СПИСАНИЕ
"КИНО"
Брой 2 / 2015
ви предлага целия текст на тези статии
КЪСОМЕТРАЖНОТО ИГРАЛНО КИНО: МОДЕЛ НА РЕАЛИЗАЦИЯ,
МОДЕЛ НА КОМУНИКАЦИЯ
МОСТ МЕЖДУ ТЕАТЪРА И КИНОТО
Интервю с актрисата и режисьор Яна Титова
Василена Василева
Как решихте да направите прехода от актриса към режисьор? В случая на „Мостът” – да преминете от актриса към удиалънов модел?
Написах сценария на „Мостът” с идеята само да участвам в него, просто ми хареса историята, която мой приятел ми разказа. Държах го в „чекмедже“ и чаках да се появи подходящ режисьор. Но в един момент си дадох сметка, че имам достатъчно ясна идея как точно би трябвало да се случи този филм и решението аз да го режисирам всъщност ми изглеждаше доста естествено.
Как режисирахте себе си във филма?
Трудно! Беше ми по- интересно да съм зад камерата и съжалих, че не съм поканила друга актриса за ролята, за да мога да се фокусирам само върху режисьорската част. Но пък ако не бях участвала, нямаше да си партнирам с Едуард Хог. А тази възможност не е за изпускане!
Мостът ли кара хората да полудяват?
Страховете им по-скоро. Вътрешната им борба, неувереността им. Мостът е катализатор в случая, не е причина.
Нервността на мъжа и една лоша шега ли стават причината да се стигне до такъв некрасив край за жената от моста?
Нещата никога не са само такива, каквито изглеждат . Чувала съм много и различни интерпретации за какво всъщност се разказва в „Мостът“. И мога да кажа, че всички са верни! Оставила съм много вратички публиката сама да донапише историята и да я развие така, както иска.
Следващият Ви филм „Солвейг” ще бъде ли обгърнат със същата доза мистичен психологизъм и суров трагизъм?
О, не! „Солвейг“ е диаметрално противоположен на „Мостът”. Той вълнува по различен начин. Визията, изразните средства, както и стилът са съвсем различни. „Солвейг” е моя сбъдната мечта. Исках да снимам този филм много преди въобще да ми хрумне да режисирам и много преди да напиша „Мостът”. Дълго време чаках подходящия момент този филм да се реализира и когато най-накрая се случи, беше магично...
ОБЩОТО МЕЖДУ РЕАЛИЗМА, УСПЕШНИЯ ПИЙТЧИНГ И ЗЕВС
Интервю с режисьора Павел Веснаков
Василена Василева
От кои режисьори черпиш вдъхновение или са ти повлияли? Мога да усетя, че си повлиян от румънската нова вълна, от Брюно Дюмон...
Да, харесвам румънско кино, също така и Брюно Дюмон, но се вдъхновявам най-вече от американски „инди“ филми. Има няколко имена, които ми изникват в съзнанието. Едно от тях е Кели Рейхард, която има филми като „Wendy and Lucy” (2006) и „Old Joy” (2008). Стилистиката на филмите й е хиперреализъм, брутален реализъм, като тя си служи с много минималистични изразни средства, без никакъв „fancy camerawork”. Тя обикновено взима известен актьор за главната роля и го оставя да изглежда като натуршчик. Филмите й на пръв поглед изглеждат изключително непривлекателни. Актуално е в момента според мен киното да се вглежда в животите на обикновени и нормални хора.
Друг режисьор, когото много харесвам поради неговата дистанцираност към персонажите, е Михаел Ханеке, намирам, че такъв подход е изключително сложен. Той изгражда студени персонажи и не оставя място за съчувствие към тях.
За мен „Ballast” (2008) е един от най-смислените филми, които съм гледал, той е единственият филм, който режисьорът Ланс Хамър е направил и ще направи. Във филма няма нито един професионален актьор. Допада ми стилистиката и начинът на снимане.
Споменахте за „обикновения човек“. Какво означава обикновен човек? Хора, които не разбират от изкуство ли?
