СПИСАНИЕ
"КИНО"
Брой 4-5 / 2015
ви предлага целия текст на тези статии
.jpg)
един град във фокуса на киното
СПОМЕН ЗА КИНА
Владимир Игнатовски
Списанието ми предложи да напиша спомен за кината в София, което означава, че вече съм достатъчно възрастен, щом имам и мога да пиша спомени. Дневници пишат младите, старите – спомени.
Разбира се, не съм чак толкова стар, че да помня първите стъпки на кинематографа в София. Не съм виждал и не съм престъпвал в шапитото на „Гранд Електрик Биоскоп“, в което софиянци са могли да се дивят на първите филмчета на ранния „синематограф“. То било разпънато, първо близо до Шарен мост, днешния Лъвов мост, а след това в празното пространство между градската баня и джамията. Жалко, голям почитател на нямото кино съм. Бих дал много, да мога да надникна вътре, да видя трепкащите образи по бялото платно, да чуя гласа на „рекомандьора“, който трябвало да обяснява на несвикналите с новото зрелище софиянци какво се случва: дали „той“ сега ще изневери на жена си или само се кани да открадне чантичката на дамата и защо едни сега ги има, а после изведнъж се появяват други…
Но не ми било писано… Пак възрастови „ограничения“ не са ми дали възможност да видя и строежа на първото софийско кино „Модерен театър“, а следователно и да присъствам на премиерата на „Българан е галант“ на Васил Гендов и не мога да взема участие в спора: кога точно се е случило това епохално събитие, за което спорят колегите, дали е било през 1910-а или през 1915-а?...
ЮБИЛЕЙ
ВЕРА НАЙДЕНОВА
КИНОКРИТИКАТА КАТО БИОГРАФИЯ
Професор Вера Найденова е между най- забележителните представители на българската филмова теория и критика. Десетилетия наред нейните теоретични и критически текстове са между най-ярките, осмислящи сложния и драматичен път на българското кино. Автор е на многобройни статии и студии за български актьори, за екранизацията като вечен спор между киното и литературата. Постоянна е грижата и тревогата ѝ за развитието и бъдещето на българското кино. Участието ѝ в многобройни национални журита и комисии я прави неоценим експерт, отстояващ свой възглед за ценностите и проблемите в него. Преподавателският ѝ опит в НАТФИЗ и други университети я прави един от най-желаните Учители за няколко генерации студенти.
Опитът, културата и интелигентността ѝ я насочват и към изключително сложни проблеми, свързани с анализа на редица явления и личности от световното кино, между които азиатската култура и японското кино с неговия най-ярък представител Акира Куросава. Огромният ѝ интерес към унгарското кино и неговите най-големи автори прераства в уникална книга за унгарското кино. Повече от 20-годишното ѝ участие сред гостите-журналисти на световния кинофестивал в Кан ѝ предоставят възможността и свободата да направи свой прочит на основните тенденции в развитието на съвременното кино. Книгата ѝ за фестивала в Кан за пореден път доказва качествата ѝ на мъдър и вещ анализатор на киното като естетическо и културно явление.
Юбилеят ѝ е повод да предложим на читателите нейни размисли за киното и живота:
Напоследък в нашите кинокритически среди на мода e хуморът. Не владея това очарователно оръжие, затова на много сериозните ви въпроси ще отговоря сериозно. Но и хуморът не е всесилен. Философ от ХІХ век казва: „иронията е хубаво нещо, но разваля стила…“ Все пак, ако някой реши, че в нашето постмодерно време да се говори сериозно за нещата е скучно, ще е по-добре да не тръгва след написаното по-надолу…
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Божидар Манов
Пълна и изчерпателна академична история на киното в България така и не е написана. Отделни автори (Александър Александров, Неда Станимирова, Ивайло Знеполски, Вера Найденова, Александър Янакиев, Петър Кърджилов, Костадин Костов, Ингеборг Братоева, Красимир Крумов – Грец, Красимир Кастелов, Деян Статулов и някои други) запълват тази празнота, като изследват отделни периоди или видове кино, някои тематични линии, творчеството на изявени кинематографисти или предлагат нов прочит на факти и процеси от миналото.
