛАРАЦИЯТА

на независимия сектор в изпълнителските изкуства

Вижте:http://www.filmmakersbg.org/svoboden-theater.htm  


СТАТИЯТА НА РАДОСЛАВ СПАСОВ

"Финансовите кризи отминават, от духовните съвземането е съмнително"

в Mediapool.bg -  http://www.mediapool.bg/show/?storyid=167704


ПРОТЕСТНО ПИСМО

СРЕЩУ ДРАСТИЧНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА ФИЛМОПРОИЗВОДСТВО

ДО  НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание

Г-жа Даниела Петрова, Председател на комисията по култура, гражданско общество и медии

Г-жа Менда Стоянова, Председател на комисията по бюджет и финанси

 

ДО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

Г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

Г-н Симеон Дянков, Заместник министър-председател и Министър на финансите

Г-н Вежди Рашидов, Министър на културата

ДО БТА

  

УВАЖАЕМИ г-жо ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, г-жо ДАНИЕЛА ПЕТРОВА, г-жо МЕНДА СТОЯНОВА,

 

УВАЖАЕМИ г-н БОЙКО БОРИСОВ, г-н СИМЕОН ДЯНКОВ, г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ,

 

С приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и на Постановлението на Министерски съвет за изпълнението му беше нарушен чл. 17, т. 1 от Закона за филмовата индустрия, като предвидената по него субсидия за филмопроизводство от 19 000 000 лв. беше намалена драстично с 46,84% или с 8 900 000 лв. Група кинематографисти  подадоха жалба във ВАС против това Постановление като противоречащо на Закона за филмовата индустрия.

Същевременно в тригодишната бюджетна прогноза за периода 2010-2012, в програмен формат на Министерството на културата, е записано средствата за филмопроизводство през 2012 г. да бъдат намалени с 61,47% спрямо посочения  размер по чл. 17, т. 1 от Закона за филмовата индустрия за 2010 г.

Последваха ПМС 76/2010г. за 10% съкращение на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и Решение на българското правителство от 04.05.2010 г. за допълнително съкращаване на бюджетните  трансфери.

Въпреки че бюджетът на Министерство на културата официално е съкратен с обявените 10%, след вътрешното му преразпределение и поради наличието на програми, неподлежащи на съкращение, се оказва, че вече редуцираната до 10 100 000 лв. субсидия за филмопроизводство ще бъде реално орязана с още 19,01%.

В условията на гореизложените бюджетни ограничения, изпълнителният директор на ИА НФЦ взе следните решения:

1. С писмо № 01-219/28.04.2010 предложи на продуцентите на филмови продукции, с вече сключени договори за предоставяне на държавно финансово подпомагане, избор между две възможности – или да отложат финансирането на проектите си за следващата календарна година, или да приемат намаляване на договорените траншове с 50%.

2. Със съобщение на интернет страницата на Агенцията бе обявено, че до осигуряване на финансиране по бюджета на ИА „НФЦ” от републиканския бюджет” се спират всички конкурсни сесии - за игрални, документални, анимационни филми и международни копродукции.

След официално запитване от страна на Председателя на Съюза на българските филмови дейци, Изпълнителният директор на ИА НФЦ мотивира драстичните си мерки с липсата на информация за точния размер на субсидията за филмопроизводство; с наличните към днешна дата на разположение на Агенцията 4 000 000 лева, при вероятност след актуализацията на бюджета тази сума да бъде намалена допълнително; с дължимите на продуценти и разпространители въз основа на подписани договори към днешна дата от страна на Агенцията около 15 000 000 лв.

Уважаеми дами и господа, посочените управленски решения на практика означават преустановяване на филмопроизводствения процес в Република България, защото бюджетната субсидия е единственият наличен в държавата източник за финансиране на български филми.

Какво се случва:

 

1. Продукциите, вече влезли в производство, не могат да бъдат завършени.

2. Продукциите, влезли в договорни отношения с трети страни (европейски програми и европейски национални фондове за подпомагане на филмопроизводството на принципа на копродуцирането) няма да изпълнят своите задължения по тези договорни отношения и също няма да бъдат завършени. 

