СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2017
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Борис Траянов: Режисьорът трябва да ти има доверие
Юбилей
Опасна ерозия на стойностите лакомо ръфа всекидневието ни - професор Божидар Манов на 70
Личности и филми
Отдаден на студентите / Людмила Дякова разговаря с професор Людмил Христов
КИНОСЪБИТИЯ
Любовта е лудост 2017
Вечното чувство / Ирина Канушева
Кръгла маса
Киното на днешните млади. Нов кинематографичен език и нов социален реализъм / Вера Найденова
Пет независими етюда и един втори филм / Геновева Димитрова
Световен фестивал на анимационния филм 2017
Светлини и сенки / Людмила Дякова
Есхатологична прокоба през готическата приказка. Завръщане към забравените ценности / Надежда Маринчевска
Филмите за деца - широка географска палитра / Красимира Герчева
Златна роза 2017
Битката за лично достойнство... /Иво Драганов
Киното слънчоглед / Боряна Матеева
Проклятието да бъдеш вездесъщ / Гергана Дончева
За детското кино и за дебютите / Олга Маркова
Пиршество на визуалната хибридност / Надежда Маринчевска
Срамът и Грец / Петя Александрова
За актьорите и техните герои / Деян Статулов
Трима души в четири сцени с безкрайни вариации / С режисьора Илиян Метев разговаря Катерина Ламбринова
ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
"Идиот" на Куросава / Петър Русев
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Сараево 2017
Киното като лаборатория / Павлина Желева
Оливър Стоун дружески с Путин / Йоана Павлова
Венеция 2017
С топлота за семейството, двойката, любовта / Соня Александрова
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Охлюви / Красимир Крумов-Грец
БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА
БОРИС ТРАЯНОВ: РЕЖИСЬОРЪТ ТРЯБВА ДА ТИ ИМА ДОВЕРИЕ
В киното има професии, които като че ли остават някак в сянка. Преди години списание "Кино" посвети специална рубрика на тази тема: "Професии в сянка". Сред тях една от малко познатите е тази на звукорежисьора. Човекъ, отговорен за звуковата среда във филма, за синтеза между музика и звук, не само като компонент на филмовата изразност, но и като съществен елемент от драматургията на филма, с безспорно значение за нейното изграждане. В този брой представяме един от най-търсените и успешни майстори на звука в киното, не само у нас, но и в чужбина, звукорежисьорът Борис Траянов.
ЮБИЛЕЙ
ОПАСНА ЕРОЗИЯ НА СТОЙНОСТИТЕ ЛАКОМО РЪФА ВСЕКИДНЕВИЕТО НИ - ПРОФЕСОР БОЖИДАР МАНОВ НА 70
Знае се, че си завършил МЕИ – дипломиран инженер в престижната специалност „Електроника“ в далечната 1970 година. Но малцина знаят, че още като студент участваш в естрадно - сатиричния състав на института и в годишните прегледи на студентската художествена самодейност сте конкуренти, а често и побеждавате такива утвърдени състави, като Университетския театър или трупата на Студентски дом. Разкажи за този период.
Божидар Манов: Бяха пет весели години (1965-1970), а тогава в МЕИ учеха много умни момчета и момичета с разностранни таланти. Съставът „Веселите момчета“ бяха легенда в студентските среди и неслучайно изключително талантливият дипломиран инженер Илия Атанасов (поет, драматург, актьор) скоро след това стана студент по режисура във ВИТИЗ в класа на професор Боян Дановски и продължи с тази професия до пенсия. От многото му прекрасни стихове, спектакли и текстове за песни е достатъчно само двустишието „… затова делим сърцето си на две, та да го пъхнем някак в стихове“.
ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
ОТДАДЕН НА СТУДЕНТИТЕ Людмила Дякова разговаря с професор Людмил Христов
Вече близо 30 години си се посветил на НБУ. Кога се случи това и какви бяха мотивите ти?
Точно от двадесет и седем години. Беше вторият семестър напървата година от основаването на НБУ, учебната 1991-1992 година. Признавам, че да, наистина съм посветен на университета.
