Новините 2009


НАГРАДА ЗА "ЕВРОПОЛИС: ГРАДЪТ НА ДЕЛТАТА" В ЛОС АНЖЕЛИС

На кинофестивала "Los Angeles Reel Film Festival" в Лос Анжелис, САЩ, в края на месец декември 2009, българският документален филм на режисьора Костадин Бонев, по сценарий на Влади Киров, "Европолис: Градът на Делтата" бе отличен с Почетен диплом. На този фестивал филмът бе номиниран в шест от общо деветте категории, а именно, за най-добър филм, за най-добра режисура, за най-добър сценарий, за най-добра операторска работа – на Константин Занков и Димитър Митов, за най-добър монтаж – на Тома Вашаров, и за най-добра музика – на Николай Иванов.

ЧЕСТИТО!


"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" С ТРИ НАГРАДИ В БРАТИСЛАВА

На 11-я Международен филмов фестивал в Братислава, 27 ноември – 4 декември 2009, филмът на Камен Калев "Източни пиеси" спечели три най-авторитетни награди – за най-добър режисьор на игрален филм в лицето на Камен Калев, за най-добър актьор – на Христо Христов, и Наградата на Екуменическото жури.


"ДЗИФТ" СЪС СПЕЦИАЛНА НАГРАДА В САЛЕРНО

На 63-я Международен кинофестивал в Салерно, Италия, 23 – 28 ноември 2009, "Дзифт" на Явор Гърдев спечели Специалната награда за най-добра чуждестранна творба. В програмата на фестивала бяха показани общо 160 филма, сред които освен "Дзифт" и още един български – "Мила от Марс" на Зорница София.


"СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ" С НАГРАДА В МОСКВА

Филмът на Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" спечели Наградата за най-добър сценарий – в лицето на Стефан Командарев, Душан Милич, Илия Троянов и Юрий Дачев, на Втория международен кинофестивал "Ноев ковчег" в Москва, 26 – 28 ноември 2009.


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ” ОТНОВО

ФАВОРИТ НА ПУБЛИКАТА

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев получи Специалната награда на публиката на Европейския филмов фестивал в Еритрея, приключил в края на ноември 2009. Седмото издание на филмовия форум в африканската държава беше организиран в четири града – столицата Асмара, градовете Керен, Декемаре и Масауа.  25 филма в най-различни жанрове от цяла Европа – България, Франция, Германия, Италия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия и Великобритания, бяха включени в програмата. Европейската филмова седмица е значимо културно събитие в Еритрея, организирано от делегацията на Европейската комисия, посолствата на държавите от Европейския съюз и Норвегия.


ДВЕ НАГРАДИ ЗА ДВА БЪЛГАРСКИ ФИЛМА В КРАКОВ

Един от най-амбициозните фестивали в Полша - Etuida&Anima' 2009, раздаде в края на ноември своите награди. Журито, начело с полския сценарист и режисьор Филип Байон, присъди Голямата награда на фестивала „Златен Динозавър” на филма на Драгомир Шолев „Посредникът”. Специална награда-диплом и Наградата на студентското жури на фестивала получи Илиян Метев за „Голешево”, като бяха отбелязани уменията на автора за документално наблюдение.

Международният филмов фестивал „Etuida&Anima” се организира в Краков от 1994 г. Това е фестивалът с най-дълги традиции в съпоставянето на постиженията на студенти от филмови училища от целия свят, както и рисувани анимационни творби на професионалисти, студенти, независими продуценти. Сред 100 творби от целия свят (за участие в тазгодишния фестивал са кандидатствали 800 филма!), именно български филми бяха отличени в раздела за късометражно кино.

 


СЕДМИ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ В НЮ ЙОРК

От 8 до 13 декември 2009 в Ню Йорк се провежда Седмият фестивал на българския филм. Сред гостите на събитието са Явор Гърдев, Камен Калев, Иглика Трифонова, Гергана Плетньова, Мартичка Божилова, Светослав Овчаров и Димитър Гочев, които ще представят едни от най-успешните български филми в последно време.

Организатор на фестивала е Фондация за Българо-Американски културен обмен на актрисата Жана Караиванова под патронажа на Президента на Република България и с подкрепата на фондация Америка за България, Национален филмов център и Културния институт към Министерство на външните работи.

Акцентите на фестивала са междукултурния диалог и ролята на България в изграждането на трансатлантически културен мост между Европа и Съединените щати. Жана Караиванова подчерта:  „Киното съдържа в себе си всички останали изкуства – музика, слово, художество, архитектура, танц... А в последните три години българското кино получи толкова категорични и високи международни оценки и награди, че заслужено се превърна в един от най-добрите посланици за таланта и уменията на българите пред света. Тазгодишната селекция, обаче, е силна и с още нещо – филмите са буквално продукт на международния културен обмен – ключово понятие в Европейската стратегия за културно развитие 2007 – 2013 г. Те са създадени в партньорство с Турция, Сърбия, Унгария, Македония, Хърватска, Босна, Съединените Щати, Германия... Тази година представяме пред взискателната американска публика филмова продукция, създадена в региона на Югоизточна Европа, в която България играе ключова роля. Оттук нататък фестивалът ще се развива в тази посока.”

Българското предложение за наградите „Оскар” - „Дзифт”, реж. Явор Гърдев, ще открие фестивала. Програмата включва „Източни пиеси” на Камен Калев, отличен на най-големите кино форуми в света и новия филм на Иван Черкелов „Раци”, който съвсем наскоро имаше своята българска премиера след участия в конкурсните програми на фестивалите в Москва и Карлови Вари. Ще бъдат представени „Козелът” и „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” на доайените Георги Дюлгеров и Светослав Овчаров, в които главните роли са поверени на американските актьори Анджела Родел и Крис Хайслър. Част от програмата са и балканският еквивалент на „На гребена на вълната” - „Прогноза” на реж. Зорница София, и българо-сръбско-босненската копродукция „Свети Георги убива Дракона” на реж. Сърджан Драгоевич.

Сред документалните заглавия са: „15” - кратки кино новели от 15 автори „Куба е музика” на Илиян Джевелеков, „Джазта-праста” на Андрей Слабаков, „Коридор №8” на Борис Десподов и „Роднини” на Иглика Трифонова.

За първи път зрителите на фестивала ще имат възможността да гласуват за любимия си филм на фестивала. Режисьорът, спечелил сърцето на публиката, ще получи премия в размер на 1000 долара.

Като най-голямото събитие за родното киноизкуство в чужбина, Фестивалът на българския филм в Ню Йорк отваря широко врати за представяне на българските култура и история в САЩ. Продуценти и куратори от Балканите и България и представители на американски дистрибуторски компании ще вземат участие в съпътстващата дискусия „Киното на Югоизточна Европа – специфики и перспективи”, организирана в партньорство с престижния Колумбийски университет. Нейната основна цел е да разкрие перспективи в разпространението на българските и балкански филми в САЩ на фестивалния и комерсиален пазар.


Информационна агенция КРОСС, 28 ноември 2009 - http://www.cross-bg.net/

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" АЛЕКСАНДЪР ДОНЕВ: "БЪЛГАРСКОТО КИНО В МОМЕНТА СЕ НАМИРА В НАЙ-ДОБРИЯ СИ ПЕРИОД ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ

Интервю на Ани Ефремова

Господин Донев, в какво положение е в момента българското кино - на командно дишане или продължава да живее пълноценно?
Българското кино е поело инерция общо взето на увеличено финансиране през последните две години. Тази инерция все още му позволява да съществува нормално. За изминаващата 2009 година бяха заснети 11 филма. Някои от тези филми са в процес на постпродукция - т.е. монтаж, озвучаване. В същото време в процес на довършване са още 4 филма, които бяха заснети през предходната година и също предстои да бъдат завършени в първите месеци на 2010 година. Тоест българското кино в момента се намира в най-добрия си период през последните 20 години.

В каква роля е в момента държавата спрямо българското кино - на майка или на мащеха?
Проблемът е, че не само държавата, но и обществото не оценяват в достатъчна степен постиженията на българското кино. Тези постижения се изразяват не само в наградите, които то постигна през последните няколко години, но и в категоричната ориентация като теми, като сюжети, като подход към публиката. Българското кино в момента е много по-близо до действителността, отколкото е било преди 3 или 4 години с филмите, които са създавани. Естествено, то не може да се сравнява с развлекателните образци на холивудската филмова индустрия. Но българското кино изпълнява друга функция - то трябва да бъде коректив, огледало на съвременното българско общество. А не да дава един изкривен, измислен, изопачен образ на очаквания и желания, каквито създава съвременната българска развлекателна "индустрия".

С две думи, да се бяга далеч от сапунените мехури и розовите обещания в едни други сфери, така ли да Ви разбирам?
Да се бяга от лесно постижимите пари и жени и други удоволствия, които се пропагандират от избуялата местна масова култура през последните години.

Преди време имаше обществена дискусия за мизерните пари, които получават за работата си учените от БАН. А кинодейците в какво положение са в момента?
В киното се работи по един европейски образец, което означава, че финансиране получават само тези, чиито проекти бъдат одобрени от национални комисии. Членовете на тези комисии са избрани от представителите на всичките сдружения, които участват в създаването на българските филми. Държавата упражнява своя контрол и координира тези процеси, като осигурява средствата за това. И следи като арбитър за редовността и принципността на вземаните решения от тези комисии.

Можем да кажем, че ако в други области имаме да гоним Европа, то в областта на киното отдавна работим по европейски, нали?!
Точно така. И този процес не е от вчера. От 1991 година е въведена тази система, която функционира в момента. Проблемът и невъзможността да бъдат показани резултати от въвеждането на тези европейски практики през 90-те беше, че въпреки реформираната система средствата за финансиране на българското кино бяха мизерни. Тe стигаха за производство на един- два игрални филма, 4-5 документални и още по-малко анимационни филми.

Излиза, че българското кино в момента няма проблеми с финансирането - така излиза от Вашите думи?
До момента - да. Въпреки че и тази, и миналата година, не бяха предоставени всички средства за финансиране на филмови проекти, записани в Закона за филмовата индустрия, който урежда финансирането и функционирането на българското кино.

Това значи, че има една сфера, която казва „Ние работим и ще се справим", въпреки орязания бюджет за догодина - така ли?!
Ние няма да може да се справим, ако бъдат осъществени тези планове, които са заложени в предварителния проект на Държавния бюджет за 2010 година.

Говорим за 50-те процента по-малко пари, отделени за киното.
Именно. Цялата система на българското кино е предвидена на плавно и постепенно увеличаване на финансирането. Ние бихме могли да се справим при запазването му на тези рамки, тези граници, които са от предишната година - евентуално. Но при драстично съкращаване, което ще ни върне с 3 или 4 години назад при това при съвсем други цени на услугите и на суровините в момента, българското кино ще бъде принудено да произведе една трета от заложените филми за производство. Искам да добавя само още едно нещо, което е важен момент от системата за финансиране. Въз основа на увеличените средства, които осигурява българската държава, се дава възможност за привличане на допълнителни инвестиции в българските филми. Така например за 2008 година, ако общият бюджет на завършените игрални филми е 10 милиона и 200 хил. лв., от тях само 4 милиона и 600 хиляди са осигурени от държавния бюджет. Останалите почти 6 милиона са привлечени средства или от външни инвеститори, или от Българската национална телевизия, или са собствени инвестиции на продуцентите и екипите, които създават тези филми. Българското кино създава продукт въз основа на държавната помощ, който е повече от два пъти по-скъп отколкото държавната субсидия. И това е във всички видове кино.

