ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Урок 7: Европейски икономически и валутен съюз - Евро

Европейски икономически и валутен съюз - Евро

Урок Седми

Икономически растеж, а не упадък; стабилна валута, а не валутни кризи;

пространство на стабилност, сигурност и предсказуемост

Чувство за общност, за европейска принадлежност

Европейска сметна палата

Сметната палата следи за правилното финансово управление на средствата на Европейския съюз в съответствие със законите на Общността. Тя е създадена през 1977. Седалището на Сметната палата е в Люксембург. Състои от 25 членове – всеки, представляващ страна-членка - които се избират от Съвета на ЕС в консултация с Европейския парламент за мандат от шест години. Мандат, който може да бъде продължаван. Членовете на Сметната палата избират помежду си свой председател за мандат от три години.

Най-важната задача на Сметната палата е мониторингът върху коректното изпълнение на бюджета на ЕС. В този смисъл е особено важно в работата си Сметната палата да бъде независима от другите европейски институции, но в същото време да работи в тясна близост с тях. В стремежа си да подпомага дейността на Европейския парламент и на Съвета на министрите във връзка с бюджета на ЕС, Сметната палата представя пред тях ежегодно Доклад за изпълнението на бюджета за предишната финансова година. Сметната палата дава  становище и преди въвеждането в действие на дадени финансови регулации на ЕС.

Сметната палата има на разположение около 550 служители, сред които около 250 висококвалифицирани финансови одитори. На базата на техните доклади Сметната палата взима своите решения. Тези финансови одитори осъществяват проверки в контекста на кампании на инспекция на различни европейски институции, на страни-членки, както и на страни, получаващи помощ от ЕС.

От 1 януари 2002 повече от 300 милиона граждани на страните-членки на ЕС използват общата европейска валута – еврото.  Само 10 години след подписването на Договора за ЕС в Маастрихт, провъзгласяващ принципа на общата европейска валута,  евро-банкнотите и монетите започват своята свободна циркулация в европейските страни. Това е забележително кратко време за осъществяване на толкова сложна и уникална в световната история икономическа и валутна операция.
 

Еврото заменя напълно националните валути на страните от ЕС, които го въвеждат в обръщение. В началото този факт предизвиква безпокойство у отделни граждани, които виждат в националните си валути символ на националната си независимост и суверенитет. Но еврото безспорно придвижва Европа значително напред в изграждането на един още по-единен икономически съюз. Еврото създаде у европейските граждани и по-ясно чувство за общност и за споделяне на обща европейска идентичност. Разполагайки с евро в джобовете, хората могат свободно да пътуват и пазаруват в еврозоната, без необходимостта да обменят валута.
 

Как възниква и се реализира идеята за обща европейска валута?

През 1970, години преди историческата дата 1 януари 2002, Докладът "Вернер", наречен така на името на министър-председателя на Люксембург, предлага по-тясна конвергенция между икономиките и валутите на шестте страни-членки на Европейската икономическа общност (ЕИО). Първата стъпка е направена 9 години по-късно, през март 1979, със създаването на Европейската валутна система (ЕВС). ЕВС е проектирана така, че да бъдат намалени значително флуктуациите във валутните колебания между валутите на шестте страни. Целта е създаването на механизми, гарантиращи колебанието на разменните курсове на валутите на страните в ЕВС в два максимални диапазона – до ниво 2,25% или до ниво 6%. Тези механизми обаче значително отслабват в резултат на серия валутни кризи, дължащи се на отслабването на американския долар, както и на спекулативен натиск. 

Нуждата от валутна стабилност бе осезателно почувствана при успешното изграждане на общ пазар. Единният европейски акт (ЕЕА), подписан през февруари 1986, подразбира логично конвергенция между европейските икономики и ограничаване на колебанията в разменните курсове между валутите на страните-членки. Как би могъл един общ пазар, основан на свободното движение на хора, стоки и капитали, да работи ефективно, ако валутите на страните в него девалвират или са нестабилни? Девалвацията на една валута би могла да доведе до създаване на нелоялна конкуренция и изопачаване на свободния пазар.
 