Сред авторите, проучващи историята на българското кино, е и един от неговите най-ревностни и дългогодишни изследователи – професор Александър Грозев. Той се зае с тежката, но благородна задача да предложи свое цялостно проучване на процесите в тази област на националната ни култура, и то тъкмо в годините около столетния юбилей на игралното ни кино.
При подобна мащабна и безусловно твърде отговорна задача, един от ключовите въпроси, които предопределят структурата и обуславят стойността на историческото изследване, е проблемът за периодизацията на цялостния значителен фактически материал, натрупан през десетилетията. Безспорно, всяка художествено-творческа дейност в областта на културата, а още повече при филмовото изкуство, което е пряко зависимо от социалните и икономически процеси в страната, от историко-политическите промени, от стопанската конюнктура и техническия прогрес, от бизнес условията и международните комерсиални параметри, се влияе силно от тези фактори. Затова при опита за периодизация на процеса, много често надделяват „удобните“ критерии на вулгарния историко-политически дележ, наложен и поддържан от официалните „законодатели“ на текущите исторически доминанти. Но сериозното и честно историческо изследване не бива да се влияе от подобни преходни „ветрове“, а трябва да следва възможните обективни критерии, разбира се, неизбежно повлияни от изследователската субективност, от научна компетентност и предразположеност за обобщено историческо мислене на автора.
Тъкмо такъв подход е възприел Александър Грозев като фундамент на цялостната структура на изследването си и водещ принцип при периодизацията на фактическия материал, разглеждан коректно в контекста на съпътстващите го историко-политически, социално-икономически и културно-художествени обстоятелства. От излезлите досега две части на труда „Киното в България“ е видна концепцията на цялостния проект...
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
"ПРЕОСМИСЛЯЙКИ ИСТОРИЯТА НА ИЗКУСТВАТА ПРЕЗ xx ВЕК"
КУЛТУРНИТЕ ВРЪЗКИ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖАВАТ,
КАКВОТО И ДА СТАВА
С професор Кирил Разлогов разговаря Росен Спасов
Професор Разлогов бе поканен в България лично от своя приятел, внезапно напусналия ни проф. Александър Янакиев и изнесе доклад на тема: ,,Културата и видовете изкуства в контекста на постсоциализма“.
Професор Разлогов е преподавател в Руския държавен институт по кинематография. Автор е на книги и статии за филми, културна история, история на изкуството, културната политика. Програмен директор е на Московския международен филмов фестивал. Автор, продуцент и водещ на седмично телевизионно предаване Кино Култ по канал „Култура“ на руската държавна телевизия. Научен секретар е на Националната Академия за филмово изкуство и науки на Русия. Член е на Европейската филмова академия и на Консултативния комитет на Европейската аудиовизуална обсерватория.
Иска ми се да започнем с българския успех на международния кинофестивал в Москва – филма „Каръци“ и наградите му: „Златен Свети Георги“, Наградата на руските филмови критици и Наградата на Федерацията на киноклубовете в Русия. Вие като селекционер на фестивала лично сте избрали „Каръци“, нали ?
Да, това е така.
Какви са последните тенденции, които могат да се изведат от тазгодишното издание?
Фестивалът приключи с голяма победа на българите. Различни са филмите, които показахме. Тази година чествахме няколко 100-годишнини. Имахме панорама на Българското кино, програма Турско кино и програма, посветена на 100-годишнината от Арменския геноцид. В конкурса бяха показани 12 филма и една от тенденциите в него бе свързана с филми за млади хора или деца. ,,Каръци‘‘ получи Голямата награда, защото беше най-интересният филм от тази поредица...
