СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 2/2018

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 2/2018 

Cover 2 2018 2СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Христо Бакалов. Малките неща съдържат вселената
Галерия
Пламен Великов - в борба за българския зрител / Марко Салиери 
Личности и филми
В търсене на Ага / Разговор между Вера Найденова и Милко Лазаров
 
КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2018
Младите умеят да разказват / Олга Маркова
Балканско кино за тялото, душата и духа / Ингеборг Братоева-Даракчиева 
Квадратът и ролите ни в него / Мирела Василева
Кинокласация
И тази година критиката избра "Златната палма" / Георги Ангелов
Телевизия, телевизия
Документалистиката в телевизията. Опит за ревизия на понятията / Ема Константинова
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Берлинале 2018
Човешкото общежитие - буквално и преносно / Людмила Дякова
 
ЛЕТОПИС
Венец Димитров. Постигнал съм това, към което съм се стремил
 

 БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

    ХРИСТО БАКАЛОВ. МАЛКИТЕ НЕЩА СЪДЪРЖАТ ВСЕЛЕНАТА
 
Христо Бакалов е от средната генерация български оператори. Завършил е ВИТИЗ /НАТФИЗ/ „Кръстьо Сарафов“ през 1983 година. Оператор постановчик е на множество документални и игрални филми, сред които игралните: „Котешка опашка“ (1987), „Екзитус“ (1989), „Тишина“(1991) ; документалните: „Училище за шампиони“ (1988), „До утре... Четири портрета и един спомен“ (1989), „Някъде в България“ (1993), „Писателят и неговите наставници“ (1995), „Другото ниво на банята“ (1997), „Атентатът“ (1998), „Объркан свят“ (1998), на който е и режисьор, и др.    

ГАЛЕРИЯ
 ПЛАМЕН ВЕЛИКОВ - В БОРБА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗРИТЕЛ
Марко Салиери
 
Започнал филмовата си кариера още преди завършване на НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, Пламен Великов е едно от постоянните лица по нашите екрани: „Принцът и просякът“, „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“, „Сняг“ и др. Актьорът има собствен възглед за съвременното българско кино. От разговора ми с него си пролича, че изпитва истинска любов към това, което прави. За разлика от други актьори, които може би от малки желаят да се занимават само с театър, той винаги е изпитвал влечение към кариера на филмов актьор и е мечтаел да се снима като своите екранни идоли. 

  ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
В РАЗГОВОР ЗА АГА
              РАЗГОВОР МЕЖДУ ВЕРА НАЙДЕНОВА И МИЛКО ЛАЗАРОВ
 
 В.Н.: Ако опростим и без това много простата фабула на филма, бихме казали, че в него един баща търси и намира дъщеря си. Предлагам в нашия разговор/диалог да тръгнем по друга следа - тази, която води към художествения резултат. Той, както вече е неоспоримо, се приема с одобрение от много хора.
Дори без да знае, че първото заглавие на проекта бе „Нанук” (сега така се казва само героят), всеки запознат с историята на киното прави връзка със знаменития ням документален филм „Нанук от Север” на Роберт Флаерти (1922). В него главният герой и семейството му, ескимоси, преодоляват трудностите на суровия северен живот. Този филм е оставил отпечатък в съзнанието ти от студентските години по режисура. Благодариш за познания и на визуалния антрополог професор Асен Баликси. Действително в „Ага” има антропологични и етнографски елементи от живота на хората, обитаващи Севера, но той не е нито документално наблюдение, нито етнологично изследване, а постановъчно изграден игрален филм, роден от артистичен „жест”, от кинематографичен процес. Северът е използван като място, където могат да се откроят актуални общочовешки проблеми.
М.Л.: Така е. „Ага” е филм, създаден като художествен превод на представата ми за Севера. Цяла територия от тази представа е филмът на Роберт Флаерти „Нанук от Север”. Неизбежно е оставил естетически и смислов отпечатък.

КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2018
МЛАДИТЕ УМЕЯТ ДА РАЗКАЗВАТ
Олга Маркова
 
С всеки изминат ден се убеждавам, че гледната ми точка към изкуството, в частност към киното, заостря своя социално-политически характер. Дали е закономерно?
При настъпващия поход срещу либерализма, мултикултурализма и социалната интеграция, към които дълго се стремяхме, степента на апокалиптичност естествено се повишава. В атмосферата на ескалираща тревога в цяла Европа от нарастващия брой консервативни мюсюлмани, които не разбират понятията „толерантност” и „политическа коректност”; на засилващо се етническо насилие; на угроза от усещането да се чувстваш чужденец в собствената си страна, несъмнено страхът за бъдещето на децата и внуците ни „прозвучава” и на Големия екран. Зрителите вече често се обръщат към кинотворбите от миналото, където сигурността и стабилността бяха по-близки и по-уютни. Все по-отчетливо се налага изводът, че най-важните морални ценности, с които Европа ни привличаше, сега се превръщат в заплаха поради невежеството и агресивното поведение на прииждащите човешки „вълни“, изповядващи съвсем различна религия и по-различни ценности. 

