СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 5-6/2016

                                                                 СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ  5-6/2016 

Cover Kino 5 6 2016СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Новото българско кино и неговата фестивална съдба
Защо сме тръгнали по този път /Павлина Желева
Акценти
Да отстояваш. Въпреки всичко – интервю с режисьорката Ралица Петрова /Катерина Ламбринова
Галерия
Снежина Петрова мечтае за стенд ъп шоу и не се страхува от времето /Ирина Иванова

Киносъбития
Любовта е лудост - 2016
Неадекватност, обърканост и любов /Людмила Дякова
Кръгла маса
Европа в криза. А киното? /Божидар Манов
Европа – бягства и буйства /Геновева Димитрова
„Каква Европа? Европа я няма вече. Има Eврабия.“ /Елица Матеева
Човешкият профил на европейската криза в българските филми /Вера Найденова
WFAF 2016
Късометражният конкурс – смислени послания /Людмила Дякова
Пълнометражната анимация – между документа, сюрреализма, фантастичното и детското /Надежда Маринчевска
Не е лесно да бъдеш дете /Правда Кирова
Студентските филми /Невелина Попова
Златна роза 2016
В търсене на вътрешната свобода… /Иво Драганов
3 от 12 /Божидар Манов
Екранно гмуркане в дъното на обществото /Олга Маркова
Закъснялото пълнолуние на новото българско кино /Боряна Матеева
Глад за голямо при малките филми /Петя Александрова
Гледна точка
Образование по кино в училище /Йоана Панкова
Нашата история
Филмът „Дишай“ и неговият политически контекст /Деян Статулов

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Карлови Вари 2016
Уилям Дефо и Жан Рено /Божидар Манов
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
На червено /Тома Вашаров, Виктор Десов


ЗАЩО СМЕ ТРЪГНАЛИ ПО ТОЗИ ПЪТ

Павлина Желева

Филмовите компании „Геополи“ (учредена през 1995) и впоследствие „Геополи Филм“ (учредена през 2014) имат подчертан интерес към осъществяването на партньорски проекти с чужестранни копродуценти. Неотдавна във вестник „Култура“ (брой 28 от 29 юли 2016), в разговора си с Геновева Димитрова „Копродукцията – отваряне на врата“, имах възможността да напомня и да подчертая значението на миноритарните европейски копродукции: от една страна като интригуваща територия за сътворчество, от друга – като важен икономически фактор с положителен ефект върху българската филмова индустрия.


 ДА ОТСТОЯВАШ. ВЪПРЕКИ ВСИЧКО. 

С режисьорката Ралица Петрова разговаря Катерина Ламбринова

В интервю за Cineuropa казваш, че искаш да правиш кино, което е по-близо до хайку. Как точно го определяш и кои са най-важните елементи в такъв тип кино?
Хайку поезията се отличава с изключително кратката си форма. Там три реда съвсем прости думи могат да изразят дълбоко чувство. Раждат се спонтанни метафори от съпоставянето на образи. В този смисъл намирам аналогия между кино и хайку езика. Защото използват монтажа на образи като изразно средство на нещо по-голямo... На скрит смисъл. И двете изкуства се занимават с наблюдения от реалния живот. Може би това, което най-много ме привлича в хайкуто, е пространството, което дава на въображението на читателя.Към това и се стремя във филмите си – да бъда максимално пестелива и прецизна в смисловата структура, но да успявам да изграждам достатъчно пространство за въображението на зрителя.


СНЕЖИНА ПЕТРОВА МЕЧТАЕ ЗА СТЕНД ЪП ШОУ И НЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ВРЕМЕТО

Ирина Иванова


Час и половина преди поредното представление на спектакъла „Каквато ти ме искаш“ на сцената на Народния театър двете със Снежина Петрова седим в градинката на църквата „Свети Седмочисленици“ и правим интервю, а до нас синовете ѝ Иван и Никола играят футбол с други момчета и цялата банда буквално заплашва да събори църквата, понеже ритат директно в стените ѝ с всичка сила. Снежина не изпуска двамцата от поглед и периодично се провиква: „Внимавайте къде ритате!“, „Отиди и се извини!“, „Лелееее, защо не гледате!“. Децата ѝ са във вихъра на момчешкото си детство, врят и кипят от енергия и аз наистина се чудя как се справя Снежина с - поне! – три роли под една мишница: на майка, на актриса и на преподавател и ръководител на катедра „Театър“ в НБУ.


