СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 2-3/2019
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Нови почерци в българското игрално кино
Ледове и диаманти / Вера Найденова и Иван Стефанов разговарят за филма "Ага"
Юбилей
Полет на светулка в тъмна нощ... Атанас Киряков на 80 / Иво Драганов
В памет на Влади Киров - Георги Борисов, Иво Драганов, Любомир Халачев, Костадин Бонев, Боряна Матеева, Анри Кулев
Нови книги
В защита на изчезващите видове / Александър Донев
КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2018
В търсене на Джейлан / Гергана Дончева
Документалното кино има своя публика / Яна Пункина
Рафинираният интелигент Зануси / Олга Маркова
Вярвам повече в културата... интервю с режисьорката Агнешка Холанд / Боряна Матеева
Биле Аугуст и датската идентичност / Мирела Василева
Правенето на филм е непрестанно търсене - интервю с режисьора Драго Шолев / Катерина Ламбринова
За киното и други истории - интервю с режисьора Андрей Паунов / Теодора Дончева
Кинокласация
Начело - "Студената война" и "Рома" / Георги Ангелов
Теоретични етюди
Експерименталното творчество на Кристо срещу рециклираната култура / Иван Стефанов
ФЕСТИВАЛИ
Ротердам 2019
Чехов и поколението Y / Катерина Ламбринова
Берлинале 2019
Извън системата / Людмила Дякова
Малага 2019
Кинопоетика на живеенето / Десислава Томова
Сценарни ескизи
Мъже / Пламен Великов
НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
ЛЕДОВЕ И ДИАМАНТИ / ВЕРА НАЙДЕНОВА И ИВАН СТЕФАНОВ РАЗГОВАРЯТ ЗА ФИЛМА "АГА"
Вера Найденова: Световната премиера на филма беше през февруари 2018, когато с него закриха Берлинския фестивал. Малко след това у нас, в зала 1 на НДК, го гледаха около 3000 души. Сега изживява ново начало – вече е по българските екрани. Междувременно беше показан в много страни по света и получи респектиращ брой награди – цялостно и за отделни компоненти (в Сараево, Техеран, Истанбул, Кайро, Индия, Австралия, Макао, Люксембург, Чукотка….)
Интересно би било да се прочете фестивалната му преса, но и у нас се написа не малко. Само че, както обикновено се случва при произведения с външно проста (притчова) структура, той при всяко ново гледане води вниманието ни по-дълбоко, към нови интерпретации. Дълг на българската кинокритика е да осмисли по-широко и задълбочено този феномен.
ЮБИЛЕЙ
ПОЛЕТ НА СВЕТУЛКА В ТЪМНА НОЩ... АТАНАС КИРЯКОВ НА 80
Иво Драганов
Петдесет и пет години в киното, над сто и петдесет филма и зад всеки от тях се крие разкриването на важен проблем или разтърсваща история на нечия съдба. Ако трябва да опиша кинодокументалиста Атанас Киряков с няколко думи, те ще бъдат изострено чувство за нетърпимост към всяка несправедливост и безсърдечие, съчувствие и стремеж към доброта, почтеност. Преди десет години, когато писах за него, озаглавих текста си с нашата поговорка: Да хванеш бика за рогата... С тази поговорка народът ни описва смели, решителни хора, които не се страхуват да казват това, което еснафското благоразумие нашепва, че може да донесе само неприятности. А както се вижда от по-късните филми на Атанас Киряков, този „бик“ е много зъл и отмъстителен. Имам предвид предишната система и нейните репресивни институции.
В ПАМЕТ НА ВЛАДИ КИРОВ
Георги Борисов, Иво Драганов, Любомир Халачев, Костадин Бонев, Боряна Матеева, Анри Кулев
КАЗУСЪТ ВЛАДИ КИРОВ
Един следобед ми звъни Влади Киров. Бях в редакцията на площад „Славейков“, там се беше пренесло издателството на „Факел експрес“. „Жоре, аз съм долу, чакаме те с Любен Петков да пием по една водка“.
Навън валеше здраво. Влади и Любо стояха гологлави под дъжда, по слепоочията им се стичаха струйки вода, Влади енергично сечеше въздуха с цигара в ръка. Щом ме видяха, се спуснаха към мен, хванаха ме под лакти от двете страни и с бърза стъпка ме поведоха към най-близкото заведение на площада – бирария „Лучано“. Нямах дори време да протестирам.
