Награди на СБФД за периода 2006 - 2007 година - текуща информация
РЕШЕНИЕ НА СБФД ЗА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА КИНО
НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"
Ръководствата на творческите гилдии и Управителният съвет на СБФД обсъдиха на две свои заседания решенията на отделните гилдии относно по-нататъшната съдба на Наградите на СБФД от гледна точка на инициативата на ИА НФЦ за Годишни награди за кино.
В интерес на единението на кинематографичната общност СБФД предложи четири варианта за участието на СБФД в присъждането на новите награди в Деня на българското кино, като на Празника бъдат обявени и Наградите на СБФД.
Но нито един от тези четири варианта не беше приет от ИА НФЦ и от другите асоциации в киното.
Управителният съвет на СБФД взе решение Съюзът на българските филмови дейци да продължи да раздава отделно Наградите на СБФД, защото смята за свой дълг да отстоява тази изключително важна културна традиция.
По-подробна информация за това решение се съдържа в следното писмо, изпратеното до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов, с копие до Изпълнителния директор на ИА "Национален филмов център" проф. Александър Грозев:
Уважаеми проф. Данаилов,
Позволете ми да изразя пред Вас учудването си от част от съдържанието на изпратеното до мен, в качеството ми на председател на СБФД, и с копие до Вас, официално писмо от изпълнителния директор на ИА НФЦ проф. Александър Грозев от 13 ноември 2007, в което се твърди, че "не беше постигнато компромисно решение поради неотстъпчивостта на УС на СБФД да приеме всички сдружения и гилдии за равноправни участници в процеса на определяне статута на наградите".
За голямо мое съжаление, това не отговаря на истината.
Както не отговаря на истината и твърдението в началото на писмото, че на редовното заседание на 8 ноември 2007 на Националния съвет за кино "Желанието на УС на СБФД да раздава свои награди заедно с годишните награди за кино в рамките на Празника на българското кино, срещна неодобрението на представителите на гилдиите и сдруженията" – по простата причина, че Националния съвет за кино е отложил взимането на своето решение за 15 ноември 2007, за което съм информиран от представителите на СБФД в Националния съвет за кино.
Истината за позицията на УС на СБФД, съобщена от членове на СБФД в Националния съвет за кино и заявена официално с писмо от мен до проф. Александър Грозев от 9 ноември 2007, е следната.
Предложеният от НФЦ статут на наградите по същество дублираше Наградите на Съюза на българските филмови дейци, които са учредени като награди на кинематографичната творческа общност през 1975 година и от 32 години са се вписали като най-авторитетните, извън фестивалните, национални награди за кино в българската културна традиция. Водени от дълбокото и отговорно пред миналото и бъдещето на българското кино убеждение, че на такава културна традиция не бива да се посяга, УС и гилдиите към СБФД взеха решение тя да продължи и Наградите на СБФД да продължат да се раздават в съответствие с техния, утвърден с годините регламент, като те се гласуват от всичките, близо 900 съюзни членове, сред които са и много представители на най-младото кинематографично поколение. Тук трябва да подчертая, че Наградите на СБФД обхващат цялото българско филмопроизводство, тоест, и подкрепените от НФЦ филми, и телевизионната филмова продукция на БНТ, и филми на други продуценти, като членовете на Съюза имат право да ги присъждат и на кинематографисти, които не са членове на СБФД, което фактически се доказа с присъждането на награди на творци, които не членуват в СБФД.
Нашето мнение беше, че в условията на твърде малкото ни филмопроизводство раздаването два пъти годишно на национални награди за кино едва ли е най-доброто решение, поради което предложихме в Деня на българското кино освен държавните награди, но не като дублиращи тези на СБФД, да бъдат раздадени и Наградите на СБФД от името на творческата общност, тоест, на неправителствения сектор, както и награди от други държавни и неправителствени институции, ако има такива.
Лично аз заявих, в посоченото по-горе мое писмо, готовност за компромис по отношение на Наградите за най-добър игрален, най-добър документален и най-добър анимационен филм, които (според друго едно предложение, евентуално с Наградите за цялостно творчество, най-добър продуцент и най-добър киноразпространител) да бъдат присъждани като награди на НФЦ заедно с другите сдружения и гилдии в сферата на киното. А в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД по компоненти.
Предложенията ни, направени от членове на ръководството на гилдиите и УС на СБФД на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007, включваха и различни варианти за участието на другите сдружения и гилдии в присъждането на наградите от името на творческата общност, като към тях се прибавят и Наградите за най-добър филм в трите категории (ако те, като изразяващи признанието на колегите-творци, не се дават като награди на НФЦ).
Сред тях бяха: а) СБФД и другите организации да сключат споразумение за Наградите на СБФД по компоненти, които да бъдат гласувани заедно от съответните професионални гилдии и да бъдат обявени като Награди на СБФД и на съответните организации; или б) другите сдружения и гилдии да раздадат също свои награди.
Що се отнася до организационната страна на въпроса, ако в Деня на българското кино не бъдат обявени и Наградите на СБФД, просто няма как СБФД като организация да проведе две гласувания сред всичките свои членове – един път за своите награди и втори път за наградите на НФЦ, и то след като и в двата конкурса участват едни и същи филми, реализирани с подкрепата на ИА НФЦ.
Към това трябва да прибавя и един немаловажен детайл от организационната страна на въпроса – много от членовете на сдруженията, асоциациите и гилдиите извън СБФД са членове и на Съюза на българските филмови дейци, което ни изправя пред проблема за двойното гласуване на едни и същи хора, които ще делегират права за избор на своите 3-ма представители в Експертната комисия за Наградите на НФЦ, предложена от проф. Грозев.
Затова лично аз виждам като най-разумно предложението за сключване на споразумения с другите организации за общо гласуване на Наградите на СБФД и на съответно изброените организации - като награди действително на творческата общност.
Тук ще вмъкна само, че горният организационен казус поставя въпроса и за избистрянето на характера на другите професионални организации в киното според българското законодателство, с който характер всички трябва да сме наясно при решаването и на други проблеми на кинематографичната общност. И тъй като очевидно и този проблем застава в предстоящия дневен ред на тази наша кинематографична общност, прилагам към това мое писмо становището по въпроса на представителя на СБФД в Националния съвет за кино, кинорежисьора Огнян Гелинов.
При нежелание от страна на НФЦ в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД, включително като Награди и на другите сдружения по силата на направеното предложение на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007 - тоест, като награди на цялата творческа общност, Съюзът на българските филмови дейци ще раздаде отделно своите традиционни награди.
Другото – изчезването на Наградите на СБФД - би означавало неоправдан с нищо отказ от една доказала стойността си културна традиция, което нямаме право да направим нито заради поколенията кинематографисти, градили авторитета на Съюза от 1934 година насам - вече над седем десетилетия, нито заради поколенията кинематографисти след нас, които ще имат нужда също да стъпят на културните традиции преди тях. Културата не може без това – доказва го цялата история на човечеството.
Вх. № 62-00-395 от 15.11.2007
С уважение:
Иван Павлов
Председател на СБФД
ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Ние, членовете на творческите съюзи в България, сме изключително разтревожени от решението на правителството от следващата година да бъде въведен плосък данък, тъй като това е свързано с отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи за хората на така наречените "свободни професии".
Разбираме и напълно подкрепяме опита да се предприемат сериозни мерки срещу сивата икономика. В случая обаче, предприеманите действия имат и обратната негативна страна - ще доведат до драстично намаляване на доходите на хората на творческия труд, на онези, които честно и почтено живеят и работят.
Известно е, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в критична социална ситуация – с ниски хонорари и мизерни пенсии, но най-вече, поради специфичния предмет на своята дейност, не могат постоянно и пълноценно да упражняват професията си.
Огромната част от творците разчитат единствено на получаваните хонорари, които не са гарантирани във времеви период и които са под реалното възнаграждение за вградените усилия, както и не покриват чисто материалните лични средства, вложени за създаването на дадения творчески продукт. В този смисъл данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрекат на още по-голяма бедност, да не говорим за унизеното човешко достойнство.
Хората, които са създавали и създават българска култура, които имат принос за духовността, за нравственото и хуманно изграждане на националния манталитет, които са част от европейския образ на страната ни пред света, не заслужават да бъдат обречени на подобна жалка съдба.
Именно затова изразяваме своето категорично несъгласие с премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!
Вярваме, че нашият глас на тревога и обида ще бъде чут!
03.08.2007
С уважение:
Иван Павлов - Председател на Съюза на българските филмови дейци
Мария Петкова - Председател на Съюза на преводачите в България
Николай Петев - Председател на Съюза на българските писатели
Ивайло Мирчев - Председател на Съюза на българските художници
Христо Мутафчиев - Председател на Съюза на артистите в България
Велислав Заимов - Председател на Съюза на българските композитори
Спиридон Ганев - Председател на УС на Съюза на архитектите в България
Милен Вълков - Председател на УС на Съюза на българските журналисти
ДО
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Изразяваме своето дълбоко безпокойство във връзка с решението от следващата година да бъде въведен плосък данък и свързаното с него отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи - за хората на така наречените “свободни професии”.
Искаме да заявим, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в изключително тежка социална ситуация. Това особено болезнено се отрази на кинематографистите, които поради самата специфика на своята работа в днешните икономически условия водят твърде мизерно съществуване. Поради реално съществуващите финансови ограничения, те нямат възможност да упражняват постоянно своята професия, като в най-добрия случай влизат в продукция веднъж на няколко години.
В този смисъл те разчитат единствено на спорадично получаваните не особено високи хонорари, които очевидно няма скоро да бъдат коригирани, и данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрече на още по-голяма бедност.
Считаме, че хората, които създават националната българска култура и имат съзнание за духовната и нравствена мисия на своята дейност, не трябва да бъдат обречени на такава незавидна съдба в общото ни европейско семейство!
Именно затова изразяваме дълбоко несъгласие и протест срещу премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!
