СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2018
СЪДЪРЖАНИЕ:
НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
Въпреки деструктувните ни действия, София все още пази в себе си много културна история, индивидуална и колективна памет. Колкото и да е парадоксално, едновременно с ремонтните дейности със съмнително качество, които общината реализира, тя подпомага издаването на множество смислени изследвания, оглеждащи различни аспекти от развитието на урбанистичната среда през нейните архитектурни и социално-културни измерения.
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
МНОГОЛИКИЯТ МАКОВЕЦКИ
Геновева Димитрова
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
ПАРАДОКС ЗА АКТЬОРА ХХІ ВЕК
Вера Найденова
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
ДИГИТАЛНИЯТ АКТЬОР
Божидар Манов
МЕЖДУНАРОДНА РАБОТНА СРЕЩА ЗА МЛАДИ БЪЛГАРСКИ ПРОДУЦЕНТИ
Златна роза 2018: ОРИЕНТИР - "АГА"
Вера Найденова
Не твърдя, че познавам в подробности историята на фестивала, но най-вероятно е това да се случва за пръв път: един филм да получи най-голямото му отличие, „Златна роза”, а заедно с това наградите за режисура, за операторство и още две – на акредитираните журналисти и на кинокритиците. Допускам, че ако журито не бе предявило странните си претенции – в епоха, когато двама от най-успешните кинорежисьори Майк Лий и Уон Кар-Уай създават филмите си без предварителен сценарий, да мотивира решението си да не присъдят отличие за сценарий с постулат от „златната епоха на Холивуд”, според който във филма най-важен е сценарият (имайки предвид литературния, що ли?), при „Ага” можеше да отиде и това отличие. Драматургичната му основа е родена с тяга да се превърне в кино, напълно е съобразена с притчовата форма („на малко място – много смисъл”), диалогът е пестелив и функционален ...
Златна роза 2018: НЕПРИСЪДЕНАТА НАГРАДА
Божидар Манов
Непродуктивно изкушение е след отминал фестивал да се коментират (одумват) наградите на журито. Ще се предпазя от това подхлъзване. Ползвам само заглавие, което да отпрати читателите към проблема за драматургията в продукцията 2018, защото тъкмо в тази професионална категория журито изрази неудовлетворението си и не присъди награда за най-добър сценарий. С основание или не – всеки видял 17-те пълнометражни (а и другите 21 късометражни игрални филма) може сам да преценява от собствената си камбанария. Аз – от моята, която не мисля, че е недостижимо висока, но мисля, че е професионална.
Златна роза 2018: МЕЖДУ АВТОРСКОТО КИНО И КИЧА
Боряна Матеева
Два екстремни полюса очертаха „Златна роза” 2018, като маркираха цвета и бодлите на това митично цвете. „Ага” на Милко Лазаров – авторско и естетско кино от световна класа и остро дразнещия с клишетата си „Привличане” на Мартин Макариев. Българското кино много отдавна не е давало такъв категоричен знак за съизмерване с най-авангардните търсения като простата история на „Ага”, в която са затворени най-разтърсващите кризи на съвременността – физическото оцеляване, отчуждението, миграцията, унищожаването на планетата.
Теодора Стоилова-Дончева
Програмата на „Златна роза“ 2018 и тази година беше богата, имаше филми, произведени с държавни субсидии, а също и филми с частно финансиране. Гледах голяма част от тях. Ще се спра на онези от пълнометражните филми, които ме провокираха с добро или с лошо.
Златна роза 2018: НОВИ ИМЕНА И ТЕМИ
Олга Маркова
След 35-ата „Златна роза“, където младите ни творци буквално се втурнаха на екрана неудържимо, тазгодишната художествена палитра на форума бе изпъстрена и с постижения на доказани от десетилетия наши кинотворци като Петър Попзлатев с „Времето е наше“(„Разруха“) по сценарий на Станислав Семерджиев; Киран Коларов с „Мълчанието на сестра ми...“ по негов сценарий; Радослав Спасов с „Живи комини“; Костадин Бонев с копродукцията с Украйна „Далеч от брега“ (по сценарий на Никола Петков, Евгений Кузманов и Костадин Бонев).
Златна роза 2018: ОСОБЕН ПОГЛЕД
Иво Драганов
Теоретични етюди
Летопис