Остава да се надяваме преди второ четене политиците да проявят разум и да не орязват парите, предвидени за българското кино за догодина.
Това не е важно дори толкова за хората, които в една или друга степен са реализирали своята кариера в българското кино. Това е много важно за младото поколение. Благодарение на тези позитивни процеси, които се случиха през последните една-две години, то видя своя шанс да се реализира в българското кино. При конкурса за филмови проекти , който тече в момента в Националния филмов център, от 60 представени проекти 40 са на дебютанти. Новите тенденции, новата система на финансиране, новият климат в българското кино дават шанс на едно младо поколение да се реализира в българското изкуство и в България.


ФЕДЕРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КИНОРЕЖИСЬОРИ ЗАСТАВА ЗАД ИСКАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КИНЕМАТОГРАФИСТИ В ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНОТО КИНО

Брюксел, 23 ноември 2009

ДО БЪЛГАРСКОТО МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

Ние с голяма радост наблюдаваме все по-големия успех на българските филми през последните години. Българските филми – само през 2009 година – възхитиха публиката и бурно бяха аплодирани на най-престижните световни филмови фестивали като тези в Кан, Сънданс и Токио.

Получихме информация, че българското правителство планира да намали бюджетната подкрепа за филмопроизводство с 57%. Федерацията на европейските филмови режисьори изразява своята изключителна тревога във връзка с предложеното толкова голямо намаление на средствата, което във всяка европейска страна ще задуши филмовата индустрия.

Ние искрено призоваваме българското правителство да преразгледа този свой план – даже в условията на финансовата криза, която предизвиква трудности във всички европейски страни днес – и да избере да инвестира сега във вашите творчески таланти – в името на бъдещето. Европейската култура е сбор от нашите национални култури. Ако националните култури са възпрепятствани да се себеизразяват в произведения на изкуството, каквито са и филмите, тогава европейската култура ще престане на съществува.

Искрено Ваш

Ищван Сабо,

Президент на ФЕРА


ОТВОРЕНО ПИСМО  ОТ АСОЦИАЦИЯТА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

До Председателя на Народното събрание на Република България

Г-жа Цецка Цачева

До Министър-председателя на Република България

Г-н Бойко Борисов

До Председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии

към Народното събрание г-жа Даниела Петрова

До Министъра на финасите и зам. министър-председател на Република България

Г-н Симеон Дянков

До Министъра на културата на Република България

Г-н Вежди Рашидов

Уважаеми дами и господа,

С изненада научихме, че държавната субсидия за подпомагане на българското филмопроизводство, регламентирана в Закона за филмовата индустрия е намалена с над 50%. Това представлява грубо нарушение на Закона, приет през 2003 г. и изменен в началото на 2007 г.

Още по-голяма е изненадата ни, че това намаление касае тригодишен период 2010 – 2012г.

Иска ни се да вярваме, че става дума за досадна техническа грешка или за грубо подвеждане на правителството от страна на «доброжелателни експерти», които злепоставят политиката на управляващото мнозинство за подпомагане на българската култура и образование.

Българските кинематографисти разбират нуждата от реформи в сферата на културата, защото точно българските филмови дейци първи и напълно доброволно осъществиха реформата още през 1991-1992г.

Тогава над 6000 режисьори, оператори, сценаристи, художници и технически специалисти излязоха на свободния пазар и пожелаха творческия процес да се осъществява на проектен и конкурсен принцип.

През 1991 г. беше създаден Националния филмов център. От тогава, повече от осемнадесет години в областта на киното парите на българския данъкоплатец не потъват в заплати за щатни бройки и за «капитално строителство», обслужващо приятелски фирми, а само и единствено за проекти – игрални, документални и анимационни филми.

Отделен е въпросът, че и тази реформа започна с лъжа. Лъжа, която в продължение на години обрече българското кино на колапс. Защото средствата за проекти, които бяха отпускани в периода 1991- 2004 г. стигаха за правенето на от един до максимум два филма годишно, като преминахме и през няколко нулеви години.

През всичкото това време българските кинематографисти отстояваха въвеждането в България на европейските принципи за финансиране на националното производство и създаване на фонд Българско кино.

Защото от Франция и Германия до Холандия, Норвегия и Гърция държавите подпомагат националното си филмопроизводство с разбирането, че киното е и образователен и културен продукт, а не само търговски, както е в САЩ.

Най-после след хиляди срещи с Министри, Министър-председатели и чиновници от културното и финансово министерство през 2003 г. беше приет Закон филмовата индустрия, който създаде макар и несъвършена, но работеща система за финансиране на българското кино. Този закон позволи да се увеличи производството от между един и три до пет – седем игрални филма годишно. Стимулира се производството на документално и анимационно кино, свои дебютни филми реализираха много млади кинематографисти и резултатите не закъсняха.

За последните 5 години се появиха филми, които не само спечелиха симпатията на публиката, но и завоюваха над 110 международни награди. Отново в света се заговори за българското кино и българската култура.

През 2007 г. законът за филмовата индустрия беше променен, като се увеличи бройката на игрални, документални и анимационни филми, които да бъдат финансирани на проектен принцип.

През месеците юни и юли 2009 г, с надежда виждахме, че само в предизборната програма на ГЕРБ се предвижда създаването на дългоочаквания от нас фонд Българско кино. Това бе и една от основните теми на предизборните дискусии на експертите от ГЕРБ в областта на културата и образованието, включително и на г-жа Йорданка Фандъкова с представителите на кино гилдиите от различните творчески професии.

Ето защо ударът с драстичното 57 % съкращение на средствата за кино и то в грубо нарушение на Закона, предизвика взрив в средите на българските кинематографисти.

Ние разбираме, че държавата е в криза, но също така знаем, че законите са за това, за да се спазват.

Още повече че, Законът за филмовата индустрия официонализира Изпълнителна агенция «Национален филмов център», като единствената реформирана структура в областта на културата от 1990 г. насам.

А българските кинематографисти от 1990 г. и до сега без нито един ден стачка плащаме неспирно цената на кризата в различните й разновидности.

Уважаеми дами и господа,

Настояваме и вярваме, че вместо да зачеркнете постигнатото до сега минимално ниво на българското филмопроизводство Вие ще работите за неговото развитие, като към досегашните средства, регламентирани от Закона за филмовата индустрия, ще прибавите и приходите от фонда Българско кино, който убедени сме ще създадете до края на Вашия мандат.

С уважение:

Георги Чолаков, председател на Асоциацията на филмовите продуценти


ДЕКЛАРАЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КИНОРЕЖИСЬОРИ

 

До председателя на Народното събрание

Г-жа Цецка  Цачева

До министър –председателя

Г-н  Бойко Борисов

До председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии

Г-жа  Даниела Петрова

До министъра на културата

Г-н Вежди Рашидов

23 ноември 2009 г.

В последните години националното ни кино се събуди от дългия лeтаргичен сън, в което бе изпаднало след разграждането на филмовата ни индустрия през 1991г. Тогава българските кинотворци напуснаха щатните си длъжности и заработиха на пазарния принцип – проектно финансиране. Липсата на финанси обаче доведе до нулева година производство и киното изпадна в колапс.

Народните избраници в последните два парламента оцениха ролята на киното за съхранението на националната ни памет и идентичност  във време на глобализация и приеха Закон за филмовата индустрия. Той е несъвършен в сравнение с всички европейски закони спрямо финансиращата система и липсата на икономическа  вертикална структура с подразделенията на филмовата индустрия,  но въпреки това изигра съживяваща роля за  киното.

В последните 5 години българските филми са получили над 114 международни награди. И сега около десет игрални и документални филма шестват по престижни кинофоруми и носят международни награди. На фона на новините за убийства, мафия и корупция, за България се заговори и като за страна със специфична култура. Българските филми  помогнаха  за изграждането на позитивен образ на страната ни.

Това отвори пазара за кооптиране на продуцентите и  създаването на филми с  европейско звучене, отговарящо на изискванията за културен обмен и опознаване на младежта от Европейския съюз.

Заживяхме с надежда и очаквахме реформа в духа на европейската практика и законодателство, а това значи грижа на държавата, фонд за киното и  допълнителни постъпления от ползвателите на комерсиално щамповани кинопродукти, които винаги имат нетен приход.

Изведнъж всичко рухва, защото финансисти, незапознати със специфичните особености на филмовата индустрия, фрапиращо отрязват парите за кино. Никой не отчита, че киното освен културна стойност  има интеграционна  и социална  функция.

Близо 70% от бюджета на един филм практически подкрепят средния и дребен бизнес, хиляди колеги от творчески и специфични дейности издържат своите семейства. Държавата  загърби киното и отново го хвърля в колапс. Всичко започва от нулата.

Подтискайки националното производство, отново се дава поле на третокласна  комерсиална продукция, която е нахлула в духовното ни пространство и промива мозъците най-вече на младежката аудитория. Никой не си задава въпроса, защо българските филми имат многократно повече зрители в чужбина, отколкото в комерсиалната мрежа на  собствената си страна. Защо изчезнаха общинските киносалони? Защо нямаме арт мрежа? Къде е държавата?

Никой не отчита силата на емоционалното внушение, което има киното. Никой не отчита факта, че в повечето страни, освен пропагандния и комерсиален аспект, на аудиовизуалните произведения се гледа като средство за защита на националните интереси -  съхраняване на език, идентичност, нравствени ценности, като елемент от  образованието. Ако първият аспект е привилегия  на  икономически мощните държави, то всяка страна с малък език непрекъснато регулира законодателството си в посока на собственото си съхранение. Затова и всички европейски страни отделят много средства за кино. А при нас,  когато се стигне до засягане на финансовите интереси на наши и чужди групировки, при всяка една  смяна на правителството, винаги се намира някоя медия /вестник/ да нападне българското кино. Новите управляващи се поддадоха  на тези манипулации и се обърнаха срещу киното. Финансовият министър г-н Дянков би трябвало да е запознат с десетките рестриктивни мерки, които правителството на  САЩ е взело, за да защитава американската киноиндустрия. Ако за тях това  са много пари, политическо и културно влияние, то за нас е начин на духовно оцеляване.  

Достатъчно е министърът на финансите  да вземе само две от мерките, за да се  даде тласък на родното ни кино.

Ето защо ние, отчитайки кризата, липсата на средства и върховенството на закона, напомняме, че  ИА „Национален филмов център” е създадена със специален закон, който формира начина на определянето на държавната субсидия за проекти. Тя е отделена от другите средства на Министерството на културата.

В известен смисъл може да се говори за финансова автономност на ИА „НФЦ” в раздела проекти. Именно с тях държавата осъществява своята културна политика в областта на киното. На практика се оказва, държавата се оттегля от киното, защото досега не е имало случай на такова глобално отрязване на субсидията за проекти с повече от 57%.  Обръщаме се към Вас да вземете отношение към този абсурден по същината си проблем.