 Любовта е лудост 2016

НЕАДЕКВАТНОСТ, ОБЪРКАНОСТ И ЛЮБОВ
Людмила Дякова

Най-очакваният филмов празник в края на лятото безспорно е международният филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна с двадесет и четвъртото си издание тази година. Авторитетен и важен фестивал: и със селекцията на програмите от професор Александър Грозев, и с обгрижването и вниманието към гости и публика от фестивалния екип начело с Тошко Гяуров, и най-вече с това, че публиката обича този фестивал и пълни залите на всяка прожекция. А за да гласуват за любимия си филм хората буквално чакат на опашка. Жалко, че на българския фестивал „Златна роза“ все още не е така. Поради интереса на публиката, както е при повечето международни фестивали, „Любовта е лудост“ продължава още няколко дни след официалното закриване.

Богатата „Панорама“ от съпътстващи програми включваше: Открития; Фестивален глобус; Световен екран; Специални прожекции; Испания, оле; Поглед към френското кино; Комедиите на Рихард Бланк; руското филмово студио „Атлантик“; Чарли Чаплин – вечният скитник. Локациите на тези програми кръстосваха света, като стигаха до Чили, Индонезия, Йордания, Финландия, Катар, Венецуела, Тунис, Канада, Австралия, - необичайни за европейския, а още повече за българския екран дестинации.


 ЕВРОПА В КРИЗА. А КИНОТО?

Божидар Манов

За кризата
Темата, формулирана в заглавието, съдържа в себе си ясно четлив въпрос: днешното европейско кино адекватно ли е на ситуацията в континента?
Краткият отговор е НЕдостатъчно. Той, разбира се, изисква по-обстойно изясняване.

Сериозни политически анализатори систематизират пет основни кризисни проекта в Европа, случили се в годините след т. нар. Студена война, а именно:
- кризата на европейската интеграция и разширяването на ЕС, който вече видимо боксува;
- кризата в много от новопоявилите си малки държави след разпада на големите федерации (Югославия, Съветски Съюз);
- кризата в Русия, която от многонационалния Съветски Съюз се превръща в номинална национална империя;
- кризата в кемалистка Турция, която пред очите ни се превръща в нещо друго;
- преговорите за свободна търговия Европа – САЩ, които след 14-ия кръг вървят към провал;
- на този фон от 2-3 години най-опасна е мигрантската вълна от Близкия Изток и Северна Африка, която необратимо залива Европа!


ЕВРОПА – БЯГСТВА И БУЙСТВА

Геновева Димитрова

Изкушавам се да започна с прозрението на Тони Джуд отпреди десетина години: "...Ако гледаме на Европейския съюз като на вълшебно разрешение, припявайки "Европа, Европа" като мантра, развявайки знамето на "Европа" в лицето на необузданите националистически еретици, можем да се събудим един ден и да открием, че далеч преди да сме разрешили проблемите на нашия континент митът за „Европа" е станал пречка да ги разпознаем”.


 „КАКВА ЕВРОПА? ЕВРОПА Я НЯМА ВЕЧЕ. ИМА ЕВРАБИЯ.“ 

Елица Матеева


Ако не ви допада тази мисъл, припомнете си фабулата на романа от Мишел Уелбек „Подчинението“. Все още френските професори не са принудени да сменят религията си, за да могат да преподават в университетите, но за сметка на това в европейски план вълната от национализъм се надига със същата сила, с която се увеличава броят на мигриращите. И още едно важно нещо - макар че режисьорът Джанфранко Рози споделя по време на награждаването си за „Огън в морето“ на официалната церемония в Берлинале 2016, че Лампедуза е история и пример за човечност към бежанците, едва ли толерантността наистина е панацея срещу нарастващата неувереност и скептицизъм спрямо устойчивостта на ценностната система, пропровядвана от европейската конституция.