През юни 1989, на заседанието на Европейския съвет в Мадрид, председателят на Европейската комисия тогава Жак Делор предлага план и своеобразно разписание за създаване на Икономически и валутен съюз (ИВС). Този план по-късно придобива допълнителна легитимност и от текстовете на Договора за ЕС, подписан в Маастрихт през 1992. Договорът определя редица критерии, които трябва да бъдат постигнати от страните-членки на ЕС, за да участват в ИВС. Тези критерии са свързани със спазването на строга икономическа и финансова дисциплина: овладяване на инфлацията, намаляване на лихвените проценти, редуциране на бюджетните дефицити до максимум 3% от БВП, ограничаване на държавния дълг до максимум 60% от БВП и не на последно място – стабилизиране на обменните курсове на националната валута.
В протоколите към Договора от Маастрихт Дания и Великобритания си запазват правото да не влязат в третата фаза на ИВС, т. е. да не въведат еврото, дори и да покриват критериите за това. След проведен референдум Дания обяви, че не възнамерява да въведе еврото. Швеция също декларира своята резервираност към въвеждането на общата европейска валута.  

В периода до въвеждането на еврото трябваше да бъде намерен пътят, който да обезпечи бъдещата му стабилност, така че да се избегнат рисковете от прекалена девалвация, която да подкопае доверието в него. Като етап от въвеждането на общата валута е създадена независима от правителствата Европейска централна банка (ЕЦБ) със седалище във Франкфурт на Майн, Германия, с основна цел - обезпечаване стабилност на еврото.

В Амстердам, през юни 1997, Европейският съвет одобрява две важни резолюции.

Първата, известна като "Пакт за стабилност и растеж" задължава страните-членки да поддържат строга бюджетна дисциплина, да осъществяват надзор над действията на другите и да не разрешават генерирането на значителни дефицити.

Втората резолюция е свързана с икономическия растеж. Тя анонсира, че страните-членки и Европейската комисия трябва да бъдат приоритетно ангажирани в създаването на предпоставки за максимално висока заетост.

В Люксембург, през декември 1997, Европейският съвет одобрява още една резолюция – за координация на икономическите политики. Тази резолюция включва и едно особено важно решение: "Министрите на страните-членки, участващи в еврозоната, могат да се срещат неформално помежду си, за да дискутират въпросите, свързани с участието и отговорностите на страните си във връзка с въвеждането на общата валута.” По този начин политическите лидери на страните-членки на ЕС отворят пътя за създаване на още по-тесни връзки между страните, които ще въвеждат еврото – връзки, необходими за осъществяване на координация и стиковане на финансовите, бюджетни, социални и валутни политики.

Благодарение на отварянето и окончателното изграждане на Общия пазар, прогресът в реализацията на ИВС е улеснен. Въпреки бурната и относително нестабилна международна ситуация (кризите на фондовите борси, терористичните атаки и войната в Ирак), еврозоната се превърна в пространство на стабилност, сигурност и предсказуемост, така нужни на инвеститорите и консуматорите. Доверието на европейските граждани в еврото се покачи допълнително от успешното и бързо въвеждане на евро-банкнотите и евро-монетите през първата половина на 2002. Те оценяват  възможността да пазаруват свободно и лесно навсякъде в еврозоната, както и да сравняват цените в страните-членки.

Еврото се превърна във втората световна валута. То се използва все повече и повече в международните плащания като световна резервна валута, заедно с американския долар. Интеграцията на финасовите пазари в еврозоната се ускори значително на базата на сливания не само на предприятия, но и на борси. Европейски план за общи финасови услуги трябва да бъде въведен до 2005 година.

 

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.

75.godini.spisanie.kino