Радослав Спасов, председател на Асоциацията на българските кинорежисьори

За контакти: 0888 311 482

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ” ОБРА НАГРАДИТЕ НА "САТУРНО" ФИЛМ ФЕСТИВАЛ, ИТАЛИЯ

Филмът на Стефан Командарев спечели Голямата награда „Златен Сатурни Наградата за мъжка роля в лицето на Мики Манойлович на фестивала "Сатурно' 2009" в Алатри, Италия, аплодиран от Микеле Плачидо и Джулиано Монталдо, с което международните отличия на филма станаха 23 (21 награди и 2 номинации).

За пети път „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” бе определен за най-добър филм на международен кинофестивал.

Журито бе с председател критика Джон Франсис Лейн (кореспондент на "Гардиън" от Рим над 40 години, участвал с малки роли в "Сладък живот", "Кентърбърийски разкази", "Рим". Приятел на Фелини, Пазолини, Гор Видал, Дино Ризи...). В журито бяха още режисьорът Франко Жиралди, критикът Грегорио Наполи (редактор на Giornate Sicilia от 1964 година), операторът Марко Понтекорво (син на Джило Понтекорво) и Ренцо Роселини (режисьор и продуцент, син на Роберто Роселини и Ингрид Бергман). "Светът е голям" взе 2 от 3-те награди на журито...


БЪЛГАРСКОТО КИНО НА СЕДМИЯ СВЕТОВЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ В БАНКОК

           

С прожекция на документалната лента „Джазта-Праста” на Андрей Слабаков на 13 ноември 2009  завърши българското участие на Световния филмов фестивал в Банкок. Във фестивалната селекция за документално кино българската лента попадна в компанията на филми от Великобритания, Швейцария и Аржентина.

„Куба е музика” на Илиян Джевелеков е другият български документален филм, който беше представен в рамките на фестивалната програма „Музика по избор”

В специално тв предаване за фестивала и двете български заглавия получиха  висока оценка за интересния поглед към съдбата на музикантите и тяхното изкуство в различен географски и политически контекст.

Игралният филм „Дзифт” на режисьора Явор Гърдев бе представен в селекцията „Световни хитове”. Заедно с дебютните филми на Илиян Метев „Голешово” и на Живко Димитров „Тялото”, трите заглавия бяха посрещнати с голям интерес от ценители и фестивални фенове.

За първи път Световният филмов фестивал в Банкок включи в програмата си пет български филма. Директорът на фестивала Виктор Силаконг планира за следващата година още по-голямо присъствие на български заглавия. Фестивалът няма състезателен характер и се слави като арена за независимо и експериментално кино.

Следващата филмова проява с българско участие в Тайланд е Фестивалът на Европейския съюз, който ще се състои от 19 до 28 ноември 2009 в Банкок. Българските заглавия, участващи във фестивала, са филмът на Светослав Овчаров „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” и документалният хит „Коридор # 8” на Борис Десподов.

Само през месец ноември в Банкок бяха представени осем филма на български  режисьори. Своебразният български филмов месец беше открит на 5 ноември с прожекцията на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев в Клуба на чуждестранните кореспонденти в Тайланд.


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ” СПЕЧЕЛИ ГОЛЯМАТА НАГРАДА НА КИНОФЕСТИВАЛА “ЛИСТОПАД” В МИНСК

Режисьорът Стефан Командарев получи лично Голямата награда на изминалия 16-и международен кинофестивал в Беларуската столица Минск' 2009.

Непосредствено преди това филмът имаше своята премиера в Белград, на която присъстваха актьорите Мики Манойлович, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу, режисьорът Стефан Командарев и продуцентът Стефан Китанов. Премиерата бе уважена от министъра на културата на Сърбия Небойша Брадич, посланика на България Георги Димитров, директора на белградското Радио 3 Петър Пунчев, представители на дипломатически мисии и артистичния елит на Белград. Филмът се прие изключително топло от публиката. В момента “Светът е голям” се прожектира в киносалоните в Белград и е първият български филм с киноразпространение в Сърбия през последните, най-малко 20 години.


ПОСОЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВИЛНЮС, РЕПУБЛИКА ЛИТВА

                                                                                               

ДО: Българска телеграфна агенция

        Министъра на културата г-н Вежди Рашидов

        Заместник-министъра на културата г-н Димитър Дерелиев

        Съюз на българските филмови дейци                               

                                                                                   

От 3 до 6 ноември 2009 г. във Вилнюс, Република Литва, се състояха Дни на българското кино, организирани от Съюза на българските филмови дейци, Съюза на литовските кинематографисти и Посолството на РБългария във Вилнюс. Във връзка с провеждането на Дните на посещение в Литва беше председателят на Съюза на българските филмови дейци г-н Иван Павлов.

Дните на българското кино бяха открити в централния кинотеатър „Скалвия” с филма „Козият рог” (режисьор Методи Андонов). Кинопрограмата продължи в клуба на Съюза на литовските кинематографисти с филмите „Всичко от нулата” (режисьор Иван Павлов), "Валсове и танга от село Бела вода” (режисьор Иван Владимиров), „Шивачки” (режисьор Людмил Тодоров), „Крадецът на праскови” (режисьор Въло Радев) и „Малки разговори” (режисьор Владимир Краев). Към Дните беше проявен интерес от страна на културните среди, филмови дейци, студенти и приятели на България. Професионалисти  и любители на киното имаха възможност да получат непосредствено от председателя на СБФД, режисьора Иван Павлов, отговори на интересуващите ги въпроси.

По време на пребиваването си във Вилнюс г-н Иван Павлов проведе среща с ръководството на Вилнюския международен кинофестивал и даде интервю пред Литовската национална телевизия, която отрази събитието.

Г-н Иван Павлов и председателят на Съюза на литовските кинематографисти Гитис Лукшас подписаха договор между двата съюза, предвиждащ обмен на информация, филмови седмици, копродукции и други съвместни мероприятия.

На 5 ноември председателите на двата творчески съюза и посланикът на България в Литва Иван Данчев бяха приети от министъра на културата на Литва Ремигиюс Вилкайтис. Взаимно беше дадена висока оценка на провеждането на Дните на българското кино, които са първо подобно мероприятие за годините на възстановената независимост на Литва, с потенциал за развитие. В разговора беше изразена готовност и от двете страни за подпомагане на цялостните културни отношения между България и Литва.

По време на откриването на Дните беше посочено, че то съвпада с 85-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Литва, което двете страни през тези дни отбелязват.

6 ноември 2009 г.

Посланик:

Иван Данчев


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ”

С ДВЕ НАГРАДИ В ИСПАНИЯ

“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев спечели поредните си 2 авторитетни награди на 12-я Международен кинофорум в ИспанияНаградата на журито и Наградата на публиката, която се смята за голямата награда на фестивала и е придружена с премия от 9,000 евро, предназначена за разпространението на филма в Испания. Този път събитието бе в курорта Беналмадена, предградие на Малага, южна Испания. Местната преса отбелязва, че триумфът на българския филм е голямата изненада на фестивала, още повече, че за пръв път в 12-годишната история на форума един филм взима и двете награди за пълнометражен филм.

ЧЕСТИТО!


ТРИУМФ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ "ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" В ТОКИО

На 22-я Международен кинофестивал в Токио, на който бяха представени 270 филма от цял свят, дебютният игрален филм на Камен Калев "Източни пиеси" спечели в конкурсната програма трите най-важни награди: GRAND PRIX SAKURA, Наградата за най-добър режисьор в лицето на Камен Калев и Наградата за най-добър актьор в лицето на Христо Христов посмъртно.

Председателят на международното жури Алехандро Гонзалес Имерито каза:

“Това е филм, който с малко думи, по един много изтънчен начин е успял да улови същността в живота на младите хора в много драматична и сложна социално-икономическа ситуация с расистки проблеми, заобиколени и уловени в капан от света, в който живеят. И най-важното е посланието в края на филма, което е, че съществува надежда.”

ЧЕСТИТО!


“ИЗТОЧНИ ПИЕСИ” С НАГРАДА В АНТАЛИЯ

Филмът на българския режисьор Камен Калев “Източни пиеси” бе отличен в конкурсната програма с Награда на младежкото жури на 46-я Международен фестивал в Анталия. Наградата получи турската актриса Хатидже Аслан, която участва в този филм. Фестивалът в Анталия е най-старият турски кинофестивал и наградите на него имат смисъла на "Оскар"-те.


"ТРИ СЕСТРИ И АНДРЕЙ" СПЕЧЕЛИ ПЪРВА НАГРАДА НА "БАЛКАНАНИМАЦИЯ" 2009 В БУКУРЕЩ

На фестивала за анимационно кино в Букурещ, Румъния, в раздела "Балкананимация" филмът “Три сестри и Андрей” на Борис Десподов и Андрей Паунов, продуцент "Акт пик – Иван Павлов" – оригинална смесица от анимация и игрално кино, бе отличен с Първа награда.

ЧЕСТИТО!


ЧЕТИРИ ОТЛИЧИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОДУКЦИИ НА "ЗЛАТНА РАКЛА" 2009

На 34-я Международен телевизионен фестивал "Златната ракла" в Пловдив, в който участваха 56 телевизионни организации и независими продуценти от 27 държави със 104 конкурсни заглавия, телевизионният документален филм на Елена Йончева "Сомалийски пирати" бе отличен с "Бронзова ракла"; "Футболни хамелеони" на Стойчо Шишков получи Специалната награда на Мосфилм, връчена лично от Карен Шахназаров; с Наградата на името на Галя Бъчварова бе удостоен тв филмът на Александър Морфов "Хъшове", а в раздела "Телевизионни формати" отличие получи и документалното реалити на Христо Хаджитанев и продуцента Никола Тупаревивотът на другите".

ЧЕСТИТО!


ОЩЕ ЕДНА НАГРАДА ЗА "ОМЛЕТ"

На първото издание на Румънския международен кинофестивал Ro-IFF (Арад, 26.09 - 4.10.2009) филмът „Омлет” на Надежда Косева спечели Голямата награда за най-добър късометражен филм - за „лаконичното, катарзисно и оригинално представяне на проблемите на преходния период чрез една лична история”. Филмът, който е част от първия български омнибус филм „15” (Продукция АГИТПРОП и в-к "Капитал") е показан до момента на повече от 20 кинофестивала в цял свят и има четири награди.

ЧЕСТИТО!


СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ ЗА УЧАЩИ

Специална програма на София Филм Фест и Дома на киното

София Филм Фест и Домът на киното, в партньорство със Столичната община, Националния филмов център и Европа Синемас, стартира пилотно проекта „София Филм Фест за учащи”, за който се планира да продължи през цялата 2010 година в столицата. Целта е ежеседмично в Дома на киното и ежедневно в рамките на 14-я София Филм Фест да има прожекции на европейски, български и алтернативни на Холивуд филми. Повечето прожекции ще бъдат придружени с представяне от авторите на филма (в случаите на български филми) или публична личност. Филмите ще се показват безплатно за учениците и студентите в рамките на „СФФ за учащи” и при специални условия в рамките на 14-я София Филм Фест. Подготвя се и специална програма, предвидена за Фестивалния и конгресен център в морската ни столица – „София Филм Фест за учащи във Варна” - от 30 октомври до 5 ноември 2009.

