СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 4/2017
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Теодор Ушев. Важно е да търсиш, грешиш, намираш, преоткриваш
Галерия
Асен Блатечки. Винаги съм знаел, че ще режисирам филми / Ирина Иванова
Юбилей
Олга Маркова на 75 / Валентина Фиданова-Коларова
Нови книги
Междуредия в образи и думи. За DVD книгата "Духът и битът на българина 1850-1950 г." / Юрий Дачев
Нов имаджинаруим. За книгата "Съвременно детско кино" / Мая Димитрова
Четвъртата възможност - университетска телевизия. За книгата на Иво Драганов /Любомир Халачев
Гледна точка
Възможен ли е кпд на филма или за нискобюджетния шанс / Божидар Манов
Киносъбития
Седмица на италианското кино / Пламен Михайлов
Срещи на младото европейско кино / Симона Петрова
Теоретични етюди
Специфика на звука в документалното кино. Симбиоза на подходите / Валерия Крачунова-Попова
Игралното в документалните филми / Теодора Дончева
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кан 2017
Неизбистрено богатство във филмовите форми / Боряна Матеева, Вера Найденова
Карлови Вари 2017
Кен Лоуч, Пол Лавърти, Джеймс Нютън Хауърд / Божидар Манов
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Дрехи / Веселин Бойдев
Пътуваща страна / Весела Данчева, Иван Богданов
БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА
ТЕОДОР УШЕВ. ВАЖНО ДА ТЪРСИШ, ГРЕШИШ, НАМИРАШ, ПРЕОТКРИВАШ
С новия проект „Бележити българи с принос в киното по света“ списание „Кино“ ще представя изявени български кинотворци, които са получили образованието си в България и са започнали творческия си път в българското кино, но през годините са постигнали успешна творческа реализация в различни страни по света, както в Европа, така и зад океана.
Стартираме рубриката с Тео Ушев – един от най-успелите български аниматори в световен мащаб. Автор е на повече от седемнадесет филма, между които носителите на множество престижни награди: „Дневниците на Липсет“, „Глория Виктория“, „Човекът, който чакаше“, „Тауър Бауър“, „Царица“ и номинираният за „Оскар“ 2017 – „Сляпата Вайша.
Моля, представи се за читателите. Къде и какво си учил, кога реши да се занимаваш с анимация и какви други интереси имаш?
В киното влязох след поредица от случайности. Завърших пловдивската гимназия за сценични кадри, където имахме факултативни часове по кино и анимация. Костадин Костов, тогава шеф на пловдивската анимационна студия, ни организираше специални прожекции на всичко забранено по онова време- Хичкок, Чешката Нова Вълна, Трюфо, Годар. Тогава направих и първия си анимационен филм под ръководството на Краси Иванов. Костов ме откачи от една бригада, като ми каза: „Вместо да пълниш консерви с чушки, идваш да довършиш филма, вземи и трима съученици“. Така се озовах в същата стая, където Иван Танкушев правеше „Суматоха". Беше вълнуващо, попивах като гъба, всичко! Това ми останаха и единствените уроци по кино и анимация.
АСЕН БЛАТЕЧКИ: ВИНАГИ СЪМ ЗНАЕЛ, ЧЕ ЩЕ РЕЖИСИРАМ ФИЛМИ
Ирина Иванова
В един свой онлайн текст по повод премиерата на филма „Бензин” - режисьорския дебют на Асен Блатечки, направен в партньорство с Катерина Горанова – го нарекох „филм, въплъщаващ мечтите на момчетата от поколението Х” (социолозите определят като „Поколението Х” хората, родени в периода 1963-1981 – б.р.). И Блатечки, и Калин Врачански, които изпълняват главните роли във филма, са момчета от Поколението Х – онова поколение, чието тийнейджърство мина в социалистическа или току-що навлязла в демокрацията България и което неистово мечтаеше за другия свят, в който колите са бързи и яростни, момичетата са диви и красиви, музиката е рокендрол и т.н., и т.н. Знам това много добре, защото това е и моето поколение. Затова и си позволявам още в самото начало, може би нескромно, да се автоцитирам.
ДА ОТСТОЯВАШ ПОЗИЦИИ. ОЛГА МАРКОВА НА 75
Валентина Фиданова-Коларова
За първи път срещнах името на Олга Маркова в рецензия на критика Атанас Свиленов по повод на нейната първа книга „От литературата към екрана”. Рецензията, публикувана в седмичника „Литературен фронт”, носеше заглавието „Явление в културния ни живот”. В книгата задъблочено се изследваше ролята на нашите писатели за изграждане облика на българското кино и оформяне на жанровете в него. Както разбрах по-късно, тази книга е била изградена върху докторската дисертация на Олга Маркова в БАН през 1977 година. Въпреки че съществували „сериозни“ критики от онова време, че „в обемното изследване липсва водещата роля на БКП“, академичният съвет на БАН с болшинство гласувал „за” присъждане на степента „доктор на изкуствознанието”. Но с това битката не стихва - на подготвената книга е предопределена съдбата да престои години наред в издателство „Наука и изкуство” заради неспазване на изписаната с едри букви препоръка: „Да отпадне от нея главата „Конфликтно, но плодотворно взаимодействие” за Йордан Радичков, където се анализира „Привързаният балон” - забранения филм на Бинка Желязкова.
