ИСТИНСКИЯТ  КРАЙ НА "ОЛИМПИЙСКОТО КИНО"     

Вера Найденова

Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони ни напуснаха в един и същи ден – 30. 07. 2007. В дългата история на другите изкуства може и да има подобен случай, но в по-кратката, на киното, едновременната кончина на двама гении, след респектиращо дълголетие, е, ако не мистично съвпадение, то във всички случаи събитие  със знакова стойност.

Във възрастта ги деляха шест години – Антониони бе роден през 1912, Бергман - през 1918 година. Единият  изразяваше в творчеството си Средиземноморския юг, другият - Скандинавския север. Все в границите на човекоцентричните европейски художествени традиции. Казват, че не  хранели симпатии  помежду си. Въпреки това  съдбата ги свърза  завинаги чрез принадлежността им  към  великата школа на Aвторското  кино от 50-те и 60-те години  на 20. век, заедно с Бунюел, Висконти, Фелини, Пазолини, Ален Рене, именувани "олимпийците на киното"...

---

ЛЮБОВНАТА САГА "ЛЮДМИЛ И РУСЛАНА"

Йорданка Ингилизова

В края на лятото новината за снимачен екип край морето звучи свежо и обещаващо. Кой, кога, къде, защо, как – въпросите са познати, тръгваме да събираме отговорите.

Авторитетната наша режисьорка Мариана Евстатиева-Биолчева, създала едни от най-прекрасните филми с деца – "Мигове в кибритена кутийка", "Похищение в жълто", "Горе на черешата", "Търси се съпруг за мама", "Не се мотай в краката ми", е довела на бургаския бряг екипа на телевизионния сериал "Людмил и Руслана” (сценарист Пенчо Ковачев), стартирал снимачно през юли в София. Един филм за българин и рускиня, чиято любов пламва през социализма и изпепелява в годините на т. нар. демокрация.

Първо, противошоковата зала на бургаската болница, после летището, пътят към Поморие и хотел в Свети Влас – това са снимачните терени в Бургаско за 4 дни.

Актрисата Стефка Янорова, добила голяма популярност от сериала "Дунав мост”, играе ролята на Руслана. По сценарий чаровната актриса научава тъкмо в бургаската болница за смъртта на старата си любов – руснака Вадим (Юлиан Вергов), който е катастрофирал някъде край града. Злата вест й съобщава хирургът, изигран от оператора Людмил Христов. Тук е и младата Лидия Инджова, студентка в класа на Стефан Данаилов. Тя е в ролята на дъщерята на Руслана и още от пръв поглед се натрапва приликата й с "майката”. Няма го обаче Константин Цанев – екранния Людмил, за когото вече сме разбрали, че е пристигнал специално от Германия.

Времето е кратко, но успявам да изкопча от режисьорката същественото - защо тези артисти, каква е мотивацията й?..

---

ПРОСТОТАТА В ИЗКУСТВОТО Е НАЙ-ТРУДНО ПОСТИЖИМА

С режисьорката Мариана Евстатиева разговаря Йорданка Ингилизова

Толкова години гледаме все към САЩ, а след влизането ни в Европейския съюз сме още по-обърнати на Запад, защо вие се заигравате с Русия. Доколко такъв сюжет би бил интересен на българския зрител днес?

Това е част от действителността, която завари България през 1990 г., когато започнаха промените. Ние бяхме житейски доста свързани с Русия и драматургията не може да избегне този факт, затова основата на филма е ясна – рускиня, женена за българин. Някак изведнъж обърнахме поглед от източното си предпочитание към Запада, което се отрази на хората, свързани с Русия. В това има голяма драма. Второто нещо, което е интересно - руската мафия. Тя е навсякъде в Европа и намира начин да пере пари и в България. Една част от нашите мутри, "бизнесмени", са захранени от руската мафия, големите контакти на нашите предишни управници са в Русия, а в тези бизнес интереси има и човешки съдби. Може да гледаме на Запад, но такава дълбока човешка връзка, каквато разглеждаме в нашия сценарий – няма.

А заиграване с Пушкин има ли?

Не, просто е парафраза на заглавието, за да е по-интересно. Смятаме, че като продукт ще е по-продаваем. Формална е връзката с Пушкин, само са обърнати имената на героите от известната му поема "Руслан и Людмила". Надяваме се зрителят да се запита - какви са пък тия герои, какво се случва с тях. Много бих искала и в Русия да покажем филма, но това вече зависи от дистрибуцията...

---

ПОГЛЕД КЪМ ТЕЛЕВИЗИЯТА КАТО КУЛТУРНА ИНДУСТРИЯ

Божидар Манов

 

Не е изненадващо, че тъкмо Михаил Мелтев предлага на читателското внимание книга под заглавие "Телевизията – културна индустрия". Той има всички основания и достатъчно аргументи, за да подходи уверено към тази тема, тъй като цялата му досегашна практика е концентрирана именно в изследваната област. Бил е дълги години във филмопроизводството като режисьор, но същевременно има ценен положителен опит като изпълнителен директор на най-голямата българска телевизионна организация – БНТ, и то по време, когато тя работеше в много трудните организационно-икономически условия на прехода с всички произтичащи от това изпитания за тогавашните й ръководители. Подчертавам тази страна от  професионалната му дейност, защото тя очевидно му е дала полезен практически опит, богати лични наблюдения и ценна фактическа информация, удачно включена в изследването. На трето място, повече от десетилетие доц. д-р Михаил Мелтев преподава на студенти в НБУ и НАТФИЗ няколко дисциплини, свързани с организацията на телевизионното производство и управление на медийната практика. Така в своята педагогическа работа той непрекъснато актуализира знанията си по темата и ги обогатява с нова информация, полезна за пряката му изследователска задача. Добрата осведоменост на автора в тази материя е очевидна и поради това той предлага добре изграден труд, което се установява лесно още при първо запознаване с текста...