1 август 2007
С уважение:
Иван Павлов
Председател на Съюза на българските филмови дейци
ДО СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА
Клуб "Генерал-лейтенант Дяко Дяков"
Уважаеми господа,
Позволете ни да не се съгласим с вашите квалификации за филма "Откраднати очи" в писмото ви до Президента Георги Първанов, Председателя на Народното събрание Георги Пирински, Председателя на Министерския съвет Сергей Станишев и Министъра на културата Стефан Данаилов.
Вашето безпокойство е политическо. Филмът е произведение на изкуството.
Това са две сфери, аргументите за дискусии върху които не могат да се подменят с аргументи от другата сфера, поради коренно различното им естество.
Политическата сфера предполага дискусията да се води с чисто политически аргументи и факти. Художествената сфера – с художествени аргументи.
Неправомерното им смесване или подмяна крие сериозни рискове за нашето общество. И не само за нашето – в човешката история има достатъчно печални примери за подобна злоупотреба с изкуството и културата, с помощта на която включително са се установявали фашистки и тоталитарни режими.
Защото – едно е правото на ваше несъгласие с водена конкретна политика в обществения ни живот.
Съвсем друго – харесването или не на даден филм в зависимост от личната ви преценка за художествената му стойност и от прочита му, който всеки пак лично прави за себе си в зависимост от естетическата си подготвеност да разтълкува посланията му.
Художествените послания просто няма как да бъдат политически, те са нравствени.
Ваше право е да не харесате творческите решения на филмовия екип и тъкмо заради това да откажете да стигнете до нравствените внушения в "Откраднати очи".
Право, а и дълг на създателите му е обаче да се опитат да извадят нравствени поуки от случилото се пред очите на всички ни през пролетта на 1989 година – стотиците хиляди хора, подгонени от родните им домове към границата, където пък чакаха с дни решението на страната зад нея дали да ги пусне. Поне това беше всеки ден на телевизионния екран, документално заснето в новините – не помните ли?
Каква явна или тайна политика е стояла зад този процес, е политически въпрос, с който изкуството няма как да се занимава.
Изкуството обаче е ЧОВЕКОЛЮБИЕ. Към всеки човек. Не избирателно по един или друг признак
Това е неговата призма. В това е дългът му. Това е смисълът му. Друг е въпросът, че степента на художествено майсторство в даден филм може да не удовлетворява еднакво всички.
Затова нека, както още в Библията е казано, да оставим божието Богу, а кесаровото – Кесарю.
С пожелание за успех в политическите ви начинания!
25 юли 2007
Иван Павлов
Председател на СБФД
ДО:
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Ние, членовете на Съюза на българските филмови дейци, сме сериозно разтревожени от публикацията "Последният дворец на социализма" в авторитетния вестник "Капитал" (брой 5, февруари 2007).
Учудва ни предпоставено негативният тон, с който се изнасят отделни факти. Учудва ни и дълбоко необективната оценка за огромната културна и обществена дейност, която се извършва на територията на НДК и за която несъмнен принос има колективът на НДК и преди всичко неговият директор Христо Друмев.
Трудно можем да си представим днешната ни, вече европейска столица, без това забележително културно средище, превърнало се в неформален център на града. Неговите демократично отворени врати предлагат незабравими срещи на хората от различни поколения и най-вече на младите с всички видове изкуства на националната ни и световна култура.
Благодарение на НДК и на неговия екип вече второ десетилетие у нас се провеждат уникалните по своя мащаб и международно утвърдени филмови форуми КИНОМАНИЯ и СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ, които по нищо не отстъпват на най-големите в света, както и редица други филмови събития.
Не крием, че сме възмутени от съзнателното подминаване на тези и още много други факти във въпросната публикация. И се питаме какви и чии интереси и апетити стоят зад нея.
Настояваме да не се променя статута на този изключително важен за страната ни културен институт като "публична държавна собственост".
Настояваме по достойнство да се оцени високо професионалния културен мениджмънт на НДК и работата на неговия колектив.
ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОДАН!
7 февруари 2007
Иван Павлов
Председател на СБФД
ДО:
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАЙЛО КАЛФИН
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИКА НА НАРОДНОТО БЮРО НА ВЕЛИКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА
НАРОДНА ЛИБИЙСКА АРАБСКА ДЖАМАХИРИЯ В БЪЛГАРИЯ
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Дългата игра на либийско "правосъдие" лъсна със своя отвратителен фалш.
Потвърдените смъртни присъди на петте български медицински сестри и на палестинския лекар са абсурдна демонстрация на юридическо своеволие.
Ние, българските кинематографисти, сме потресени и възмутени от това ужасяващо безправие над човешкия живот.
Заклеймяваме безумното решение на Либийския съд и настояваме за решителни действия на българските власти, световното обществено мнение и международните институции за незабавното освобождаване на невинните жертви на диктаторския режим.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
21 декември 2006
ДО:
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОРИС ВЕЛЧЕВ
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Във връзка с изнесените в публичното пространство данни за нарушения в приватизационната сделка и за клаузи в договора с купувача на „Бояна филм”ЕАД, които не са в интерес на българското кино, Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци се обръща към Вас с молба да проверите дали те отговарят на истината и да вземете решение по отношение на приватизационната сделка.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
20 октомври 2006
ДО:
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ
НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци отново потвърждава своята Декларация от 14 ноември 2005 относно приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, като повече от категорично настоява за взимане на политическо решение за спирането на тази приватизация.
Вече един месец няма отговор и на нашето искане Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.
Ето защо сега призоваваме да бъде подаден съдебен иск от българската страна по сделката.
14 декември 2005
Иван Павлов
Председател на СБФД
ДО:
ПРЕЗИДЕНТА НА РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ
НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци категорично настоява за взимане на политическо решение за спиране на приватизацията на "Бояна филм" ЕАД.
Съюзът на българските филмови дейци многократно декларира дълбокото си възмущение от допуснатия конфликт на интереси в процедурата за приватизация на "Бояна филм" ЕАД.
Очакваме Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.
14 ноември 2005
Председател на СБФД
Иван Павлов
ДО:
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци отново изразява своето дълбоко възмущение от действията на Агенцията за приватизация, позволила си да подпише пак в момент на управленско безвластие договора за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД с "Ню имидж", въпреки че изборът на купувача се оспорва в съда и въпреки категорично изразеното от филмовата гилдия становище, че този избор не е в интерес на българското кино.
Ние смятаме, че подобно несъобразяване с правните норми е недопустимо. Както и че също толкова недопустимо е и несъобразяването с европейския път на развитие на българската филмова култура, от което ще има тежки последици за нея.
Рано или късно Агенцията за приватизация ще трябва да понесе отговорността за този свой неправомерен акт, с който предава интересите на националната ни култура, а с това и на България.
16 август 2005
Председател на СБФД
Иван Павлов
ДО:
АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Дълбоко сме смутени от решението на Агенцията за приватизация във връзка с приватизацията на "Бояна филм " ЕАД. Това решение почива главно на финансовите оферти на кандидатите, с не толкова съществените за "забогатяването" на държавата ни разлики между тях, а не отчита важността на стратегията за развитието на националната ни култура.
Повтаряме предишната си Декларация, че: "Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен филмов продукт."
Дълбоко сме убедени, че предпочитането на офертата за купуване на "Бояна филм" ЕАД пред офертата за инвестиране в националната ни филмова култура чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и европейските финансиращи структури, където е бъдещето на страната и на нацията ни, крие огромен риск за по-нататъшното съществуване на българското кино.
В интерес на България е да стане член на Европейския съюз и да се впише достойно в културната карта на Европа, което е немислимо без доказалото се през годините българско киноизкуство и без ролята, която то има да играе за националната ни културна идентичност във века на аудиовизията и глобализационния процес.
Призоваваме за национално отговорно преразглеждане на решението на Агенцията за приватизация.
28 юни 2005
Председател на СБФД
Иван Павлов
ДО:
АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НС
БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Във връзка с подадените оферти за приватизация на Студия "Бояна филм" ЕАД, Съюзът на българските филмови дейци, който обединява над 900 кинематографисти от всички филмови професии и поколения, декларира принципната си подкрепа за стратегическата оферта на "Бавария филм" за приватизирането на родния ни Киноцентър, в който през годините се създаде българската филмова школа, получила не едно или две признания по света.
Въз основа на обявените чрез медиите от трите кандидат-купувача намерения, за нас е повече от очевидно, че именно "Бавария филм" излиза с оферта не да купи, а да инвестира, забележете, в националната ни филмова култура по единствено възможния начин - чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и в европейските финансиращи структури. Тоест, там, където е бъдещето на страната ни и на нацията ни.
Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен продукт, включително филмов. В случая само офертата на "Бавария филм" изцяло е разработена с уважение към "моженето" на българските днешни и утрешни независими продуценти, кинорежисьори, кинодраматурзи, кинооператори, киноактьори и всички останали филмови специалисти.
Вярваме, че окончателното решение на Агенцията за приватизация ще бъде съобразено с националния интерес на България за достойно вписване в културната карта на Европа.
9 март 2005
Председател на СБФД
Иван Павлов
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО:
Президента на РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
Министър-председателя СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ
Зам. министър-председателя ЛИДИЯ ШУЛЕВА
Председателя на Комисията по култура в 39-то НС СТЕФАН ДАНАИЛОВ
Министъра на културата БОЖИДАР АБРАШЕВ
Главния прокурор НИКОЛА ФИЛЧЕВ
БТА
Уважаеми дами и господа,
Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци изказва своето дълбоко възмущение от сделката по препродажба на най-големите софийски киносалони "Сердика", "Изток", "Европа Палас" и "Урвич", които предстои да бъдат превърнати в магазини, както и от фактическото закриване на всички кина, принадлежащи към приватизираната през м. октомври 2001 г. държавна фирма "София филм". По този начин безцеремонно се ликвидира дейността на традиционни за нашата столица кина, някои от тях паметници на културата и архитектурата, всички разположени в централната градска част и оставили следа в най-новата ни културна история. Извършената скандална препродажба е драстично нарушение на приватизационния договор, предвиждащ 10-годишно запазване на предмета на дейност и 5-годишна забрана за продажба на активи или прехвърляне на акции от първоначалния собственик "Бългериън технолоджис", както и нарушение на Закона за приватизация. Учудващо е бездействието на Агенцията за следприватизационен контрол, която отчита на хартия инвестициите на купувача, без да установи, че условията в киносалоните не само не са се подобрили, а драстично се влошават.