КИНОСЪБИТИЯ
ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ 2017
ВЕЧНОТО ЧУВСТВО
Ирина Канушева
Прави впечатление, че филмите на фестивала „Любовта е лудост“ се обръщат все повече към социални и политически теми, в които присъстват както любовта, така и проблемите на ежедневието ни. Най-яркият представител на тази тенденция през 2017 беше унгарският филм „Гражданинът“, получил голямата награда „Златната Афродита“. В същата група може да се добави украинският „Гнездо на гургулица“, където главната героиня гледа възрастна жена в Италия, търпи унижения, но само така успява да поддържа семейството си; и исландският „Рейкявик“, в който семейството се събира-разпада-събира пак; индонезийският „Самота“; турският „Сватбен танц“...
КРЪГЛА МАСА
КИНОТО НА ДНЕШНИТЕ МЛАДИ. НОВ КИНЕМАТОГРАФИЧЕН ЕЗИК И НОВ СОЦИАЛЕН РЕАЛИЗЪМ
Вера Найденова
Бях формулирала темата си „младото кино – нов кинематографичен език и нов социален реализъм”, но ми „светна”, че „младо” може да е и киното на по-възрастните, а тук ще говорим за киното на тези, които сега навлизат в професията.
В програмата на последния Кан например „най-млади” по инвенция, по език и т.н. според мен бяха филмите на Аббас Киаростами и на южнокорееца Хон Сансу. Въпреки че в „Особен поглед” имаше шест дебюта. Но въпросът за творческата младост е друга тема. Тук ще я фиксирам само с мисълта на Борис Пастернак: „Талантът е единствената новост, която винаги е нова…”
ПЕТ НЕЗАВИСИМИ ДЕБЮТИ И ЕДИН ВТОРИ ФИЛМ
Геновева Димитрова
Зарадвах се на темата на юбилейната ни кръгла маса, тъй като отдавна е видно, че тъкмо младите ни автори на игрални филми интерпретират по-ефективно времето. Филмите им излъчват енергия. Представят успешно киното ни по света и вече с основание говорим за нова българска вълна. От времето на миграционния цикъл в началото на 70-те не сме се вписвали така категорично в световния кинематографичен процес. Доказателство за това са многобройните престижни фестивални участия и международните награди на български филми и копродукции. Важно е да се отбележи, че повечето от тях са нискобюджетни. Идеята на Георги Чолаков от 2014 за подкрепа от Изпълнителна агенция Национален филмов център на независими продукции се оказа плодоносна. Би трябвало те да са повече.
СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ 2017
СВЕТЛИНИ И СЕНКИ
Людмила Дякова
И тази година Световният фестивал на анимационния филм във Варна затвърди с разнообразието на програмите си и с качеството на представените филми своя авторитет и достойно място сред най-престижните анимационни форуми по света.Това е седмо поредно издание след възстановяването на фестивала през 2011 година като приемник и продължител на легендарния от края на миналия век Световен анимационен фестивал във Варна. Така че тази година фестивалът е тринайсети в своята летопис.
ЕСХАТОЛОГИЧНА ПРОКОБА ПРЕЗ ГОТИЧЕСКАТА ПРИКАЗКА. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЗАБРАВЕНИТЕ ЦЕННОСТИ
Надежда Маринчевска
Филмовата програма на ХІІІ Световен фестивал на анимационния филм във Варна и тази година показа, че той се радва на добро здраве и завидно качество на показаните филми. За съжаление обаче на кръглата маса „Българската анимация – светлини и сенки“ не само „здравето“ на фестивала беше поставено под въпрос, но и самото съществуване на следващите му издания. Фаталният недостиг на средства обрича организаторите, и най-вече неизтощимия двигател на фестивала – професор Анри Кулев, на унизителна просия, която все повече среща безразличието на държавните институции и на самата община Варна. Ще бъде непростима загуба, ако поради липса на разбиране за това какви и кои са приоритетните и значими събития в културния календар на страната, Световният фестивал на анимационния филм бъде принуден да прекрати съществуването си.