Основната част от програмата съдържа европейски филми, участвали в изданията на София Филм Фест през последните години – гаранция за тяхното качество и значимост. Сред тях ще бъдат и най-важните български игрални филми, което ще позволи на младите любители на киното да се запознаят с върховете на родното ни кино, представено от неговите автори. В програмата предстои да бъдат включени и филми, осигурени със съдействието на чуждестранните културни институти в България - Британски съвет, Гьоте институт, Италиански културен институт, Френски културен институт, Институт „Сервантес”, културните институти, центрове и посолства на Чехия, Унгария, Полша, Швеция и други.

Есенното издание на “СФФ за учащи” включва 12 филма. Началото е на 12 октомври с българското предложение за чуждоезичен Оскар “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на Стефан Командарев. Програмата включва още “Дзифт” на Явор Гърдев, “Шивачки” на Людмил Тодоров и “Георги и пеперудите” на Андрей Паунов, а сред европейските заглавия са “Завръщане” на Педро Алмодовар, “Били Елиът” на Стивън Долдри, “Срещу стената” на Фатих Акин, “Снимки в Палермо” на Вим Вендерс, “Невероятната съдба на Амели Пулен” на Жан-Жак Жьоне и други.

„СФФ за учащи” е част от мащабния проект „София Филм Фест - национален проект за кино”, който екипът на Арт Фест разработва и ще реализира през следващите 2 години. Той включва международния кинофестивал „София Филм Фест” с издания в София, Бургас и Пловдив, регионалните издания на СФФ – в над 10 нови градове, които ще се реализират през 2010 като част от международния проект „Операция Кино” (общ проект на фестивалите в София, Истанбул, Сараево и Клуж), пътуващите из България прожекции на филми от последните издания на СФФ – „СФФ на път” и младежкото издание на фестивала – „СФФ за учащи”.


"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" - В КОНКУРСА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ "CINEMA MEDITERRANEAN" В МОНПЕЛИЕ

"Източни пиеси" на Камен Калев е селектиран за конкурсната програма от 12 игрални филма на Международния филмов фестивал в Монпелие, Франция (23.10 – 1.11 2009). На 31-то издание на този фестивал за киното от средиземноморския регион, Черноморието и Армения ще бъдат показани 239 филма – пълнометражни и късометражни игрални, документални и експериментални, от които 46 са в трите конкурсни програми и 60 в информационните.

УСПЕХ!


ФИЛМ НА БЪЛГАРСКИЯ РЕЖИСЬОР ЗЛАТИН РАДЕВ

ПОЛУЧИ НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР АНИМАЦИОНЕН СЕРИАЛ

НА КАНАДСКАТА АКАДЕМИЯ ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ И КИНО

Анимационният сериал "LUDOVIC" (26 епизода по 12 минути стоп-моушън анимация), копродукция между Канада, Германия и Холандия, с режисьор на анимацията Златин Радев, който е заснет в студиото на българската продуцентска компания "Джънк Бродърс" или - изцяло сниман в квартал Подуене, спечели Наградата за най-добър анимационен сериал на Канадската академия за кино & телевизия в раздела "френскоговоряща телевизия".

ЧЕСТИТО!


НАГРАДИTE НА ХVІІ ФЕСТИВАЛ «ЗЛАТЕН РИТОН» 2009


Журито на ХVІІ Фестивал на българското документално и анимационно кино “ЗЛАТЕН РИТОН” в състав: Георги Стоев-Джеки – председател, и членове - Емилия Арабаджиева, Любомир Йотов, Митко Новков и Георги Балабанов, присъди следните официални награди:

ЗЛАТЕН РИТОН за документален филм  - на филма “Европолис – градът на делтата”, продуцент – “Две и половина” Пенко Русев, сценарист Влади Киров, режисьор - Костадин Бонев - за плътното обрисуване през съдбата на един град и на една книга на всичко онова, което сполетя Източна Европа през края на ХІХ, целия ХХ и началото на ХХІ век

ЗЛАТЕН РИТОН за анимационен филм - на филма “Три сестри и Андрей”, продуцент “Акт пик” – Иван Павлов, режисьори - Борис Десподов и Андрей Паунов - за оригиналност и вдъхновение в пресъздаването на самотата на старостта и убийствената рутина на всекидневието;

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА - на документалния филм “Коридор № 8”, продуцент “Агитпроп” – Мартичка Божилова и режисьор Борис Десподов - за откриването на оригиналната линия, която хем свързва Балканите в единно географско пространство, хем ги разделя в общността на тяхното съществуване

НАГРАДА ЗА РЕЖИСЬОР се присъжда на Олег Ковачев за филма “245.5” - за съпричастния му и прочувстван разказ за съдбата на един жертва на времето човек, който въпреки това не е загубил вярата си в доброто и надеждите си за бъдещето;

НАГРАДА ЗА ХУДОЖНИК-ПОСТАНОВЧИК на анимационен филм се присъжда на Весела Данчева за филма “Анна Блуме” за новаторската визия и органичната и сложна слятост на анимационния й рисунък;

НАГРАДА ЗА ДЕБЮТ се присъжда на филма “Голешово”, режисьор Илиян Метев за топлината и симпатията, с които разказва историята на своите герои;

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА на Председателя на Журито се присъжда на Мариана Вълканова за впечатляващ и колоритен звуков дизайн в българското документално кино

ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ се присъжда на документалните филми:

“Две или три неща, които знаем за нея...” - сценарист и режисьор Люба Кулезич за страстното, истинско и безкомпромисно пресъздаване на историята на писателката Яна Язова;

“Трима мъже край водата” – сценарист и режисьор Ралица Димитрова за почтеното отразяване в съдбите на тримата герои на всички перипетии на българския преход;

ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ се присъжда на анимационните филми:

“Линията” - художник и режисьор Андрей Кулев;

“Фарът” - художник и режисьор Велислава Господинова ;

Журито определи и следните награди от името на институции и организации:

НАГРАДАТА НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ е за  филма “Севт Безсмъртния – тайните на един тракийски цар”,  режисьор Златина Русева;

НАГРАДАТА НА СБФД  се присъжда на документалния филм “Джазта–праста” на  режисьора Андрей Слабаков;

НАГРАДАТА НА НАЦИОНАЛНАТА ГИМНАЗИЯ ЗА СЦЕНИЧНИ И ЕКРАННИ ИЗКУСТВА – ПЛОВДИВ, получава анимационният филм “Заедно”, художник и режисьор Калина Дечева – за оригинална, пластична и светлинна визия.

НАГРАДАТА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ се присъжда на дебютния филм “Голешово” на режисьора Илиян Метев.

Други награди, присъдени от институции и филмови сдружения:

НАГРАДАТА НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА се присъжда на филма “Приключено по давност” в лицето на сценариста и режисьора Малина Петрова – за изключително кинематографичния и аналитичен авторски поглед към парещите следи от близкото ни минало.

НАГРАДАТА НА ГИЛДИЯ “КРИТИКА” към СБФД се присъжда на анимационния филм “Анна Блуме”,  сценарист и режисьор Весела Данчева

НАГРАДАТА НА СДРУЖЕНИЕТО НА ХАБИЛИТАРАНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО ЕКРАННИ ИЗКУСТВА “АКАДЕМИКА 21” се присъжда на документалния филм “Срещи с Иречек”, сценаристи и режисьори Асен Владимиров, Юли Стоянов.


"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА ЗА КИНО

НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

Ежегодните награди на Столична община, присъждани за ярки постижения в областта на изкуството и култура, бяха по традиция обявени на официална церемония в Деня на София – 17 септември, в Народния театър.

В категорията "Кино" наградата спечели дебютният филм на Камен Калев "Източни пиеси", който бе номиниран за тази награда от Съюза на българските филмови дейци. ЧЕСТИТО!


"ИЗТОЧНИ ПИЕСИ" СПЕЧЕЛИ ЕДНА ОТ ТРИТЕ НОМИНАЦИИ ЗА

НАГРАДАТА "LUX" ЗА КИНО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

В състезание с други 9 филмови заглавия, селектирани за Наградата "LUX" на Европейския парламент, българският филм "Източни пиеси" на Камен Калев спечели една от трите номинации за тази награда, които бяха обявени на Международния кинофестивал във Венеция през септември 2009. Другите две заглавия са "Sturm" на Ханс-Кристиян Шмид - немско-датска-холандска копродукция, и френският "Welcome" на Филип Лиоре.

Тази награда е създадена през 2007 от Европейския парламент в подкрепа на европейската филмова индустрия.

"Източни пиеси", заедно с горните два филма, ще бъде гледан и гласуван от 736-те депутати в Европейския парламент през ноември. Победителят ще бъде обявен на 25 ноември 2009. Ако "Източни пиеси" спечели Наградата LUX за 2009, това ще бъде първият български филм, който ще бъдат субтитриран на всички официални европейски езици – 23 на брой.


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ” С ТРИ НАГРАДИ ОТ ФЕСТИВАЛА "ФЕСТРОЯ", ПОРТУГАЛИЯ

Режисьорът на филма Стефан Командарев спечели Наградата за най-добър режисьор (за втори път след същия приз в Дуреш, Албания) на 25-то юбилейно издание на един от най-авторитетните европейски кнофестивали  -"Фестроя" в Сетубал, Португалия.

Заедно с това филмът "Светът е голям…" спечели Наградата на католическата организация SIGNIS, както и Наградата на публиката, като това е четвъртата награда на публиката, която филмът отнася след София, Цюрих и Тайпе.

Португалия е една от 16-те държави, в които филмът ще се разпространява в киносалоните. Любопитното е, че легендарният продуцент Паоло Бранко (стоящ зад повечето от филмите на доайена на световното кино Маноел де Оливейра) ще разпространи лично филма в Португалия.

А холивудската звезда Майкъл Медсън бе сред зрителите, аплодирали успеха на „Светът е голям” в празничната вечер… ЧЕСТИТО!


СЕЛЕКТИРАНИ СА ФИЛМИТЕ ЗА НАГРАДИТЕ НА

ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ' 2009

Българският "Източни пиеси" е сред тях!

Европейската филмова академия обяви 48-те селектирани филмови заглавия за наградите през 2009 http://www.europeanfilmacademy.org/2009/09/07/48-films-on-selection-list-2009/ . Сред тях е българският дебютен филм "Източни пиеси" на Камен Калев, в качеството му на сценарист и режисьор. Тези 48 заглавия от 25 страни, които са препоръчани за номинациите за Европейските филмови награди, още един път илюстрират голямото богатство на европейското кино. В близките седмици членовете на Европейската филмова академия, които са 2000 души, ще гласуват за номинациите в различните категории награди. Номинациите ще бъдат обявени на 7 ноември 2009 на Европейския филмов фестивал в Севиля, Испания. А 22-то раздаване на Наградите на европейската филмова академия ще се състои на 12 декември 2009 в Германия.

Обичащите киното вече могат да гласуват за Наградата на публиката на http://www.peopleschoiceaward.org/ , като с това ще опитат и шанса си да спечелят покана за официалната церемония на 12 декември.