Не хора, които не разбират от изкуство. По-скоро хора, които не са чели много книги и търсят решения на проблемите си по някакви първични начини. Както дядото в „Чест”, самият герой не е кой знае колко интелигентен, но на мен ми е симпатичен.
Доста първосигнален ми се струва...
Да, това е добро определение. Новият ми филм също е с такива първосигнални персонажи.
Тематиката на „Чест” е изключително интересна, защото сякаш е табу в българското кино...
Темата за хомосексуализма не е единствената, има много теми, които просто отсъстват. Аз съм много повлиян от филма „Източни пиеси”, защото когато излезе, аз тъкмо започвах да правя късометражни филми и някак ми се промени погледа върху нещата...
ВЪВ ФОКУСА НА КРИТИКА
НАКАЗАНИЕ И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Ирина Канушева
„Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказва проста история. Провинциална учителка обира банка, за да си плати дълговете. Възхитително е умението на режисьорите да напипват знакови за времето случки от живота, малки драми на малки хора, от които става голямо кино. И не защото актьорите са се развихрили в драматично или комично амплоа – зрителят не потъва в сълзи нито от мъка, нито се просълзява от смях, но филмът така се запечатва в съзнанието, че те кара да мислиш дълго след това. Различен, пестелив и премерен, точен. Великолепен състав на актьорите в малките роли (Иван Бърнев, Иван Савов, и най-вече Стефан Денолюбов), които щрихират от три страни безизходицата, в която живеем, и надграждат един над друг, като всеки си заема перфектното място във филма. Наскоро чух, че в чужбина зрителите мислели, че Маргита Гошева не е актриса, а истинска учителка...
Прочетете целия текст: http://www.filmmakersbg.org/focus-critic-2-2015.htm
ГАЛЕРИЯ
МАРГИТА ГОШЕВА: "НАЙ-ВАЖНИ СА ХОРАТА, С КОИТО РАБОТЯ"
Нели Калчева
Маргита Гошева е от онези хора, които възприемат актьорската професия не като занаят, а като призвание. Затова я мотивират проекти, които отварят пред нея вратите към неизвестното и я предизвикват да открие на какво още е способна като актриса. И все пак от разговора с нея усетих, че голямата й любов в професионален план е театърът и че именно от него черпи сили за останалите проекти, в които се впуска. Той е онзи първоизточник, който й дава инструментариума да бъде на място във всичко, с което се захване. Доказателството – филмът „Урок“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът е на екран в България сега, но вече обиколи много фестивали по света. И не само това – той спечели цял куп награди, включително четири от 19-ия София филм фест и две за най-добра женска роля на кинофестивала в Анже и на кинофестивала във Вилнюс.
Но световното признание не замайва нито Маргита, нито авторите на филма. Те са стъпили здраво на земята и вече подготвят втория си филм от замислената трилогия, в която всяка история ще е вдъхновена от гръмко вестникарско заглавие. Но докато те работят по сценария и се готвят за снимки, ние поговорихме с усмихнатата Маргита за актьорската професия, за досега й с публиката и за смисъла…
Как се появи интересът ти към актьорската професия?
Труден въпрос. Спонтанно. Първият ми опит с изява пред публика, всъщност, беше докато пеех в един хор. Но мирисът и тъмната, и светлата страна на сцената остават в теб завинаги, усетиш ли ги с душата си още първия път...
АКЦЕНТИ
ДЪРВЕН ТИРБУШОН И ИЗТРИВАЩИ СЕ МАРКЕРИ
Весела Данчева за филма „Re-Cycling”
Василена Василева
ЗА ФИЛМА
Премиерата на филма „Re-Cycling” беше през декември в рамките на 11-то издание на Филмовия фестивал за анимационно кино „Аниматека“ в Любляна. Филмът е омнибус от кратки анимационни парчета и е създаден по случай честването на 100-годишнината от рождението на Норман Макларън.
