60 години СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 1 / 2006

РЕКОРДЬОРЪТ НА БЪЛГАРСКАТА КИНОПРЕСА

Александър Александров

Празнуваме един чудесен юбилей. През повечето от неговите 60 години списание “Кино” беше трибуна на творци на филмовото ни изкуство и на неговите тълкуватели и популяризатори. Чрез него следяхме процесите в световното кино и поддържахме живи връзки с авангардните му представители. На страниците му дебютираха и израстваха талантливи труженици на кинокритическата ни мисъл от няколко поколения. В определени периоди тук се печатаха и сценариите, от които се обособи нов жанр в художествената ни литература – кинодраматургията. Хубаво е, че сега традицията се възстановява. Могат да се изредят още много и много хубави думи за заслугите на неговите редактори и сътрудници във всички области на кинематографичния ни живот...

ПО ЛАВИЦИТЕ НА ПАМЕТТА

Григор Чернев

През годините списание "КИНО" е променяло леко названието си няколко пъти. Аз го помня още като "Кино и фото", т. е. от Началото. И през всичките следващи етапи, разбира се. Не мога да си представя живота си без него. Неусетно то е станало част от собствената ми биография.

Опитвам се, доколкото е възможно, да отделя сантимента от фактите – все същото. Живея, заобиколен от книжките на списанието, препълнили лавиците на библиотеката. И на паметта ми. Потрябва ли ми нещо – някаква справка, потвърждение или отрицание на определена теза, забравена история или аргумент за ново тълкуване, то винаги ми е под ръка, готово да помогне. И така вече толкова години...

ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО - НАЧИН НА ЖИВОТ

За документалния филм "Нели и Моничели" с оператора Христо Димитров – Хиндо разговаря Йорданка Ингилизова

Филм за най-всеотдайната и дългогодишна преводачка на италианското кино у нас - Нели Червенушева, снима операторът Христо Димитров - Хиндо заедно с режисьора Теди Москов.   

Целият екип, в който влизат още асистент-режисьорът Лео Капон, операторът Иван Тонев като продуцент, актрисата Мая Новоселска и 18-годишният Иван Москов в ролята на фотограф, предприе пътешествие с мисионерска цел - да покаже на преводачката страната, която знае и обича толкова много, а никога не е посещавала. Екипът беше в страната на Фелини, за да заснеме вълнуващите срещи на Нели със знаменитите режисьори Еторе Скола и Марио Моничели. На връщане в самолета Нели отрони - Е, балът свърши, време е Пепеляшка да си ходи... Не съм съгласен с нея, видях как реагираха тези колоси на италианското кино, тяхното преклонение пред българската преводачка", резюмира Хиндо...

ЗА РАЗМИНАВАНИЯТА ВЪВ ВКУСОВЕТЕ В КИНОТО И В ТЕАТЪРА

Людмила Дякова разговаря с драматурга Юрий Дачев

… В киното е сценарист на голям брой телевизионни предавания от цикъла "Понеделник 8 ½", на игралните филми "Пансион за кучета", "Пътуване към Йерусалим", "Бай Ганьо се връща от Европа", на телевизионния "Вчерашни целувки" и документалните "Хляб над оградата" и "Азбука на надеждата"...

Ориентира се към киното в един труден и сложен за него период, какво те провокира, какво те накара да го направиш?

Стана съвсем случайно. Една вечер, докато “Пансион за кучета” вървеше успешно в театъра, Ицко Финци доведе Стефан Командарев да види спектакъла. Стефан каза, че иска да направи филм по пиесата и така тръгна. По-скоро аз бях намерен за киното. Спомням си, че когато започнахме да работим сценария, един от хората, които ме подкрепяха с доброто си отношение и съвети, беше Иван Стоянович, лека му пръст, за което съм му изключително благодарен. Пак за голяма моя радост и с Иван Ничев се запознах, след като той беше гледал мои работи в театъра и ме покани да работим върху идеята за “Пътуване до Йерусалим”. Киното винаги ми е било интересно, но дълго време амбициите ми бяха ориентирани единствено към театъра, там беше посоката на моите усилия. Да чукна на дърво, тръгнах към киното, защото имах късмет някой да ме забележи, да забележи текстовете, които пиша...