ЧОВЕШКИЯТ ПРОФИЛ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМИ*

Вера Найденова

Когато научих темата на разговора ни, леко се препънах: при първата част няма проблем – Европа в криза; при въпроса „а киното?” обаче за какво да мисля – за това дали киното я отразява, или дали самото то е в криза? В крайна сметка реших да разсъждавам и за кризата в Европа, и за това дали киното я отразява, и дали самото то е в криза. Да започнем с някои от речниковите определения за криза: „Всяка внезапна и неочаквана промяна на установеното състояние на живота” и още „разстройство“, „тежко, изострено, опасно положение” и др. Ако използваме политически език, Европа (имам предвид ЕС) е в идеологическа криза, има проблеми в съхраняване на целостта си, в сигурността; въпреки че се говори за приключила икономическа криза, все пак икономическата стагнация продължава и т.н. Но Европа е и в центъра на глобалната криза, можем да кажем – на кризата в глобализационния процес. Той се оказа по-сложен и по-болезнен от предполагаемото.


 КЪСОМЕТРАЖНИЯТ КОНКУРС – СМИСЛЕНИ ПОСЛАНИЯ

Людмила Дякова

Световният фестивал на анимационния филм във Варна тази година се проведе за дванайсети път. Това наистина е културно събитие от световна величина и както фестивала от златните години на българската анимация, чийто последовател е, основателно се родее с фестивалите в Анеси, Хирошима, Загреб, Отава. Разликата е в скромния състав на екипа – това наистина са шепа ентусиасти, но затова пък професионалисти от класа. И, разбира се, финансовите възможности – в пъти по-ограничени от тези на вече споменатите. Иначе разбиране за значимостта на фестивала има както от Министерство на културата, така и от община Варна, а и от многото спонсори и спомоществуватели. Просто възможностите у нас са скромни и ограничени. Но това по никакъв начин не се отрази на организацията, значимостта и мащабите на фестивала.


ПЪЛНОМЕТРАЖНАТА АНИМАЦИЯ – МЕЖДУ ДОКУМЕНТА, СЮРРЕАЛИЗМА, ФАНТАСТИЧНОТО И ДЕТСКОТО

Надежда Маринчевска

Пълнометражната програма на всеки анимационен фестивал е стратегически елемент в усилията да се привлече публика. Но и в този сегмент на програмирането всяка година фестивалните издания поставят свой специфичен акцент. Дванадесетият Световен фестивал на анимационния филм във Варна’2016 успя да предложи на зрителите си компактна, но пълноценна подборка от филми, ориентирани както към детската, така и към възрастната аудитория.


НЕ Е ЛЕСНО ДА БЪДЕШ ДЕТЕ 

Правда Кирова


Специалистите твърдят, че Фестивалът във Варна, достойно заемащ своето място сред големите световни анимационни фестивали, има две важни особености: специално внимание към младите в анимацията и възможност за „двойно рафиниране“ при селекцията – поради това, че се провежда в края на лятото, той представя най-добрите заглавия от световната авторска анимация, вече откроили се на другите международни форуми. Може би по тези причини в конкурсната програма „Детски филми“ имахме шанса да видим двадесет и четири творби.