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ” И... "ОСКАР"-И ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ

Филмът на Стефан Командарев е българското предложение към

Американската филмова академия за "Оскар" за чуждоезичен филм

На свое заседание на 09.09.2009, Националният съвет за кино взе решение българското предложение към Филмовата академия на САЩ за предстоящото определяне на номинациите за наградите „Оскар” за чуждоезичен филм да бъде „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Филмът на режисьора Стефан Командарев, по едноименния роман-бестселър на Илия Троянов, беше представен или предстои да участва в 51 международни фестивала, има 18 награди и ще бъде разпространяван в киносалоните на 16 държави, което е едно от най-големите постижения на българското кино за последните 20 години.


ЗАХАРИ БАХАРОВ СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА ЗА ГЛАВНА МЪЖКА РОЛЯ

В "Дзифт" НА МЕЖДУНАРОДНИЯ КИНОФЕСТИВАЛ В СЕУЛ

 

Българският актьор Захари Бахаров получи Наградата за главна мъжка роля на фестивала в Сеул за ролята си на Молеца във филма на Явор Гърдев "Дзифт". Наградата беше връчена на пищна церемония в Националния Театър на Южна Корея. Фестивалът "Чунгмуро" се провежда за трети път в Сеул. Филмът участва в основното състезание на официалната селекция. Това е пореден успех за Захари тази година. ЧЕСТИТО!


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ  И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ”

с Награда за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Дуреш

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” беше част от основната състезателна програма „Съвременен поглед” на филмовия фестивал в Дуреш. Между 22 и 28 август 2009 във втория по големина град в Албания се събраха създатели на филми и зрители, за да „почетат киното във всичките му форми и да съдействат за общуването чрез визуална култура между Европа и Балканите – и в двете посоки”. Така организаторите на фестивала – Националния център за Кинематография и кметството на Дуреш, определят мисията на летния кинопразник, който беше организиран за първи път през 2008 година.

Специалната награда на международното жури за най-добър режисьор тази година беше присъдена на Стефан Командарев и филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Това е 14-ата международна награда на филма, който има разпространение вече в 16 държави – след Тайван, Корея е втората азиатска държава, която придоби правата да показва филма.

„Светът е голям…” предстои да участва в още няколко конкурсни програми на международни фестивали до края на годината, най-скорошното от които е в началото на септември – „Фестроя” в Сетубал, Португалия.


ВИЖТЕ ПРОГРАМАТА НА ФЕСТИВАЛА "ЗЛАТЕН РИТОН" 2009

ДЖЕКИ СТОЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖУРИТО НА

ФЕСТИВАЛА “ЗЛАТЕН РИТОН” 2009

Режисьорът Джеки Стоев ще бъде председател на официалното жури на 17-я Фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон”, който ще се проведе в Пловдив от 18 до 25 септември 2009 г. Той е работил еднакво успешно в научнопопулярното, документалното и игралното кино и е носител е на наградата “Златен ритон” за документалния си филм “Броени дни” (1977). Най-новият му филм е ексцентричната комедия “Летете с Росинант” (2007).

Другите членове на журито са: Емилия Арабаджиева (сценограф, директор на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства),  режисьорът Георги Балабанов, Любомир Йотов (художник, аниматор и режисьор на анимационни филми) и литературният критик и журналист Митко Новков.

Официалното жури връчва следните награди:

  • Награда “ЗЛАТЕН РИТОН” - за най-добър документален или научнопопулярен филм;

  • Награда “ЗЛАТЕН РИТОН” - за най-добър анимационен филм;

  • Специална награда на журито;

  • Награда за режисьор;

  • Награда за художник-постановчик на анимационен филм;

  • Награда за дебют;

  • Награда на Община Пловдив.

  • до 2 почетни грамоти в двете главни категории

Организатори на фестивала са Изпълнителна агенция “Национален филмов център”, Българската национална телевизия, Съюзът на българските филмови дейци и община Пловдив.


БЪЛГАРСКОТО КИНО С НАГРАДИ ОТ ФЕСТИВАЛА В САРАЕВО

Дебютният филм на Камен Калев "Източни пиеси" спечели Наградата на CICAE (Международната федерация на киноклубовете) за участието си в конкурсната програма на 15-я кинофестивал в Сараево (12-20 август 2009). Наградата се изразява в подкрепа за разпространение, показ и промоция в мрежата от 3000 зали, управлявани от членовете на организацията. На практика "Източни пиеси" е един от само трите игрални филма, които получиха награди в състезателната програма на фестивала.

Носител на главното отличие "Сърцето на Сараево" стана "Обикновени хора", копродукция на Сърбия, Франция и Швейцария, а Специалната награда спечели гръцкият "Кучешки зъб".  Двата филма си поделиха съответно наградите

за мъжка и женска роля. Любопитното е, че това бяха всъщност и единствените три филма от конкурсната програма, които бяха участвали преди Сараево на фестивала в Кан.

Второто отличие за българското кино беше от пазара за проекти Синелинк - Наградата RESTART за новия проект "Цинкограф" на режисьора Явор Гърдев и сценариста Владислав Тодоров, създатели на "Дзифт".

Като цяло съвременното българско кино имаше изключително силно присъствие на фестивала в Сараево, където бяха показани още "Три сестри и Андрей" и "Омлет" - в конкурса за късометражни филми, "Голешево" - в документалния конкурс и "15" - в паралелната програма "На фокус".


РОН ХОЛОУЕЙ ЗА ФИЛМА "ЕВРОПОЛИС" НА КОСТАДИН БОНЕВ

Американският филмов критик и автор на световноизвестното списание "Variety" Рон Холоуей, който се е посветил на европейското кино, следи повечето фестивали и от години живее в Берлин, в своя статия за София Филм Фест 2009 на уеб портала INTERFILM не само слага особен акцент върху българския документален филм "Европолис" на сценариста Влади Киров и режисьора Костадин Бонев. Но и защитава тезата, че "един филм може да направи фестивал!" – като за него на 13-я София Филм Фест това е бил именно филмът "Европолис".


МЕЖДУНАРОДЕН УСПЕХ НА ОМНИБУСА "15"

След представянето на "Златна Роза" 2008 и на София Филм Фест 2009, филмът "15" бе показан на кинофестивала в Москва и на кинопазара Sunny Side of the Doc - Ла Рошелле 2009, като пример за успешна продукция с алтернативно финансиране. На кинофестивала в Сараево е включен в програмата "In Focus", в програмата е и на Фестивала на изкуствата "Аполония" 2009 и на кинофестивала във Варшава. Филмът ще бъде представен още в Севастопол и в Анапа - в рамките на седмица на българското кино, както и в Рига - на фестивал на омнибус филмите. През м. ноември е поканен за участие на фестивала на българското кино в Ню Йорк.
След специалната награда от Сънданс и множеството фестивални селекции, филмът от омнибус "15" - "Омлет" на Надежда Косева - спечели Наградата за най-добър игрален късометражен филм от жена режисьор на МФФ Expresion En Corto 2009  в Мексико.


ПОРЕДНА ГОЛЯМА НАГРАДА ЗА

"ПРОБЛЕМЪТ С КОМАРИТЕ И ДРУГИ ИСТОРИИ"

На Първия международен кинофорум на екологическите филми "Златен Витяз", който се проведе в Дома на киното в Москва от 30 юли до 3 август 2009, българският документален филм "Проблемът с комарите и други истории" на Андрей Паунов, с операторите Борис Мисирков и Георги Богданов, и с продуцент Мартичка Божилова спечели Наградата "Златен Витяз".

В конкурсната програма участваха 40 документални филма от 14 страни, посветени на актуалните проблеми за оцеляването на човека и планетата, както и на нравствените идеали.


ГОДИШНИ НАГРАДИ

ЗА БЪЛГАРСКО ФИЛМОВО ИЗКУСТВО

НА СБФД И ИА "НФЦ" ЗА 2008

По традиция годишните награди на Съюза на българските филмови дейци са най-престижното и значително събитие за творците на българското кино от 1975 година насам.

Годишните награди за българско филмово изкуство през 2008, като подготовка за присъждането им през следващата година за 2009 от българската ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ (регистрирана от СБФД, но представляваща цялата кинематографична общност), за пръв път сега се присъждат общо от Съюза на филмовите дейци и Изпълнителна агенция "Национален филмов център".

Наградите на СБФД и ИА "НФЦ" за 2008 бяха раздадени на официална церемония на 30 юли 2009, в зала 2 на Националния дворец на културата, с подкрепата на Министерство на културата, Българска национална телевизия и Националния дворец на културата. Партньори и спонсори: No Man's Land - Винария "Дамяница" и ресторант "Sky Plaza"

 


ЗАВИДНА ФЕСТИВАЛНА БИОГРАФИЯ НА "ВСИЧКО ЗА ТЕБ"

НА ТОМА ВАШАРОВ

Късометражният игрален филм на младия кинорежисьор Тома Вашаров "Всичко за теб"(http://www.anythingforyou.info) се радва на впечатляващ интерес от страна на авторитетни национални и международни кинофестивали.

До момента филмът е показан на "ЗЛАТНАТА РОЗА" във Варна и на "ФИЛМИНИ 2.0" в София през 2008, на който печели и първото си отличие – Наградата "KODAK" за най-добър български късометражен игрален филм.

През тази година е номиниран за Наградата "JAMESON" на София Филм Фест 2009. Следва представянето му на "FILMFEST" в Дрезден, Германия, на фестивала в Кан, на "FESTIVAL DE CINE" в Уеска, Испания, на "INTERNATIONAL SHORT FILM FESTIVAL" в Мюнхен, Германия.

А през август 2009 предстои да бъде показан на "OPEN AIR FILM FESTIVAL" във Витерщат, Германия, и на "VUKOVAR FILM FESTIVAL" във Вуковар, Хърватия.

И това очевидно е само началото…


МИКИ МАНОЙЛОВИЧ – С НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР АКТЬОР  ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ В СЕВАСТОПОЛ
 

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” продължава да пътешества по света. Трети международен фестивал признава майсторството на Мики Манойлович в ролята на бай Дан – актьорът получи Наградите за най-добра мъжка роля
на Фестивала във Вилнюс, Литва, и на Фестивала в Алмати, Казахстан.
Сега към списъка с отличия се включва и Севастопол, Украйна.


"СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ"

С НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА

ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ В ТАЙПЕ, ТАЙВАН

Режисьорът на филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" Стефан Командарев се завърна от Тайван с Наградата на публиката на фестивала в Тайпе 2009. Това е трета подобна награда от фестивалите по света, на които филмът участва до момента. Това показва, че независимо от културните различия, зрителите в София, Цюрих, Тайван и въобще навсякъде по света харесват филма.

И нови три държави го закупиха за киноразпространение - Франция, Румъния и Литва, като за последните две това е първият български филм, разпространяван на територията им след 1989 година. Любопитното е, че френският дистрибутор на филма „Epicentre” възнамерява да пусне филма с 25 копия. До момента филма на Командарев излезе на екран в България, Унгария, Словения, Полша, Швейцария; предстои да бъде разпространяван и в Португалия, Израел, Македония, Австрия, Тайван.


АПЕЛ ЗА ЕМОЦИОНАЛНАТА СТРАНА НА ЕВРОПА

или за ролята на киното на европейския континент

Двадесет изтъкнати филмови творци – режисьори, сценаристи, актьори, продуценти, разпространители и преподаватели, се срещнаха на 9 юни 2009 в Германия с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, за да изложат своето виждане колко огромно е въздействието на художествения образ и на киното за идентичността на Европа и за идентификацията на европейците с техния континент като техен дом.