МЕЖДУРЕДИЯ В ОБРАЗИ И ДУМИ
Юрий Дачев
Едно от коварствата в разказването за продължителен исторически период е в неусетно избуяващото настояване за „единствената вярност“ в погледа на разказващия. Постепенно детайлите започват да чезнат в безмилостната сянка на тезите, а изначално спокойният глас на разказвача придобива безпрекословност… Случвало се е това в немалко силни книги и филми. И не се е случило в едно оригинално издание, събрало слово и филмов образ – DVD книгата „Духът и битът на българина 1850-1950“ на проф. д.н Любомир Халачев и издателство „Захарий Стоянов“.
НОВ ИМАДЖИНАРИУМ
Мая Димитрова
От книгата „Съвременно детско кино“ на Радостина Нейкова научаваме, че киното за деца е живо и жизнено. Добра новина. Както и добра книга.
Битието на кинообразите и свързаното с тяхното сътворение и интерпретация технологично развитие на екранните медии, които усложняват облика им и умножават присъствието им пред кинопубликите, е многостепенен процес в историческото развитие на кинофеномена.
В последните десетилетия на активна промяна в екранните форми, детското игрално и анимационно кино е изцяло проектирано в менливото медийно битие на екрана. Това става очевидно от страниците на книгата, написана от Радост Нейкова с хъс на откривател на нови тематични територии.
ЧЕТВЪРТАТА ВЪЗМОЖНОСТ - УНИВЕРСИТЕТСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
Любомир Халачев
Основната тема, бих казал водещата емоция в книгата на доц. д-р Иво Драганов (защото в текста са вложени много чувства) в този труд е желанието на автора да защити позицията си за създаване на университетска телевизия. Темата е сериозна и актуална, тъй като всички сме свидетели как днес от една страна телевизията завзема изцяло общественото съзнание, а от друга - колко лесно е тази разработена машина за подсъзнателна пропаганда да бъде купена от тези, които имат достатъчно средства за това. Разбираемо е, че когато говорим за подобна покупка, не става дума за публични, а за частни средства. И от това се поражда високият градус на гражданската позиция на автора - телевизията е система, която трябва да бъде управлявана в интерес на обществото.
ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е КПД НА ФИЛМА ИЛИ ЗА НИСКОБЮДЖЕТНИЯ ШАНС
Божидар Манов
Погледнато статистически и обективно – днешната фестивална съдба на новото българско кино може да не е отлична, но е добра. Не са необходими много усилия, за да си припомним веднага респектиращ списък от заглавия и фестивали, на които те са били селектирани и дори отличени. При това фестивали от ранга на Сан Себастиян, Локарно, тази година и Кан! Защото до неотдавна по електронната поща ни заливаше всекидневен възторг за отличия на български филми от „престижни” фестивали с ранг като Търну Мъгуреле или Баня Лука.
СЕДМИЦА НА ИТАЛИАНСКОТО КИНО
Пламен Михайлов
На втория фестивал на италианското кино в София, организиран от Италианската търговска камара в България и нейния президент Марко Монтеки, бяха сключени споразумения за сътрудничество и подкрепа на съвместни филмови продукции между регионалния филмов фонд Apulia Film Commission и Националният филмов център.
В програмата на фестивала бяха включени осем филма, създадени именно в областта Пулия. За ориентация на читателите - това e токът на ботуша, „the heel of Italy’s boot”. Безспорно очарователна местност, която си заслужава да се посети, но както се знае, едни от най-приятните пътувания се случват в мрака на киносалона. Италия и нейното кино са неизчерпаем източник на такава позитивна енергия, а най-хубавото е, че панорамата бе петдневна и всяка вечер се прибирах с чувството, че съм бил отново в родината на Фелини.
СРЕЩИ НА МЛАДОТО ЕВРОПЕЙСКО КИНО
Симона Петрова
Въпреки че се провежда едва за четвърта година, фестивалът без конкурсен характер „Срещи на младото европейско кино“ успява да затвърди мястото си в културния календар на София, показвайки първи, втори или трети филм на млади автори, получили признание на големи европейски кинофестивали като Кан, Берлин, Венеция, Локарно и др. Целта му е да представи качествено ново европейско кино у нас чрез различни дейности: прожекции на непоказвани тук съвременни европейски филми, майсторски класове, професионални уъркшопи, ателиета по кинообразование за подрастващи и други.