СТУДЕНТСКИТЕ ФИЛМИ
Невелина Попова

За шести пореден път след неговото възстановяване Световният фестивал на анимацията във Варна събра филмите и търсенията на студентите - аниматори по света. Очевидно не е било лесно на селекционната комисия да избере от около 400 студентски филма само 38 за конкурсната програма. Студентските филми, повечето от които са дипломни работи, бяха показани в общи прожекции заедно с късометражните филми от конкурса. Невъзможността да се прокара отчетлива граница между двете категории за мен е показателна – от една страна тя показва високото ниво на студентските филми, а от друга – общите тенденции, общите успехи и общите им слабости – най-често неяснота на разказа и липса на фокус, въпреки интересната визия. Студентски филми, макар и не заявени като такива, имаше и в късометражната селекция (например „Падане” на Мос Кояно), както и в секцията за телевизионни серии, където филмът на Емма Вакарелова („Така копнях за теб” по стихотворение на Робер Деснос), създаден по време на нейното следване във Франция, взе наградата за оригинална идея на сериала и за интересната си визуална поетика.


 В ТЪРСЕНЕ НА ВЪТРЕШНАТА СВОБОДА…

Иво Драганов

В своята книга „Човекът в търсене на смисъл” психиатърът д-р Виктор Франкл пише: „Търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот”. И пак на друго място: „Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее дори и в най-тежки условия, както убеждението, че животът има смисъл.“ Екзистенциалния вакуум поражда страдания и единственият начин човек да ги преодолее е да промени своя мироглед, но според Франкл: „Човекът е загубил от една страна животинските си инстинкти, които му казват какво да прави, а от друга страна традициите, които му казват какво е длъжен да прави. И тогава или иска да прави каквото правят другите – а това е конформизъм, или прави, каквото другите искат от него, което е тоталитаризъм”.


 3 от 12

Божидар Манов

Все още сме в шлейфа на фестивала. Впечатления, страсти, разочарования са будни в съзнанието ни. Опитвам се да си представя обаче какво ще остане в гънките на паметта след една година? Или какво времето ще отмие като безполезен нанос. Поне седем-осем филма заслужават както сериозен самостоятелен анализ, така и разглеждане в контекста на твърде колебливия ни кинематографичен процес. Тук са нестандартният „Маймуна” на безспорно талантливия Димитър Коцев - Шошо, който не се бои да поеме риска на един усложнен, но плодотворен разказ. И много професионалният „Прокурорът, ...” на Иглика Трифонова, която показва зряло авторско самочувствие, но уви, в един много закъснял, много скъп филм, някога „правилен” като проект за европейско финансиране, ала вече направен преди 10 години („Бурята” на Ханс-Кристиян Шмид, Германия, 2006) и днес видимо остарял, извън актуалния дневен ред на Европа. Или „Слава” на тандема Кристина Грозева – Петър Вълчанов, които след славата от „Урок” сега повторят успеха си и вървят в правилна авторска посока, защото този тип филми са много потребни на нашето кино, а пък и международният екран ги приема с охота.

 


ЕКРАННО ГМУРКАНЕ В ДЪНОТО НА ОБЩЕСТВОТО

Олга Маркова

Някак като естествено синхронизиране и продължение на традицията, трасирана от българското документално кино през последните години да пренаписва художествено националната ни история, младите творци на най-новата ни игрална продукция се втурнаха „с взлом”: със средства, близки до тези на документалистиката, да щурмуват днешното твърде нерадостно битие на нашия средностатистически съвременник. Загубили вяра във възможността за реализация и перспектива, в смисъла на едно нелепо безпросветно съществуване, техните герои отправят категоричен апел в защита на правата и достойнството на днешния „малък човек”, който се гърчи на екрана, притискан отвсякъде - от всички съществуващи в държавата ни институции с техните представители, отнемащи правото му не само да пътува в един свят, където спазването на правилата само по себе си е недоразумение („На червено” на Тома Вашаров), но и да извършва някакво Добро - то винаги е санкционирано (“Слава” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева). Нископлатен, обругаван и отчаян, той се старае с всички позволени и непозволени средства да оцелява под тежестта на непосилното битие - не в посока, а въпреки своето съществуване.