Жозе Барозу, който се отзова на поканата на Европейската филмова академия, каза на тази среща, че "Европейският съюз се възприема от много негови граждани главно като икономически съюз." И поиска: "Ние трябва да се съсредоточим повече върху емоционалната страна на Европа."

По предложение на Вим Вендерс и Фолкер Шльондорф участниците в срещата обсъдиха редица въпроси, сред които проблемите с пиратството и с дистрибуцията на европейските филми в страните-членки.

Всички подчертаха, че киното може да играе огромна роля за съхраняването на богатството и разнообразието на европейската култура.

А Фокер Шльондорф обяви, че е време "да се съобразяваме с един друг универсален език – езика на образите."

Участниците в срещата, сред които бяха още Коста Гаврас, Агнешка Холанд, Ищван Сабо, Фернандо Труеба и други, призоваха страните-членки на Европейския съюз да включат и киното като литературата в учебните програми още в първите класове на учениците, които вече живеят в свят, доминиран от образи, за да изучат граматиката на движещото се изображение, както се учи граматиката на писмения език.

От своя страна Вим Вендерс и Фолкер Шльондорф заявиха, че Европейската филмова академия е готова да поеме основната роля за създаването на пан-европейска програма за филмово образование, както и за откриването на други пътища и средства за моделиране на "емоционалната страна на Европа".


ОБЩ ЕВРОПЕЙСКИ ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ РЕЖИСЬОРИ

Прес съобщение от Генералната асамблея на FERA, Будапеща, 13 юни 2009

Европейските режисьори искат общ европейски договор за правата и отговорностите на аудиовизуалния режисьор. "Не става дума за пари, става дума за съхраняване на неповторимия глас на европейския филм в световната култура", каза президентът на FERA – Федерацията на европейските филмови режисьори -  Ищван Сабо. Тази година в Генералната асамблея на FERA взеха участие над 60 филмови и телевизионни режисьори от 27 европейски страни.

В Европа FERA е главен защитник на икономическите и на творческите права на аудиовизуалните режисьори.

Членовете на FERA признават също така, че тези права са свързани с моралната отговорност вярно да отразяват, заедно с другите творци, безпокойствата и стремежите на обществото, в което живеем.

"Режисьорът трябва да носи отговорността за неговия/нейния филм и поемането на тази отговорност е невъзможно без права", каза още Ищван Сабо.

В 21. век киното има съдбоносно значение за естетическото изразяване на европейската идентичност, традиции и култура; то ни обединява по начин, който превъзхожда езика. FERA иска да изпълни своята мисия, като предаде ценностите и наследството на новото поколение.

Като другите индустрии и аудиовизуалната индустрия е изправена днес пред икономическите предизвикателства. FERA вярва, че режисьорът, който винаги трябва да балансира между творческите изисквания и икономическите реалности за правене на филм, е ключът към справянето с тези предизвикателства. Ние обаче трябва да проучим новите модели на дистрибуция, за да направим по-видим европейския филм в света.

Творческото авторство е жизнено важно за развитието днес, а Интернет подчертава нуждата от възстановяване на линка между творбата, нейния автор и публиката. FERA застава зад визията на режисьорите и ежедневната им борба да отстояват интегритета на филмовото произведение.


ГОДИНА НА БЪЛГАРИЯ В РУСИЯ

ФОКУС ВЪРХУ СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО КИНО

По повод Годината на България в Русия, със съдействието на Министерство на културата на РБългария, ИА Национален филмов център и Министерство на културата на Руската федерация, на тазгодишния, 31-я  Московски международен кинофестивал българското кино е представено в програмата "Фокус върху съвременното българско кино"

Тя включва шест игрални филма“Разследване”, реж. Иглика Трифонова, “Обърната елха”, реж. Иван Черкелов и Васил Живков, “Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, реж. Светослав Овчаров, “Шивачки”, реж.Людмил Тодоров, “Писмо до Америка”, реж. Иглика Трифонова, и филма “15”, създаден от петнадесет кинорежисьора.

България участва и в конкурсната програма на Московския кинофестивал с филма “Раци” на режисьора Иван Черкелов.


ЦЕЛИ 6 НАГРАДИ ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО НА "ЗЛАТЕН ВИТЯЗ"

На ХVIII Международен кинофорум на славянските и православни народи “Златен Витяз”, състоял се от 22  до 31 май 2009 в руския град Липецк и в който са  състезаваха в различните раздели 204 филма от 38 страни, българските кинематографисти завоюваха престижни признания.

С най-високите награди “Златен Витяз” са отличени документалният “Коридор № 8” на режисьора Борис Десподов и игралният “Чуй, звездите” на режисьора Михаил Мелтев (в раздела за детско кино).

Специален диплом “За най-добра режисура” е присъден на режисьора Владимир Краев за филма му “Малки разговори” в конкурса за игрални филми. Бронзов диплом получи режисьорът Константин Буров за игралния филм “План за отмъщение” в конкурса за дебютни и студентски филми.

Диплом “За мъжество, проявено при създаване на филма” получи режисьорката Мария Мусорлиева за късометражния документален филм “Прочистване”.

Диплом “За най-добра мъжка поддържаща роля” получи актьорът Юри Ангелов за филма “Малки разговори”.


“СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ”

С НАГРАДА ОТ КАЗАХСТАН

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” спечели поредната си награда от международен кинофестивал. Журито на феста в Алмати, Казахстан, с председател грузинската режисьорка Нана Джорджадзе, присъди Наградата за мъжка роля на Мики Манойлович – за ролята му във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Това е втората награда, която легендарният сръбски актьор получава за майсторското си превъплъщение в образа на българския „цар на таблата” Бай Дан.

„Светът е голям…” предстои да участва в още четири конкурсни програми на международни фестивали – в Русия, Армения, Тайван и Португалия. Очакват се още покани, както и продажби – следствие от участието на филма на пазара в Кан.


ФИЛМЪТ НА КАМЕН КАЛЕВ “ИЗТОЧНИ ПИЕСИ”

ПЛЕНИ СЪРЦАТА НА ПУБЛИКАТА И ЗАИНТРИГУВА МЕДИИТЕ В КАН

Българският филм "Източни пиеси" на режисьора Камен Калев направи своя дебют на филмовия фестивал в Кан като част от програмата "Петнайсетдневката на режисьорите”. С голям успех минаха 6-те прожекции на филма в рамките на фестивала. Пълнометражният игрален филм, реализиран без държавно финансиране, се състезава за наградата “Златна камера” (която се връчва на дебютни проекти, участващи в отделните секции на фестивала).

Още от самото начало на Международния фестивал в Кан, българският филм “Източни пиеси” е съпътстван от “добрата мълва”. “Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише френския вестник "Liberation". Пак според "Liberation", чрез “Източни пиеси” е показано умението на режисьора Камен Калев да работи добре с актьори. 

“Източни пиеси” е филм, който приковава вниманието. "Филмът трогва с връзката между двамата братя, но в същото време е изследване на чувствата, на отчаяното отчуждение на един творец в София - сравнително спокоен град, в който  хитрите политици плащат на бандитите да раздухват техните интереси”, пишат за филма в „Hollywood Reporter”.

Ето и какво споделя режисьорът Камен Калев: “За мен беше интересно да покажа днешната реалност – светът става все по-малък, хората се срещат и са готови да разкриват себе си, без да се съобразяват с история или произход. Не спирам вниманието си върху една определена държава – най-впечатляващ за мен е моментът на заличаване на границите и срещата между различните култури. Това предизвиква радост, откровеност и обогатяване на човешкото съзнание.”


ДВЕ НОВИ НАГРАДИ ЗА "РАЗВОД ПО АЛБАНСКИ" В ЛОС АНЖЕЛИС

Българският документален филм "Развод по албански" на Адела Пеева се завърна от Фестивала на Югоизточно-европейското кино (SEE Film Festival) в Лос Анжелис 2009 с две нови награди: за "Най-добър документален филм" и "Награда на публиката".
С това колекцията от признания за този вече широко известен по света български филм достигна цифрата 9 (седем международни и две национални награди), а броят на фестивалните му участия стана 36.
Фестивалът на Югоизточно-европейското кино, чието четвърто издание току-що приключи, е единственият по рода си в Америка и има за цел да запознае зрителите с най-доброто в киното, произведено в региона на Източна и Югоизточна Европа.


ШЕСТ НАГРАДИ ЗА БЪЛГАРСКО КИНО ВЪВ ВИСБАДЕН!

Деветият Международен фестивал за филми от Централна и Източна Европа във Висбаден се превърна във фурор на младото българско кино. Четири късометражни филма на студенти от НАТФИЗ взеха награди в категориите „Анимационно и експериментално кино” и „Игрално кино”.

"Въздушният ас" на Свилен Димитров спечели Наградата за анимационен и експериментален филм.

Втора награда в същата категория получи Мирослав Мирчев за филма „Зу-зу”.

"Фамилна терапия" на Петър Вълчанов (носител на наградата "Jameson" на 12-я София Филм Фест) спечели Наградата за игрален студентски филм.

Втора награда в същата категория бе присъдена на "Посредникът" на Драгомир Шолев.

На церемонията по връчване наградите на фестивала на 28 април 2009 Драгомир Шолев взе още една награда за филма си "Посредникът" Наградата на Фондацията на BHF BANK за най-добър късометражен филм.

Сред продукции на 8 филмови училища в Европа, 7-те филма, с които участва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, спечелиха общо 5 награди, което обърна сериозно внимание на гостите на фестивала върху потенциала на младото българско кино.

Кулминацията на българския триумф дойде с решенията на Официалното жури на фестивала с председател легендарният полски актьор и режисьор Йежи Щур. Явор Гърдев спечели Награда на журито (Honorable Mention) за филма си "Дзифт", участвал с успех в международния конкурс.

Българското присъствие допълни участието на Стефан Китанов в журито на Фондацията „Роберт Бош” за късометражни филми в категориите игрално, документално и анимационно кино. Сред номинираните проекти за игрални късометражни филми имаше два български проекта – "Три дни в Сараево" на Николай Тодоров (носител на наградата "Jameson" за 2007) и "Грамофон" на Ружие Хасанова.

Като отзвук от програмата на Берлинския фестивал, посветена на 20-годишнината от демократичните промени в Източна Европа, бе представен и филмът на Петър Попзлатев "Аз, графинята".

Сред българските гости на фестивала бяха проф. Божидар Манов, Петър Попзлатев, Явор Гърдев, Стефан Китанов, Драгомир Шолев, Свилен Димитров, Весела Казакова, Николай Тодоров, Ружие Хасанова, Мина Милева.

Това бе най-силното представяне на България във Висбаден, доказващо подема на новото българско кино, чието най-голямо признание за сега е участието на филма на Камен Калев „Източни пиеси” в „15-та на режисьорите” в Кан.


ЗНАЧИТЕЛНО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО В КАН 2009

Дебютният игрален филм на младия български режисьор Камен Калев "Източни пиеси", ще бъде представен в тазгодишното издание на фестивала в Кан.