Още повече, че отделни киносалони с месеци и дори години не функционираха.
По този начин съществено се намалява възможността за българските филми да бъдат гледани от значително по-широка публика, а това е важно основание за увеличаване на държавните субсидии за филмопроизводство, предвидени по Закона за българската филмова индустрия, и съответно предпоставка за създаване па повече филми. Със закриването на киносалоните от приватизираната "София филм" на практика големи столични райони със стотици хиляди жители се оказват без киното, с което са свикнали и което се намира в непосредствена близост до техните домове или офиси.
Уважаеми господин Главен Прокурор,
Настояваме да наредите незабавна проверка по посочените нарушения на договорите и закона и при установяването на безспорни юридически основания да се пристъпи към процедура за разваляне на сделката за продажба на цитираните кина.
Уважаеми господин Председател на Комисията по култура,
Обръщаме се към Вас с предложение Комисията да вземе отношение към цитирания случай и да огласи по подходящ начин своето становище.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател,
Настояваме да контролирате лично предстоящата подобна процедура за приватизация на Националния киноцентър "Бояна филм" ЕАД, където е реално възможно повторение на същия скандален сценарий.
Уважаеми господин Министър-председател,
Повдигнатите въпроси засягат съдбата на българската филмова индустрия - цял един дял от националната ни култура, към която оглавяваното от Вас Правителство трябва да прояви изключителна загриженост и да гарантира нормалното ни движение към европейската интеграция. В този смисъл частните икономически интереси трябва да отстъпят пред националната културна стратегия.
1 октомври 2004
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Павлов
УЧРЕДИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ
Съюзът на българските художници, основан през 1894
Съюзът на българските музикални и танцови дейци, основан през 1901
Съюзът на българските писатели, основан през 1913
Съюзът на артистите в България, основан през 1921
Съюзът на архитектите в България, основан през 1926
Съюзът на българските композитори, основан през 1933
Съюзът на българските филмови дейци, основан през 1934
Съюзът на българските журналисти, основан през 1955
ДЕКЛАРИРАТ
волята на ръководствата на своите организации за създаването на
АСОЦИАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ
Асоциацията е доброволно, неформално сдружение, предизвикано от осъзнатата необходимост от единодействие, творческо и професионално
сътрудничество и взаимопомощ при отстояване на общите им интереси, както и на тези частни техни проблеми, които Асоциацията поддържа.
Решенията се вземат с консенсус. Асоциацията се съобразява в своите решения с уставите, целите и програмите на творческите съюзи.
За Съюза на българските художници: проф.Христо Харалампиев - председател
За Съюза на българските музикални и танцови дейци: проф. Жени Захариева - председател
За Съюза на българските писатели: Николай Петев — председател
За Съюза на артистите в България: Стефан Илиев— председател
За Съюза на архитектите в България: арх. Иван Станишев - председател
За Съюза на българските композитори: Виктор Чучков - председател
За Съюза на българските филмови дейци: Иван Павлов - председател
За Съюза на българските журналисти: Милен Вълков - председател
Май, 2004 година
М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А КУЛТУРАТА
НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР
ЗАПОВЕД № 23/22. 06. 2004 г.
На основание чл., 8, ал. 1, т. 1, чл. 9, ал.1 и ал. 2, чл. 14, ал.З от Закона за филмовата индустрия и Заповед на Министъра на културата № РД 09-23/30.01.04г.
О П Р Е Д Е Л ЯМ
състава на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО към Изпълнителния директор на И.А. "Национален филмов център”, както следва:
Георги Костов Стоянов - режисьор
Димитър Любомиров Дерелиев - кинодраматург
Александър Милков Янакиев - кинокритик
Евгений Светославов Михайлов - режисьор
Светла Иванова Иванова - кинокритик
Константина Ненчова Гуляшка - режисьор
Биляна Иванова Томова - икономист
Емил Димитров Ангелов - икономист
Доц. Божидар Стефанов Манов - кинокритик
Виктор Лазаров Чичов - оператор
Проф. Людмил Иванов Стайков - режисьор
Вержиния Арсова-Балчева - филморазпространител
Копие от Заповедта да се връчи на заинтересованите лица за сведение и изпълнение и да се оповести чрез обявяване на видно място в сградата на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" по подходящ начин.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР: проф., д-р Александър Грозев
ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Уважаеми господин Грозев,
С Ваше писмо №01-103/03.02.04 г. и съгласно заповед № РД 09- 23/30.01.2004 год. на Министъра на Културата, квотата за участие на СБФД в състава на Националния съвет за кино по смисъла на чл. 9, ал. 2, от Закона за филмовата индустрия се определя на трима души.
На свое заседания на 19. 02. 04 г,, Управителният съвет разгледа писмото и възразява на така определеното представителство в Националния съвет за кино, което изрази писмено в отделно писмо до Министъра на културата с копие до Вас.
На същото заседание задълбочено се обсъди проблема и се стигна до заключението, че подобаващо представителство в Националния съвет за кино на десетте професионални гилдии ("режисьори", "оператори", "драматурзи", "художници", „критици”, "аниматори", "звукорежисьори и композитори", "монтажисти", "киноактьори","юридически, стопански и технически дейци в областта на киното"), обединени в Съюз на българските филмови дейци с обща членска маса над 900 души, не може да се изрази в три бройки. Тъй като само творческите професии, които могат да бъдат полезни със своето присъствие в него, са много повече (например: режисьори, сценаристи, критици, оператори, художници, аниматори), ние смятаме, че в състава на Националния съвет за кино трябва да бъдат поне петима души от квотата на СБФД.
В този смисъл, Управителният съвет реши в отговор на Ваше писмо № 01-103/03.02.04 г. за Националния съвет за кино да бъдат предложени петима представители, подредени по вишегласие в резултат от гласуването на УС на СБФД на 19.02.04 г., а именно:
1. Георги Костов Стоянов - режисьор
2. Димитър Любомиров Дерелиев - кинодраматург
3. Александър Милков Янакиев - критик
и допълнително:
4. проф. Христо Костов Христов - режисьор
5. Божидар Стефанов Манов - критик
За Националната художествена комисия предлагаме:
1. Иван Стоянов Дечев - кинодраматург
2. Иван Стефанов Богданов - художник
Настояваме да се преразгледа бройката на представителите на СБФД в Националния съвет за кино и предложените петима колеги да бъдат назначени в него.
26 февруари 2004
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР
Уважаеми господин Министър,
С писмо № 01-103/03.02.04 г. изпълнителният директор на Агенция "Национален Филмов Център" - проф. Александър Грозев, ни уведомява, че съгласно Ваша заповед № РД 09-23/30.01.2004 го д., се определят квотите за участие на професионално-съсловните организации и сдружения в състава на консултативно-експертните орани по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за филмовата индустрия.
На свое заседание Управителният съвет на СБФД обсъди писмото.
Възникнаха следните тревожни въпроси:
- Защо цялостното съдържание на заповед № РД 09-23/30.01.2004 г. не се оповестява пряко на заинтересованите организации с идеална цел в областта на филмовата индустрия? По този начин, според нас, се нарушават принципите на прозрачност и откритост, които са залегнали във философията на Закона за филмовата индустрия?
- Защо квотите не се обсъждат предварително с представители на тези организации? Не се ли нарушава с това принципът за "...взаимодействие с юридически лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, с професионално съсловните организации на кинодейци и с дружества за управление на права в областта на филмовата индустрия в страната” (чл. 6, ал 1, т. 5)?
- Защо квотното присъствие на продуцентите е толкова значително, след като задачите на Националния съвет за кино, определени в чл. 9, ал. З са предимно в областта на творчеството и културата?
- Защо организации като Филмаутор и Съюза на артистите в България не са представени в органите по чл. чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за филмовата индустрия?
Смятаме, че подобаващо представителство в Националния съвет за кино на десетте професионални гилдии ("режисьори", "оператори", "драматурзи",
"художници", ‘критици”, "аниматори", "звукорежисьори и композитори", "монтажисти", "киноактьори", "юридически, стопански и технически дейци в
областта па киното"), обединени в Съюз на българските филмови дейци с обща членска маса над 900 души, не може да се изрази в три бройки. Само творческите професии, които могат да бъдат полезни със своето присъствие в него са много повече (например: режисьор, сценарист, критик, оператор, художник, аниматор).
Надяваме се, че това са пропуски, допуснати поради кратките срокове, които могат да бъдат своевременно поправени.
В този смисъл настояваме представителството в консултативно- експертните органи към Изпълнителска агенция "Национален Филмов Център" спешно да бъде обсъдено от всички професионално-съсловни организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия.
26 февруари 2004
С уважение
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц.Михаил Мелтев
ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Уважаеми господин Грозев,
Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци обсъди на свое заседание на 19. 02. 2004 г. ангажиментите си в осъществяването на разпоредбите на Закона за филмовата индустрия.
Наред с изпълнението на задължението ни да определим нашите представители в Националния съвет за кино и Националната художествена комисия, за което Ви уведомяваме с отделно писмо, Управителният съвет счита, че като една от най-многочислените и обществено-отговорни професионално-съсловна организация на кинодейците, ще Ви бъдем полезни и с препоръките си за членове на другите комисии към Изпълнителна агенция Национален филмов център".
Във връзка с това Управителният съвет обсъди и прие следните предложения на гилдиите "Кинодраматурзи", "Оператори", "Композитори и звукорежисьори”:
1. В Националната художествена комисия като представител на НФЦ да бъде включена Гергана Дакова Даковска - киновед.
2. В Националната техническа комисия да бъдат включени:
а) като експерти по изображението - доц. Николай Стефанов Лазаров (оператор) и Георги Генчев Николов (оператор),
б) като експерти по звука - Людмила Георгиева Махалнишка (звукорежисьор) и Александър Иванов Симеонов (тонинженер).