Нови книги
В ЗАЩИТА НА ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ВИДОВЕ
Александър Донев
В епохата на интернет има много изчезващи жанрове. Струва ми се, че един от тях са сериозните критически и теоретически изследвания за кино. В този смисъл книгата на Олга Маркова „Последните остават първи“ (издателство „Изток-Запад“, 2019) е сред екземплярите на един изчезващ вид. Което със сигурност я прави и по-ценна.
Нейната стойност обаче се увеличава още повече от съдържанието ѝ. Десета по ред в библиографията на своята авторка, тя е трета от своеобразната поредица, посветена на големите имена - представители на един изчезващ вид кино. Предишните две заглавия са „Майсторите на голямото кино“ (2007) и „Последните мохикани на киното“ (2011), все издания на „Изток-Запад“.
КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2019
В ТЪРСЕНЕ НА ДЖЕЙЛАН
София Филм Фест 2019
В ТЪРСЕНЕ НА ДЖЕЙЛАН
Гергана Дончева
Тази година София Филм Фест посвети специална ретроспектива на най-именития днес турски кинорежисьор Нури Билге Джейлан. Критерият за подбор на показаните филми беше повече от очевиден: пет заглавия от зрелия период на прочутия майстор, които му донесоха световна слава в Кан: „Климати” (2006), „Три маймуни” (2008), „Имало едно време в Анадола” (2011), „Зимен сън” (2014). Панорамата включваше и най-новата творба на автора - „Дивата круша” (2018), в която има и българска следа – „РФФ Интернешънал” е копродуцент.
София Филм Фест 2019
ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО ИМА СВОЯТА ПУБЛИКА
Яна Пункина
Яна Пункина
Ако има нещо, което всяка година се препотвърждава от селекцията на Международния документален конкурс на София Филм Фест, това е, че тя е преднамерено разнообразна. Вижда се, че тримата селекционери Мира Сталева, Светла Търнин и Светослав Стоянов съзнателно подбират творби, всяка от които се отличава със собствена естетика и разказвачески подход по целия спектър от соло изпълнения с любителска камера до почти игрални филми с изненадващо големи снимачни екипи. Личи си старанието да не се повтарят и темите, но това е някак по-трудно, времената имат свой дух и, искаме или не, определени теми преобладават в общественото съзнание. Затова и в последните години много документалисти обръщат внимание на промените в Арабския свят („За бащите и синовете“, „Какво иска Уалаа“), бежанците („Хамада“) и екологичните проблеми, които свръхконсумацията предизвиква („Зелената лъжа“).
София Филм Фест 2019
РАФИНИРАНИЯТ ИНТЕЛИГЕНТ ЗАНУСИ
Олга Маркова
РАФИНИРАНИЯТ ИНТЕЛИГЕНТ ЗАНУСИ
Олга Маркова
Времето лети, а „сър” Кшищоф Зануси не се променя: същата осанка, същото интелектуално излъчване, същият топъл глас и уникална дикция - на пет езика. Неслучайно световноизвестният режисьор, сценарист и продуцент, професорът по кино- и телевизионна режисура във Висшата академия за филмово и телевизионно изкуство в Лодз непрестенно изнася лекции във Великобритания, Русия, Канада и Калифорния, в киноинститутите в Белград, Будапеща... Носител е на редица престижни национални и международни награди от Кан, Венеция, Москва, „Давид на Донатело”, Кавалерския кръст на Ордена на възродена Полша, Командорския орден за изкуство и литература на Франция; както и на приза на Католическия филмов център „Ла Новичела” в Рим и „Люмиер” на Италианския съюз на филмовите и театралните творци... Отличен е и за цялостното си творчество и принос в европейската филмова култура, а наскоро и с наградата на София. Глобален ерудит (завършил три образования: физика, философия и режисура, съчетавани своеобразно във всичките му филми), чиито корени винаги са в родината му. „Истинският артист не принадлежи само на една страна” е неговото верую.