Лентата ще бъде представена в Десетдневката на режисьорите, в която от 19 години не е имало българско участие – последният български филм, който бе показан в тази програма през 1990, е "Лагерът" на Георги Дюлгеров. Премиерата на "Източни пиеси" е програмирана за 17 май. Селекционерите на фестивала в Кан са харесали филма на Калев на последното издание на София Филм Фест.

И още две родни продукции ще бъдат показани тази година в Кан - на филмовия му пазар. Това са "Дзифт" на Явор Гърдев и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев.

А Андрей Паунов и Борис Десподов ще участват в програмата "Producer's Network" с пълнометражната анимация - "Мексикански експрес".


НАГРАДАТА ЗА СЦЕНАРИЙ НА "ЮЖНА ПРОЛЕТ"2009

На традиционните литературни дни "Южна Пролет" в Хасково Първа награда за филмов сценарий спечели сценаристът и режисьорът Константин Буров за своя филм "План за отмъщение".

ЧЕСТИТО!


БЪЛГАРСКИЯТ ФИЛМ "ВОЕНЕН КОРЕСПОНДЕНТ"

ВЪЗТОРЖЕНО ГЛЕДАН В МОНРЕАЛ

Една дата, един филм, един коктейл, шепа българи и теми за размисъл... И тук-таме другоезични канадци, дошли да уважат една чужда култура, да почетат празника на една далечна страна.
Казах шепа българи. Нека да бъда точна. Броих ги човек по човек. Точно половин процент от българската общност в Монреал…
За датата 3 март, каквото и да кажа, знае се… Почетният консул на България в Монреал, г-н Паничарски, приветства присъстващите с празника…
Та за филма – професионален, силен филм. Сценарий на Влади Киров, режисьор Костадин Бонев. На екрана българите напояваха земята с кръвта си. В залата имаше опасност от наводнение – сълзите не спираха да текат по лицата… От залата почти всички излизаха със зачервени очи. Никой не бързаше. Имаше нещо, което ги караше да стоят един до друг, докато успокоят духовете си. На всички се отрази благотворно усмивката на Валя Будникова, председателката на Българското дружество, която ни канеше на скромен коктейл. Бога ми, не беше съвсем скромен. Имаше и пиене и ядене, и най-вече разговори на български…

Анна Цветкова,

със съкращения от: http://www.forumbulgare.ca/pages/march2009/news01.shtml


3:0 ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО ВЪВ ВИЛНЮС !!!

“Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – най-добър филм и най-добър актьор

“Дзифт” – награда за режисура

Международният филмов фестивал във Вилнюс е най-голямото филмово събитие в Литва и едно от най-престижните в Балтийския регион. Тази година за първи път фестът има конкурсна програма за първи и втори европейски филми, наречена "Нова Европа – нови имена". Начело на международното жури беше британският актьор Декстър Флечър, а два български филма бяха в конкурса. На вчерашното награждаване българското кино превзе литовската столица и обра наградите на журито.

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев взе две награди – Голямата награда за най-добър филм на фестивала и Наградата за най-добър актьор на Мики Манойлович.

Явор Гърдев получи лично приза за най-добър режисьор с филма си "Дзифт". Така двата ни водещи филма от последната година за първи път триумфираха заедно на един фестивал и представиха България и родното ни кино по възможно най-достоен начин.


НАЙ-НОВИЯТ ФИЛМ НА ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ "КОЗЕЛЪТ" ЩЕ ОТКРИЕ 13-ИЯ МЕЖДУНАРОДЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Световната премиера на най-новия филм на Георги Дюлгеров "Козелът" ("Изпит" (1971), "И дойде денят" (1973), "Трампа" (1978), "Авантаж" (1977), "Мера според мера" (1981), "Лагерът" (1990), "Черната лястовица" (1996), "Пясъчен часовник" (1999), "Хубава си, мила моя" (2004), "Лейди Зи" (2005) и др.) ще открие 13-то издание на София Филм Фест на 5 март, от 19.30 часа в зала 1 на НДК. "Козелът" е създаден по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от неговото творчество. Сценарият е на Георги Дюлгеров и младата писателка, дебютант в киното - Кристин Димитрова. Главните роли са поверени на Иван Бърнев и американката Анджела Родел. Оператор е Радослав Спасов. Продуцент е "БЪРЪ Филм" с подкрепата на Националния филмов център и в копродукция с  БНТ и "Ню Бояна Филм".

В историята, превърнала се в основа на сценария, животните са дарени с мъдрост, прозрение и доброта. Козелът е разказвач и герой на историята. Той слиза от небето с мисия…

В "Козелът" Анджела Родел почти играе себе си. По професия тя е музикант и етномузиколог. В България живее от 2005. Като студентка в университета в Йейл става член на Йейлски славянски хор, където за първи път чува "Мистерията на българските гласове" и се влюбва в българската народна музика. След като изслушва всички записи, които може да намери, Анджела най-после пристига в България – годината е 1995, а поводът - народния събор в Копривщица. Остава да учи българска филология за една година в Софийския университет и се посвещава на българското народно пеене. "Козелът" е първият й актьорски опит.

Във филма участват и двама изключително важни "актьори": козелът Бозо – кротък и скопен, и Чарли - буйният му "дубльор" за "по-екшън" сцените. Животните са от рядката порода черна калоферска коза и са специално обучени за снимките. Във филма участват още Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева, актьори от драматичния и музикалния театър в Кърджали.


ЗА БЪЛГАРСКИ ФИЛМ ВЪВ "VARIETY"  - "СПАСЕНИЕТО" Е В ТАБЛАТА

от Ник Холдсуърт

В статия от 10 февруари 2009 най-авторитетното в света на киното списание "VARIETY" пише, че "екипът на многократно награждавания български филм "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" притежава тайно оръжие за привличане на публиката – таблата. Древната игра има важна роля в сюжета и историята, превърната от режисьора Стефан Командарев в "road movie" (филм по пътя). А продуцентът на филма Стефан Китанов поддържа интереса на зрителите към филма на ниво над обичайното чрез редовните срещи-турнири по табла, които се провеждат преди прожекциите в Дома на киното. Голям турнир по табла е планиран за последния ден на Международния София Филм Фест, който ще се проведе между 5 и 15 март 2009 и чиито директор е Стефан Китанов.

Режисьорът Вим Вендерс – страстен почитател на таблата – ще представи в София последния си филм "Снимки в Палермо", с който ще бъде закрит фестивалът. "Вим още не е потвърдил, но се надяваме да вземе участие в турнира" – каза Китанов."


ПРОЕКТЪТ НА ПРОДУЦЕНТСКА КОМПАНИЯ АГИТПРОП "ИЗГУБЕНИ ЛИЦА" СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА BAKAFORUM INTERNATIONAL PROPOSAL PRIZE 2009

В конкуренцията на проекти от цял свят и сред четирите финалиста от Колумбия, Буркина Фасо и Китай, проектът на продуцентска компания АГИТПРОП "Изгубени лица", с автори София Тзавелла и Йордан Тодоров спечели Наградата на Базел Карлсруе Форум за най-добър международен проект. "Изгубени лица" бе представен пред международното жури, състоящо се от експерти в областта на образователните и обществените медии от младата продуцентка Анна Стоева. Наградата е на стойност 10,000 швейцарски франка и според условията й, представеният проект трябва да бъде завършен в рамките на една година.


12 Български Късометражни Филма Ще Се Състезават

За Наградата JAMESON

Избрани са 12–те български късометражни филма, които ще участват в конкурса за една от най-харесваните кинонагради - JAMESON Short Film Award. Само един от тези филми ще получи сумата от 6,000 евро и авторска статуетка, осигурени от Jameson Irish Whiskey. Победителят ще бъде избран от Международното жури на 13-я София Филм Фест. Конкурсът за най-добър късометражен филм се провежда за седма поредна година като съвместно партньорство между Jameson Irish Whiskey и Международния София Филм Фест. Тази година селекционната комисия бе поставена пред труден избор: тя трябваше да избере своите фаворити от общо 96 късометражни филма, от които 57 игрални, 19 документални, 13 анимационни и 7 експериментални.

Селекционната комисия с председател Александър Янакиев и членове: Иглика Трифонова (режисьор), Юрий Дачев (драматург), Янко Терзиев (киножурналист) и Петър Вълчанов (режисьор и носител на JAMESON Short Film Award за 2008 година), избра за участие в конкурса следните 12 финалиста:

"Войната", игрален, 2008, 5.32 мин., реж. Стефан Командарев, сц. Деян Енев и Стефан Командарев, оператор Красимир Андонов - Кратък, абсурден разказ за два паралелни свята, съществуващи по едно и също време в една и съща държава, които неочаквано се сблъскват през една студена зима за една цигара време; част от "15" - български омнибус филм, който събира в едно 15 кратки новели на 15 от най-известните български имена в областта на киното, театъра и съвременното изкуство, посветени на последните 15 години на нашия живот. (Проектът  е на Мартичка Божилова, Борис Мисирков и Георги Богданов по покана на в-к "Капитал". )

"Всичко за теб", игрален дебют, 2008, 19.45 мин., реж. Тома Вашаров, сц. Тома Вашаров и Радослав Парушев, оператор Антон Бакарски - История за едно момиче на име Ана, което прекрасно знае какво иска  не само от живота, но и от мъжете. В една най-обикновена нощ пред Ана се появява  сериозно предизвикателство – тя среща човек, който ще преобърне света й.

"Голешево", документален, 2008, 30 мин., реж. и оператор Илиян Метев - Документален разказ – портрет на надеждата, в едно умиращо планинско селище, забравено от хората, където шепа възрастни хора се борят за оцеляването си, но не губят надежда, че децата им един ден ще се върнат… Илиян Метев е завършил режисура за документално кино в Национално филмово училище във Великобритания и вече работи по проект на BBC.

"Дулото на сешоара", игрален, 2008, 4.35 мин., автор и сц. Христина Иванова, оператор Диан Загорчинов - Действието в започва в плувен басейн, в който две млади жени се състезават в кратък крос. След като едната побеждава, съревнованието помежду им продължава в съблекалнята, където двете сушат косите си. Христина Иванова учи международни отношения СУ "Св. Климент Охридски". Филмът е режисьорският й дебют в късометражното кино, направен в рамките на майсторския клас по кинорежисура към НБУ на проф. Георги Дюлгеров.

"Зев", игрален, 2008, 3.40 мин., реж. и сц. Кристина Грозева, оператор          Василена Горанова - Филмът проследява група разярени деца, които бият малко ромче. Кой ще победи – агресията или съзнанието? Кристина Грозева е завършила СУ "Св. Климент Охридски" и е работила като журналист в БНТ, а в НАТФИЗ завършва филмова и телевизионна режисура в класа на проф. Георги Дюлгеров. Тя има 5 късометражни филма, удостоени с престижни международни награди.

"Линията", анимационен, 2009, 3.50 мин., автор Андрей Кулев, сц. Румен Баросов - Една линия разделя земята от небето. Един човек бяга към хоризонта. Ще достигне ли линията? А дали ще я прекрачи или ще я хване? А какво ли ще разбере за себе си, когато линията е вече в ръцете му? Андрей Кулев е завършил НАТФИЗ режисура за кино и телевизия. Илюстрирал е над 40 книги, автор е на множество сценарии и има богата филмография от анимационни и късометражни филми зад гърба си.