25 февруари 2004
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
М И Н И С Т Е Р С Т В О НА К У Л Т У Р А Т А
НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР
ДО
Г-Н МИХАИЛ МЕЛТЕВ, Председател на СБФД
Уважаеми господин Мелтев,
Съгласно Заповед Nо. РД 09-23/30.01.2004 г. на Министъра на културата, определяща квотите за участие на професионално-съсловните организации и сдружения в състава на органите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за филмовата индустрия, Съюзът на българските филмови дейци има право да участва с 3-ма (трима) свои представители в Националния съвет за кино и с 2-ма (двама) представители в Националната художествена комисия..
Моля, във възможно най-кратък срок да направите Вашите предложения за членове на горепосочените консултативно-експертни органи към Агенция "Национален филмов център", като се съобразите с изискванията на Закона за филмовата индустрия.
2 февруари 2004
С уважение: - проф. Александър Грозев
Директор на Национален филмов център
ДО:
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Господин министър,
В Закона за филмовата индустрия (&5 ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби) се предвижда: "В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата оповестява със заповед списъка по чл. 14", тоест, "... на професионално-съсловните организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти. Съгласно устройствените си актове и определените им квоти, професионално-съсловните организации предлагат своите представители за участие в съставите по чл. 9 и чл. 10" , тоест, в Национален съвет за кино и Национална художествена комисия. С настоящото изложение излагаме своите мотиви и настояване за подобаващо квотно представителство на СБФД в тези два органа на Агенция НФЦ.
Основания за това наше искане ни дава както броя на членовете и представителството на всички професии в областта на филмовото и телевизионно производство, така и стабилното присъствие на СБФД в обществения живот повече от 70 години. В подкрепа на това ще си позволя да Ви припомня следните факти:
Съюзът на българските филмови дейци е създаден през 1934 година. Той е независима творческо-професионална организация, обединяваща над 900 дейци на българското кино и телевизионно филмопроизводство, които си поставят за цел да работят и развиват българското кино. СБФД защитава правата на всички кинопрофесии, обединени в 10 гилдии: сценаристи, режисьори, оператори, художници, композитори, звукорежисьори, аниматори, актьори, критици, монтажисти и юридически, стопански и технически специалисти в областта на киното. Уставът на организацията гласи: "СБФД е представител на своите членове пред организации, сдружения и фирми, които имат пряко отношение към производството, разпространението и показа на аудиовизуална продукция. Той е активна страна при формирането на всички концепции, модели и решения, които засягат проблемите на българската аудиовизуална култура".
СБФД е бил винаги активен инициатор, организатор и непосредствен участник в създаването на Закона за филмовата индустрия, Закона за закрила и развитие на културата и подготовката на проекта за неговото изменение и допълнение, Закона за авторското прано, на Тарифата за гарантираните минимални възнаграждения на творческите и технически професии в областта на филмопроизводството, в съответствие с практиката и нормативната философия на Европейската общност и много други.
Уважаеми господин Министър,
Разностранната дейност и мисия на Съюза на българските филмови дейци, неговата последователна позиция в годините на прехода го определят като най-голямата и авторитетна творческо-професионална организация в областта на филмовото и телевизионно производство по смисъла на чл. 4, чл. 6 / 1 / и чл. 14 на Закона за филмовата индустрия. Това ни дава законно основание да настояваме пред Вас при съставянето и оповестяването на "Списъка на професионално-съсловните организации и сдружения... и техните квоти", СБФД да получи квота, съответстваща на броя на членовете, на обществената му значимост и на професионалната представителност в "Националния съвет за кино"' и в "Националната художествена комисия” по смисъла на чл. 9 от Закона за филмовата индустрия.
19 януари 2004
С уважение
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ПО ПОВОД ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА „БОЯНА ФИЛМ” ЕАД
ДО ПРОФ. БОЖИДАР АБРАШЕВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА
КОПИЕ: КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА при 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: Проблемите на Българската национална филмотека с Фондохранилището на територията на "Бояна филм" ЕАД и съхранението и спасяването на нитратния филмов фонд
Уважаеми господин Министър,
СБФД изцяло споделя тревогата за бъдещето на националния филмов фонд, изразена в писма с изх. № 38/13.01.04 и изх.№16/07.04 до нас от Българската национална филмотека.
Ние подкрепяме изцяло усилията на БНФ и мерките, които се предлагат, за решаване на тези жизненоважни за българското кино проблеми.
Освен това предлагаме:
- Да се направят необходимите постъпки пред Агенция по приватизация за вменяване като задължение на бъдещия купувач на "Бояна-филм" ЕАД за запазването на настоящия статут на БНФ (в недостроения павилион) до построяване на филмохранилище;
- Да се внесе предложение за решение на Министерски съвет за пренасочване на част от средствата, придобити от приватизацията на "Бояна филм" ЕАД под формата на целева субсидия за изграждане на филмохранилище и обработката на нитратния филмов фонд.
Надяваме се, на Вашата решителност в този съдбовен за БНФ и българския филмов фонд момент.
29. 01. 2004
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ
АГЕНЦИЯТА ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА при 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОПИЕ: "БОЯНА ФИЛМ" ЕАД
Уважаеми господин Министър,
На свое заседание от 16. 12. 2003 г. Управителният съвет на СБФД разгледа Ваше писмо № 62-00-222/01.12.2003 г. относно изискванията за потенциален купувач на "Бояна филм" ЕАД и одобри отговора на СБФД /вх.№ 62-00-222/11.12.2003 г./ с направените предложения.
След задълбочена дискусия Управителният съвет реши към направените предложения да се направят и следните допълнения:
1. Да се извади от капитала на дружеството:
а/ фотоархивът
б/ сценарният архив
в/ стенограмите от художествени съвети
и да се предадат на Българска национална филмотека или Държавен архив.
2. Да се сформира спешно комисия за оценка на реквизит, костюми, предмети и оръжие, собственост на Киноцентъра, които да се предадат за съхранение в Националния исторически музей.
3. В изискванията към бъдещия собственик на мажоритарния пакет от "Бояна филм" ЕАД по т. З да се впише и: "Поемане задължението за запазване на складовата база на БНФ в недовършения павилион за период от 5 години (тоест, до построяването на фондохранилище)."
Надявам се, че тези предложения ще бъдат приети,
ПРИЛОЖЕНИЕ: Писмо от СБФД с вх. № 62-00-222/11.12.2003 г
17. 12. 2003
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ДО
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ
ОТНОСНО: Ваше писмо № 62-00-222/01.12. 2003 г.
Уважаеми господин Министър,
Съюзът на българските филмови дейци нееднократно е изразявал своята позиция относно приватизацията на "Бояна филм"ЕАД както пред Министерство на културата, така и пред Агенцията по приватизация.
Във връзка с Ваше-писмо № 62-00-222/01.12.2003 г. и писмо изх. № 92 100-81-3164 от 17.11.2003 г. на Агенцията по приватизация, в което се заявява "необходимост от бърза, прозрачна, ефективна и успешна приватизационна процедура", можем отново да предложим разширяване на предвидените критерии и ангажименти на бъдещия купувач със следното:
По т. 1 - освен предвиденото, купувачът да поеме и задължението да не продава земя за срок от 10 години;
По т. 2 - да се повиши размерът на инвестицията на 8 млн. лв., със задължението да бъдат изразходвани още през първата година изключително в
кинотехника и кинотехнологии.
По т. З:
- Да се извадят от капитала костюмите с особена културна ценност и образци на уникати, които да бъдат съхранени в Националния исторически музей;
- Да се гарантира подпомагане дейността на Българската национална филмотека и висшите училища по кино и ТВ;
- Да се изисква професионална биография на фирмата от последните пет години в областта на филмопроизводството;
- За приоритет да се смята представянето на програма за развитието и превръщането на "Бояна филм" ЕАД в регионален център за филмопроизводство на Балканите;
- За предимство да се смята конкретен ангажимент за производство и продуциране на български филми.
02. 12. 2004
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
Проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ
Уважаеми господин Министър,
В отговор на устно искане от повереното Ви министерство по повод приватизацията на "Бояна филм" ЕАД на 12. 04. 2002 г. в СБФД се състоя специално заседание на Управителния съвет.
След задълбочена дискусия Управителният съвет заявява единодушно своето категорично становище, като:
1. Препотвърждава позицията на СБФД по отношение на приватизацията на "Бояна филм", изразявана последователно през последните години и в следните документи:
а) Програма на СБФД за развитие на киноизкуството в България от октомври 1997 г., приета от Общото събрание на 27. 04. 1998 г.;
а) Предложение от Управителния съвет на СБФД до ръководството на Министерство на културата по повод реформата в киното от 23. 06 .1999 г. (Изх. № РД-22-205);
в) Позиция на УС на СБФД от 19. 06. 2001 г. по повод приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, изразена в писмо до Агенция на приватизация от 21. 06. 2001 г. (Изх.№ РД-22-168);
2. Поддържа становището, изразено в тези документи, за обмисляне на възможността Студия "Бояна" да придобие статут на национален институт;
3. Категоричен е по въпроса, че приватизация на предприятия в областта на киното трябва да се обсъжда след приемане на Закон за киното.
4. Категорично настоява за спешно извършване на пълна финансова и материална ревизия на "Бояна филм" ЕАД от Сметната палата или ДФК .
ПРИЛОЖЕНИЕ:
1. Копие от Програмата на СБФД за развитие на киноизкуството в България;
2. Копие от писмо на СБФД до Министерство на културата Изх. № РД-22-205/23.06.1999г.;
3. Копие от писмото на СБФД до Агенция по приватизация Изх.№ РД-22-168/21.06.2001 г;
4. Справка за състоянието на киното в Чехия и Унгария, получена от сродните организации в тези страни чрез Федерацията на европейските режисьори в аудиовизията.
12. 04. 2002
С уважение:
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СБФД
ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ
Уважаеми господин Министър,
Позицията на Съюза на българските филмови дейци относно приватизацията на "София филм" ЕАД и "Бояна филм" ЕАД многократно е изразявана както в богата кореспонденция към Министерство на културата и Агенцията по приватизация, така и в медиите и в обществени дискусии.
Специално искам да отбележа, че ние сме категорично против проведената процедура за приватизация на "София филм" ЕАД.
Приложено, изпращам Ви последните официални материали по двата случая:
1. Писмо до Агенцията по приватизация от 26. 06. 2001 г. относно "София филм" ЕАД.