ЗАКЪСНЯЛОТО ПЪЛНОЛУНИЕ НА НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО

Боряна Матеева


Три филма от богатата и разнообразна пълнометражната селекция на „Златна роза” 2016 се забиха в съзнанието ми като гвоздеи. „Христо” (режисьори Григор Лефтеров, Тодор Мацанов, Награда за дебют), „Безбог” (режисьор Ралица Петрова, Голямата награда „Златна роза” и още четири награди) и „Слава” (режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Специална награда на журито). И в трите има непримиримост към моралния упадък, гняв и несъгласие със социалното статукво. Изследва се непоносимото отдръпване на любовта в библейския смисъл на думата. В „Христо” и „Безбог” подходът е радикален. Героят в „Христо” е оставен без социална обвивка, оголен до най-окаяната човешка участ – физическото оцеляване и обругаване на родителите (Христо псува собствената си майка и хвърля камъни по къщата ѝ). „Безбог” кодира безлюбието в заглавието си и го артикулира. Гана казва на майка си: „Не мога да обичам… И ти не можеш”.


 ГЛАД ЗА ГОЛЯМО ПРИ МАЛКИТЕ ФИЛМИ

Петя Александрова


Като дългогодишен наблюдател на късометражната програма на „Златна роза“ ми се струва, че тази година в конкурса тя - в сравнение с пълнометражната, беше по-разнообразна и като теми, и като жанрове. Което е добре, тъй като между авторите от кратките форми най-вероятно ще се оформи ядрото бъдещи дебютанти на голям екран. Имаше доста смислени филмчета, които въздействаха с естественост и простота, без да подценяват екзистенциалната проблематика, която са заложили в непретенциозни сюжети.


ОБРАЗОВАНИЕ ПО КИНО В УЧИЛИЩЕ

Йоана Панкова


Ако сред кинематографичната общност идеята за кинообразование в училище, като част от редовната учебна програма, няма нужда от аргументация, то за останалата част от българското общество тя звучи като екзотична, разточителна и дори вредна прищявка. Екзотична – защото българското образование по традиция се основава на култа към словесната култура. Негови приоритети на практика са акумулирането и възпроизвеждането на големи обеми писмена информация. На визуалната култура като цяло не се отделя внимание. Дори в часовете по рисуване изучаването на образа в изкуството масово се свежда до неговото повече или по малко вярно възпроизвеждане с ограничен брой техники. Тези практики са на път да изчезнат от образователните системи на европейските страни, с които България би трябвало да е в синхрон, а за използването на по-съвременни медии и дума не може да става.


 ФИЛМЪТ „ДИШАЙ“ И НЕГОВИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Деян Статулов

Настоящият текст ни връща години назад към събития, които пряко или косвено променят политическата картина на България като част от един глобален процес, протичащ в цяла Източна Европа. Някои от тях с ключова роля в най-новата ни история, поради отдалеченост във времето се превръщат в повод за изкушение от страна на преки участници да омаловажат или откровено да манипулират спомените. Този факт най-ярко се забелязва в появилите се в последните години интервюта и мемоарна литература. Публичният достъп до архивите на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) и Държавна сигурност (ДС) дава възможност да се изследва материята с помощта на документи и други писмени източници, на които можем да се доверим до голяма степен.


КАРЛОВИ ВАРИ 2016

Божидар Манов

Всяка година кинофестивалът в Карлови Вари кани редица бележити кинематографисти от цял свят, които гарантират публичния блясък на събитието и радват хилядите зрители. На 51-то издание избраниците бяха американският актьор Уилям Дефо, който получи Почетен „Кристален глобус” за цялостен принос към световното кино, а неговият френски колега Жан Рено и американският сценарист, режисьор и продуцент Чарли Кауфман бяха удостоени с Наградата на Президента на фестивала, известния чешки актьор Иржи Бартошка. На своите специални пресконференции те разговаряха с журналисти от различни медии.


 НА ЧЕРВЕНО

Тома Вашаров и Виктор Десов

ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА СТОЯН. ВЕЧЕР

Силна струя вода успешно премахва кал и прах от повърхността на стар автобус. Широкоплещест мъж на петдесет и четири години държи маркуча и насочва струята. Ръката му спира крана на водата. Педантично свива маркуча.

75.godini.spisanie.kino