____________________________
БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА Е СЛЕДВАЩАТА СТРАНА С НОВА ВЪЛНА
С Ларс Кристенсен, преподавател в Университета в Шьовде, Швеция,
разговаря Росен Спасов
Ларс е датчанин и държи да не го бъркаме с швед, въпреки че живее и работи в Швеция. Завършил е в Шотландия, с научен ръководител българката Дина Йорданова. Неговите изследвания са фокусирани върху транснационалното и постколониалното филмопроизводство в Източна Европа, а напоследък в изследователското му поле се включват теми, свързани с албанското кино и взаимодействието между компютърни игри, кино и изобразително изкуство.
Кристенсен пристигна в България като участник в международната научна конференция ,,Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век‘‘. Темата на неговия доклад беше: ,,Посткомунистическо кино: индустрия, история, философия на изкуството‘‘.
Посткомунистическо кино. Не е ли малко трудно, а и опасно да се обединят всички тези кинематографии под един знаменател?
Да, опасно е. Може да изгладите всички различия и да кажете, че си приличат, но не е там работата. Трябва добре да разберем какво се е променило в прехода от комунистическа към капиталистическа продукция. Трябва да определим тези промени и да видим как индустрията се справя с тях. Запознат съм с това, че е опасно да се поставя целия регион под общ знаменател, но понякога трябва да го правим, за да разберем как киното може да работи по различни начини.
Къде е визуалната страна на проблема? В своя доклад обявихте, че посткомунистическото кино може да бъде намерено в различни части на света, дори в Холивуд. Какво имате предвид?
Не е чак толкова трудно за осъзнаване. Поне за мен. Холивуд може да бъде повлиян от падането на комунизма и визуално...
ТЕЛЕВИЗИЯ, ТЕЛЕВИЗИЯ
СИМПЛИФИКАЦИЯ
Иво Драганов
С появата на търговските телевизии в Европа постмодернизмът, разбиран от мен като устойчива симплификация1 на форми и съдържание, намери благодатна територия в reality програмите, но и не само в тях. Процесът обаче съвсем скоро надскочи границите на опростяването и често навлиза в сферите на опростачването, лумпенизирането и оглупяването2. През 1998 година генерален директор на водеща френска телевизия бе уволнен заради изявлението му, че съзнателно създават глуповати предавания, защото те трябвало да подготвят съзнанието на зрителите за рекламните послания. От гледна точка на психоневролозите проблемът става още по-сериозен при телевизии с детско съдържание. „Изследванията на невропсихолозите през последните 25 години показват, че гледането на телевизия сериозно засяга развитието и функционирането на предната част на мозъка“ – твърди д-р Джейн Хили.3 Според нея и други автори, поне до 5-6 годишна възраст, когато завършва първият основен период в развитието на мозъка, децата трябва да стоят далеч от телевизор и компютър.
_______________________
1 опростяване.
2 Още през 1981 г. създателят на CNN Тед Търнър заплашва да подаде петиция до Конгреса на САЩ за откриване на съдебно разследване срещу CBS, NBC, и ABC за „замърсяване съзнанието на американския народ“.
3 J.M.Healey, Endangered Minds, N.Y. USA
АКЦЕНТИ
ЧЕРНО-БЕЛИ ЦЕННОСТИ
Кристина Крумова
Дискусията по проблема за влиянието на американското кино в България по време на прехода често се превръща в дискусия за ценностите, които изповядва българското общество. Предизвикани да говорят по въпроса за измеренията на това влияние, специалисти в сферата на киното засягат най-вече въпроса за промяната в ценностната система на българите след 1989 година и доколко тя е резултат от присъствието на американското кино в страната. Темата предразполага към широк обхват от перспективи за разглеждане, а освен това предизвиква твърде противоположни мнения и дискусии.