ФИЛМИТЕ ЗА ДЕЦА - ШИРОКА ГЕОГРАФСКА ПАЛИТРА
Красимира Герчева
През последните няколко години следя детските програми на междунардните фестивали на анимационното кино. Първоначално по „задължение“, а след това по желание, като глътка въздух сред мрачния и изпълнен с ужас свят на анимацията за възрастни. Спомням си как на времето защитавах правото на художниците да третират важни проблеми от нашия свят, за да преодолем убеждението, че рисуваният и куклен филм е само за деца или само развлечение. Днес това пожелание е реализирано до степен, че хуморът е почти изчезнал от екрана, а развлечението и забавата трябва да бъдат търсени с лупа...
ЗЛАТНА РОЗА 2017
БИТКАТА ЗА ЛИЧНО ДОСТОЙНСТВО
Иво Драганов
Започвам с два филма, които интерпретират темата за човешкото достойнство. Наградения с голямата награда „Златна роза” филм „Вездесъщият” на режисьора Илиян Джевелеков постави особено важна тема за публично разискване. Цифровата революция налага нови правила на екзистенция, сетива за самосъхранение и култура на поведение. По времето на тоталитаризма всеки бе следен и априорно подозиран до доказване на противното. Четвърт век след промяната цифровите устройства за видеозапис са усъвършенствани до степен да снимат всекиго и всичко. Това се отнася и за най-съкровени територии на личното пространство. Опиянението от възможностите всеки да бъде наблюдаван и първичният инстинкт за воайорство са причина главният герой Емил (Велислав Павлов - Награда за мъжка роля) да загуби човешки облик, да престъпи почти всички нравствени норми и да следи различни хора (от най-близките до случайни колеги) в сферата на техните най-интимни преживявания.
КИНОТО СЛЪНЧОГЛЕД
Боряна Матеева
След промените от 1989 и турбуленциите на Прехода нашето кино е на път да постигне истинска зрялост. Това се вижда на пръв поглед от броя представени филми на тазгодишния варненски фестивал – 16 заглавия в пълнометражния конкурс. Цифра, съпоставима с продукцията на всяка европейска кинематография, съизмерима с нас. А като добавим и още три филма, отсъстващи от Варна, но вече на голям екран или атакуващи световни фестивали - „Възвишение” на Виктор Божинов, „Безкрайната градина“ на Галин Стоев и „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, почти стигаме броя на филмите от 80-те.
ПРОКЛЯТИЕТО ДА БЪДЕШ ВЕЗДЕСЪЩ
Гергана Дончева
Тридесет и петото издание на фестивала „Златна роза” може да се обобщи с няколко думи: надежда за българското кино. Показът на повече от 60 филма, според встъпителните думи на директора на НФЦ Камен Балкански, красноречиво свидетелства за устойчивата тенденция да се снимат все повече български продукции, но това, което е далеч по-важно и радостно, е, че като цяло тяхното качество чувствително се повишава. Разнообразието от теми, преднамерената хибридност на жанровите форми, специфичният избор на екранната визия, дързостта да се експериментира смело в търсенето на нови изразни средства несъмнено респектира. Това наблюдение логично води до извода за друга ясно изразена характеристика: видимата смяна на поколенията.
ЗА ДЕТСКОТО КИНО И ЗА ДЕБЮТИТЕ
Олга Маркова
В статията си за 34-тия Фестивал на българския игрален филм в списание „Кино” (бр.5-6) си позволих да отправя едно пожелание към нашите кинотворци: „… И повече ведрина. След като бъде разтърсен от екранния свят, зрителят все пак трябва да се изправи на крака!” То бе предизвикано от тягостната атмосфера, която „витаеше” на екрана и някак естествено се пренесе и в атмосферата на дискусиите, дори в приятелските разговори.
Тази година диалектиката си каза думата. Богатата на теми, хрумвания и жанрове състезателна програма, съставена от 16 пълнометражни и 24 късометражни (в преобладаващата си част точно подбрани) филма, показа очевидна смяна на тоналната бленда в 35-ото издание на „Златна роза”. И отново във фокуса на вниманието на форума са младите с техните търсения и лутания, експерименти и постижения.