Как се случи тази идея ли? Миналата година през пролетта Паола Бристот, която е инициатор на проекта и неговият арт директор, ме попита дали бих искала да участвам в него. Почувствах се много поласкана и едновременно с това лекичко ме беше страх, защото сред другите поканени бяха утвърдени аниматори, сред които Реджина Песоа, Йони Манисто, Уло Пиков, Габор Улрич, Марина Росет, Петра Золога, Растко Кирич, Магда Гуиди, Спела Кадез.
ЗА ПРЕДМЕТА
За да се създаде колективен дух и принадлежност между отделните автори, всеки от които живее в различна европейска държава, Паола Бристот бе замислила една игра, която вплете в идеята на проекта. Всеки трябваше да изпрати до организаторите един предмет от неговото ежедневие, без да обяснява какъв е той. Някакъв предмет, който е важен за автора, важен за страната му. Предмет, който кодира някаква идентичност. Аз избрах затварачка за буркани, което е и логото на „Компот колектив“, и я изпратих. Екипът получава всички предмети, разбърква ги и произволно ги разпращат към авторите заедно с метри лента, върху която ще работиш. Моят предмет, бурканозатварачката, попадна в един финландец, който дълго време не беше установил какво точно е това, мислейки си, че е част от нещо, чарк или перка. Аз получих най-обикновен дървен тирбушон!...
НОВИ КНИГИ
УРОЦИТЕ НА КЛАСИЧЕСКОТО ИЗКУСТВОЗНАНИЕ
За книгата на Марияна Лазарова „Кентавърът от Албион“
Вера Найденова
За списание „Кино” Марияна Лазарова е „автор с биография” (сред добре представилите я текстове е и един ярък портрет-интервю на професор Тодор Андрейков). Но тъй като напоследък тя разреди участията си, ще си позволя, във връзка с новоизлязлата й книга, да я представя по-разширено.
Марияна дойде да учи кинознание след дипломиране в Юридическия факултет на СУ. Известно е, че между правото и изкуството – и като практика, и като познание - се осъществяват плодоносни алианси. Навярно поради свързаността и на двете с човекознанието. Като студентка пишеше често и с лекота. Но по-значителната й изява бе, когато осъществи дипломната си работа - напълно самостоятелно. Отбелязвам го, тъй като не е тайна, че в по-честите случаи това е тегоба за научния ръководител. Представи я в завършен вид – върху творчеството на Кшищоф Зануси, който тогава в международен план беше един от най-интересните кинорежисьори. Не след дълго катедра „Кинознание” я одобри за асистент. Сподели, че би искала да напише докторат без аспирантура. Интересуваше се от британското кино. В разговорите си уточнявахме, че негова силна отличителна черта (като при всичко британско и в частност, английско) е устойчивата характеристика, т.е. традицията. Можем да я наречем още „стил”. Че заслужава да се проследи как тази традиция се е изграждала, кои са центростремителните й начала. Но да се откроят и моментите на обновлението й, тъй като без тях всяка традиция би се задушила в себе си.
Мина време, решаването на житейски задачи навярно отклоняваха Лазарова и към практикуването на правото. Но както се разбра по-късно, през деня тя е решавала юридически казуси (най-често в областта на авторското право), а извън това е мислела и за изкуствоведската си тема. Защото, макар и с известно закъснение, в един прекрасен ден представи в катедра „Кинознание и драматургия” огромен ръкопис на тема „Традиции и техните трансформации в британското игрално кино от 90-те години на 20-ти век”. ( Тук ще си позволя да отбележа, че при запазване на същото съдържание, според мен, стилистично по-коректна ще е формулировката „Традициите в британското игрално кино и тяхната трансформация през 90-те години на 20. век”) И други колеги бяха респектирани от обема и качествата на изследването, но аз споделих, че след известна допълнителна работа по структурата и стилистиката, текстът може да бъде защитен за научната степен „доктор на науките”. Оказа се, че действащият Закон за развитие на академичния състав не позволява това. Според него задължителна е една дисертация (нека използваме някогашното название „малък” докторат) за получаване на основната образователна и научна степен „доктор”, а голямата, т.е. за „доктор на науките” – нея кучета я яли, ако си нямаш друга грижа извън пътя си към професурата – пиши…
Нова Вълна 2015
С дъх на свежест
Теодора Дончева
Фестивалът за студентски филми „New wave”, организиран от Нов български университет, се проведе в София за втори път. Студентските филми бяха разделени в три категории – игрални, документални и анимационни. Участниците бяха от държавите на Балканския полуостров и региона на Черно море и въпреки географските ограничения, над 6000 филма от цял свят са заявили желание за участие. Този факт сам по себе си е красноречив и показателен за необходимостта от такова събитие. 58 филма се състезаваха в конкурсната програма. Селекцията на филмите, допуснати до участие, определено беше добра, защото жанровото и тематично разнообразие беше голямо, а за някои от филмите дори може да се предскаже, че са заявка за големи режисьорски имена в бъдеще. Най-добрите филми бяха отличени от жури в състав: Боян Биолчев, Вяра Анкова, Асен Блатечки, Стефан Командарев и Весела Данчева.