"Мухата", анимационен, 2008, 8.50 мин, автор Господин Неделчев – Дидо, анимация Господин Неделчев и Димитър Димитров, сц. Правда Далекова, оператор Илия Данчев - Филм за досадна и вечно мърмореща жена, която се преражда в муха и продължава да тормози своя съпруг дори и след смъртта си. Господин Неделчев работи в сферата на анимацията и карикатурата от 1982 и е направил много анимационни, документални и телевизионни филми,автор е и на документални и телевизионни продукции, работи и като независим продуцен, преподава режисура за анимационни филми в НАТФИЗ.

"Омлет", игрален, 2008, 7.00 мин., реж. Надежда Косева, сц. Надежда Косева и Георги Господинов, оператор Антон Бакарски - Три яйца в една сутрин през 1996 ни връщат назад във времето, когато пари са доларите, хиперинфлацията гони върхове, а хората се редят на опашки за най-простото. Надежда Косева е завършила режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Георги Дюлгеров. Новелата й "Ритуалът" открива международната копродукция "Поколение: Изгубени и намерени", показан на Берлинале 2006, продуцент е на късометражния игрален филм "Валсове и танга от село Бела вода".

"Три сестри и Андрей", анимационен, 2008, 19 мин., автори Борис Десподов и Андрей Паунов, сц. Андрей Паунов, оператор Николай Лазаров - Въпреки времето, което ни дели от създаването на Чеховата класика "Три сестри", преживели политически режими, революции, илюзии и мечти, тяхната съдба е все още жива. И на път да се промени, когато един комар се появява в ноемврийското небе. "Три сестри и Андрей" е особено въздействащ анимационен ремикс на популярната руска класика, в който всеки един кадър е рисуван на ръка по реално заснети филмови образи. Борис Десподов вече е утвърден автор в анимационното ни кино, чиито филми (“Митология" и “Тик-Так") са носители на множество международни награди. "Коридор #8" е първият му пълнометражен филм, представен на повече от 20 фестивала по цял свят и награждаван. Андрей Паунов е барман в Прага, готвач във Вашингтон, градинар в Торонто, звукооператор в Ню Йорк, счетоводител в Сан Франциско. Дебютният му пълнометражен филм “Георги и пеперудите", представен на повече от 50 фестивала в цял свят, е носител на наградата "Сребърен Вълк" от IDFA 2004 и на още 12 международни награди. Вторият му пълнометражен филм – "Проблемът с комарите и други истории" – е носител на 15 международни награди.

"Яйцето", документален, 2008, 4.24 мин., реж. Екатерина Денева, оператор Петко Лунгов – Филмът е заснет по монолога на Йожен Йонеско "Как да приготвим твърдо сварено яйце". Във фокуса е възрастен професор, обясняващ метода, по който се приготвя едно твърдо сварено яйце. След детайлно вглеждане, яйцето се превръща в мистериозна материя, чието изяждане в никакъв случай не бива да се предприема лекомислено. Екатерина Денева е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", "Кино и телевизия" в департамента по "Визуални изкуства" в НБУ и е приета да учи "Филмова и ТВ режисура" в НАТФИЗ. Предишният й филм е "Трети етаж".

"Ladies and Gentlemеn", игрален, 2008, 4.12 мин., автор и изпълнител Камен Донев, оператори Борис Мисирков и Георги Богданов - 1998. Белият дом? Елисейският дворец? Дворецът в Багдад? Или "Дондуков" 1? Пресбрифингът на един президент – отчет–равносметка за изминалата седмица, месец или година. По въпроса за импийчмънта, кризата с разоръжаването на Ирак, бомбандировките над посолствата от Ал Кайда, изсичането на първата евро монета, световното по футбол във Франция, допускането на оръжейни инспектори в Ирак и гей-признанието на Джордж Майкъл... Обичаният български актьор Камен Донев в един сатиричен монолог–превъплъщение в събирателния образ на Президента.

"The Zombie’s Survival Guide" (“Наръчник за оцеляване на зомбито"), анимационен, 2009, 2.30 мин., автор Крум Петров, реж.    Ваня Янчева - Борбата за оцеляване продължава дори и след смъртта. Това е гротескна история за ежедневните проблеми на обикновено зомби, които не се различават особено от нашите собствени. Ваня Янчева е завършила анимация в Арт колежа в София. Продължава обучението си по анимация в НБУ. Създател е на анимация за сериали, реклами, интернет сайтове и телевизионни продукции.


БЪЛГАРСКОТО КИНО В БЕРЛИН 2009

Най-голямото културно събитие в столицата на Германия се случва за 59-ти път. Берлинале продължава от 5 до 15 февруари 2009, това са едни от най-важните дати в календара и на международната филмова индустрия. Всяка година повече от 19 000 професионалисти от 120 държави, както и 4 000 журналисти са акредитирани за Международния филмов фестивал в Берлин.

През 2009 присъствието на България на кинофорума е впечатляващо.

Филмът на Петър Попзлатев "Аз, Графинята" (1989) ще бъде представен в програмата "След зимата идва пролет – Филмите, предусетили падането на стената" (“After Winter Comes Spring – Films Presaging the Fall of the Wall”), организирана от Немската държавна културна фондация и Немската филмотека. Проектът е част от специалните програми, представяни на 59-то Берлинале, и е създаден за ознаменуване на 20-та година от падането на Берлинската стена. Филмът ще бъде показан на немската публика на 12.02.2009 г. от 18.30 часа и на 13.02. 2009 г. от 21.00 часа.

Филмът на режисьора Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" по едноименния роман на Илия Троянов, който е с престижни награди и повече от 25 фестивални участия по целия свят, ще бъде представен в Европейския филмов пазар на Берлинале 2009. Копродукцията между България, Германия, Словения, Унгария и Сърбия се представя на пазара от световния си разпространител, m-appeal. До момента филмът ще бъде разпространяван в киносалоните на 10 европейски държави. Евентуалната подкрепа на програмата МЕДИА за дистрибуцията му в Европа очаквано ще увеличи продажбите до края на годината. Прожекцията на "Светът е голям…" е на 9.02.2009 от 20.00 часа.

Другият успешен български филм за 2008 „Дзифт” на Явор Гърдев също ще има прожекция на Европейския пазар, която ще бъде на 7.02.2009. Филмът счупи националния бокс офис за последните 15 години, вече надхвърли 35 500 зрители у нас и ще представлява България в международния конкурс на 13-я София Филм Фест.

Три международни копродукции с миноритарно българско участие ще бъдат представени на Европейския филмов пазар на Берлинале 2009. Филмът на режисьора Алексей Учител „Пленен”, който е включен и в програмата на предстоящия София филм Фест, е продукция на Русия и България („Камера”) и ще бъде показан на 9 и 10 февруари. В турския филм „Моето единствено слънце” (My Only Sunshine) на режисьора Реха Ердем, България е копродуцент заедно с Турция и Гърция; лентата ще бъде показана на 7 февруари 2009, освен това филмът участва и в програмата Форум на младото кино на Берлинале. България участва като копродуцент и във филма на унгарския режисьор Янош Еделени „Prima Primavera”, наред с Унгария, Великобритания и Холандия (копродуцент „Геополи”) – този филм ще бъде представен на Европейския филмов пазар с прожекции на 7 и 10 февруари 2009 г.


ДНИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО В ПРАГА

20 – 22 януари 2009

С небивал успех, който надмина и най-смелите очаквания на организаторите от Българския културен институт в Прага, преминаха Дните на българското кино в чешката столица. Над 1300 зрители имаха възможност да се срещнат със съвременната българска кинематография между 20 до 22 януари в два салона на централното кино “Светозор”. Публиката в Прага имаше възможност да избира между най-атрактивните  игрални, документални и анимационни филми, създадени в България през последните няколко години. Официалното откриване беше с чешката премиера на филма “Дзифт”, който жъне забележителни успехи на българската и на световната филмова сцена. На откриването присъства режисьорът на „Дзифт” Явор Гърдев и актьорът, певец, музикант и режисьор Стефан Вълдобрев.

И двете последващи премиерни кинопрожекции – на документалния филм "Преводачката на чернобели филми”" на режисьора Теди Москов и кинорежисьорският дебют на Стефан Вълдобрев “Скрито”, стартираха също пред препълнен салон. Според домакините „такова стълпотворение от най-разнородна публика – по-млади, по-възрастни, българи и чехи, при подобно мащабно представяне на някоя национална кинематография, кино “Светозор” отдавна не помни”. Показани бяха и игралните филми „Шивачки” на Людмил Тодоров и „Разследване” на Иглика Трифонова, както и  документалните “Среща пред Айфеловата кула” на Валентин Вълчев и “Коридор 8” на Борис Десподов, а също и няколко нови анимационни продукции.

Стефан Вълдобрев – този път в ролята на съорганизатор на събитието, споделя удивлението си: „Не можех да повярвам на очите си – пред касите се виеха опашки за билети.” Наложило се е да бъдат връщани желаещи да видят българските филми, поради изчерпване на капацитета на по-малкия салон. На организаторите прави впечатление факта, че в късните часове е имало предимно младежка публика, пренебрегнала възможностите за забавление, които Прага предлага в изобилие - защото избират да видят български филми.

Събитието е широко отразено от чешките медии, като завършекът е поставен  с участието на директора на Българския културен институт в Прага Боян Панчев в подробно предаване по Чешката национална телевизия.


БЪЛГАРСКИ ТРИУМФ В СЪНДАНС

„ОМЛЕТ” НА НАДЕЖДА КОСЕВА С НАГРАДА НА ЖУРИТО ОТ НАЙ-АВТОРИТЕТНИЯ ФЕСТИВАЛ НА НЕЗАВИСИМОТО КИНО В СВЕТА

Българският филм „Омлет” на режисьорката Надежда Косева, сценариста Георги Господинов и продуцентката Мартичка Божилова спечели Награда на журито на тазгодишното издание на кинофестивала Сънданс 2009. Основан от Робърт Редфорд, първият значим фестивал от Категория А за годината е символ на независимото кино. Много режисьори, алтернативни на Холивуд, са били откривани на този фестивал през годините и след това са получавали световно признание. Поканата за конкурсната програма за късометражно кино вече беше успех за българския филм. Наградата на журито (Special mention) циментира нашето представяне и е възможно най-добрият старт за българското кино през новата 2009 година.

5-минутният филм „Омлет” е част от омнибус филма „15”, продукция на „Агитпроп” и вестник „Капитал” и е създаден в чест на 15-годишнината на изданието.

Надежда Косева завърши кинорежисура в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” в класа на проф. Георги Дюлгеров. Първият й късометражен филм „Ритуалът” бе част от паневропейския омнибус „Поколение: изгубени и намерени”. Там нейни колеги бяха Кристиан Мунджиу („Златна палма” в Кан за „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”), Ясмила Збанич („Златна мечка” в Берлин за „Гърбавица”), Корнел Мундруцо („Делта” и „Йохана” участвали в Кан), Стефан Арсениевич („Любов и други престъпления”, с премиера в Берлин). Тази година Надя ще снима късометражният си филм „Втори дубъл” по сценарий на Георги Господинов и с продуцент Стефан Китанов.

„15” ще има специална прожекция на предстоящото издание на София Филм Фест.

 

75.godini.spisanie.kino