СПЕЦИФИКА НА ЗВУКА В ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО. СИМБИОЗА НА ПОДХОДИТЕ
Валерия Крачунова-Попова
Прието е да се смята, че при документалните филми зрителят е по-снизходителен към несъвършенствата на филмовата фонограма. Въпреки това в съвременното документално кино техническите и художествени изисквания за качествен звук не отстъпват от тези в игралното кино.
Също както в игралното кино, и в документалното съществуват няколко технологични етапа при филмопроизводството – предпродукционен, продукционен (снимачен) и постпродукционен. Сложността на всеки етап зависи от конкретния материал, който ще изгражда тъканта на филма. Очевидно е, че сложността в продукционния период на филм, в който има много интервюта, е от порядък, различен от този, в който се използват предимно съществуващи хроники и документи. В предпродукционния период режисьорът заедно с оператора и звукорежисьора анализират сценария и специфичните изисквания, които текстът поставя при реализацията на филма.
ИГРАЛНОТО В ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО
Теодора Дончева
Интересът ми е насочен към документалното кино и похватите, с които то си служи, за да представи една действителна история по възможно най-истинския, но и най-интересен начин. В документалното кино често пъти липсват архивни материали, затова се стига до изиграването на случило се събитие или така наречените възстановки, от които зрителят да добие представа за разказа на филма. Много пъти авторите включват възстановките и като артистичен изказ, за да се получи филмът по-вълнуващ. Съзнавам, че темата освен противоречива, е и безкрайно обширна и че препраща към най-различни посоки, които са изключително интересни, но които ще ми бъде трудно да анализирам изчерпателно в този текст.
Кан 2017
НЕИЗБИСТРЕНОТО БОГАТСТВО ВЪВ ФИЛМОВИТЕ ФОРМИ
Боряна Матеева, Вера Найденова
Вера Найденова: Борянке, ти колко филма успя да гледаш тази година?
Боряна Матеева: Към 30-тина. Със съзнанието съм, че е непосилно да „покрием” всичко и това носи неудовлетворение – винаги има толкова стойностни неща, които ти се изплъзват. В Кан няма случайни филми и автори… А и ние вече писахме по вестници и сайтове, споделихме реакциите си от фестивала. Сега идва време за „големия разказ”, за по-едри изводи.
В.Н.: А аз точно 31. Така или иначе, имаме широко поле за разсъждения. В предварителния ни разговор ти изрази желание да говориш за темите. Иначе казано – за избрания от авторите житейски материал и съдържащите се в него проблеми, формирани после в драматургия, в сюжети, в жанрове. Несъмнено това е основният индекс, с който фестивалът прави избора си. Често се говори, че програмата му е политизирана. Бих казала, че от интереса му към значителните филми следва и политизирането, тъй като много често в тях се отразяват именно най-актуалните проблеми. Както се знае, тук са чувствителни към авторските стилове, а те пък се градят и върху известна устойчивост при проблематиката…
Карлови Вари 2017
КЕН ЛОУЧ, ПОЛ ЛАВЪРТИ, ДЖЕЙМС НЮТЪН ХАУЪРД
Божидар Манов
Карлови Вари не изневерява на традицията. Всяка година организаторите, освен че подсигуряват редица премиерни филми в трите състезателни категории (основен конкурс, програма „На изток от запад“ и документален конкурс), канят и изтъкнати кинематографисти от първи ранг на световното кино, за да зарадват зрителите и да придадат истински фестивален блясък на празника в достолепния СПА курорт.
Тази година за 52-то издание феновете се срещнаха последователно с американските актьори – звезди Кейси Афлек, Ума Търман и Джеръми Ренър, които получиха и специалната Награда на президента на фестивала, връчена им тъкмо от него и техен колега по професия – много популярния и талантлив актьор Иржи Бартошка.
ДРЕХИ
oт
Веселин Бойдев
На татко.
ИНТ. АПАРТАМЕНТ. ДЕН.
Жена (68 години) седи на стол в хола и гледа телевизия. Вратата се отваря и в коридора зад нея влиза мъж на около 30 години – синът й Петър, който включва лампата.
ПЕТЪР
Брат ми, тук съм.
От другата стая се чува гласът на брат му.
ПЪТУВАЩА СТРАНА
от
Весела Данчева, Иван Богданов
СЦЕНА 01
ЕКС. - СЪН /субективен план/
Абстрактна визия на човешка ръка, която в последствие разбираме, че реши с гребен гигантска конска опашка.
Ярка слънчева светлина прозира през конската опашка. Дочува се конят, който изпръхтява в задоволство и изтропва с копита.