Участието в международен фестивал, макар и студентски, е изключително полезно за студентите, особено за тези, които са от държава с малко население и език, който се говори от около 7 милиона души в света. Фестивалът е добра възможност за сравнение с колегите в интернационален мащаб, но освен това дава възможност за запознанство с колеги, разширява хоризонта и възможностите за изява пред младите хора.
Водещи професионалисти от областта на киното подкрепиха фестивала „Нова вълна“ не само с присъствието си, но и с парични поощрения за наградния фонд. Председателят на Съюза на българските филмови дейци - режисьорът Иван Павлов, продуцентът Мартичка Божилова, телевизионерът Магърдич Халваджиян, директорът на Българска национална филмотека Антония Ковачева, Мира Сталева от София Филм Фест и други знакови фигури от българската кинематографична общност се включиха в тази инициатива, което е изключително важно, защото стимулира авторите на наградените филми не само финансово, но което е още по-важно - в емоционален и психологичен план.
За зрителите това събитие също беше интересно – творчески инвенции, младежки хъс, наивитет и изненадваща зрялост предизвикаха интереса на любителите на киното. Истината е, че на фестивала „Нова вълна“ наистина имаше какво да се види...
СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
КОНКУРСНИТЕ ФИЛМИ - АМБИЦИОЗНИ И КАТЕГОРИЧНИ
Людмила Дякова
От години следя конкурсните програми на София Филм Фест и мога да кажа, че на 19-то издание селекцията за конкурса беше на едно наистина високо ниво. Артистизмът и зрелостта, оригиналният подход в повечето от показаните творби съвсем не предполагаше, че това са първи или втори филми. Но още по-респектираща е категоричността, с която младите автори отстояват позициите си в представянето на избраната от тях тема. Дали това ще бъде войната с нейната стъписваща конкретика и зловеща екзистенциалност: „Без граници“ („Borderless“) - Иран, режисьор Амирхосеин Асгари, „Ничие дете“ ( „No one’s Child”) - Сърбия, Хърватия, режисьор Вук Ршумович, или ксенофобските изстъпления, липсата на толерантност и необуздана агресия в „Млади сме, силни сме“ („We are Young, We are Strong”) – Германия, режисьор Бурхан Курбани. Дали ще се фокусират върху социалната и нравствена разруха на обществото и безизходицата на обикновения човек, притиснат от обстоятелствата: „Живот на кредит“ („Line of Credit”) – Грузия,Франция, Япония, режисьор Саломе Алекси, „Урок“ („The Lesson”) – България, Гърция, режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов, „Илда“ („Hilda”) – Мексико, режисьор Андрес Кларион Ранхел, или ще бъде свеж, наивен и трогателен разказ за лутането, несполуките и търсенето на себе си в очарователния унгарски филм „По необясними причини“ („For some Inexplicable reasons“), режисьор Габор Рейс. Всички те впечатляват с творческата си енергия, креативност, амбиция и професионален хъс. Това е сериозно основание да се интересуваме от бъдещето на тези автори, да следим развитието им и да очакваме с интерес следващите им творби…
Освен „Урок“, още два български филма бяха включени в конкурса: „Омбре“ на Захари Паунов (който вече не е между нас) и „Прелюбодеяние“ на Явор Веселинов. Категорична съм, че това не беше реверанс на селекционерите по повод Стогодишнината на българското кино. Всеки от филмите стоеше авторитетно в конкурсната програма, а това недвусмислено показва, че младото ни кино е многообразно в тематично и жанрово отношение и се отличава с добро професионално ниво…
_____________________________
СОЛТА НА КИНОТО - ДОКУМЕНТАЛНАТА ПРОГРАМА