10-ТИ ЮБИЛЕЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

С директора на София филм фест Стефан Китанов разговаря Петя Славова

Предстои 10-ят София Филм Фест. За тези години той се превърна в най-голямото кино събитие у нас. Да се върнем назад във времето и да си припомним началото му и всички видоизменения, през които премина.

Още през 93-а и 94-а година със съдействието на Британския съвет реализирахме два много успешни рок-филмови фестивала в Дома на киното. Формулата беше да се прожектират филми, в които има рок музика. Заедно с радио Тангра откривахме събитията в Летния театър с големи рок концерти. Енергията на тези два фестивала беше толкова силна, че ме подтикна да развия тази идея. И ето, че се появи първият Мюзик Филм Фест през 97-а година, на който представихме доста на брой музикални филми и имахме рок и джаз концерти всяка вечер. Беше голям купон. Тогава започнахме да работим с Националния дворец на културата. Христо Друмев много хареса нещата, които правим. Ние сме добри партньори и до днес. Това е много важно, защото чрез НДК достигнахме до една много по-голяма аудитория. Това даде възможност на фестивала да расте...

ЕДНО ПРОНИКНОВЕНО ДОКОСВАНЕ ДО ВСЕЛЕНАТА НА МАРИЯНА ДИМИТРОВА

Юлия Кънчева

Blagodarja! Blagodarja! Blagodarja!

S obich.

Marianski

Това е най-последният й е-mail до мен в отговор на поздравленията ми за рождения й ден на 28 май. Преди да.... Ден преди да полети надолу по стълбата, която води нагоре - към звездите! Значи, 30 май 2005 е бил понеделник. Ех, Мариански!  Знаеш ли – в този свят много боли без теб...

ИЗКУСТВО, КОЕТО ИЗВИСЯВА

35-и Ирански Международен кинофестивал “ROSHD”

Олга Маркова

Познавах този свят само от персийските приказки, от мъдрото творчество на Омар Хаям, от иранското кино...

Неведомите пътища божии ме отведоха в Техеран и Машхад. Премествайки часовника си с два часа и половина напред, трябваше да преустроя за кратко време и мисленето, и навиците си, за да не изпадам в деликатни ситуации. Оказа се, че всичко, за което се осведомих предварително, не бе достатъчно, за да се влея в тукашното ежедневие. Няколко дни след завръщането си в родината продължавам да увивам черния шал около главата си; да чувам в съзнанието си азон-а (песен, приканваща многократно на ден към молитва); да се усмихвам... Тук в дните на МФК “ROSHD” (в превод – израстване, развитие) всички ми се усмихваха и ме поздравяваха. Очевидно гостоприемството бе неписан закон за това международно единение в името на филмовото изкуство…

БАЛКАНСКИЯТ ЕКРАН НА СОЛУН 2005

Божидар Манов

И друг път съм го долавял, и преди съм го споделял – Солунският фестивал умее да въодушевява хората, защото е наистина прекрасно осъществен проект от една цялостна културна идея и поради това мястото му в световния кинокалендар никак не е случайно. На практика ноемврийският Солун е последната голяма годишна равносметка в иначе претоварения от подобни събития кръговрат на фестивални прояви. Затова винаги в Солун наред с очакването на нови заглавия и, дай боже, изненадващи открития, цари своеобразен дух на равносметка какво е успяла да даде едногодишната киножътва.

46-то издание на фестивала отново затвърди тази призната негова функция като средище за много активен и разнообразен културен обмен. Тази година  новото фестивално ръководство и екипът селекционери като че ли имаха и допълнителна амбиция да се самодокажат като предложат на хилядите въодушевени зрители, на стотиците професионалисти и журналисти от целия свят не само обичайно богатата филмова селекция, но и знак на уважение чрез имената на присъстващите авторитетни гости откъде ли не (кинознаменитости като Емир Кустурица, Спайк Лий, Ридли Скот,  Джон Ву, Фатих Акин, Виторио Стораро, фамилия Копола - баща и дъщеря и много други). Успяха да го направят и по двете линии. Но тук обезателно трябва да се подчертае изключителното внимание, което се придава на фестивала от страна на гръцката държава чрез тяхното Министерство на културата – основен финансов стълб на събитието и негов патрон. Този факт откроява една цялостната и дълготрайна линия в отношението към културата, нейното място и  функция в модерната национална политика на една държава не само с огромно цивилизационно минало, но и с очевидното желание да се експонира ярко в рамките на европейската общност именно чрез своята съвременна културна политика...