3. Преустановяването на конкурсните сесии на НФЦ за нови проекти, които поради спецификата на филмопроизводствения процес ще достигнат до фаза за първи финансов транш най-рано след година, представлява по същество отказ на ИА НФЦ да продължи филмопроизводствения процес в бъдеще. Целият наличен ресурс на Агенцията е насочен към приключване на започнатите през последните години български филми, но няма да стигне и за това. Близка перспектива да бъдат пуснати за подготовка нови филми не се очертава.

4. Потърпевши от тези решения са както проектите на утвърдени творци в българското кино, така, даже в още по-голяма степен, дебютите на десетки режисьори, сценаристи, оператори, за обучението на които държавата вече е вложила и продължава да влага огромни средства.

Българската филмова индустрия още в началото на прехода пристъпи към своето реформиране по европейски модел: с доброволен отказ на всички кинематографисти от трудови договори, със закриването на държавната „Българска кинематография”, със създаването на Национален филмов център, с въвеждането на институцията на независимите продуценти, с приемането на проектния принцип, Закона за авторското право и Закона за филмовата индустрия.

Реформата остана незавършена, защото и до днес не е създаден Фонд „Българско кино”. 

Девет милиона лева са средствата, необходими за малко повече от един километър път, но тези 9 милиона лева, фатално нужни в настоящия момент, ще спасят цялото българско кино,  поставено в състояние на колапс.

Обръщаме се към вашата съвест и политическа воля.

Не допускайте поради небрежност и недоглеждане, заради 9 милиона лева да бъде ликвидирана културна индустрия, градена повече от 80 години.

Не допускайте злепоставяне на страната ни в Европейския съюз, сред чийто основополагащи ценности са културното многообразие и духовната мисия на изкуството, в най-голяма степен олицетворявано от киното в аудиовизуалната епоха. 

21 юни 2010

С уважение:

ГЕОРГИ СТОЯНОВ  - председател на

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

 

РАДОСЛАВ СПАСОВ  - председател на

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ

 

ИВАН ТОНЕВ – председател на

АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

 

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ – председател на

АСОЦИАЦИЯТА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

 

ДИАНА АНДРЕЕВА – директор на

ОБСЕРВАТОРИЯТА ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА

КЪМ ПИСМОТО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ:

СЪЮЗЪТ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ:

Колеги,

най-искрено подкрепям усилията ви да не се примирявате с бюджетните съкращения за българската киноиндустрия. киното създава част от духовната аура на нацията и ние сме убедени, че това изкуство трябва да е един от приоритетите в държавната културна политика. механичното съкращаване на бюджета, особено в киното и в театъра, би могло да има сериозни необратими последствия и да доведе до заличаване на културната ни идентичност, а този филм е с много лош финал.

Oще веднъж приемете подкрепата на съюза на артистите в българия като доказателство за загриженост и солидарност към проблемите на българското кино.

С уважение:

Христо Мутафчиев,

Председател на САБ

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

АСОЦИАЦИЯТА ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР

ДИРЕКТОРЪТ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ СТЕФАН КИТАНОВ

БАНХА - АСОЦИАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ-АНИМАТОРИ "ПРОЙКО ПРОЙКОВ"

ФИЛМОВА КОМПАНИЯ "ACTIVIST 38"


ОТВОРЕНО ПИСМО*

От Атанас Киряков, кинорежисьор

http://www.filmmakersbg.org/Kiriakov.htm 

 * На това писмо, депозирано на 24.06.2010  в Министерство на културата,

вече цял месец няма отговор – достатъчно основание да му се даде гласност

като "отворено писмо" чрез БТА


ДЕКЛАРАЦИЯ

НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

от 11 май 2010

Вижте: http://www.filmmakersbg.org/deklaracia%20NSK.pdf


ДО  г-н Бойко Борисов

Министър-председател на Република България

Копие

ДО:

Г-жа Цецка Цачева,

Председател на Народното събрание на Република България

Г-н Симеон Дянков,

Заместник министър-председател и Министър на финансите

Г-н Вежди Рашидов,

Министър на културата

Г-жа Даниела Петрова,

Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии

към Народното събрание на Република България

ДО  БТА

Д Е К Л А Р А Ц И Я

 

Уважаеми Дами и Господа,

Във връзка с ПМС 76/2010г. за 10% съкращение на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и последвалото решение на българското правителство от 04.05.2010 г. за допълнително съкращаване на бюджетните  трансфери с още 20%,

Заявяваме:

Липсата на културни и духовни ценности неминуемо води до морален срив и загуба на национална идентичност – повече от тревожни днес в българското общество.

