Списание "КИНО" - брой 2 / 2015

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Списание "КИНО" - брой 2 / 2015

филмовата критика за:

НАКАЗАНИЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

© Ирина Канушева

„Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказва проста история. Провинциална учителка обира банка, за да си плати дълговете. Възхитително е умението на режисьорите да напипват знакови за времето случки от живота, малки драми на малки хора, от които става голямо кино. И не защото актьорите са се развихрили в драматично или комично амплоа – зрителят не потъва в сълзи нито от мъка, нито се просълзява от смях, но филмът така се запечатва в съзнанието, че те кара да мислиш дълго след това. Различен, пестелив и премерен, точен. Великолепен състав на актьорите в малките роли, (Иван Бърнев, Иван Савов, и най-вече Стефан Денолюбов) които щрихират от три страни безизходицата, в която живеем, и надграждат един над друг, като всеки си заема перфектното място във филма. Наскоро чух, че в чужбина зрителите мислели, че Маргита Гошева не е актриса, а истинска учителка...

Пресата ни информира, че прототипът на героинята в „Урок“ гледа внучетата си във Франция. Тази информация беше отпечатана наскоро, придружена и от снимка на дъщеря й, закрила лицето си в ръце от срам след постъпката на майка си. Но има ли защо? Колко трябва да те е смачкал животът, за да се престрашиш да обереш банка - с три висши образования и работа като учителка? Няма наказание след обира – и няма нужда да го има във филма, то не е важно. Не възмездието за грешката, а причините, довели героинята до там интересуват режисьорите. И слава богу, че чувството им за хумор, характерно за всичките им филми, не им е изневерило дори в този драматичен сюжет. Какво по-тривиално от живота на провинциална учителка? В „Урок“ тривиалното убива не по-малко жестоко от изключителните събития. Притисната от обстоятелствата, жената реагира нетипично и излиза от рамката. Това е, което я прави интересна. Първа част от трилогия, филмът задава параметри на бъдещи успехи. Следва историята за човека, намерил чанта с десетки хиляди лева, която добросъвестно предал и бил възнаграден. С ерзац часовник. Какво да говорим – жестокостта на живота е много по-голяма от тази, която могат да измислят сценаристите. Така и в „Урок“ учителката, която се опитва да научи на морал учениците си, е повлечена от вихъра на невъзможното битие, толкова реалистично пресъздадено, че изглежда нереално. Напрежението се натрупва, смешното се превръща в тъжно – и обратно, макар и по-рядко. Докато протагонистът се бори да се измъкне от клещите, които го стягат, малки и още по-малки човечета натискат от всички страни, мачкат самочувствието и достойнството му, изтриват и последните следи от човешко лице. И все пак – големият отговор е на въпроса защо героинята предприема обира, няма ли друг начин да си реши проблемите? Не, няма, тя опитва всичко. Надежда е почти готова да стане проститутка, за да си изплати дълга, но вътрешната сила и самоуважение не й позволяват. По-малък грях е да обереш банка, когато не ти е останал друг изход. Във филма няма наказание, не се разбира дори дали ще я хванат. Защото то не е важно. Наказанието е животът, който те докарва до престъпление. И изборите, които правим.

С усещането за реално време във филма от час и половина, с пестеливост на текст и общуване на екрана, с огромно натоварване върху всеки персонаж, заредени като че ли повече, отколкото могат сами да понесат – и бащата-идиот и егоист, който се интересува само от себе си и тъпата си млада жена, и съпругът-мекотело, алкохолизиран и безхарактерен човечец, който е неспособен да издържа семейството си, безотговорен и безличен страдалец от собствените си пороци... И прекрасният гад - лихвар на Стефан Денолюбов, изграден в най-добрата традиция на мръсника-издевател, дето уж проявява разбиране, а всъщност е бездушен и алчен циник. Всички те са криви, тя е права, да. Но как се живее в такава среда? С компромиси? Страстите в провинциалния град са като че ли много по-нажежени, защото няма възможност за разтоварване на напрежението. Учителката сама си е избрала с какви хора да живее, когато се е омъжила по любов. Нейният собствен избор и отказът от компромис я вкарва в спиралата, от която може да се измъкне само с необикновени действия. И тя го прави, наистина се превръща в Героиня. Тя е активна, тя действа, не чака примирено, тя се бори. Хубавата сцена със стотинките, които събира от дъното на езерцето, за да плати таксата в банката, може би е една от най-запомнящите се във филма. Така си отдъхваш, че поне тази бариера е преодоляна!