2. Изявление за медиите, станало публично достояние на пресконференция (16 юли 2001 г.) относно приватизацията на "София филм" ЕАД.
3. Писмо до Агенцията по приватизация от 21.06.2001 г. относно стратегията за приватизация на "Бояна филм" ЕАД.
18. 09. 2001
С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
доц. Михаил Мелтев
ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР
НА АГЕНЦИЯТА ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ
Г-н ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН
Господин Хампарцумян,
С тревога научихме, че условията за оценяване участниците в конкурса за приватизацията на "София филм" ЕАД, включени в тръжните документи, значително се различават от критериите, изработени съвместно от СБФД, Министерство на културата и екипа от Агенция по приватизацията, публикувани в Държавен вестник бр.45/ 11 май 2001 г. На първо място, в тръжните документи липсва изцяло ангажимент за инвестиционни
ангажименти. В точковата система за оценка на офертите за критерия "цена" се присъждат толкова точки, че всички останали критерии за запазване предмета на дейност и гарантиран достъп на българска и европейска продукция стават несъществени. По този начин, според нас, процедурата по приватизация на културни центрове, каквито са кината, се свежда до обикновена продажба на недвижима собственост и те реално са заплашени от изчезване (както това се случи в почти цялата страна с приватизираните и реституирани киносалони).
За нас е необяснима причината, която е наложила грубата подмяна на първоначалните критерии, обявени в Държавен вестник бр.45/ 11 май 2001 г.
Смятаме, че същата причина е била и повод за умишлената изолация на представителите на Министерство на културата и експертите на СБФД, въпреки многократните уверения от Ваша страна в обратното.
Г-н Хампарцумян,
Ние нямаме нищо против участниците в конкурса, чиито оферти вече са отворени. Ние не желаем да бъде спряна процедурата.
Не можем обаче да останем безразлични към действия, които биха довели до ликвидирането на последните кино-културни средища в столицата и биха лишили българския филм от възможности за показ.
Все още се надявам на спешна реакция от Ваша страна и среща за изясняване на позициите.
26. 06. 2001
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
доц. Михаил Мелтев
ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ
В своята позиция към приватизацията на предприятия в областта на киноиндустрията Съюзът на българските филмови дейци изхожда от убеждението, че при приватизационните сделки за културни обекти общественият интерес не се покрива изцяло с финансовия и по-точно, с желанието на държавата да вземе колкото може по-висока цена. Това не са стандартни търговски обекти и недостатък на актуалното законодателство е, че те се подчиняват единствено на търговския закон, без да получават допълнителни облекчения или пък специфични задължения, свързани с особения им предмет на дейност. Затова е необходим особен статус, който трябва да се заложи в друг нормативен акт. В тази връзка припомняме усилията на СБФД да се приеме закон за киното, както и готовността на Министерство на културата и на Министерския съвет бързо да го придвижат. За съжаление, той успя да стигне само до приемане на първо четене от комисията по културата на предишното Народно събрание и бъдещата му съдба засега е неясна.
В конкретната процедура за продажба на 75% от дяловете на "София филм" ЕАД, ние сме разтревожени от факта, че и при тази конкретна сделка общественият интерес отново се пренебрегва:
1. В публикуваните условия за продажба на "София филм" ЕАД в Държавен вестник бр.47, май 2001 год. са взети предвид изискванията на СБФД, съгласувани с работната група на Агенцията за приватизация и Министерството на културата. Въпреки това класирането на офертите ще се извършва въз основа на специална точкова система, която позволява редица от нашите изисквания да се анулират или значително да се обезценят. Така например 65 точки от тази система могат да се получат от финансовите параметри на офертата и само 35 точки от параметрите, свързани със спецификата на дейността и по-точно: гаранции за запазване предмета на дейност, опит в бранша и достъп на европейска и национална продукция в киносалоните. А критерият за задължителни инвестиции в тази точкова система изцяло липсва.
2. Независимо от многократните наши настоявания в комисията, която ще извърши класирането на предложенията, не са включени експерти от областта на киното, макар че три от петте критерия, по които ще се извършва класирането, са свързани с чиста кинопроблематика, по която, доколкото сме запознати, Агенцията за приватизация няма специалисти.
3. Двете най-сериозни фирми, които закупиха документация за процедурата по продажба - Глобус груп и КРМО - в крайна сметка не подадоха оферти, което без съмнение говори за слаб маркетинг на конкретната сделка от страна на Агенцията за приватизация. А дали не е целенасочено планирането на процедурата по водене на преговори в периода непосредствено след изборите, когато явно сериозни инвеститори не са склонни да вземат рисковани решения?
4. Не може да не направи впечатление и фактът, че толкова важен елемент от социалната и културна политика на нашата столица, какъвто са киносалоните, предстои да бъде продаден на фирма с доста неясна структура на собствеността. В единия случай, това е българско дружество на офшорна фирма, регистрирана в американския щат Делауер. В другия става въпрос за консорциум от три фирми, от които само едната има някакъв опит в бранша, който обаче може да се преценява двусмислено. Освен мултиплекса в подлеза на НДК нека не забравяме, че тази фирма е закупила и поредица от киносалони в страната преди три години. Към днешна дата нито един от тези провинциални киносалони не работи, без никакви санкции от страна на приватизиращия орган (в конкретния случай това е Министерството на промишлеността, ръководено по това време от г-н Александър Божков).
Съюзът на българските филмови дейци отново се обръща към медиите за подкрепа. Ние настояваме за прозрачност на приватизационните сделки в областта на културата, защита на културните обекти в София, запазване на възможността за показ на български и европейски филми.
Съюз на българските филмови дейци
ДЕКЛАРАЦИЯ
СБФД изразява своята благодарност на всички, които проявяват разбиране към усилията за възраждане на българското кино.
Това, което ни тревожи в следизборната обстановка е, че никъде в предизборните намерения на новоизбраната политическа сила не се споменава културата. Ние приемаме, че има много по-важни приоритети в националния ни живот, но не можем да приемем за нормално управлението на нацията без нейната национална самоидентификация, най-важна от която е културата й и в частност киното. Приоритетни са и социалната политика, и здравеопазването, но оставянето на творци със световноизвестни имена на социална помощ поради занемареност на институциите, липса на грижа за културно развитие, разрушаване на културните механизми поради въвеждане на бакалска икономическа логика е престъпно.
И така, наша принципна позиция и за в бъдеще остават приоритетите на възраждане на киноиндустрията в България:
- Закон за киното;
- въвеждане на европейските механизми за самофинансиране на киноидустрията;
- запазване предмета на дейност при приватизацията на предприятията в областта на киноиндустрията;
- авторските права и тяхната защита;
- достъп на националната и европейска аудиовизуална продукция до българския екран
ДО
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ПО ПРИВАТИЗАЦИЯ
ОТНОСНО: Ваше писмо № 92-00-07-397/06.06.2001 г.
Уважаеми господин Хампарцумян,
Във връзка с обявената процедура по приватизация на "Бояна филм" ЕАД, гр. София и изготвянето на стратегия за приватизация на дружеството, Общото събрание на СБФД, проведено на 22. 05. 2001 г., обсъди подробно състоянието на българското кино, филмопроизводството и мястото на "Бояна филм" ЕАД в тях. Оформиха се няколко становища, одобрени от Управителния съвет на СБФД (протокол № 4 от 19.06.2001 г.), с които съм длъжен да Ви запозная.
Най-напред отговарям на въпросите, поставени в писмото Ви от 06.06.01 за конкретните изисквания към бъдещия потенциален купуван:
1. Относно "Опит на потенциалния купувач в киноиндустрията":
- понятието "киноиндустрия" включва трите сегмента производство, разпространение и показ на филми. Предмет на дейност на дружеството е производството на филми и анимация, както и лабораторната обработка на филмова лента. Затова смятаме за уместно да се употребява термина "опит във филмопроизводството и обработката на филми", защото потенциалният купувач би трябвало да продължи основно тази дейност;
- професионална биография на фирмата от последните десет години в областта на филмопроизводството;
- наличие на собствена материална база за филмопроизводство и постпродукция на филми;
- филмография на произведените филми от последните десет (10) години: бюджети; страни, в които са показвани, брой зрители; фестивални участия;
- препоръки от партньори и клиенти.
2. Относно "Запазване на предмета на дейност":
- задължение за запазване предмета на дейност в минимален срок от 20 години /мотиви:
а) Киното трябва да се разглежда освен като търговски и като културен продукт,от което следва, че в случая става дума за защита на националната култура и в частност на националното филмопроизводство;
б) Амортизацията на филмовата техника във филмопроизводството е около 5 години;
в) Поне в настоящия момент "Бояна филм" ЕАД е в монополно положение в България дори само поради факта, че единствената филмова лаборатория в страната е включена в активите й (в Румъния лабораториите са 6);
- задължение за инвестиционна програма за обновление с нова и съвременна техника, както и развитие на филмопроизводствената база, лабораторията и анимационната студия: не по малко от 10 млн. лв.; от тях 6 млн. за първите три години при приблизително следния график: 3 млн., за първата година, 2 млн. за втората, 1 млн. за третата;
- представяне на архитектурен проект и проект за техническо и технологическо обновяване на киноцентъра, като за приоритет се смята прилагането на нови технологии за филмопроизводство, обработка и анимация;
- за приоритет се счита развитието и превръщането на Бояна в регионален център за филмопроизводство на Балканите;
- запазване на търговската марка;
- забрана за увеличаване на дяловото участие за срок от 20 години;
- забрана за промяна на предмета на дейност без сто процентното съгласие на акционерите;
- за предимство да се счита конкретен ангажимент за производство и продуциране на български филми;
- контролът по изпълнение на договора да се осъществява от Агенция по приватизация и Министерство на културата;
3. Относно специфични изисквания към предмета на сделката:
- да се запази целостта на киноцентъра в границите, които гарантират осъществяване на основната му дейност. Според нас, това могат да бъдат сегашните граници. Ако това е невъзможно, то земята, която се отделя, да бъде трансформирана като публична държавна собственост, с цел да се избегне застрояването на терена и да се осигури възможност за ползването й като естествен декор.