Като част от рекламната кампания на „Съни филмс“ за филма „101 далматинци“ през 1997 компанията (с разрешението на общината и със съдействието на студенти от Художествената академия) организира облепването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на столицата в далматински черни петна. Сам по себе си този акт говори за разклатената ценностна система на епохата, реакция на агресивните пазарни похвати на филмовите компании.
Едни виждат влиянието на американското кино върху българското общество само повърхностно, други отбелязват дълбоко вкоренените в него американски ценности. Някои виждат позитивите от американското присъствие в българските киносалони, други наблягат на негативите. Ценностите, които носят днешните цветни и пищни американски филми, си остават същите от епохата на черно-белия екран. Тези ценности попиват в умовете на зрителите с всяко следващо заглавие и улягат там.
Макар че мавзолеят вече съществува само в историята, американското кино продължава да оцветява българското настояще съвсем реално. А когато насложим върху черно-белите американски ценности черно-белите български петна и черно-белите мнения по темата, се получава сивата картина, в която се отразява съвременното българско общество. Големите въпроси, които възникват около проблема за влиянието на американското кино, са свързани със същността на неговото въздействие и политизирането на въпроса. Къде в социално отношение се крие причината за мощното глобално влияние на американската филмова индустрия – в нейната структура и метод на действие, или в слабостта на другите култури? Естествен ли е процесът на завладяването на чуждите пазарни и културни територии, или е резултат на изработена стратегия? Ако тези действия са стратегически премерени, то свързани ли са те с правителството на Съединените американски щати и по какъв начин? Отговорите на всички тези въпроси не са еднозначни...
НАШАТА ИСТОРИЯ
СТО ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО
ЗНАЧИМИ ТЕМИ В ИГРАЛНОТО КИНО И ТЯХНОТО ОТРАЗЯВАНЕ
В КИНОПЕРИОДИКАТА
ОТ КАКВО СЕ ВЪЛНУВА КИНОПЕРИОДИКАТА В БЪЛГАРИЯ (1915 - 1944)
Росен Спасов
Първото най-голямо глобално медийно събитие на ХХ век е Първата световна война. Нейните политически, икономически, географски, демографски и прочие измерения и причинно-следствени връзки се следят и отразяват по всички възможни начини. Средствата на най-новата масова медия – киното, също са впрегнати в действие. От фронтовете оператори-кореспонденти и откровени авантюристи запечатват на целулоидна лента всичко, което може да види несъвършената техника, с която са разполагали. Киножурналите от фронта обикалят салоните в цял свят и се чакат с нетърпение от публиката, не само заради информационния, но и заради сензационния си характер.
Непосредствено преди Голямата световна война България води две последователни войни. Според Петър Кърджилов, изследовател на периода, те са същинско изпитание за възможностите на младото българско кино. От декември 1912 до юни 1913 е заснета документалната хроника ,,Балканската война‘‘. Филмът е една от малкото запазени ленти от този период и се предполага, че е първият, сниман от българин – Александър Иванов Жеков.1
Въпреки войните, които води държавата и последвалата национална катастрофа, духовният живот в страната не спира. Почвата за кинематографа е благоприятна. Публиката почти не го познава, а неговите движещи се картини ѝ помагат да се отърси от ужаса на ежедневието. Периодът на пътуващите кинематографи отшумява и със стационарни салони се сдобиват повечето по-големи градове в страната. Всички те разполагат с каталози, афиши и рекламни материали за филмите си. Като рекламни по своя характер и цел са издадени и първите специализирани списания за кино в България. Издаваното от кинотеатър ,,Одеон‘‘ – София Киножурнал (1913-14) публикува рекламни описателни рецензии или направо цели сюжети на филми от текущата програма на киното. Съдържанието на списанието е предимно, но не единствено рекламно. Прокламирано като Орган на кинематографическото изкуство, изданието явно съзнава своята роля за популяризирането на кинематографа като нещо повече от панаирджийско забавление...