„Урок“ е и филм за изборите, които правим. С годините все по-ясно разбираме връзката между даден избор в младостта и последващия ни живот – или липсата на такъв.

Филмът прави понятна нашата българска реалност за всякаква публика. Започва толкова документално, че неслучайно са мислели Маргита Гошева за истинска учителка. Актрисата Е учителката, това е ясно. През цялото време играта й се отличава с деликатност и внимание към подробностите, дори и малките, с пълно потапяне в чуждия живот. Никаква суета и самоизтъкване - оттук и силното усещане за документалност.

„Урок“ показва пътя на един човек от морален съдник до престъпващ закона. Крайната толерантност на учителката, която дава няколко пъти шанс на крадеца да си признае, е същата, която я кара да се примирява с безобразния живот и накрая я води до престъпление. Това е престъпление и наказание, при което втората част изпреварва първата.

При всеки следващ удар жената си поема дълбоко въздух и се опитва да действа разумно. Но това, което й се случва, е отвъд разума. Прецизна, праволинейна, честна жена, закотвена в безизходицата живот. Проблемът й е, че не се предава, че е активна. Впиянченият и безотговорен съпруг по някакъв извратен начин е по-адекватен на живота, който живеят, от самата нея.

Притисната в ъгъла като диво животно в клетка, тя прави онова, което е възможно.Сякаш нищо не е достатъчно унизително за героинята с името Надежда. Нито просията, нито събирането на стотинки от езерцето срещу банката. Системата е безлична и безмилостна, макар и представлявана от живи хора. „Дано не ме е изхвърлила системата“, казва банковата служителка. Всъщност, точно това се случва на героите – центробежната система се опитва да ги изхвърли и процесът може да бъде спрян само с пробив, с нетрадиционно и неочаквано нарушаване на правилата. Безмълвен филм. В него няма музика. Сниман от ръка, той се доближава максимално до зрителя и стиска сърцето му на топка.

Учителката не хваща крадеца в класа и се надява, че и нея няма да хванат. Животът си тече, крадците си крадат, защо да хванат точно нея?! И когато накрая учителката случайно попада на момчето, което краде, те вече са от един отбор.

„Урок“ изследва докъде може да стигне компромисът. Но героинята е твърде праволинейна, такъв живот е против природата й.

Стефан Денолюбов, който се превръща в запазена марка на филмите на Грозева и Вълчанов, отново е в стихията си в ролята на дребен злодей, провинциален лихвар с решаващо значение за живота на героите. Всичко е малко, дребно, незначително – като живота всеки ден, а пък води до катарзис с обратен знак. В началото на филма балансът по сметката на учителката, която виждаме на екрана на банкомата, е 0,56 лв. В един по-късен момент от филма животът на героите зависи от 1,57 лв, после от още 2,40... За какви суми само става въпрос!

В това е ценното тук – близо до реалността, просто разказана история от ежедневието, разбираема навсякъде по света. Удивително тих филм, въздействащ с мълчание и паузи. Пестелив и наглед даже оскъден, аскетичен като визия и диалог, филмът достига емоционални дълбочини, отдавна забравени от българското кино. И трябва да гледаш внимателно, че както уж нищо не се случва, се натрупват детайли, от които всъщност филмът е изграден. Дяволът, казват, е в детайлите, но може би и ангелът е там, защото този филм, който е изграден на дребните неща, хваща за гърлото и те кара да мислиш. Най-сетне български филм, в който режисьорите са достатъчно интелигентни да не ти обясняват всичко докрай, най-сетне има пространство за въображението на зрителя! Хубавите филми имат магията да те направят съавтор и на мен ми е приятно да бъда такъв в „Урок“.

Филмът започва и завършва със звука от скърцането на тебешира по дъската. Звук толкова ежедневен и нормален, та не предполага какво се случва. И зрителят остава леко изненадан, че в този филм се е случило такова драматично преобразяване на героинята. Свикнали сме да очакваме грандиозни събития, които да предизвикват житейските драми. А тук драмата е в това, че всекидневният живот е „грандиозното събитие“. И чудесата в описания живот липсват. Въпреки твърденията на героите. Но филмът е чудо.