СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 3-4/2018

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 3-4/2018 

KORICA 3 4 2018 smallСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Румен Петков. Спаси ме опитът от България, моят инат и може би някакъв малък талант
Нови почерци в българското игрално кино
Три млади дами във филмовото продуцентство - Веселка Кирякова, Катя Тричкова, Мила Войникова 
Личности и филми
Машинистът ЕДИнствен вижда релсите - Едуард Захариев / Пламен Михайлов
 
КИНОСЪБИТИЯ
Златен кукер 2018
Тайфун от нежни имена / Александър Донев
Поезия и анимация / Надежда Маринчевска 
 
 
Златна липа 2018
Да скъсаш оковите / Людмила Дякова
Теоретични етюди
Образността в съвременното документално кино - къде е героят? / Искрен Красимиров
За кинообразованието / Нина Пехливанова
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кан 2018
Фестивал в процес на обновление / Боряна Матеева, Вера Найденова
Карлови Вари 2018
Бари Левинсън: добрият режисьор може да заличи разликата между действителност и измислица / Божидар Манов
 
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Змейова невеста / Нона Петкова
Никой / Богомила Китанова 

    БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

    РУМЕН ПЕТКОВ. СПАСИ МЕ ОПИТЪТ ОТ БЪЛГАРИЯ, МОЯТ ИНАТ И МОЖЕ БИ НЯКАКЪВ МАЛЪК ТАЛАНТ
 
Румен Петков е от авангардното поколение творци в българската анимация, започнали кариерата си в началото на 70-те години на миналия век: Анри Кулев, Николай Тодоров, Слав Бакалов, Асен Мюнинг. Колкото и да са различни като почерк и натюрел, творбите им се отличават с нов тип мислене, експресивна визия, тотална анимация и задълбочен интерес към психологията на персонажите. Определят творчеството им като своеобразен модернизъм в анимационното ни кино, макар и позакъснял.За разлика от колегите си Румен Петков започва работа като аниматор на куклената и изрезкова анимация и в тази област има двадесет и пет филма. Художник е на повече от тридесет и режисьор постановчик на около тридесет филма. Сред тях са любимите на децата сериали: „Приключенията на двете жабчета“, „Чоко и Боко”, „Шаро”, „Телефонът на желанията”, както и първият създаден у нас пълнометражен анимационен филм „Планетата на съкровищата” по „Островът на съкровищата” на Стивънсън.

НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
 ТРИ МЛАДИ ДАМИ ВЪВ ФИЛМОВОТО ПРОДУЦЕНСТВО - ВЕСЕЛКА КИРЯКОВА, КАТЯ ТРИЧКОВА, МИЛА ВОЙНИКОВА 
 
ВЕСЕЛКА КИРЯКОВА е родена през 1988 в София и е завършила филмов и телевизионен монтаж в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Тя е режисьор по монтажа на множество късометражни и пълнометражни игрални и документални филми, отличени с награди на международни кинофоруми, сред които „Малкият принц“ на Филип Андреев, „Свещена светлина“ на Георги Тенев, „И балът продължава“ на Георги Балабанов, „Отчуждение“ и „Áга“ на Милко Лазаров.

КАТЯ ТРИЧКОВА е родена през 1978 година в град Пловдив. Магистър по право от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. След няколко години работа като юридически консултант, специализира ФТР в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при академик Людмил Стайков. През 2011 учредява продуцентска къща „Констраст Филмс“ и е избрана в Producers Talent Campus към Филмовия фестивал в Сараево, както и в Kyoto Filmmakers Lab. През 2015 участва в програмите EAVE и EURODOC, a през 2016 в Cannes Producers Network and ExOriente.

МИЛА ВОЙНИКОВА е завършила Кинознание в НАФТИЗ през 2001 и след това Магистратура по същата специалност в Нюйоркския Университет през 2005. В България е работила в международния отдел на Националния Филмов Център в периода 1999-2003.


        ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
МАШИНИСТЪТ ЕДИНСТВЕН ВИЖДА РЕЛСИТЕ - ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ
              Пламен Михайлов
 
С разхлабването на социалистическата примка около изкуствата в края на 60-те и през 70-те години киното ни придобива страхотни художествени позитиви. Затова именно филмите на 70-те заемат челно място в националното кинопроизводство. Засегнатите в тях теми се задълбочават в откровеността си, а камерата сякаш разширява своя кръгозор, блокиран допреди това от наложената конюктура. Заедно с това се появяват и нови имена в бранша.
 
Тази глътка въздух довежда до стилистично разнообразие в произведенията на авторите. Индивидуалността намира повече пространство, в което да се разпростре и развие. Естествено, цензурата си е цензура, но авторите са търсили начини да я надхитрят, за да могат да заснемат своя филм.  

КИНОСЪБИТИЯ
Златен кукер 2018
ТАЙФУН ОТ НЕЖНИ ИМЕНА
Александър Донев
 
Деветият фестивал „Златен кукер“ за пореден път път се превърна в мащабна панорама на световното анимационно кино. От над 1500 кандидатстващи заглавия в десет категории до състезанието бяха допуснати 276. Числото наистина е внушително и макар да постави журито пред сериозно изпитание, то издава желанието на организаторите българската публика да стане съпричастна с колкото се може по-пълна картина на съвременното анимационно кино. 