___________________
1 Кърджилов, Петър. Загадките на филма ,,Балканската война‘‘, София, 2006
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
КАН 2015
МЕЖДУ СЕМЕЙНИТЕ И СВЕТОВНИТЕ КРИЗИ
Боряна Матеева, Вера Найденова
Вера Найденова: В текста си за Кан за в. „Култура“ споделих, че тази година това беше един по-различен фестивал…
Боряна Матеева: Напълно съм съгласна. Но ми се иска да допълня наблюденията ти. Да, има изместване на центъра на тежестта по посока на френското кино, за което ти говориш. Домакините многократно изтъкваха, че това е била изключително добра година и доста стойностни филми са останали извън борда. Пет заглавия в конкурс от деветнадесет е внушително присъствие. А като добавим и филма на откриването „С високо вдигната глава“ (режисьор Еманюел Берко) и на закриването „Лед и небе“ (режисьор Люк Жаке) – и двата френска продукция, макар и извън състезанието, съотношението става седем към двадесет и едно. Или една трета… Гала-прожекциите на откриването и закриването също са нещо различно от приетия канон да се показват по-зрелищни филми като „Принцесата на Монако“ и „Великият Гетсби“… И двата филма, обратното, бяха остро социални, а „Лед и небе“ дори е документален с екологична насоченост и стряскащо песимистично звучене…
А може би, по някакъв необясним, но справедлив начин в годината, когато светът и фестивалът честват 120 години от създаването на кинематографа от братята Луи и Огюст Люмиер, това е отдаване на почит към пионерския принос на френското кино. А пропо, тази годишнина беше отбелязана много вълнуващо с филма „Люмиер!“ (от фр. „lumière“ – светлина), представен в рамките на програмата „Кан Класик“. Това е монтажен филм, съставен от 114 реставрирани на 4K филмчета, всеки от по 50 секунди. Заснети от Луи Люмиер и неговите оператори в периода 1895-1905, тези малки шедьоври показаха уникални сцени и изображения от Франция и целия свят. Почетни гости на тази паметна прожекция бяха председателите на журито братята Коен и още – братята Дарден и братя Тавиани. Прожекцията и филмът, коментиран на живо и с френски хумор от артистичния директор Тиери Фремо, се превърнаха в събитие със символично значение – съвременна консолидация на братството на кинематографистите… Атмосферата в залата беше почти свръхестествена – може би защото се срещнаха три века, четири-пет различни поколения режисьори, старите и суперновите технологии. Но се обзалагам, че догодина пропорциите и географското разпределение в Кан ще са други.
В. Н.: Нека да не сме толкова сигурни. Промените се свързват и с идването на новия президент Пиер Лескюр, а той ще е такъв и през следващата година…
____________________________
КАРЛОВИ ВАРИ 2015
ЗВЕЗДЕН БЛЯСЪК - РИЧАРД ГИЪР, ХАРВИ КАЙТЕЛ
Божидар Манов
Фестивалът в Карлови Вари, наред с амбициозната филмова селекция, винаги кани първокласни звезди от екрана като специален „бонус“ за хилядите верни фенове. Тази година за 50-то юбилейно издание очакванията за истински „звезден блясък“ се оправдаха. Предварително бе известно, че на откриването по неизменната червена пътека ще премине американският актьор Ричард Гиър, за да получи след това на сцената на фестивалната зала в хотел „Термал“ Почетния „Кристален глобус“ за цялостен принос към световното кино. Същото въодушевление при закриването предизвика друго обичано име от световния екран – Харви Кайтел, вече отличен с Почетен „Кристален глобус“ през 2004 г. И двамата дадоха пресконференции за акредитираните журналисти.
РИЧАРД ГИЪР
ХОРАТА НЕ СА КОМПЮТРИ, А ЗАГАДКА.
.....
ХАРВИ КАЙТЕЛ
ЖИВЕЯ В НЮ ЙОРК И СЕ РАДВАМ,
ЧЕ СЪМ ДАЛЕЧЕ ОТ ХОЛИВУД.