През последните 20 години културната сфера бе и продължава да е обект на най-големи финансови ограничения от страна на всички управляващи. Поредното съкращаване на средства ще бъде катастрофално за българското изкуство, то ще прогони от страната и последните таланти на България.

Планираното отнемане на 17 милиона осъжда българската култура на смърт!

Категорично настояваме:

Първо: Да не се пристъпва към цялостна реформа в културната сфера, преди да е изработена Национална стратегия за развитие на българската култура, както и Закон за сценичните изкуства. И паралелно с изготвянето на стратегия за българската култура, да започнат първите стъпки в реформирането на сценичните изкуства.

Второ: Да се потърсят възможности Европейският съюз да финансира изработването на такава стратегия.

Трето: Създаването на Национална стратегия за развитие на българската култура да стане при пълна прозрачност и широк публичен дебат.

Четвърто: В условията на икономическа криза държавата да гарантира съхраняването на материалната база в културата, в т.ч. и при предстоящи преобразувания и децентрализация на културни организации.

Пето: В спешен порядък да се преразгледат бюджетните рестрикции в областта на културата, с оглед да се съхранят жизнените й функции.

Шесто: Националната стратегия за българската култура да обезпечи законодателно и финансово следните принципи:

1.      Устойчиво бюджетно финансиране на културата;

2.      Въвеждане в българската практика на система от алтернативни източници за финансиране на културата.

 Седмо: Изпълнителната власт да спазва законите, за да не се окаже в бъдеще и цялата ни култура в днешното положение на единствения реформиран още в началото на 90-те години сектор – киното, бюджетът за който, при това в пълно противоречие със Закона за филмовата индустрия, се оказва днес драстично намален – не с 10 или с 20 процента, а с над 50%.

Надяваме се да бъдем чути и да бъде преустановена политиката на оскъдно бюджетно финансиране под минимума за съществуване и развитие на българската култура!

С уважение:

Проф. Жени Захариева – Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци

Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България

Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци

Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори

Ида Даниел – Председател на Асоциацията за свободен театър

Симона Попова – Председател на Асоциацията на свободната театрална инициатива

Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти

Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите

Митко Тодоров – Председател на Българската асоциация на работодателите в културата ( БАРОК)

Диана Андреева – Директор на Обсерватория по икономика на културата

Цветелина Йосифова – Директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща"

Творци и културни дейци, подкрепящи декларацията, подписката е открита за всички присъединяващи към тази Декларация: Антония Ковачева - филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; Искра Димитрова -  филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; проф. Пламен Джуров – председател, Фондация „Борис Христов”, Софийски музикални седмици, диригент на „Софийски солисти”; Цветан Цветков -  зам.-председател,  Съюз на българските музикални и танцови дейци.


И киното ни е в патова ситуация

Писмо до изпълнителния директор на ИА "НФЦ" Александър Донев,

Националния съвет за кино, Националните художествени комисии,

с копие до министъра на културата Вежди Рашидов и зам. министъра Димитър Дерелиев

от Андрей Чертов, Костадин Бонев и Милена Андонова

Вижте:  http://www.vsekiden.com/?p=69273


Писмо от FERA във връзка с проблемите на българското кино

до Председателя на Парламента, Министъра на финансите и Министъра на културата

FROG NEWS - Открито писмо на Радослав Спасов до Вежди Рашидов и Бойко Борисов (пълен текст)

MEDIAPOOL.bg - Представяне на посочените от Радослав Спасов проблеми в откритото писмо

MEDIAPOOL.bg -Статия на Филип Рот, изпълнителен директор на BUFO

MEDIAPOOL.bg - статия на Антония Ковачева

В. "ДНЕВНИК" - статия на Диана Андреева

В. "ТРУД" - статия на Александър Методиев

Българско национално радио - новини

В. "СЕГА" - информация

В. "НОВИНАР" - Интервю с Радослав Спасов и Диана Андреева

News. bg - статия

Информационна агенция "ФОКУС" - интервю с Александър Донев

В. "ТРУД" - статия на Антония Ковачева

MEDIAPOOL - статия на Людмил Тодоров


ПИСМО ОТ ФИЛМАУТОР ДО АБРО

Позицията на АБРО - http://www.abbro-bg.org/news_title.php?nid=906

Позицията на PROPHON - http://www.prophon.org/?p=news_inner&nid=49

до

асоциацията на българските радио и телевизионни оператори

Уважаеми дами и господа,

Трогателен е апелът  Ви да бъде съхранена българската култура!