Боряна Матеева
Стефан Китанов-Кита, енергичният директор на София Филм Фест, спомена някъде, че според него селекцията на 19-то издание е най-силната досега в историята на фестивала. Прав е, но със сигурност това се дължи и на документалната програма – безкомпромисна, желязна, превъзходна във всяко отношение. Селекционерите Андрей Паунов, Борис Десподов и Светослав Стоянов са избрали филми на автори, които искат да възпитават „информирано, активно и критично гражданско общество”. Но освен филмите-събития в конкурса и съпътстващите програми документалният панел предложи и нов структурен елемент - серия дискусии, обединени от платформата „Документалното кино в търсене на справедливост”. Целта на дискусиите беше да фокусират вниманието към документалното кино „като двигател на социална промяна” и да активизират общественото съзнание чрез рефлексии. Така фестивалът, освен важната киноинформация, отвори валенции за пряко участие на публиката и направи възможно през киното да се задвижи много широк обществен дебат. В разговорите участваха членовете на журито Светла Търнин (българка, живееща в Канада), Шон Макалистър и Светослав Драганов, както и изтъкнати български критици, режисьори, антрополози, журналисти, общественици и, разбира се, зрители, пристрастни към документалистиката. Дебатите се водеха на различни места, с подкрепата на различни институции, и това даде възможност гъвкаво и ползотворно да се включат различни слоеве – студентите в зала „Алма Алтер” на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”, по-масовата аудитория в Гьоте Иститут, критици, кинематографисти и журналисти в Мати'Д. Ето темите, които подсказват и обхвата на дискусиите: „Изкуството като форма на протест”, с участието на режисьора на „Война в изкуството” Марко Вилмс; „Cinema Politica: документалното кино в търсене на справедливост“; „Изкуство – травма и терапия“; „Военна журналистика и документалистика“. Със сигурност обменът на мисли продължаваше и извън тези дискусии, в друго време, най-вече в разпалените диалози с и без кафе след прожекциите. Фестивалът е именно това - градеж на мостове между континенти, епохи, култури, сближаване на хора от различни националности, религии, раси, живо доказателство, че при цялото ни различие споделяме общи хуманни ценности и изпитваме сходна несигурност за бъдещето…
__________________________________________
Разнолики филми на „Jameson”
Мирела Василева
Наградата „Jameson” е основана през 1998 година, като съвместна инициатива на известната марка уиски и Европейската Асоциация на филмовите фестивали. В началото включва осемнадесет различни фестивала по цял свят, но през последните години традицията продължава само в България и Ирландия.
Така вече дванадесет години (от 2003, когато е първото издание на конкурса в рамките на София Филм Фест) Наградата „Jameson” мотивира българските кинорежисьори да създават късометражни форми и стимулира развитието и реализирането на много идеи.
За участие в конкурсната програма за 2015 година кандидатстват седемдесет и един късометражни филма - игрални, документални и анимационни, създадени в университети, в телевизии, с частно, държавно или международно финансиране.
Тази година в конкурсната програма определено се наблюдаваше силно документално присъствие, като седем от общо дванадесетте претендента за наградата бяха истински истории, а четири от тях носеха името на своите герои – „Пламен”, „Исус”, „Гинка” и „Майо”.
За разлика от другите три портрета, „Пламен” е филм за смъртта на един човек и новия живот на една идея. Идеята, че „трябват дела, а не думи”.