София Филм Фест 2019
ВЯРВАМ ПОВЕЧЕ В КУЛТУРАТА... ИНТЕРВЮ С АГНЕШКА ХОЛАНД
Боряна Матеева
ВЯРВАМ ПОВЕЧЕ В КУЛТУРАТА... ИНТЕРВЮ С АГНЕШКА ХОЛАНД
Боряна Матеева
Агнешка Холанд, една изключителна жена и дългогодишен приятел на България, тази година беше специален гост на 23-тия София Филм Фест, за да представи новия си филм „Мистър Джоунс” веднага след световната му премиера в конкурса на Берлинале. В програмата „Фокус Полша” беше показан и „Европа, Европа” (1990), номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий. Тя има и номинация за чуждоезичен филм за „Горчива реколта” през 1986. Носител е на множество други награди от всички възможни фестивали, но това е последното, което вълнува тази симпатична и решителна дама, изначално оперирана от светската суета. Активен сценарист и режисьор с четиридесет и четири филма зад гърба си, включително и тв сериали, тя работи в много страни и е сред енигматичните световни режисьори. Започва като асистент на Зануси, пише сценарии за Вайда, съсценарист е на трилогията „Три цвята” на Кешловски.
София Филм Фест 2019
БИЛЕ АУГУСТ И ДАТСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ
Мирела Василева
Датското кино, подобно на националните кинематографии във всяка малка държава, поставя като основна своя задача да бъде израз на националните културните традиции.
Дания попада в категорията на малка кинематография, чиито основни характеристики са: населението на държавата е прекалено малко, за да могат националните филми да се поддържат само със зрителски интерес на местно ниво; езикът се говори само в конкретната държава; огромен проблем за развитието на кинематографията представлява конкуренцията на американските филми.
През 70-те години на 20 век Датският филмов институт поставя изисквания към филмите: да бъдат на датски език, с датски актьори, да засягат по някакъв начин теми, свързани с историята и културата на Дания, и да въздействат за повишаването на националното самочувствие.
В тези крайно ограничаващи условия започва филмовата си кариера Биле Аугуст. Той самият има изявен интерес към скандинавската култура и в първите си филми засяга проблеми, свързани с живота в скандинавските страни.
София Филм Фест 2019
ПРАВЕНЕТО НА ФИЛМИ Е НЕПРЕСТАННО ТЪРСЕНЕ
С режисьора Драго Шолев разговаря Катерина Ламбринова
„Прасето“ (2019) е вторият пълнометражен филм на Драгомир Шолев след успешния му дебют „Подслон“ (2010), участвал в конкурсната програма на фестивала в Сан Себастиан. Премиерата на „Прасето“ беше в рамките на 23 Международен София Филм Фест, където спечели награда за Най-добър български филм, Специалната награда на журито и Наградата на ФИПРЕССИ.
Драго Шолев написва сценария на „Прасето“ (заедно с Мартин Илиев) докато чака финансирането на проекта си „Рибена кост“, който, макар и спечелил на две редовни конкурсни сесии в НФЦ, срещна много административни препятствия, но все пак предстои да бъде сниман. Междувременно режисьорът решава да разкаже простичка камерна история, която се занимава с болезнената тема за насилието сред подрастващите. Проектът е разработен на Torino Film Lab и е заснет като независим филм с микробюджет.
София Филм Фест 2019
ЗА КИНОТО И ДРУГИ ИСТОРИИ
С режисьора Андрей Паунов разговаря Теодора Стоилова-Дончева
Прочувствени с горчивината си теми, вълнуващи герои, истории, разказани с неочаквана завидна лекота, озарени от оптимизъм и надежда, но и приземени от мрачните краски на черния хумор. Това може да се каже за повечето филми на режисьора Андрей Паунов. Последният му документален филм „Да ходиш по вода“, с който се откри 23 София Филм Фест, е посветен на световноизвестния художник визионер от български произход Кристо.
Андрей Паунов е автор на едни от най-добрите български документални филми в съвременното кино. Сред неговите забележителни творби са „Георги и пеперудите“ (2005), „Проблемът с комарите и други истории“ (2007), късометражният „Три сестри и Андрей“ (2009) съвместно с Борис Десподов, „Момчето, което беше цар“ (2011) и „Да ходиш по вода“ (2018). Срещата ми с Андрей се състоя между премиерата на новия му документален филм и усилената му работа върху игралния филм „Януари“ по мотиви на Радичковата пиеса.