Същевременно обаче, същият този призив, отправен от представители на телевизии, които с години отказват да излъчват български филми, звучи абсурдно и буди подозрения относно истинските причини за Вашата кампания!

Разбираемо е желанието на ползвателите за „правна сигурност” при взаимоотношенията им с дружествата за колективно управление на права. Ние също настояваме за регламентация на системата за колективно управление с оглед изчистване на средата, в която функционираме. Повече ред в нашите редици ще спре нелоялните опити на недобросъвестни ползватели да заобикалят законовите си задължения да уреждат права при използване на защитен репертоар. 

От друга страна, обаче, ясна е надеждата ви да няма насрещна страна, която да събира дължимите по закон възнаграждения. В тази връзка настояваме да преустановите опитите за блокиране на колективното управление на права в страната ни и ви приканваме да гледате на дружествата като на ваши партньори. Организациите за колективно управление на права са основен стълб на законодателните системи във всички държави-членки на ЕС и ние настояваме да се придържаме към тази „установена практика”!

Възразяваме срещу  некоректното и злонамерено обобщаване и поставяне на всички организации, функциониращи в България, под един знаменател. ФИЛМАУТОР е сдружение за колективно управление на права, което повече от 15 години се ползва с доверието на своите членове, на сродните чуждестранни организации и на ползвателите в страната ни.

Уважаеми  представители на членовете на АБРО,

Нека заедно спрем ограбването и целенасоченото унищожаване на българската култура. Повече показ на български културни аудиовизуални продукти във вашите програми ще бъде първата крачка към постигането на тази цел!

Изх.No.97/12.03.2010 г.

С уважение:

Управителен съвет на ФИЛМАУТОР

Доц. Христо Тотев, председател на УС на ФИЛМАУТОР


НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИ ИА “НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР”

08. 02. 2010

До г-н Вежди Рашидов,

Министър на културата

Уважаеми господин Министър,

Националният съвет за кино, като представител на всички юридически лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия и в рамките на правомощията си, съгласно чл. 9 от Закона за филмовата индустрия, след като се запозна с направеното предложение от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция” за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) и мотивите към него, предлага:

  • Да се създаде работна група, в която да участват експерти, представители на нашите организации;

  • Работната група да се запознае с направените от вносителите проучвания и анализи;

  • Работната група спешно да подготви предвидения в програмата на правителството закон за създаването на фонд “Българско кино”, в който да бъдат включени направените предложения

Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!

С уважение:

Георги Чолаков – Председател на НСК, и членове: Виктор Чучков, Иван Тонев, Иван Павлов, Искра Димитрова, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов, Станислав Семерджиев


АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ

ОБСЕРВАТОРИЯ НА ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

05. 02. 2010

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

До г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Вежди Рашидов, Министър на културата

До г-жа Даниела Петрова, Председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Народното събрание

Уважаеми дами и господа,

Като едни от най-заинтересованите от развитието на българската филмова индустрия се обръщаме към вас по повод направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция”.

Вземайки под внимание предвиденото неизпълнение на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, съгласно т. 10, програма 4 от приложение № 2 към чл.1, ал.2 от Постановление на Министерски съвет № 324/30.12.2009 (обн.ДВ.бр.3/2010);

Отчитайки тригодишната бюджетна прогноза за периода 2010-2012 в програмен формат на Министерството на културата, където е записано средствата за филмопроизводство през 2012 година да бъдат намалени с 61,47% спрямо размера по чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия за 2010 година;

Имайки предвид пълното пренебрегване на направените от нас предложения за изменение на Закона за радиото и телевизията (наши писма вх.№ Министерство на културата 12-00-197/15.10.2009 и вх.№ на Народното събрание ПГ-962-00-19/08.12.2009);

Запознавайки се с предложения текст на законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6), както и с мотивите към него, настояваме:

  • Да се създаде работна група, в която да участват експерти, членуващи в нашите организации;

  • Работната група да се запознае с направените от вносителите проучвания и анализи;

  • Работната група спешно да подготви предвидения в програмата на правителството закон за създаването на фонд “Българско кино”, в който да бъдат включени направените предложения

Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!