- Бродкаст видеоносителите на български филми, излъчвани в предаването „Понеделник 8 и ½” да се предадат на Националния филмов център.
- да се съхранят уникатите, които в момента се стопанисват от дружеството. За тази цел да се определи нарочна комисия, която да селекционира реквизит, гардероб и оръжие от гледна точка на музейната им стойност и историята на българското кино. Оценените експонати да се предадат на Българската национална филмотека за създаване на Музей на киното.
Господни Хампарцумян,
В хода на дискусиите надделя мнението, че приватизацията на "Бояна филм" ЕАД е съдбовно важна за съществуването на българското филмопроизводство и националната култура и затова не бива да се бърза с нея.
Необходимо е детайлно да бъдат обмислени всички аспекти на това действие:
1. Да се проучи опитът на бившите социалистически страни (Полша, Чехия, Унгария, Германия и др.), които вече са извършвали подобна приватизация и да се поучим от техните грешки;
2. Да се създаде надежден механизъм за следприватизационен контрол;
3. Да не се пристъпва към приватизация, докато не се намерят и приложат достатъчно надеждни механизми за гарантиране на производството на български филми;
4. Приемането на Закон за киното трябва да се обвърже с приватизацията на "Бояна филм" ЕАД;
5. Да се дефинират основните понятия, употребявани в условията на конкурса.
СБФД е готов да извърши всички проучвания в рамките на своите възможности: чрез международните организации, в които членува, чрез преподавателския състав измежду членската си маса, чрез личните контакти на наши членове.
Вследствие тези, според нас, разумни доводи, Ви молим да не се бърза с изработването на приватизационна стратегия.
Очакваме Вашето становище.
21. 06. 2001
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
Позиция на СБФД относно приватизацията на „Бояна филм” ЕАД,
изразена на среща с експерти от Министерство на икономиката и Министерство на културата
на 12 септември 2000 г.
1. Да бъде спряна процедурата по приватизация до гласуването на законови поправки в ЗАПСП, свързани със законовата уредба на авторското право на сценариста, режисьора и оператора да получават възнаграждение за филми, произведени до 1993 г. при тяхното възпроизводство.
2. Да бъде извършено отделяне от „Бояна филм" ЕАД на ново дружество, чийто капитал да се образува от нематериални активи - авторските права, включени понастоящем в активите на „Бояна Филм” ЕАД, по силата на разделителен протокол по баланса на дружеството към определената дата. Така съдбата на това дружество и на неговия капитал ще бъде поставена в зависимост от решението на Народното събрание по този наболял въпрос.
Авторите и техните права за в бъдеще ще бъдат гарантирани, а потенциалният купувач няма да придобие активи, чиито права на собственост за в бъдеще са неясни.
3. Във всички случаи на приватизация в приватизационния договор да бъдат включени изрични клаузи със задължение на купувача да запази предмета на дейност на Студията; както и конкретни задължения относно начина на упражняване на продуцентските права (в случай, че не бъде извършено отделяне), който да не води до накърняване или ограничаване на авторските права.
12. 09. 2000 г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА
ПРИ 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ
Уважаеми професор Данаилов,
Законопроектът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е обсъден и приет на първо четене в Народното събрание на 27. 03. 2003 г.
Моля Ви да предложите от името на оглавяваната от Вас комисия в Приложението към чл. К), ал.1, т.2 "Списък на лицензионните режими за стопански дейности" да се включи нова точка със следния текст:
"40. Разпространение на филми и аудиовизуални произведения на
какъвто и да е носител, известен в момента или открит впоследствие;"
Основанията за това, съгласно чл. 2, т. 2 са следните:
- защита на моралните и материални права на носителите на авторско право и сродни права и на юридическите лица, ползващи закрила от Закона за авторското право и сродните му права;
- защита на интересите на зрителите и отстояване на националната идентичност и европейското културно многообразие, отразени в много нормативни актове и директиви на ЕС;
- защита на правата на малолетните;
- подпомагане на националната филмова и аудиовизуална индустрия.
Ние сме убедени, че това допълнение ще реши множество въпроси, свързани с изграждането на цялостна система за подпомагане на българското кино и осигуряването на неговото присъствие на екраните. То би помогнало в значителна степен в предстоящата работа по Проектозакона за филмовата индустрия.
Уверени във Вашата и на Вашите колеги от Комисията по култура грижа за българската култура и на киноизкуството в частност, се надяваме, че ще успеете да убедите народните представители в необходимостта от тази поправка в Законопроекта за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
01. 04. 2003 г.
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
Становища на СБФД по Проектозакона за изменение и допълнение на
Закона за развитие и закрила на културата
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
Г-н БОЖИДАР АБРАШЕВ
Уважаеми министър Абрашев,
Във връзка с приключването на Проекта за изменение и допълнения на Закона за закрила и развитие на културата, искам да Ви запозная със становището на Съюза на българските филмови дейци относно възраженията и предложенията, постъпили в Министерството на културата след изпращането му за съгласуване.
Още в началото Работната група заяви принципните си позиции по отношение на Проекта като средство за закрила и поощряване на българската култура. Обединихме се около становището, че без ясна визия за възможни и допустими решения на кардиналните проблеми на културата, които изискват политическо решение на най-високо ниво, промените в Закона са безпредметни.
Сега, след като се запознахме с възраженията на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и на Дирекция "Правна" на Министерския съвет, стана ясно, че културата - нейните институти и хората, които я правят - не могат да разчитат на разбиране от посочените институции. Тези възражения вероятно са резултат от добросъвестността на съответните ведомства: те цитират рамковите закони, на които противоречат основните постановки в проекта за изменение на Закона за закрила и развитие на културата. Работната група предложи тези промени, като изхождаше от презумпцията, че този закон закриля културата, т. е. създава изключение от общите правила за търговско, административно и финансово структуриране.
Именно затова смятаме, че на политическо равнище, далеч по-високо от експертното, трябва да бъдат договорени преференциите, за които настояваме.
Ние нямаме юридически аргументи, с които да убедим някой, който смята, че преференциите за творците на културата "ще нарушат равнопоставеността на дейностите, свързани с отглеждането на животни и птици, за пчеларството и бубарството и т. н."
В заключение държа да Ви уверя, че Съюзът на филмовите дейци застава твърдо зад усилията за отстояване интересите на културата и хората, които я правят. Ние обаче няма да подкрепим вариант на поправките, който по същество обезсмисля усилията ни да оптимизираме и без това слабия и неработещ Закон за закрила и развитие на културата.
Искрено се надявам, че Вие ще предприемете необходимите действия за политическа подкрепа на Проекта за изменение и допълнение на Закона за защита и развитие на културата.
27. 03. 2003
С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ДО
МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
Г-и БОЖИДАР АБРАШЕВ
Уважаеми министър Абрашев,
Съюзът на българските филмови дейци многократно е заявявал своята позиция по отношение на изграждането на макрорамката на културата, която е предмет на Закона за закрила и развитие на културата.
Според нас, задължителни приоритети в него трябва да бъдат:
1. Да определи основните пазарни правила, по които всички културни институти (държавни, общински, частни или корпоративни), ще функционират за период не по-къс от 25-30 години.
2. Да определи равнопоставеността между културните институти, независимо от характера на тяхната собственост.
3. Да постанови предимствата, с които държавата ще подкрепя българската култура в периода на преход между една формула на тотално, дирижирано субсидиране, към формулата на подкрепа за култура чрез определянето на преференциални отчисления от всички онези икономически и юридически субекти, които имат воля и възможности за това.
4. Ясно и недвусмислено да формулира правила и задължения между работодатели, ползватели - от една страна, и автори и изпълнители - от друга;
5. Да определи (в реални граници) приложното поле на българската култура (печат и медии в това число);
6. Защитата на професионализма по отношение на изпълнителите на творби на изкуството и културата (образователен ценз).
На този закон трябва да се гледа като на единствената възможност за правна защита на българската култура за следващите 20-30 години. По тази причина той би следвало да се третира като общ, т. е. универсален закон, и неговото приложно поле да се разширява, а не обратното.
В чл. 2 се посочват основни принципи на националната културна политика, без да се определи в какво се състои демократизмът, децентрализацията, равнопоставеността, прозрачността и т. н. На този член му липсва същността. Освен това, частните културни институти са изцяло оставени в полето на търговския закон, а това означава, че не се ползват със закрила от държавата.
За нас това е фундаментален въпрос - или Законът за закрила и развитие на културата се отнася демократично и равнопоставено към всички форми на създаване на произведения на изкуството и културата, или това е ограничителен режим, който обхваща само държавните и общинските културни организации и прояви. Голяма част от културата въобще е личностен, персонален акт - това също ли не е предмет на закрила по този законопроект?
Считаме, че е необходимо да се разработи и регламентира закрилата на частните културни организации, а също и онези индивидуални културни прояви и произведения, които не са обвързани с регистрирани формации.
В чл. 5, ал. 3 се предвижда назначение на директорите на националните културни институти единствено чрез конкурс. Според нас тази процедура трябва да се преосмисли на базата на досегашния опит, който доказа нейното опорочаване и излишна тромавост.
В чл. 10, ал. 2 се определя необходимостта от наредба за заплащане на труда на творци в държавните културни институти.
По принцип творческият труд според Закона за авторското право и сродните му права се договаря свободно, но общоевропейската и световна практика използва утвърдена формула - гарантирани минимуми на възнаграждения за творчески труд, договаряни годишно или периодично между браншовите организации и изпълнителната власт, когато се касае за ползване на фондове и субсидии с национален или общински принцип на акумулиране и разпределение. Това правило обхваща и работодателите в областта на културата, които също договарят задължителните минимуми.
Освен това, ползвателите на държавни и общински субсидии и фондове трябва да се лицензират. Лиценз заплащат и чужди продуценти, работодатели, разбира се, степенувано, когато работят на територията на Република България, в зависимост от това дали наемат 10-20-50% български творчески и технически състав. Според нас това трябва да е обособена глава в Закона, независимо, че договарянето е свободно, и повечето творци на културата не са щатни служители. Този раздел трябва да дефинира принципите за взаимна обвързаност, задължителните условия за работодатели, продуценти, издатели, директори и т. н., които те са длъжни да осигурят за създаването, представянето или изпълнението на произведения на изкуството, а също и задълженията на авторите, изпълнителите, художниците - общо казано, творците — към работодатели и ползватели, или към съответните институции.
