СПИСАНИЕ "КИНО" ЕВРОПЕЙСКИ БРОЙ 1 / 2005

България – Европейски съюз

История на отношенията

1988 година

8 август - Установени са дипломатически отношения между България и Европейската икономическа общност.

1990 година

8 май - Подписана е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Програма ФАР е открита за България.
1 ноември - Влиза в сила Спогодбата за търговия, търговски и икономически отношения. Тя предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.
22 декември - Великото народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската общност.

1991 година

1 октомври - Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране.


Ново кино “Парадизо” по български

На въпросите на списание “Кино” отговаря критикът и писателят Григор ЧЕРНЕВ

- Какво е за теб писменото слово? Имаш определен интерес към литературата, публикуваш статии и книги не само за киното, а и в “извънкритически” жанрове.

- Писменото слово ли? То е моето второ аз. Или даже моето първо аз.

Огледалният ми образ. Средството ми за самоизразяване. Неутолената ми вътрешна потребност. Музикалният инструмент, който искам да овладея...

- Как виждаш българското кино в контекста на европейските ценности? В каква степен те са въздействали върху него?

- Първият български филм, чиято деветдесетгодишнина отбелязахме наскоро, се нарича “Българан е галант”. В това заглавие първото съществително е синоним на българин, а второто – на европеец. Макар и шаржово, то звучи като констатация на някогашното състояние и като стремеж към неговото усъвършенстване в бъдеще. Така че контекстът, за който ме питате, не е измислен днес; с него българското кино е орисано още в люлката си. Което ни дава основание за европейско самочувствие, но не и за балканско самодоволство.


Чувствам се комфортно в крос-жанровете

С режисьорката Зорница-София разговаря студентката по кинознание Йоана Павлова

За една година филмът на Зорница София получи отличия на 4 сериозни фестивала: София Филм Фест, фестивала в Сараево, Златна Роза и фестивала в Манхайм. За следващата година “Мила от Марс” ще има повече от 20 международни участия, в половината от тях е класирана за категориите на състезателната програма. За съжаление, на повече от десет фестивала е отказано участие поради наличието само на 2 филмови копия. През 2005-та обаче предстои премиера в Америка – на 4 фестивала. Официалната българска премиера по кината беше през януари, а на видео и DVD предстои през април.

За “pop-icon” усещането:

- Публиката ни е в постоянен досег със световното кино и има силна

потребност да търси Автора на Култовия филм – изведнъж това очакване се пренесе върху “Мила от Марс” и върху теб, какво точно е усещането?

- По отношение “pop-icon усещането”: Усещам, че е по-добре да правя филми, отколкото да давам интервюта.

Никога не съм се замисляла дали нашата публика търси Автора на Култовия филм и не знам дали е полезно за един режисьор да изхожда от такива мисли, тъй като той така или иначе е достатъчно професионално затрупан със собствения си свят и Его...

Казваш, че това очакване за култов филм се е пренесло върху “Мила от Марс”. Засега не съм съгласна с това. Може би ще се съглася, когато и ако филмът ни се гледа от 20 000 души в България. (Засега е гледан от около 2 000 зрители, без да е официално разпространен). Тъжни са фактите от боксофисите на разпространените български филми за последните 15 години - между 200 и 2000 зрители, с 2 изключения: “Приятелите на Емилия” и “Писмо до Америка”. 

Ако оставим определението “култов” настрана, бих казала, че наистина се чувствам и се чувстваме “различни”. Главно поради факта, че решихме да направим филм и го направихме, без официалните български продуценти БНТ и НФЦ и независимо от факта, че буквално всички в началото ми казваха, че това просто няма как да стане.  (Всички без двама души. Двама, но важни.)

- Ако се позовем на снобските понятия за mainstream и underground – какво според теб е мястото на “Мила от Марс”? Имаш ли усещането, че от една дипломна работа произведението ти може да се превърне в пример за новото българско кино?

- Леле! Последното е крайно нездравословен въпрос за Его-то на който и да е режисьор и ще го избегна. Дали е пример или не, този въпрос е по-скоро твоя работа и на критиците, а не моя.

Филмът е ъндърграунд по начин на правене – защото е независим, направен извън стандартните сесии за финансиране на БНТ и НФЦ, но е мейнстрийм като резултат – защото доста хора искат да го гледат, а не е арт филм за тясно специализирана публика. А публиката всъщност е най-важното.


"Добрият консултант трябва преди всичко да има "око" и да бъде скромен!"

С Изабел Бланшар разговаря Боряна Матеева

От 12 до 17 септември 2004 по инициатива на Юбер Льо Форестие, аудиовизуално аташе към Френското посолство в България, в Центъра за документация към Френския институт, (базиран в СУ), се състоя едно особено събитие, наречено "сценарен стаж" или "сценарно ателие". От българска страна участваха 7 души - режисьори, сценаристи и продуценти, които получиха консултации по 6 свои проекта в 3 режима: групови занимания, консултации на 4 очи и самостоятелна работа. Програмата е много наситена, стажантите показват амбиция, усърдие и истински интерес, доколкото това е първи по рода си експеримент по консултиране на сценарния процес. Ето впечатленията на френския консултант Изабел Бланшар, която смята, че работата й в България определено е била успешна. Да се надяваме, че тази дискретна "френска връзка" ще проличи и в бъдещите български филми…   

- Каква беше мисията ви в София?

- Мисията ми се състоеше в това да предложа външна и критична гледна точка върху сценарни проекти на различен етап на развитие.

- Може ли да кажем, че това е била "мисия: възможна"?

- Оказа се не само "възможна", но и изключително конструктивна, при това и за двете страни. Струва ми се, че българските стажанти за първи път участваха в такъв експеримент - работата им да се оценява от външен, но най-вече безпристрастен поглед. Що се отнася до мен - беше интензивно и много обогатяващо преживяване: съпоставих опитa си на френски сценарист с този на хора от една много различна култура...