С уважение:

Иван Тонев                               Георги Чолаков                     Радослав Спасов

Председател                              Председател                           Председател

на Асоциацията на                  на Асоциацията на                на Българската асоциация

българските оператори          филмовите продуценти        на кинорежисьорите

Диана Андреева                       Иван Павлов

Директор на                              Председател на

Обсерватория по                      Съюза на българските филмови дейци

Икономика на културата


ОТВОРЕНО ПИСМО

До г-жа Цецка Цачева - Председател на Народното събрание

До г-жа Даниела Петрова - Председател на комисията по култура, гражданско общество и медии

Уважаема госпожо Цачева,

Уважаема госпожо Петрова,

Разтревожени сме от организираната в последно време атака от АБРО (Асоциация на български радио– телевизионни оператори) и някои от водещите комерсиални телевизии срещу националната обществена телевизия. Битката е за завладяване на рекламния пазар. Затова някои от най-богатите комерсиални телевизии предоставиха ефир на представители на АБРО, за да громят единствения обществен ТВ канал.

АБРО изисква Българска национална телевизия да няма реклама в праймтайма.

За нас това е грубо цинично поведение, безпрецедентна лакомия на комерсиалните телевизии, чиято програмна политика се води само от бързите пари. Гилдията знае, че критериите за добра програма при тях са най-вече таблиците с рейтингите. Това е логично от гледна точка на интереса на всеки търговец, какъвто в случая са частните телевизии. Но нали трябва да има обществени ангажименти, дискусии, публицистични предавания, които никога няма да стигнат рейтингите на едно форматно реалити шоу например?

Грижа и отговорност за всичко, което е извън високите рейтинги, но е важно за плурализма, за образованието и възпитанието на подрастващите, за подкрепата на моралните ценности, има именно обществената телевизия. Бюджетът на БНТ за 2009 и 2010 бе намален, без да има други лостове, които да компенсират това.

Като сдружения от творци и продуценти на български и европейски кинематографични произведения, сме разтревожени, че БНТ като обществена медия няма да може да изпълнява своята  мисия.

Защо  БНТ трябва да бъде подкрепена, а не притискана до стената и постепенно маргинализирана?

БНТ работи според стандартите за обективност, плурализъм, свобода на мненията и изисквания, които са характерни за обществено финансиран оператор. Като такава тя е важен играч в сферата на духовните усилия за подкрепа на националните ценности и приоритети.

Тя няма нужда, заради финансови съображения, да заиграва с масовия потребителски вкус. Обратното – мисията и е да  възпитава.

Тя търси аудитория, стъпвайки на обективност, журналистически и художествени стандарти и не би трябвало да гони само високи рейтинги.

Тя е телевизия за всички граждани, дори на малцинството, търсещо „високо” изкуство.

Осмисля миналото и с многообразни предавания и филми търси исторически моменти, които повдигат разклатеното ни самочувствие. Тя има петдесетгодишен огромен архив аудиовизуални произведения, които са част от емоционалната ни памет.

С предаванията „Понеделник осем и половина” и „50 години БНТ” тя преоткри за младото поколение българското кино отпреди 1989 година.

БНТ е първата телевизия, която е сключила рамков договор с авторските дружества и редовно се отчита на авторите.

БНТ единствена участва в създаването на кинематографични произведения и многообразна аудиовизуална продукция, отразяваща целия наш културен живот.

Благодарение и на нейното финансово участие българското кино завоюва престижни международни награди - над 140 в последните 5 години. Това е немаловажен положителен щрих към имиджа на страната ни, който по различни причини не е блестящ.

Като копродуцент на кинематографични произведения, БНТ има принос за привличане на европейски средства в България. И втори път - като гарант пред европейските фондове, че българските филми с участие на страна от ЕС или със сключен междуправителствен договор в областта на културата извън него, ще бъдат излъчени по БНТ.