......
_______________________________
ЙЕРУСАЛИМ 2015
РЕПОРТАЖ ОТ СЪРЦЕТО НА СВЕТА
Павлина Желева
Тази година Йерусалимският кинофестивал се проведе за 32-ри път. Отлетях за Свещения град ден преди откриването на фестивала. Малко след среднощното кацане на самолета на летището в Тел Авив и след преминаването на неизбежните формалности бях приятно изненадана. Мъжът с белия лист, на който се мъдреше името ми, изписано на латиница, учтиво ме поздрави и побърза да ми съобщи: „Понеже идвате от България, държах AЗ да Ви посрещна. Баща ми е роден в София, майка ми – в Пловдив.“ Неочакваното откровение ме накара на свой ред да попитам: „А вие къде сте роден?“ „Аз ли, тук, приятно ми е, Нисим. Имам три деца и всяка седмица се събираме в селската къща на родителите ми, за да похапнем българска баница“. Аз, все още замаяна от пътуването: „А къде е тази къща?“ „Как къде? Недалеч от Йерусалим, където отиваме.“ Ясно, още в първите минути на престоя ми в Израел с мен разговаряше Нисим, син на български евреи, емигрирали в новосъздадената държава след 1948-ма година. Освен на иврит, който тези хора започнали да учат след установяването си, те често разговаряли и на български. Нисим ги слушал и попивал думите. Така, докато пътувахме между осветените палми край пътя, в продължение на близо час този човек не престана да смесва английските думи с български. (По понятни причини нямаше как да разговаряме на иврит).
Ден по-късно, пред киносалоните или в гостоприемната градина на прочутата Йерусалимска филмотека вече питах местни кинаджии: „А твоите родители къде са родени?“ Получавах всякакви отговори: Париж, Букурещ, Москва, Рио…
И така, бях при уж установилите се, но продължаващи да копнеят по минали места, уж успокоилите се, но не спиращи да търсят себе си обитатели на днешен Израел. Бях на място, където земята е близо до небето. Бях в сърцето на света. Бях в Йерусалим.
След това малко патетично начало, нека приземя нещата.
В началото на април получих покана от Йерусалимския прес клуб, който заедно с Йерусалимския филмов фестивал и Асоциацията на филмовите критици ми предоставяше възможност да посетя прочутия град и да се запозная с дейността на ключови играчи на филмовата индустрия там. Това трябваше да се случи в представителен формат, тъй като още двадесетина филмови критици от цял свят бяха получили същата покана. Първоначалната ми реакция естествено беше: „прекалено хубаво е, за да е вярно“ (по-късно се оказа, че не само аз съм мислила така). Така, опирайки се на непоклатимата българска недоверчивост, окопах въображението си и се концентрирах върху онова, което предстоеше да се случи в Кан …
През същия този месец април обаче започнаха да се връщат спомени от срещите ми, точно на фестивала в Кан, с една невероятна жена – Лиа ван Леер. Вече бях разбрала, че на 13-ти март основателката на Йерусалимската филмотека и съответно на Йерусалимския филмов фестивал си бе отишла от този свят в болница в Йерусалим. Международната преса беше реагирала веднага, тъй като енергичната, белокоса жена (поне аз така я помня) беше част от световния киноелит. И така, бях наясно какво представлява Лиа за света, но не можех да си представя какво изпитват към нея в самия Израел. Осъзнах го, когато наистина се озовах там и то на мястото, където тя бе работила до последния си дъх – прочутата Йерусалимска филмотека...
Ракурси
ЗРИТЕЛ НА САМИЯ СЕБЕ СИ
за книгата на Жерар Депардийо "Така се случи"
Соня Александрова
Толкова очакваната автобиографична книга на Жерар Депардийо „Така се случи“ („ça s’est fait comme ça“) е приятна и противоречива. Нейният автор, поне така твърди, е напълно откровен. Цял живот произнасял заучени реплики, сега Депардийо предпочита да разказва пред писателя и журналиста Лионел Дюроа, от чието майсторско перо излизат повече от сто завладяващи страници. За първи път актьорът се изповядва черно на бяло и оставя на думите да обяснят „как така се случи.“
Първите глави са кратки и сбити, езикът е достъпен и разбираем.