Естествено, че става дума за общите елементи - всички детайли, подробности, тарифи и лицензионни схеми ще са предмет на подзаконови нормативни актове, като наредби, правилници и др.
В чл. 14, ал.2, т. 6 не е ясно как Министерство на културата подпомага структури, създадени с цел осигуряване на заетост и т. н. Отново възниква въпросът: за кои структури става дума - държавни и общински, или за всички, които са регистрирани по законов ред?
В чл. 15 считаме, че следва да се дефинира самостоятелността на националните центрове, което би следвало да е фундаментът на общественото начало в областта на културата.
В ал. 6 на същия чл. 15 ни се струва, че е добре да се добави, че ако има неизразходвани бюджетни средства в текущата година, те се прехвърлят като положително салдо в извънбюджетните сметки по смисъла на ал. 5 от същия член.
Предвид работата върху Закона за киното, където се предвижда извеждането на Националния филмов център като Държавна агенция, смятаме за необходимо в Закона за културата да се предвиди тази възможност чрез отделна извънбюджетна сметка на НФЦ във Фонд „Култура”.
В Глава четвърта предлагаме да има нормативни текстове, които да обвързват медиите с регионален и национален обхват с определен процент програмно време за новосъздадена българска културна продукция, като този процент е съобразен с директивите на Съвета на Европа. В тази глава следва да залегнат и съответните отчисления, които трябва да се събират от вноса и разпространението на чужда продукция - музика, книги, филми и т. н. Днес френското кино основно се подпомага от сбора на отчисленията от разпространението на американски филми, които и там представляват 90% от общия програмен афиш.
В Глава пета създаването на държавен Фонд "Култура" следва да бъде подкрепено и към него да се насочат всички отчисления и вземания по други действащи закони, които следва да се акумулират.
Дискусионен е проблемът за това, дали той ще остане като единствен Фонд за набиране и разпределение на средства за културни цели, и ще обявява годишни конкурси за видове и жанрове в изкуството, или следва да се сепарират раздели, които да боравят със съответно набраните средства.
Проблемът идва от традицията на уравниловката, която, дори да я наречем баланс, пак ще върви към изравняване: седем вида изкуство и 100% набрани средства, разделени на 7. В същото време акумулираните средства от разпространение на музика и филми се равняват на 90% от сбора (в смисъл на постъпления). Това е условен пример.
Също така считаме, че трябва да се прецизира приложното поле на Фонда.
Глава шеста следва да се разшири, като се добавят изисквания, свързани с отнемане на лицензи, концесии, разрешителни, закриване на културни институции поради неосигурени условия за безопасен труд и пр.
Открит остава въпросът за Закона за творческите фондове, който в момента не действа.
Открит е и въпросът за облагането на разходите за социално подпомагане, които творческите съюзи са утвърдили в дългогодишната си практика. По закона за подоходното и корпоративно облагане творческите фондове се облагат идентично като търговски дружества. Ако това може да си го позволи една развита държава, то страна в преход, където средствата за социална защита значително изостават от инфлацията, това е просто наказание,
Тези съображения биха могли да бъдат много по-обхватни, но без да се разпростираме, накрая само ще маркираме някои проблеми, които не могат да се отлагат безкрайно.
Длъжни сме да се запитаме посредническата, комисионерската и импресарската дейност, не следва ли да бъде предмет на закона, независимо от Закона за авторското право и сродните му права? Тук става дума за такива задължителни елементи като условия на труд и творчество; охрана и безопасност при снимки, представления, спектакли, изпълнения; лицензиране на онези, които пренаемат творчески и технически кадри (определяне на правила за онези посредници, които не са фактическите работодатели, т. е. – не са законово отговорни); въвеждането на задължителни застраховки за свободно наетия творчески труд; защита на образователния ценз.
Има и преки въпроси, на които следва да се отговори:
С какво Законът за защита и развитие на културата защитава българската култура и от кого?
Кого улеснява да работи и на кого дава предимства, за да финансира културни дейности?
Кой с основният приоритет за 15-20 години напред - да се съхранят съществуващите форми или да се изградят нови?
Как ще се изграждат нови, след като в банковите среди "култура" е сексуално заклинание?
Как ще е достъпна българската култура до зрителите и читателите?
Пазарът па културата, която трябва да се създава с усилията на всички власти и организации, ще бъде ли идентичен с пазара на промишлени стоки и услуги, или - какви ще са държавните преференции за културния пазар?
21.01.2002
С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
ДО
МИЛЕНА МИЛОТИНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО МЕДИИТЕ
ПРИ 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Уважаема госпожо Милотинова,
Съюзът на българските филмови дейци не може да остане безучастен към дебатите около новия Проект за закон за радио и телевизия. Център на общественото внимание в тях е структурирането на медийното пространство, политическите и журналистическите аспекти на материята. Ние твърдо поддържаме отстояването на свободата на словото и политическата автономия на медиите.
Общността, която е обединена в нашия съюз, обаче, е посветила живота си на производството на аудиовизуален продукт и затова нашите предложения се съсредоточават в един по-различен аспект - т. е. в културно-образователните функции на програмата на телевизията и радиото. В тестовете на предложения Проект присъстват основните европейски норми, които следва да се отстояват в последващите дебати и предложения за промени. Защото, естествено, стремежът към печалба създава противостоене и съпротива с всички средства срещу "излишни" разходи за прилагане на тези разпоредби. Заниманието с медии обаче диктува и работа в интерес на цялото общество - вложението в национална продукция, в качествена собствена и европейска програма, е инвестиция в бъдещето, в отстояване на българщината. В този смисъл ще изложим основните принципи, които трябва да присъстват и да се отстояват в бъдещия Закон за радиото и телевизията:
1. Осигуряване на мажоритарен достъп на национална и европейска продукция до ефира.
2. Осигуряване на пазар за независимите продуценти.
3. Осигуряване на средства за национално производство от ползвателите на аудиовизуален продукт.
4. Осигуряване механизъм за контрол по изпълнението на лицензионните и регистрационни задължения на операторите.
Два от тези принципа съществуват в Проекта, от което следва, че в логиката на проекта е залегнала нашата позиция. Ние предлагаме някои промени, които ще осигурят тяхното прилагане в медийната практика в България.
Въпреки това, смятаме, че няма да бъде излишно, ако аргументираме още веднъж всеки един от гореизложените принципи.
1. Присъствието на европейска продукция, регламентирана нормативно в европейската общност, към която ние се стремим, както в директива "Телевизия без граници", така и в много последващи документи. Нещо повече - процентът на присъствие на европейска продукция е доста по-висок.
Приветстваме присъствието на този текст в Проектозакона, където е отпаднало продължението "когато това е възможно", което практически обезсмисляше разпоредбата на стария закон.
2. Създаването на пазар за независимата продукция се осигурява чрез задължение за извеждане на продукцията на програмните оператори извън организацията. Практиката на подобно законово задължение е доказала повишаване на качеството чрез конкуренция както в Европа, така и в Америка.
Понастоящем подобно задължение се изпълнява само от БНТ, което я принуди да се освободи от всички творчески работници в щатния си състав. На практика вместо пазар на интелектуалния труд, това създаде безработица и условия за корупция. Едва когато това задължение бъде поето от всички оператори, ще се създаде конкуренция за независимите продуценти, което е предпоставка за по-качествен продукт и заетост на творческия потенциал на нацията. Това задължение присъства в глава III, чл.5 на Директивата "Телевизия без граници", както и в Проектозакона.
3. Обща практика в развитите аудиовизуални пазари е задължението на програмните оператори да произвеждат национален културен продукт. Без подобно задължение стремежът за печалба често деградира до осигуряване на закупена евтина, не премиерна продукция, в която културният критерий е на последно място.
5. Практиката до сега показва, че поетите в лицензните задължения често не се спазват поради липса на достатъчно надежден механизъм за контрол.
Затова предлагаме присъствие в закона на текст, подобен на този от глава III, чл. 4, т. З от Директива "Телевизия без граници", който гласи: "...държавите-членки представят на всеки две години доклад пред комисията, относно прилагането на чл. 4 и чл. 5. "
(Последните два текста се отнасят за задължението за квоти за европейска продукция и продукция от независими продуценти.)
Прилагам "Предложения" за конкретни промени в текстовете на Проектозакона за радио и телевизия.
П Р Е Д Л О Ж Е Н И Я
по Проектозакона за радиото и телевизията
- чл. 7, ал. 1, да се добави текст: като не по-малко от 25% от тях е продукция, произведена на официалния език на страната ни.
В ал .2 да отпадне думата "европейски",
- Чл. 49, ал. 1 текстът да добие следния вид:
"БНР и БНТ се задължават самостоятелно да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти по смисъла на чл. 7,ал. 2 и имат право да участват в съвместни продукции."
- чл. 50, т. 2 след края на текста се добавя: " ...и по-малко от 5 па сто от рекламните приходи "
- чл. 113 създава се нова алинея (3): "Не по-малко от 10% от приходите на обществените телевизионни оператори се отделят за филмово телевизионно творчество."
Глава седма. В раздел I, създава се нов член 139:
"Надзорните органи (СПЕМ, СЧЕМ) изискват от всеки оператор, проверяват и публикуват на всеки две години доклад, относно прилагането на чл .7; чл. 11; чл. 14б; чл. 159 /4/ т. 8"
В раздел П, чл.146, ал.1. Създава се нова точка: "77. Ангажимент за наемане в производството и възлагане на производство на програма само на квалифицирани творчески кадри от основния състав на продукцията. "
В раздел IV, чл. 159, ал. 4. Създава се нова точка: "8. Ангажимент за подкрепа и финансиране на националната и европейска продукция, гарантиране на качеството на собствената програма чрез наемане в производството и възлагане на производство на програма само на квалифицирани творчески кадри от основния състав на продукцията. "
22. 11. 2002 г.