Поддържа книжовния български език и активно го защитава от замърсяване с чуждици и уличен жаргон.

Продукцията на БНТ има на пръв поглед един невидим, но важен социален ефект. Тя е многообразна и изнесена предимно извън павилионите и ангажира голям спектър от фирми от малкия и средния бизнес  и дава хляб на хиляди хора. По този начин  парите не се концентрират в ограничен брой фирми и лица, нито пък се изнасят извън страната.

В последно време тя единствена откупува правата за ефирен показ, преди да бъде създаден един филм.

Докато богатите комерсиални телевизии използват формулировката в изискването за европейска квота „ когато това е практически възможно” по изгоден за тях начин (не е възможно!), БНТ единствена изпълнява задълженията си по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Става дума за мажоритарно присъствие на европейски произведения, в това число и създадени на националния език.

И ако трябва да обобщим – БНТ е единствената телевизия, изпълняваща функциите на обществена медия – социални, културни, образователни, възпитателни.

Тя е отражение и коректив на нашия живот, добър или лош – с всички претенции, които можем да предявим към несъвършенствата й, тя е нашата обществена национална телевизия. БНТ има нужда от държавна и гражданска подкрепа по модела на развития свят. Финансиращите механизми трябва да й дават независимост и дълготрайна жизненост, за да изпълнява своята обществена мисия.

Българска национална телевизия е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. През 2008 г. (43.3 мил.евро) той е близо три пъти по-малък от този на Унгария (124.3 млн. евро), три и половина пъти по-малък от този на Румъния (148 млн. евро), близо четири пъти по-малък от този на Сърбия (151 мил. евро), и пет пъти по-малък от този на Хърватия (211 мил.евро).

Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта.

Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси, реклама и спонсорство. Всяка една държава  гъвкаво, в подходящо съотношение в зависимост от икономическата ситуация, с тези три инструмента гарантира нормалното функциониране на своята обществена медия.

Може да звучи крайно, но за нас финансовото обезсилване на обществената телевизия е посегателство върху духовните устои на държавата.

Ето защо ние ви призоваваме да вземете спешни мерки за намиране на най-подходящите механизми, за да се обезпечи финансово националната ни обществена телевизия.

Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма до укрепване финансовото състояние на държавата.

Приложения: сравнителни таблици, които красноречиво подкрепят написаното по-горе.

18.01.2010

С уважение:

Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти, Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори, Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци, Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България


ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИ ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Входящ N: 08.06-1/от 08.01.2010

 

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Република България

 

Уважаеми господин Министър-председател,

Ние, членовете на Националния съвет за кино при ИА “Национален филмов център”, като представители на цялата кинематографична общност, се обръщаме към Вас с настоящата

ДЕКЛАРАЦИЯ

Изразявайки безпокойството си за нарушаването на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия и чл.17, ал.1 и 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година, както и заложеното в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на културата.

Отчитайки икономическата ситуация в страната и трудностите, пред които е изправено правителството.

Отчитайки европейската политика в сферата на аудиовизуалната индустрия.

Отчитайки факта, че филмовата индустрия е реформирана от 1991 година и е свела административните си разходи под 5 на сто.

Отчитайки факта, че над 65 на сто от вложените средства във филмовата индустрия се изразходват в други отрасли на икономиката.

Отчитайки факта, че за всеки лев, вложен от бюджета в икономиката на страната, се връщат два.

Декларираме, че неизпълнението на Закона за филмовата индустрия по отношение на чл.17, т. 1 с 30 на сто за 2009 г. и с 57 на сто за 2010 година създава предпоставки за:

  • неизпълнение на поети задължения пред чуждестранни партньори и влошаване имиджа на страната като член на Европейския съюз;

  • лишаване на икономиката на страната с над 20,3 милиона лева;

  • връщане развитието на филмовата индустрия на позиция от преди седем години.

Имайки предвид гореизложеното, Ви призоваваме да разпоредите изпълнението на законовите разпоредби.