Златен кукер 2018
ПОЕЗИЯ И АНИМАЦИЯ
Надежда Маринческа
 
Деветият международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“ и тази година показа, че вече е намерил стабилното си място в компанията на известните форуми за анимация. Все повече автори от различни страни изпращат филмите си в София и фестивалът очевидно вече е включен в графиците на творци и продуцентски компании. Журито със сигурност беше затруднено не само от голямото количество, но и от високото качество на предложените филми, а борбата за награди беше много оспорвана. Е, както е известно, наградите на един фестивал никога не достигат... 

Златната липа 2018
ДА СКЪСАШ ОКОВИТЕ
Людмила Дякова
 
„Да скъсаш оковите” е не само част от заглавието на филм от конкурсната програма на шестия Международен филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа”, но е и в някаква степен обобщение на темите, проблемите и посоките, които представените филми разискват.
 
Преди да спра вниманието си на филмите, искам отново да подчертая значимостта на този фестивал. Такава е и практиката по света – децентрализация на културата, а „Златната липа” е значимо културно събитие, което далече надхвърля приписваното му от чиновниците в Министерство на културата регионално звучене. Известно е колко оскъдни са парите за финансиране на културата в България, но аргументът да се подкрепят „национално значими фестивали” е несъстоятелен, защото какво по-значимо има от зрителите в пълната зала и каква национална значимост има събитие, чиито зрители се броят на пръсти? 

ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
ОБРАЗНОСТТА В СЪВРЕМЕННОТО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО - КЪДЕ Е ГЕРОЯТ?
Искрен Красимиров
 
Ако трябва да обобщим с едно изречение тази необятна тема, то ще е: документалното кино не е това, което беше. Съвременната документалистика не разчита вече само на архивните снимки, кадри и документи, които по един безспорен, но суховат и неатрактивен за модерния зрител начин разказват за исторически събития. Или пък едно към едно показват ескизи от нашето съвремие. Зрителят от 21 век е достатъчно разглезен от новите визуални технологии, от огромните възможности на съвременната снимачна и монтажна техника.

ЗА КИНООБРАЗОВАНИЕТО
Нина Пехливанова
 
През 2014 година имах възможност да присъствам на откриването на киното в Каварна, наречено на името на Петър Слабаков. В Каварна не е имало действащ киносалон последните 25 години, т.е. цели две поколения са израснали без достъп до кино в населеното си място.
 
Залата беше препълнена и имаше много деца и младежи. Децата и юношите се разхождаха през цялото време, бъбреха си, част от тях водеха разговори по мобилните си телефони по време на прожекцията, влизаха и излизаха от салона, което създаде дискомфорт - освен с шума, и с нахлуващата светлина върху екрана.
Оттогава ме вълнува мисълта как да се преодолее тази пропаст?

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кан 2018
ФЕСТИВАЛ В ПРОЦЕС НА ОБНОВЛЕНИЕ 
Боряна Матеева, Вера Найденова
 
В.Н.: Тази година Кан бе предшестван от шумотевица за структурни и организационни промени: в бъдеще ще започва и свършва с един ден по-рано, тоест във вторник и събота вместо в сряда и неделя; прожекциите за журналисти ще са едновременно с гала-прожекциите, а не предварително, което криеше опасност от поява на изпреварващи премиерата отрицателни оценки и др. Най-много шум се вдигна около забраната на селфитата по червената стълба, защото забавяли движението на празничното шествие. Стигна се дотам, че в едно от множеството си интервюта генералният директор Тиери Фремо се обърна с апел към критиците да забравят тревогите около „самоснимането” и да погледнат както подобава на професията си, към художествените форми във филмовата програма...

Карлови Вари 2018

БАРИ ЛЕВИНСЪН: ДОБРИЯТ РЕЖИСЬОР МОЖЕ ДА ЗАЛИЧИ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ИЗМИСЛИЦА

Божидар Манов

Сред обичайните официални гости - изтъкнати кинематографисти, присъстващи на 53-ия кинофестивал в Карлови Вари, тази година се открояваха американските режисьори Бари Левинсън, Ричард Линклейтър, Тим Робинс (той е и актьор) и британският им колега Тери Гилиъм.

Най-отзивчив и словоохотлив от тях се оказа Бари Левинсън, който първо представи пред зрителите в голямата кинозала на хотел „Термал“ новия си филм „Патерно“ (2018) и отговори на въпроси на водещия. На следващия ден той имаше дълъг разговор със зрители и почитатели в рамките на т.н. „Festival Talks”, а на другия ден и пресконференция за акредитираните журналисти. Така неговото „словесно“ присъствие в Карлови Вари се очерта най-пълноценно и продължително. Но преди текста от диалозите с него, ето кратката му „визитка“. 


СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ

ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА

Нона Петкова, 11 клас, първо място

Автобусът изпъшка като уморен кон по нагорнището и спря на площада в селото. От него със звънлив смях слязоха младежи. Облечени спортно, с ранички на гърбовете. Групата момичета и момчета се отправиха към гората. Селото беше разположено в полите на Средна гора сред китна и красива природа. Наричаха го Змейово от памтивека, тъй като в планината над него беше разположена пещерата „Змейова дупка“.   


  НИКОЙ

Богомила Китанова, 11 клас, второ място

Той се събужда бавно. Обстановката му е непозната. Изправя се, за да разгледа стаята, в която се намира. Стените са гладки, сивкаво-бели и необичайно празни. Нито картинка в рамка, снимка на познат или дори гвоздейче за окачване. Странно.

Паркетът е изтъркан и леко мирише на мухъл. Леглото е старо и с изтърбушени пружини, заради което е и хлътнало от едната страна.