Кинокласация
НАЧЕЛО - "СТУДЕНАТА ВОЙНА" И "РОМА"
Георги Ангелов
Участващите в традиционната анкета на списание „Кино” избраха за филм на 23 МСФФ „Студена война” на Павел Павликовски със 74 точки. Втори със 71 точки е друг значим черно-бял филм - „Рома” на Алфонсо Куарон. Във фестивала бяха представени 169 филма от 40 страни: от тях 28 български; 15 от Полша; 14 от САЩ; 13 от Германия; 10 от Турция; 8 от Франция; 5 от Мексико; по 4 от Дания, Русия, Англия и Испания; по 3 от Румъния, Италия, Швеция, Канада и Чехословакия; по 2 от Япония, Гърция, Иран, Унгария, Белгия, Сърбия и Ирландия и по един от Китай, Ливан, Словакия, Аржентина, Люксембург, Беларус, Колумбия, Казахстан, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Кипър, ФРГ, Исландия, Чехия, Израел, Австрия, Финландия и Латвия. Нов участник е Люксембург. Критиката трябваше да избира своите фаворити сред 137 филма, защото останалите вече бяха показвани и класирани. И тя посочи 37 от тях.
Теоретични етюди
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА КРИСТО СРЕЩУ РЕЦИКЛИРАНАТА КУЛТУРА
Иван Стефанов
Към идеята за творчеството днес
Изкуството като изкуство няма собствена единна и веднъж завинаги определена субстанция, то се реализира и съществува чрез творбите и отвъд тях като по-обща абстрактна идея. Затова идеята за изкуството се въплъщава и превръща в реалност чрез създаването на всяка отделна творба. Нещо повече, именно различните начини на сътворяването на творбите и самото тяхно разнообразие фиксира в себе си тайната за самата еволюция на художественото творчество. Искаме ли да разберем процесите на изменение и развитие на творческите процеси, трябва да се приближим до начина, по който се сътворяват и по който в своето разнообразие и своята съвкупност съществуват самите творби.
ФЕСТИВАЛИ
Ротердам 2019
ЧЕХОВ И ПОКОЛЕНИЕТО Y
С режисьорката Симона Костова разговаря Катерина Ламбринова
Симона Костова е в трийсетте си години. Любовта ѝ към сценичните изкуства я води от Бургас в НБУ, където завършва актьорско майсторство в класа на Снежина Петрова. По-късно заминава за Берлин, за да учи кинорежисура в Академията за кино и телевизия (DFFB). Световната премиера на дебютния ѝ филм „30“ беше в конкурсната програма Bright Future на Ротердамския международен филмов фестивал. Веднага след това бе показан и в Perspektive Deutsches Kino на Берлинале, а немското издание Filmstarts го определя като най-добрия филм в тази секция.
Провокирана от всеобщото чувство за необяснима тревожност, което занимава нея и нейните връстници, в „30“ тя изследва територията на празнота, която обитава младия човек. Нарича това специфично състояние „Берлински синдром“.
Берлинале 2019
ИЗВЪН СИСТЕМАТА
Людмила Дякова
Програмата на 69-тото Берлинале не се отличаваше с филми - явления, както двата филма от миналата година - провокативния, труден за възприемане, разтърсващо въздействащ „Не ме докосвай” (Златна мечка” и Наградата на ФИПРЕССИ”) на румънката Адина Пинтилие с българското копродуцентство на „Агитпроп”, и изящния до съвършенство, притчов, магнетичен, апокалиптичен, но и просветляващ с добротата си „Ага”(представен извън конкурса) на Милко Лазаров.
Малага 2019
КИНОПОЕТИКА НА ЖИВЕЕНЕТО
Десислава Томова
Андалусия е най-веселата и топла част от Испания. Навсякъде цари жизнерадостно-празнична и приятелска атмосфера. Предприех пътуване до южната част на Испания Малага, за да присъствам на престижния кинофестивал в града. В Малага са родени художникът Пабло Пикасо и актьорите Антонио Бандерас и Дани Ровира.
Кинофестивалът е създаден през 1998 година и с всяко издание се стреми към насърчаване на разпространението и популяризирането на испанското кино. Той е пример за ролята на фестивалите за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, както и за икономическия ефект от културата.
Сценарни ескизи
МЪЖЕ
Пламен Великов
ЕКС. УЛИЦА В ГРАДА. ДЕН
МАРТИ(10), ученик в четвърти клас, проследява спиращия точно пред него джип. Отваря задната врата и се качва.
ИНТ. В КОЛАТА. ДЕН
КАЛИН(40), добре изглеждащ мъж, облечен спортно-елегантно, с вкус. Усмихнат е, но сякаш леко припрян. На шофьорското място е и довършва разговор по телефона, който чуваме на високоговорител.