07.01.2010

С уважение: Георги Чолаков, Председател на Националния съвет за кино

Членове: Божидар Манов, Виктор Чучков, Иван Павлов, Иван Тонев, Искра Димитрова, Николай Николов, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов


СТАТИЯТА НА РАДОСЛАВ СПАСОВ

"ЗАКОНЪТ ИЛИ "КОГАТО ТОВА Е ПРАКТИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНО",

С ТРЕВОЖНИ КОНСТАТАЦИИ ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ,

МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ НА - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159725


ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

 

КОПИЕ ДО:

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

БТА

 

Уважаеми г-н министър,

С огромна тревога констатираме, че в Тригодишната бюджетна прогноза за 2010 – 2012 година на Министерство на културата, и то в противоречие със Закона за филмовата индустрия, финансовата подкрепа за българското кино се намалява реално с над 50%.

Колкото и да разбираме тежките проблеми, пред които е изправено новото правителство на България, за нас е повече от неприемливо съкращаването на бюджетните разходи на Министерство на културата да се поеме тъкмо от киното, след като за други области на българската култура това съкращение е в пъти по-малко, и то след като тяхното досегашно финансиране също в пъти бе по-голямо от това за киното.

ЗАЩОТО:

Вие, разбира се, сам като творец сте напълно наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеоглеждаме и себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството.

Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.

То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен.

След 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Ситуацията се подобри след влизането в сила на Закона за филмовата индустрия от началото на 2004 година. И след извоювания през последните две години значително по-висок, но още съвсем не достатъчен бюджет за филмопроизводство.

Проблемът е фундаментален. За да се задоволи гладът на националната ни общност за ценностно себепознание от ЕКРАНА, първо, не може да й се предлага толкова пренебрежимо малък брой български филми, който е равен едва ли не на отсъствието им изобщо в огромното днес аудиовизуално пространство. И второ, естеството на всяка национална филмова култура е такова, че тя трябва да отразява множествените аспекти на националния живот, множествените ракурси на погледа върху този живот. А филмите, които я съставляват, трябва да могат да диалогизират помежду си, да се допълват като различни творчески визии, да бъдат тематично и жанрово разнообразни.

Неродените деца на българската филмова култура тежат на съвестта ни. Ако имаха шанс за живот, в българското кино можеше да има нормален филмов процес. То можеше да отразява и да осмисля сложните години на мъчителния преход. Да въвлече в диалог със себе си широката публика, да й предложи национална идентификация с нравствени параметри, да й помогне да се ориентира по-добре в обществената промяна и ролята на всеки индивид в нея. И постоянно да поражда колективна, масова потребност новите български филми да ги има тук и сега - за сверяване на чувствата и мислите ни като национална общност.

Към проблема с недостатъчното финансиране на българското кино се прибавя и проблемът с пазара. Но трябва да си дадем сметка, че държавните ни люде още в началото на прехода се постараха да превърнат киносалоните в бинго зали и сие, оставяйки не само центъра на София, но много от градовете в страната без киносалони, като новите бизнесмени във филморазпространението пък направиха всичко възможно да откажат българина от любовта му към киното с непосилни цени на билетите. А предложените пак от тях "Арени" и МОЛ-е в замяна на нормалните кина са проектирани основно за холивудския entertainment, а не точно за филмова култура в европейския смисъл.

Не бива да пренебрегваме и факта, че филмът на лента вече се реализира главно на световната фестивална сцена. Изключително малкото български филми, създадени напоследък – също, и то завидно успешно, печелейки авторитетни награди.

Заедно с това истината е, че у нас българският филм се търси. Търси се масово. Днес. Ще се търси и утре. Достатъчно е да се разходим из Интернет пространството и то не само българското, из частните LAN мрежи и сървъри с колекции от български филми, из торентите или по местата, където човек може да си намери легални или пиратски DVD-та, да не говорим за вестникарските кампании за вдигане на тиражите с приложени DVD-та с български филми, както и за телевизионните канали, излъчващи такива, за да ни извади буквално очите фактът, че за българско кино има глад. НЕЗАДОВОЛЕН ГЛАД!

Друг е въпросът, че все още, и то не само у нас, а навсякъде по света, регулационните механизми за потреблението на културните, на художествените продукти в дигиталните им форми не са разработени напълно и не са развити. В Европейския съюз се работи много активно върху законодателния аспект на този проблем, включително с мисъл за изграждането на Интернет платформа за цялото европейско кино.