ПИРШЕСТВО НА ВИЗУАЛНАТА ХИБРИДНОСТ
Надежда Маринчевска
Съвременното кино отдавна престана да бъде „копие“ на реалността. Като гледаме филми в новата дигитална епоха, не смеем дори с някаква степен на приближение да съдим за предкадровата действителност, както това беше в аналоговата епоха. Тогавашните комбинирани снимки и ефекти днес предизвикват снизходителни усмивки, въпреки че все пак запазваме уважението си пред майсторите на старите фантастични светове. От десетилетия обаче дигиталните вселени смесват в едно заснет материал, анимация, ефекти в често неразличима амалгама на изображение от нов тип. Българското кино, макар да е далече от най-бляскавите постижения на Холивуд, също уверено влезе в новия формат.
СРАМЪТ И ГРЕЦ
Петя Александрова
Няма смисъл тепърва да обяснявам кой и какъв е Красимир Крумов-Грец. Постфактум е лесно да митоманстваш, удобно да се наредиш сред приятелите, безпроблемно да подкрепиш творчеството му, невъзможно е да го критикуваш. Каквато и съпричастност да съм изпитвала, трябвало е тя да се прояви някога, моментът безвъзвратно е отлетял. Днес малко ме е срам за недостатъчното внимание към него - като към писател, сценарист, режисьор, теоретик на киното и просто състудент.
Но пък забелязвам следата, която е оставил при другите, вградил е във филмите им. Моралният императив е този, който винаги го вълнуваше. Киното като проповед, но обвита в митично тайнство по Тарковски. На фестивала във Варна два късометражни филма бяха пряко свързани с неговата фигура - и с неговите теми и проблематика.
ЗА АКТЬОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ГЕРОИ
Деян Статулов
Съвсем естествено е вниманието на зрителите на един фестивал да бъде насочено към звездите на филмите – актьорите. Какъв би бил един такъв форум без любимците от екрана, без тези, с които би желал да се идентифицираш, или напротив – еманципираш? Както би казал любимият герой Мечо Пух – „Колкото повече – толкова повече!“
Тази година тяхното присъствие беше осезаемо, при това не толкова върху червения килим и пресконференциите, а най-вече с ролите им във филмите от конкурсната програма. Енергията, която извираше от тяхната игра, успя да разчупи стереотипите и клишето, че в нашето кино няма супер киноактьори. Напротив. Само филмът „Посоки” да беше, е достатъчно доказателство за видимото професионално израстване на нашите актьори.
ТРИМА ДУШИ В ЧЕТИРИ СЦЕНИ С БЕЗКРАЙНИ ВАРИАЦИИ
С режисьора Илиян Метев разговаря Катерина Ламбринова
Една от важните теми в „¾“ е целостта. Тази тема присъства и в заглавието, което сигнализира за наличието на някаква липса, но и насочва към музикалната тема и форма на филма. В живота си заедно Мила, Ники и Тодор съществуват в относителна хармония, макар отсъствието на майка и съпруга да е осезаемо. Всеки един от тях се бори с липсата на цялост по свой начин: Мила се стреми към съвършенство в музиката, затова и никога не остава докрай удовлетворена от изпълненията си. Ники непрестанно търси внимание, а Тодор - някой, с когото да споделя. Филмът е структуриран върху основата на четири типа сцени, които се разгъват вариетативно до безкрай. Музикалното темпо се просмуква дори в паузите, миговете тишина. Визията и импровизационният подход при работата с текста и актьорите оставят чувство за житейска автентичност и, подобно на Boyhood на Ричард Линклейтър, това е опит за изследване на битието в неговата пълнота.
ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
"ИДИОТ" НА КУРОСАВА
Петър Русев
Едно от завидните постижения на тази екранизация без съмнение е в убедителността, с която режисьорът е успял да улови и пресъздаде духа и атмосферата на романа. Предполагам, че за зрителите, които са чели това знаменито литературно произведение, но и за всички, които не са запознати с „Идиот“, не би било трудно да следват нишката на разказа дори в този осакатен вариант на филма, от който са „ампутирани“ цели 100 минути! Не мога да се освободя от мисълта, че хилядите липсващи кадри биха придали по-внушителна художествена цялост и завършеност на творбата.