Депардийо не е трябвало да се роди и с тази болка, оставила незалечими следи у него, започва книгата му: „надживях всички жестокости, на които майка ми се е подложила с куки за плетене. Третото ѝ нежелано дете съм аз, Жерар“. Все пак отбелязва, че понякога е бил погалван. Благодарен е на родителите си, които назовава само по име, за предоставената му пълна свобода.
Детските ваканции минават в тоалетните на летище Орли, където работи баба му. Актьорът се оставя на фактите и на спомените... Юношеството му минава на улицата – ограбва мъртви, отваряйки гробовете им, проституира с шофьорите, преминаващи по автобана. „От малък разбрах, че се харесвам на гейовете и не се колебаех да го правя за пари. На двадесет години престъпникът в мен беше вече жив и силен. Измамвах едни, биех други и си тръгвах с парите им.“ Алчността му за пари продължава и до днес.
С динамичен и ярък език, дори и с нежност, актьорът се връща в миналото: детство в периферията на Шатору, градче сред нищото в центъра на Франция – без училище, защото го гонят за неплащане на таксите, без книги. Семейството, в което „никога не се сяда заедно на масата, никога не си казват „добър ден“, не си разменят никакви думи.“ Бащата го научава да се усмихва, за да се самозащитава. Шестнадесетгодишен е осъден на три седмици затвор за открадната кола. Там става и първата му важна среща – с психолог, който му открива: „имаш ръце на скулптор, те са силни и хубави, направени да моделират“. Вижда в това знак на съдбата, който „ми отвори всички врати“.
После, една вечер, магията става. Влиза, счупвайки задната врата, в театъра на Шатору, където дават „Дон Жуан“ на Молиер. „Малкото, което разбрах от историята, не ми харесва, но съм очарован от езика, музиката на думите. Толкова съм изненадан, че купувам книгата и започвам да декламирам откъси на висок глас, сам. Разбирам една дума от пет, но усещам ясно музиката, спомням си като днес удоволствието за ухото, емоцията.“...
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 4-5 / 2015
|
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ Един град във фокуса на киното. Спомен за кина / Владимир Игнатовски ЮБИЛЕЙ Вера Найденова Кинокритиката като биография НОВИ КНИГИ Киното в България според проф. Александър Грозев / Божидар Манов КИНОСЪБИТИЯ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Преосмисляйки историята на изкуствата през XX век Културните връзки трябва да продължават, каквото и да става - С професор Кирил Разлогов разговаря Росен Спасов България може да е следващата страна с нова вълна - С Ларс Кристенсен, преподавател в Университета в Шьовде, Швеция, разговаря Росен Спасов ТЕЛЕВИЗИЯ, ТЕЛЕВИЗИЯ Симплификация / Иво Драганов |
АКЦЕНТИ Черно-бели ценности / Кристина Крумова НАШАТА ИСТОРИЯ СТО ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО Значими теми в игралното кино и тяхното отразяване в кинопериодиката От какво се вълнува кинопериодиката в България 1915 - 1944? / Росен Спасов СВЕТОВЕН ЕКРАН ФЕСТИВАЛИ кан 2015 Между семейните и световните кризи / Боряна Матеева, Вера Найденова КАРЛОВИ ВАРИ 2015 Звезден блясък - Ричард Гиър, Харви Кайтел / Божидар Манов ЙЕРУСАЛИМ 2015 Репортаж от сърцето на света / Павлина Желева РАКУРСИ Зрител на самия себе си - за книгата на Жерар Депардийо "Така се случи" / Соня Алвксандрова |