Така че крайно малката държавна субсидия за национално филмопроизводство в епохата на аудиовизията - когато всичко вече е визия или предимно кино, а и зрителите вече са от Интернет поколението – има изключително тревожни последици за духовното здраве и нравствените устои на нацията, доказателство за което са ежедневните черни хроники в медиите…

Уважаеми г-н министър,

България не може да не се съобразява с визията на Европейския съюз за особено важната роля на филмовата култура във функционирането и целите на този Съюз. Не случайно в цяла Европа, и то в далеч по-големи страни от България, не от вчера е осъзната необходимостта от сериозни държавни субсидии за всяко национално филмопроизводство именно като културен приоритет, който не може и не бива да е подчинен изцяло на пазарните принципи тъкмо защото всяко общество и всяка икономика няма как да просперират без нравствените устои, изграждани основно от културата и изкуството.

Иска ни се да вярваме, че именно Вие като творец и човек на духа ще направите всичко възможно средствата за българското кино за периода 2009 – 2012 да не се намаляват толкова неправомерно в сравнение с другите сектори на културата.

18 ноември 2009

 

Съюз на българските филмови дейци – Иван Павлов, председател

ИА "Национален филмов център" – Александър Донев, изпълнителен директор

Асоциация на филмовите продуценти – Георги Чолаков, председател

Асоциация на българските филмови продуценти – Петър Одаджиев, председател

Българска асоциация на кинорежисьорите – Радослав Спасов, председател

Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – Иван Георгиев, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи – Станислав Семерджиев, председател

Асоциация на българските оператори – Иван Тонев, председател

Българска асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател

СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ПОДКРЕПЯ

СТАНОВИЩЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО И

НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Текстът на писмото:

Чрез Министъра на културата

До Министерски съвет

Относно: изпълнението на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия

Уважаеми Господин Министър-председател,

Уважаеми дами и господа министри,

На своето учредително заседание Националният съвет за кино към ИА "Национален филмов център", с оглед изпълнение задълженията си по чл.9, ал.3 от Закона за филмовата индустрия констатира, че с чл.1, ал.2, съответно Приложение № 2 на Постановление № 15 на Министерския съвет от 01.02.2008 г. (обн. ДВ, бр.16/2008) е нарушен чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, както следва:

1. Текстът на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 5 игрални филма, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация, или имайки предвид приетите на 12.04.2007 г. от предходния Национален съвет за кино средностатистически бюджети и индекса на инфлацията за 2006 година (106,5%), субсидията на агенцията за филмопроизводство през настоящата година трябва да бъде:

1.1. за 5 игрални филма по 1 640 717 лв. = 8 203 585 лв.;

1.2. за 10 документални филма по 143 895 лв. = 1 438 950 лв.;

1.3. за 120 минути анимация по 10 602 лв. = 1 272 240 лв.,

или общият размер на субсидията трябва да бъде = 10 914 775 лв..(десет милиона двеста четиридесет и осем хиляди шестстотин двадесет и пет) лева.

2.    Съгласно чл.1, ал.2 и Приложение № 2 на ПМС № 15/2008 в Бюджета на Министерство на културата по Програма 4 - Филмово изкуство, субсидията за филмопроизводство е определена в размер на  = 7 100 000 (седем милиона и сто хиляди) лева.

3.    Неизпълнение на чл. 17, т.1 от Закона за филмовата индустрия в размер на  = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

Имайки предвид гореизложеното,

Изхождайки от загрижеността на правителството към съдбата на българската филмова индустрия изразена в направените през 2007 година положителни изменения на Закона за филмовата индустрия,

Вземайки под внимание разпоредбите на § 5, 11, 54 и 57 от  Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година, както и стремежа на правителството за налагане върховенството на Закона, се обръщаме се към вас с настоятелна молба да бъде изпълнен чл.17, т.1 от Закона за филмова индустрия в рамките на настоящата финансова година и субсидията за филмопроизводство да бъде увеличена с дължимите  = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

С уважение,

Георги Чолаков                                                        проф. Александър Грозев

Председател на                                                         Изпълнителен директор на

Националния съвет за кино                                   ИА "Национален филмов център"