LUCE ES VITA

Фестивал на операторското творчество – Лодз 2005

Емилия Стоева

В Лодз, Полша, за 13-ти  път се проведе филмов фестивал посветен единствено на незаменимите в големия снимачен екип - филмовите оператори. Това е най-големият фестивал, поставящ в центъра на вниманието операторското творчество.

Конкурсната програма се състоеше само от 13 филма, а това означава много строга селекция. 250 филма е трябвало да види селекционната комисия, за да избере само тези, в които има цялостно проведени визуални решения, нови технико-технологични похвати, адекватни на драматургията и най-вече майсторско боравене с богатството на светлина, сянка и полутон - по това се познават големите оператори. LUCE ES VITA - СВЕТЛИНАТА Е ЖИВОТ, както често ни повтаряше проф. Карайорданов, самият той възпитаник на Лодзката  киноакадемия…

ЗАПИСКИ ПО СЛОВЕНСКИТЕ ДЕПРЕСИИ

Мариана Христова

Словенското кино, подобно на словенските държава и нация, не притежава типичните за културата на Балканския полуостров характеристики. В контекста на останалите заглавия от ежегодните Балкански панорами в програмата на София Филм Фест словенските филми винаги са се откроявали с повече сдържаност, съзерцателност и дори депресивност на фона на сръбската шарения и екстатичност, например. Това е свързано не само с историята, но и с настоящия им статут. Словения е с най-висок жизнен стандарт сред страните от бивша Югославия и първата балканска държава, приета в Европейския съюз...

"ЗЛАТНИЯТ СЛОН"

Киното – “перла в короната” на Индия

Цветомира Николова

Четиринадесетият международен фестивал на детското кино “Златният Слон” започна с пищна церемония на открито. Сред безбройните разноцветни светлини и фойерверки, пъстрите костюми на танцьорите, огромните балони с формата на слон, оглушителната музика и нестихващите детски възгласи на сцената се изкачиха  няколко министри от местното  правителство (щата Андра Прадеш) и няколко индийски филмови звезди. Появата на всяка звезда предизвикваше истински фурор сред многобройната публика. На излизане от тържеството, въпреки солидния кордон от полицаи, нашето жури (на международната състезателна програма) внезапно бе стегнато в  страховит пръстен от обожатели, журналисти, джебчии и, както по-късно се  оказа – политически противници на председателката на журито Сухасини Мани Ратнам, известна филмова звезда от Болиуд...

Предисторията на този сблъсък  силно ме впечатли – Сухасини бе защитила публично тамилската филмова звезда Кушбу, която от своя страна бе заявила, че не намира нищо осъдително в предбрачния секс, стига да се спазват правилата за безопасност...

КИНО НА АТРАКЦИОНА

Ранният филм, неговият зрител и авангардът

Том Гънинг

Том Гънинг е професор в департамента “История на изкуството”, катедра “Кино и медийни науки” в Чикагския университет. Основната част от многобройните му публикации е съсредоточена върху историята и интерпретацията на ранното кино (от рождението му до Първата световна война). Главен обект на изследване в трудовете му е връзката на ранното кино с модерността. Други области на неговия интерес са авангардът и психологията на зрителската реакция. Гънинг е автор на книгата “Д. У. Грифит и произходът на американското повествователно кино” и в момента работи над книга върху Фриц Ланг. Един от най-популярните и уважавани американски киноведи в света, той е и блестящ лектор и преподавател, носител на множество академични награди.

“Кино на атракциона”, една от най-известните статии на Гънинг, излиза през 1986. Тя представя основата на тезата му за ранното кино като кино на атракциона, отразяващо промените във възприятието на околния свят в епохата на модерността.

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ  1 / 2006