БАЛКАНСКО КИНО ЗА ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХА
Ингеборг Браотоева-Даракчиева
 
Наградата за най-добър балкански филм на София Филм Фест спечели „Възвишение“ на Виктор Божинов. Наградата му беше присъдена в много силната конкуренция на два филма, вече получили сериозно международно признание – „Зърно“ на Семих Капланоглу с Голямата награда от Международния филмов фестивал в Токио, 2017 и току-що наградения със „Златна мечка“ в Берлин „Не ме докосвай“ на Адина Пинитлие. „Възвишение“ е абсолютно нефестивален филм, ако е възможно такова определение. 

КВАДРАТЪТ И РОЛИТЕ НИ В НЕГО
Мирела Василева
 
В спокойното течение на живота, в което сме тези, които ни се иска да бъдем и се опитваме да играем лишена от опасности за егото ни социална роля, съществуват едни малки, неуловими моменти, които преобръщат представата ни за нас самите и ни карат да се чувстваме особено неудобно в кожата си. Прието е, че има неписан закон да не се говори за тези моменти и те просто да бъдат забравяни, за да не разклатят самочувствието ни и усещането, че сме хора, които държат нещата в ръцете си.

КИНОКЛАСАЦИЯ
И ТАЗИ ГОДИНА КРИТИКАТА ИЗБРА "ЗЛАТНАТА ПАЛМА"
Георги Ангелов
Откакто провеждам класациите сред българските кинокритици за най-добър филм на Киномания и на София Филм Фест, колегите демонстрират високите си професионални критерии, посочвайки действително най-доброто. Така на последната Киномания победител беше „Три билборда извън града” - и то преди да получи „Златен глобус”, а на миналогодишния София Филм Фест най-много гласове събра носителят на „Златна палма” „Аз, Даниел Крейг” на Кен Лоуч. 

ТЕЛЕВИЗИЯ, ТЕЛЕВИЗИЯ
ДОКУМЕНТАЛИСТИКАТА В ТЕЛЕВЗИЯТА. ОПИТ ЗА РЕВИЗИЯ НА ПОНЯТИЯТА
Ема Константинова
 
 Аудиовизията, възникнала едва вчера, днес вече се налага като хегемон в културния пейзаж на всички съвременни общества, независимо от това колко фундаментални са техните различия. При това тя продължава да се развива непрекъснато и изключително динамично – в синхрон с факторите за това развитие. Въпросните фактори са от една страна технологиите (всяко технологично усъвършенстване или нововъведение отваря нови възможности и предлага нови изразни средства), а от друга – конкретните цивилизационни, културни и социални условия и потребности (чрез аудиовизията съвременният човек търси да опознае себе си, да се осмисли, да изрази своя светоглед).

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Берлинале 2018
ЧОВЕШКОТО ОБЩЕЖИТИЕ - БУКВАЛНО И ПРЕНОСНО 
Людмила Дякова
 
Определено може да се каже, че Берлинският филмов фестивал е най-мащабният по посещаемост в Европа. Тазгодишното 68 издание на Берлинале категорично го потвърди с приходите от продадени билети на стойност около половин милион евро. Практика е в последния ден на фестивала в Берлинале Паласт да се прожектират за зрителите избрани филми от конкурсната програма. Тази година се случи нещо още по-радикално. Филмите от различни конкурсни програми се показваха едновременно с официалните прожекции и в още няколко големи кина.

ЛЕТОПИС

ВЕНЕЦ ДИМИТРОВ. ПОСТИГНАЛ СЪМ ТОВА, КЪМ КОЕТО СЪМ СЕ СТРЕМИЛ

Доайенът на операторското изкуство Венец Димитров през 2017 година навърши 80 години. Той е оператор-постановчик на двадесет и три игрални филма, между които „Игрек 17“, „Преброяване на дивите зайци“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Циклопът“, ,,Борис I“; телевизионните сериали „Селцето“, „Пътят към София“. Носител е на десетки наши и международни награди.
Професор Венец Димитров вече четиридесет и четири години преподава операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Автор е на книгите: „ПРОЛЕМИ НА ОПЕРАТОРСКОТО ТВОРЧЕСТВО“, биографичната изповед „ЖИВОТ С ВКУС НА КИНО“ и автентични спомени под заглавие „МИСЛИ БЕЗ сМИСЪЛ“.
В рубриката „Летопис“ публикуваме фрагменти от биографичната му книга „ЖИВОТ С ВКУС НА КИНО“.