СВЕТОВЕН ЕКРАН
САРАЕВО 2017
КИНОТО КАТО ЛАБОРАТОРИЯ
Павлина Желева
Няма как да попаднеш в Сараево и да не му оставиш част от душата си. Колкото и трудно да е добирането до него (и по въздух, и по земя) очарованието му е магнетично. Има град, но предимно има планина; има ориенталска махала, но има и австрийски трамваи; джамии, но и ценни еврейски старини; католическа катедрала и православни църкви… С други думи: една величава природа, приютила разнообразните и разнопосочни проявления на всякакви хора, обитаващи мястото от векове …
В продължение на близо век Сараево се свързва с едно от най-емблематичните убийства в новата история на Европа - това на високопоставения ерцхерцог Франц Фердинад, отключило стихията на Първата световна война. Днес този спомен е някак изхабен и разказите за него звучат леко архаично. Не така стоят нещата с една друга война, без високопоставени австроунгарски особи, но с тежка домашна омраза и пролята кръв. По фасадите на множество сгради в Сараево все още се виждат дупките от куршумите, посипали се над града през пролетта на 1992 година. А споменът за близо четиригодишната блокада продължава да кърви.
ОЛИВЪР СТОУН ДРУЖЕСКИ С ПУТИН
Йоана Павлова
„Оливър Стоун? Както е тръгнало, догодина ще дадат „Сърцето на Сараево” на Емир Кустурица!” В този дух беше публичното възмущение по време на 23-ото издание на кинофестивала в столицата на Босна и Херцеговина, където прочутият американски сценарист, режисьор и продуцент получи тазгодишната почетна награда.
Макар и провеждан в град, който все още носи белезите на войната, сараевският фестивал гордо се нарича „Кан на Балканите” и води много внимателна политика, когато става дума за червения килим. При все това решението да се покани Оливър Стоун и да се организира скромна ретроспектива с филмите му, включително и нашумелия телевизионен проект от тази година „Интервюта с Путин”, катализира тревогите на местните хора - особено в момент, когато ключови фигури от шахматната дъска на бивша Югославия се нареждат в деветдесетарско дежавю.
ВЕНЕЦИЯ 2017
С ТОПЛОТА ЗА СЕМЕЙСТВОТО, ДВОЙКАТА, ЛЮБОВТА
Соня Александрова
74-ят кинофестивал във Венеция беше един от най-успешните за последните години. Потвърждението е в наградите, приети от критика и публика, в съзидателния творчески дух, който позволи да се съсредоточим върху филмите, а не върху клюки и пикантни подробности.
Селекционерите са изгледали 3492 филма, за да изберат общо 71 - всички световни премиери. Една от темите, които ме развълнуваха и която се разпростря върху всички програми, беше тази за семейството, старостта, бъдещето на двойката. Към нея насочва още първият конкурсен филм, с който се откри фестивала - „Downsizing” (САЩ). Александър Пейн, който преди време ме покори с „Небраска”, надниква в нелекото ежедневие на семейна двойка - Мат Деймън и Кристен Уиг, мечтаеща за по-добър живот. Битието им е разстроено от кризата, свързана със свръхнаселеността, която заплашва всички в недалечното бъдеще. Учените измислят радикално решение, като намаляват човешките същества до няколко сантиметра, което би позволило спасение на света от пренаселване и замърсяване. Някои са недоверчиви, но двамата съпрузи единодушно поемат риска. Устояват различно, което ги отдалечава. Идеята е добра, фабулата в началото привлича, но постепенно се размива и отклонява в друга посока. Вместо да следи проблемите на разпадащата се и в крайна сметка разпаднала се двойка, навлиза в територии, които не успява да разработи. Пейн режисира черна комедия с вкус на фантастичен филм, в който епизодът с миниатюризацията ще влезе в антологията на киното.
ОХЛЮВИ
от
Красимир Крумов-Грец
1. Село със смесено население. Сутрин.
Селска къща. По разбитата улица минава кравар, води три крави. Една от тях се спира и оставя пред къщата едри фекалии. Краварят не обръща внимание. Кравите отминават нагоре, към края на селото, където почва планината.