С уважение
ПРЕДСЕДАТЕЛ - доц. Михаил Мелтев
ДО КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА
ПРИ 39-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБ
г-н СТЕФАН ДАНАИЛОВ
Господин Председател,
Съюзът на българските филмови дейци последователно се бори за възраждане на българското кино като част от българската култура. Тъй като сме убедени, че усилията на Вашата комисия ще бъдат насочени към издигане на ролята и мястото на културата, предлагаме на Вашето внимание идеите, които са залегнали в програмата ни за възраждане на българското кино, които предвиждат и промени в нормативната база.
1. Проектозакон за киното:
След реформата през 1991 година българското кино е в постоянен упадък. Държавното финансиране прогресивно намалява всяка следваща година, за да се стигне до нулево производство в две поредни години. Едва след законодателната намеса (задължение на БНТ в Закона за радиото и телевизията да отделя не по-малко от 10% от бюджета си целево за филмопроизводство) киното, макар и предназначено за телевизионен екран, се съживи. Това ни убеждава в необходимостта от подобен подход за възраждането на българското кино за киноекран.
През 2000 година след заповед на Министъра на културата се създаде работна група от специалисти, която разработи проектозакон за киното. Целта на този закон е да възроди българското кино в трите му аспекта: производство, разпространение и показ. Проектозаконът бе гласуван единодушно на първо четене в Комисията по култура в 38-то Народно събрание на 27.03.01. Мандатът на предишното Народно събрание изтече преди проектът да се придвижи към пленарна зала. Според нас приемането на "Закон за киното" е от изключително значение дори само поради факта, че аудиовизията е
най-важната част от националната културна идентичност в процеса на глобализация и европейска интеграция.
2. Закон за закрила и развитие на културата
Практиката от последните години показа съществени пропуски и несъвършенства на този закон. Вероятно, причините могат да се търсят в съобразяването на текстовете му с цялостната рестриктивна финансова политика и пренебрегване на предложенията на независими експерти, творчески съюзи и др. Според нас не е възможна национално отговорна политика в областта на културата, без преосмисляне на този основополагащ нормативен документ в следните насоки:
Доколкото не съществува на този етап отделен нормативен документ, регламентиращ статута и функциите на творческо-професионалните съюзи, намираме за крайно необходимо разширяване на текста на чл. 10, ал.2. Да се промени пожелателно диспозитивния характер на текста, даващ възможност на творческите съюзи да приемат тарифи за минимални възнаграждения на работещите на свободна практика дейци на културата. Пазарните принципи в европейските демокрации не изключват възможността за установяване на такива тарифи, като по този начин се предотвратява опасността от профанираме на културата, като се работи на дъмпингови цени. Ние считаме, че възприемането на този принцип може да се окаже крайъгълен камък за реална защита на високо ниво на националната култура и на нейните създатели и разпространители.
Да се обмисли възможността творческо-професионалните съюзи да получат статут на съсловни организации, които ще добият правото да подписват браншови споразумения.
Да се гарантира финансово предвиденото в чл. 20 споразумение между ръководствата на БНТ и БНР, от една страна, и Министъра на културата за създаване и разпространение на национална художествена продукция.
Да се предвидят и други възможности за назначаване на ръководители на културни институти извън императивно прогласения в Закона конкурсен принцип. Този принцип беше профаниран поради субективизъм, а в много от случаите се оказва и непригоден.
Голяма част от проблемите могат да получат своето решение в един бъдещ закон за творческо-професионалните съюзи, какъвто може би трябва да бъде изготвен, обсъден и приет от 39-то Народно събрание. Крайно време е те да престанат да се считат за анахронизъм от последните 50 години, като се натоварват с всички негативи на идеологическо оцветяване (повечето от тях са създадени в началото на 20-ти век!!). Сега съществуващата нормативна уредба (в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в Кодекса на труда, в Закона за творческите фондове), както и актуалната синдикална практика у нас, създават предпоставки за разнозначно и понякога твърде противоречиво виждане за мястото и ролята на творческо-професионалните съюзи.
3. Закон за радиото и телевизията
Напоследък все повече в медийното пространство се лансират мнения за промени в Закона за радиото и телевизията и дори за изцяло нов закон. Ако предстоят промени, трябва на всяка цена да се отстоява задължението за производство на ТБ кино (по смисъла на чл. 71, ал. 2 на ЗТР). Нещо повече - това задължение трябва да се разшири и към частните национални телевизии и кабелни оператори. Да се включи задължението на ефирните и кабелни оператори за участие в производството на български филми.
Трябва, освен това, да се гарантира достъпът на българска и европейска продукция до телевизионния екран по смисъла на чл.10, ал. 2 от сега действащия Закон, като се премахне пожелателният характер на това изискване.
Да се изключи възможността за даване на лицензи на ефирни и кабелни радио и телевизионни оператори, без перфектно сключени договори, защитаващи авторските и сродните права, а при доказани нарушения на тези права - да се засилят санкциите и да се отнемат лицензите;
Да се включи в лицензията на всички ефирни и кабелни оператори задължение за технически и качествени стандарти за българските програми.
4. Закон за авторското право и сродните му права
В най-кратък срок да се приеме Наредбата предвидена в чл. 26 от Закона.
Съгласно нея производителите и вносителите на материални носители дължат процент на авторите, артистите-изпълнители и продуцентите, изчислен върху производствената или митническата цена. 20% от отчисленията се дължат на Министерство на културата, което е сериозен източник на средства за фонд "Култура". От приемането на ЗАПСП през 1993 г. до днес не е ясен механизмът за събирането на парите. Продължаване на забавянето на тази Наредба засилва основателните подозрения за намесата на външни на културата корпоративни интереси.
5. Бюджет - 2002
Смятаме за крайно наложително да се предложи и отстоява в Закона за държавния бюджет - 2002 да се предвидят средствата за производство на български игрални, документални и анимационни филми не по-малко от осем (8) млн. лева. Това е база, заложена в Проектозакона за киното като санитарен минимум за съхраняване на киноиндустрията в България след сериозно проучване и съгласуване между експерти от Министерство на финансите и Министерство на културата. Въпреки че Проектозаконът не е приет от Народното събрание, ние смятаме, че този минимум трябва да бъде изходен пункт при изработването на бюджета на Министерство на културата за 2002 година.
6. Кодекс за задължителното обществено осигуряване
Този закон с предмет на работата на друга комисия, но Ви молим да застъпите пред нея тезата за еднократно пенсиониране на творци на изкуствата. Известно е, че някои от тях, по обективни причини загубват възможността да упражняват професията си пълноценно значително по-рано от предвидената в Закона възраст за пенсиониране. Най-често те са на възраст, която не им позволява да се преквалифицират. Това би оправдало въвеждането на един по-специален режим за пенсионирането им. Такъв е бил предвиден в нормативната уредба, действуваща до 1949 година. Съгласно нея "имат право на лична пенсия лицата, които... при уволнение или доброволно напускане" са на възраст 50-55 години и имат най-малко 25 години служба като артисти.
7. Български държавен стандарт
Създаване па нормативна уредба за задължителни съвременни технологични изисквания за всички производители, разпространители и лица, осъществяващи показ, като част от БДС, аналог на европейските стандарти.
8. Приватизация
Приватизацията на предприятията в киноиндустрията бе извадена извън Министерство на културата преди няколко години. Това промени драстично културната кино-карта на България. В резултат на реституцията и приватизацията на киносалоните Ви припомням следната печалната статистика:
1989 год. - 3069 салона;
1990 год. - 1790 салона;
1991 год. - 441 салона;
1992 год. - 319 салона; София - 18
1998 год. - 205 салона; София - 27
1999 год. - 191 салона; София - 29
Ръководство на СБФД последователно отстоява позицията, че процесът на приватизация на търговски дружества от областта на културата, в т. ч. кино-показа и кинопроизводството, не бива да се подчинява единствено на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и Търговския закон. В областта на културата и в частност на българското кино, от особено значение е запазване предмета на дейност на тези функционални звена на филмовата индустрия. Необходимо е да се формулират задължителни изисквания към бъдещите приватизатори, както и да се
разработи надеждна система за контрол по изпълнението на следприватизационните задължения в тази специфична област.
Въпреки че процедурата по приватизация на "Бояна филм” ЕАД и "София филм” ЕАД е открита, ние настояваме да се преразгледа наложителната необходимост от този акт в настоящия момент. Ако е необходимо, тяхната приватизация може да се обвърже и със Закона за киното.
При разглеждането на предложените на вниманието Ви проблеми, Съюзът на българските филмови дейци е готов да Ви окаже пълно съдействие чрез своите експерти.
30. 07. 2001 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц.Михаил Мелтев
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Кръглата маса по проблемите на българското кино,
председателствана от Министъра на културата Емма Москова
Ние, долуподписаните представители на Министерство на културата, Българска национална телевизия, Национален филмов център, "Бояна филм" ЕАД, Сдружение "Ново българско кино", Студия "Време" ЕООД, "София филм" ЕАД, Асоциация на филмовите продуценти и Съюз на българските филмови дейци обсъдихме тежкото състояние на българското кино и отчитаме, че една от основните причини за това е липсата на законова подкрепа за започналата през 1991 г. радикална реформа в кинематографичния процес.
Водени от желанието тази реформа да продължи успешно и отчитайки неразривната връзка между кино и телевизия в съвременния свят, настояваме в новия Закон за радио и телевизия да бъде защитено и гарантирано производството на национално кино от всички жанрове.
Съобразявайки се с принципите на европейското законодателство и с проекта за Закон за закрила и развитие на българската култура, ние се обединяваме около решението бързо и без отлагане да изработим и да предложим на оторизираните висши държавни органи Проект за Закон за българското кино.
22 април 1998 г.
За Асоциацията на продуцентите - Димитър Петков
За Съюза на българските филмови дейци - Павел Васев
За Студия "Време” ЕООД - Ангел Иванов
За Национален Филмов Център – Димитър Дерелиев
За Сдружение "Ново българско кино" - Георги Данаилов
За "Бояна филм" ЕАД - Евгений Михайлов
За "София филм" ЕАД - Александър Донев
За Българска национална телевизия - Иван Попйорданов
Министър на културата - арх. Емма Москова