Авторите на филма са млади българи, живеещи в чужбина, които, притеснени от новините за протести в родната им страна, започват да следят събитията, случващи се през 2013 година…
______________________________________
КИНОКЛАСАЦИЯ
„Солта на земята” - изборът на българската кинокритика
Георги Ангелов
Някак тихомълком предишният 18-ти МСФФ предложи доста качествени заглавия. Тази година 19-то му издание мина при още по-голяма скромност, но резултатът е впечатляващ. По всеобщо мнение това е най-силният фестивал досега. Видяхме повечето от най-добрите филми в света за последната година, около двадесет от които изключителни! За първи път бяха показани петте творби, номинирани за „Оскар” за неанглоезичен филм. Носителят на наградата – полският „Ида” на Павел Павликовски, видяхме още миналата година.
Преброих 200 филма от 50 страни. Без 44-те късометражни, показани бяха 156 филма от 45 страни – 34 от България, 12 от Англия, 8 от Грузия, 7 от Италия, по 6 от Испания и Хонконг, по 5 от Германия, Франция, СССР и САЩ, по 4 от Сърбия, Унгария, Белгия и Хърватска, по 3 от Русия, Швеция, Турция и Норвегия, по 2 от Индия, Япония, Полша, Исландия, Израел, Румъния, Канада, Дания, Украйна, Югославия, Естония, Австрия и по 1 от Иран, ОАЕ, Уругвай, Ирландия, Мексико, Китай, Мавритания, Чехия, Аржентина, Колумбия, Албания, Гърция, Таджикистан, Корея и Перу. За пръв път гледахме филм от Обединените Арбаски Емирства. 42 филма вече бяха познати от предишни фестивали или от екраните. Така че в класацията участваха 114 заглавия, от които 38-те анкетирани колеги посочиха 43. Съвсем закономерно в годината на 100-годишния юбилей родното кино се радваше на повишено внимание с 34 филма. Наред с най-новите заглавия, залите се пълнеха дори и за най-познатите филми. Действително за тях входът беше свободен – един жест за много зрители, за които цената на билета е непосилна…
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Берлинале 2015
Филмите – тихи, вглъбени, зрителски
Людмила Дякова
Не може да се каже, че на 65-то Берлинале имаше ярки и безапелационни творби, каквито миналата година бяха „Гранд хотел „Будапеща“ на Уес Андерсън и „Юношество“ на Ричард Линклейтър, които имаха високи отличия на Берлинале и не само участваха в надпреварата за „Оскар“, но и бяха отличени с по няколко статуетки за 2014 година. В този смисъл тазгодишното Берлинале като че ли се отличаваше с някак по-„тихи“ – „вглъбени“ филми, ако мога така да се изразя, които не са в буквалния смисъл зрителски и не „блестят“ на пръв поглед, но са силни и стойностни творби. Затова е изненадващо, че Берлинале 65 е рекордьор по брой продадени билети – 334 000, от което може да се съди и за някаква промяна в зрителската нагласа, а може би показва, че и самите филми се вместват в други параметри и са нещо повече от развлекателен продукт за масова консумация. Кои и какви бяха, най-общо казано,
ЗРИТЕЛСКИТЕ
филми, с цялата условност на подобно определение. Преди всичко прави впечатление, че големи режисьори, по дефиниция свързани с авторското кино, са се ориентирали към по-комуникативни, дори спектаклови постановки...