Уникално естетическо преживяване

Среща с испанския режисьор Виктор Ерике - Моето закъсняло откритие

Олга Маркова

“Модерният мит на испанското и европейското кино” - така директорът на 45-ия Солунски международен филмов фестивал Мишел Демопулос назова Виктор Ерике, един от най-самотните и непопулярни екранни автори днес, откривайки неговата ретроспектива. “Присъствието му на този форум е особена чест за нас в стремежа ни да откриваме на публиката изключителни художествени явления” - добави той.

При това уверение не ми остана нищо друго, освен да изгледам творбите на Ерике - само три игрални и два късометражни филма, реализирани през последните 30 години, т. е. почти по един филм на десетилетие, и обявени от критиката за шедьоври. След всяка от тези прожекции бе невъзможно да гледам друг филм. Авторовите светове в творбите на Ерике са обсебващи. Изградени живописно и потопени в удивителна светлина, те изплуват по неповторим начин като своебразен калейдоскоп от несвързани на пръв поглед, но вътрешно сродни формации, следващи причудлива логика. Всъщност, те се свеждат до един песимистичен органичен свят, във вътрешността на който героите са неспособни да съществуват и вместо да се стремят към живота, постепенно се задушават в обграждащата ги атмосфера и умират бавно.

Още игралният  дебют на Виктор Ерике, 35-минутният филм “Предизвикателства” (1968), представя недвусмислено една твърде уникална, специфична художническа индивидуалност, гледаща на реалността от свой собствен ъгъл.


Режисурата е болест, а киното - болестно състояние

За новия игрален филм  “Лейди Z" с режисьора Георги Дюлгеров разговаря Петя Славова

Връщам се отново към мотива да правя кино. Той е, че се опитвам в моите филми да оставя свидетелство за духа на епохата. Екстремната, крайна личност най-много събира доброто и лошото на времето. Главната героиня е едно момиче, което влиза доста овълчено в живота и постепенно намира някакво свое оправдание да живее. Изразява тенденция -  не глобална, но все пак, свързана с младите, които не искат да бъдат тук и бягат зад граница. В наше време християнските добродетели абсолютно обърнаха своето значение. Дори класическите – "Не кради!","Не убивай!" се подлагат на съмнение. Това ме занимава и се мъча да си обясня защо се случва. Пък покрай мен и ако някой друг се заинтересува, значи сме успели.

- Това ли е нещото, което свързва този филм с европейските ценности?

- Да, може би е това, въпреки че европейското кино не е стабилно. Всяка година гледам касетите, които се изпращат за селекцията на европейската академия. Има години на добра реколта и други, когато тя е по-слаба. Независимо от това винаги има филми, които защитават определени творчески пристрастия. Плътно стои испанското кино, макар  да е много разнообразно. Англичаните – също са на високо ниво. Ако трябва да обединим всичко в едно, тези кинематографии си правят филмите и не им пука от прогнозите за апокалипсиса. Появяват се интересни италиански режисьори, които се занимават много яко с това да си осмислят действителността. Не винаги са награждаваните, но това зависи от вкуса на Академията, която иска да наложи някакви определени типове – по-зрелищни, по-касови и доста добри. Такъв беше „Сбогом Ленин”. Тази година се появи "С глава в стената' на Фатих Акин. Филмът  е доста страстна мелодрама, направена от автор, който е типичен продукт на Европа -  турчин, роден в Германия.


СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 1 / 2005

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ценности ­ са наши ценности ­ киното доказва това

История на отношенията

България ­ Европейски съюз

България затвори всичките 31 преговорни глави

Д-р Хостеде: Софтуерът на националния ум: културна карта на Европа

Ново кино “Парадизо” по български (на въпросите на списание “Кино” отговаря критикът и писателят Григор Чернев)

Уникално естетическо преживяване (Среща с испанския  режисьор Виктор Ерике)

Олга Маркова

Дискретната френска връзка ­ мисия възможна (Разговор с Изабел Бланшар)

Боряна Матеева

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ

Срещу стената ­ филмът със “Златна мечка” от Берлинале 2004

Режисурата е болест, а киното ­ болестно състояние (Разговор с режисьора Георги Дюлгеров за филма “Лейди Z”) Петя Славова

Чувствам се комфортно в крос-жанровете (Разговор с режисьорката Зорница София)

Йоана Павлова

Европейското пътуване на Хемингуей минава и през България (разговор с режисьора Светослав Овчаров) / Павлина Желева

 

Подир сЯнкАтА на облаците

Анкета / Христо Бакалов

 

Кино на пътя

Дестинации на спасението - четири варианта на европейско road movie

Геновева Димитрова

 

Нови книги

Похвално слово за приятеля

Неделчо Милев

 

Погледът на режисьора

През погледа на Оруел / Владимир Ангелов

 

Киносъбития

"Синема фантом - 2" и не само това

Галина Николаева

В момента България има исторически шанс

(Разговор с директора на Международния фестивал София Филм Фест Стефан Китанов)

Марияна Христова

Кръгла маса

Сериал “България” (Дискусия за телевизионния сериал “Хотел “България”)

 

Филмаутор

 

За отстъпването на авторски и сродни права при телевизионно излъчване и кабелно препредаване на аудиовизуални произведения

Мария Палаурова

 

Теоретични етюди

Телевизионните сериали и оптиката на всекидневието

Иван Стефанов

 

Нашата история

“Българан е галант” - 90 години след премиерата   Александър Грозев

 

Сценарни ескизи

Човекът, който искаше да играе Хамлет

Петър Кърджилов

75.godini.spisanie.kino