__________________________________
РОТЕРДАМ 2015
практичност и сюрреализъм
Мариана Христова
След миналогодишните професионални упреци към програмирането и предвещанията за упадък, Ротердамският фестивал на младото и авангардно кино се взе в ръце, залагайки на сигурна стратегия в две стъпки. Първата е, че върна солидното присъствие на азиатски кинематографии за разлика от миналата година, когато три паралелни програми бяха посветени на изнемощялото от проектна бюрокрация европейско кино. Освен обичайното забележително присъствие на японски, китайски, корейски и прочее далекоизточни филми в основния конкурс и програмите „Спектър“ и „Светло бъдеще“, една от ретроспективните програми бе посветена на Тайванското ново кино от началото на 80-те години на миналия век, което се счита за течението, въвело модерния филмов език в китайскоезичния свят. Този естетически пробив е тясно свързан с еманципацията на Тайван от Китай и процеса на демократизация от края на 70-те. Капиталистическият икономически модел по естествен път пробужда интереса към западната поп култура, вследствие на което мейнстрийм продукция от Холивид и Хонконг залива киноафишите, но културната политика на страната се противопоставя, за да наблегне на местната идентичност и да събуди интерес към нея чрез общодостъпно изкуство като киното. За целта през 1982 държавното продуцентско студио СМРС започва да финансира филми, разказващи близката история на Тайван и живота на съвременните тайванци в етап на преход от традиционен бит към модернизация…
Ракурси
Няколко мотива от „Зимен сън” на Джейлан
Антоан Асенов
И когато нищо не се случва, нещо се случва. Или – за да зазвучи още по-ярко този привиден парадокс – в отсъствието си очакваното събитие настъпва. Спрелият часовник продължава да отмерва времето. И без бури клоните на дърветата се прекършват и тревите повяхват. Отвъд патетичния драматизъм има друг – драматизма на безветрието. Драматизъм, присъщ и на най-недраматичния живот - защото няма пристан, който да те скрие от неусетния и фатален вихър на безветрието. „Когато никой не идва, тогава идва никой” – пише Кафка. Когато нищо не настъпва, то настъпва Нищо.
В литературата Флобер е първият, превърнал не-случването, не-настъпването, не-осъществяването в същинска материя на романите си, в извор на техния дискретен и в крайна сметка разрушителен драматизъм. Ема Бовари, потънала в отегчение от всекидневието, очаква своя ден, очаква фанфарите на предстоящата любов, на идещия романс: „Любовта - мислеше тя - трябва да дойде изведнъж със силен гръм и мълнии, тя е небесен ураган, който връхлита живота, преобръща го, изтръгва волите като листа и завлича цялото сърце в пропастта. Тя не знаеше, че когато водосточните улеи са задръстени, дъждът прави езера по терасите на къщите и живееше така в сигурност, когато внезапно съзря една пукнатина в стената”. Неусетно събитието настъпва – не очакваното, а пропукването на очакването: докато Ема мечтае за красивото, приближаващо бъдеще, за любовта, която идва насреща – която трябва да дойде, която не може да не дойде – стената се напуква. Една пукнатина, нищо особено – но заедно с нея нещо се прекършва: става ясно, че нищо няма да се случи – че ще се случи нищото...
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 2 / 2015
|
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ КЪСОМЕТРАЖНОТО ИГРАЛНО КИНО: МОДЕЛ НА РЕАЛИЗАЦИЯ, МОДЕЛ НА КОМУНИКАЦИЯ Мост между театъра и киното - Интервю с актрисата и режисьор Яна Титова / Василена Василева Общото между реализма, успешния пийтчинг и Зевс - Интервю с режисьора Павел Веснаков / Василена Василева ВЪВ ФОКУСА НА КРИТИКА Наказание и престъпление - "Урок" / Ирина Канушева ГАЛЕРИЯ маргита Гошева - най-важни са хората, с които работя / Нели Калчева АКЦЕНТИ Дървен тирбушон и изтриващи се маркери - Весела Данчева за филма "Re-Cycling" / Василена Василева НОВИ КНИГИ Уроците на класическото изкуствознание. За книгата на Марияна Лазарова "Кентавърът от Албион / Вера Найденова КИНОСЪБИТИЯ Нова вълна 2015 - С дъх на свежест / Теодора Дончева |
СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2015 Конкурсните филми - амбициозни и категорични / Людмила Дякова Солта на киното - документалната програма / Боряна Матеева Разнолики филми на "Jameson" / Мирела Василева Кинокласация - "Солта на земята" - изборът на българската кинокритика / Георги Ангелов СВЕТОВЕН ЕКРАН ФЕСТИВАЛИ Берлинале 2015 Филмите - тихи, вглъбени, зрителски / Людмила Дякова Ротердам 2015 Практичност и сюрреализъм / Мариана Христова РАКУРСИ Няколко мотива от "Зимен сън" на Джейлан / Антоан Асенов СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ "Чест" / Павел Веснаков "Мостът" / Яна Титова |