---

ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ

Яцек Тодоров – киноанкета

...Преди години на страниците на списанието беше публикувана една моя статия "Познавате ли ни?"... Май че не ни познават, но това не е толкова важно. Ние просто снимаме!

Мен винаги ме представят като професор от НАТФИЗ и филмов режисьор. Аз упорито обяснявам, че съм просто оператор – този, дето снима. Не всички разбират за какво точно става въпрос, но винаги се отнасят с уважение и разбиране към тази толкова прекрасна и чудновата професия.

Леля Ванга попитала веднъж майка ми: А бе, какво точно работи този твой син, нещо на светло и на тъмно и гледа звезди. Така е – работим на светло и тъмно и гледаме звезди, и съм сигурен, че ги виждаме. Виждаме светлината и лицата на актьорите-звезди...

---

ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ФИЛМОВ ПАЗАР

Огнян Гелинов

Филмова индустрия по смисъла на закона у нас е "производството, разпространението, промоцията, показа и съхранението на филми".

На свой ред "производство на филми" се определя като "художественотворчески

процес, който обхваща следните етапи: подготовка, снимки, монтаж, озвучаване и еталониране".

В правовите държави, с които напоследък уж се съизмерваме, кинопазарът е структуриран другояче. Там филмовата индустрия се състои от следните сектори: развитие, продукция, пост-продукция, разпространение, показ. Различни са и етапите, през които минава всеки филм, а именно: сценарен, подготвителен, снимачен, пост-продукция, разпространение.

Едно правилно структуриране обхваща кинопроцеса цялостно и без вътрешни противоречия. Позволява ясно и точно идентифициране на обектите, лицата и дейностите. Дава възможност за плавност и ритмичност във веригата на филмопроизводството и филморазпространението, за обективност и отговорност, както и за откриване, насърчаване, и още по-важно, за отглеждане на талантите, без които киното не може да съществува.

По каква причина например сценарното дело, така нареченото развитие, не съществува като отделно звено от веригата у нас?.. 

---

ОСКАР КРИСТАНОВ НА 70!

Коста Биков

Роден – в Москва. Учи – в Полша. Завършва – в Чехия. Правил филми – в България...

И то "филми, без които не можем да дишаме", като:

“ВЪЗДУХЪТ" –  за всяко "киносъщество".

"ЧОВЕЩИНА Е..." -  за всяко "кинообщество".

"МАЙСТОРЪТ"

"ВЕЧНИЯТ МУЗИКАНТ"

 "НАДВЕЧЕР"... – и да не ги изброявам всичките... Оскар Кристанов винаги си е бил самодостатъчен и уникален – особено в първите 70 години, а филмите му са един малък "урок по стъписване", с неизменната и безкрайна любов към Негово Величество Човека...

Последният му филм е "ЗАЧЕРКНАТИЯТ КЛАСИК" – за големия български художник Иван Пенков. С чувство на неприкрита гордост мога да кажа, че направихме този филм заедно.

Оскар Кристанов си остава засега единственият "ОСКАР" в историята на българското кино, който достойно си е извоювал невъзможността да бъде зачеркнат...

---

Щрихи към портрета на един юбиляр

Владимир Ангелов

Преди месец и половина СБФД заедно с Българска национална филмотека организираха честване на юбилея на нашия колега и приятел Оскар Кръстанов. В кино „Одеон” една дузина верни приятели и колеги  бяха зарадвани да видят някои от филмите на юбиляра и най-вече самия него, който с появата си подобно на Фидел Кастро опроверга слуховете за преждавременната си кончина. Извиних му се, че не успях да отида, а той ми отговори: „ Добре, че не дойде – копията бяха ужасни.”

Невероятно, но факт- нашият колега чукна седмица с една нула отзад! Знаково число е седмицата – библейско число – символ на чудесата. А с нулата юбилярът сякаш ни намига, че ей на – първите седем години са вече зад гърба му: ние да му мислим...

Но най-голямото чудо е самият юбиляр. Като започнеш с името му – всичко у него е необикновено. Прекалено много талант, но и мързел, ум и наивност/особено спрямо приятели/, мъжкарство и мъдрост, благородство и котешка хитрост...И това лице – тази симпатична мутра, с която успешно би могъл да изиграе маса роли: от благороден кръстник, до епископ чревоугодник. А колко истории се разказват за него и все вицове...

Не е виц обаче фактът, че тези дни на Златния Ритон му бе връчена награда за цялостно творчество!..

---

ВСЕКИ ОБИЧА КАКТО МОЖЕ

ХV юбилеен фестивал "Любовта е лудост" 2007

Калинка Стойновска

Когато преди 15 години група ентусиасти – киноведът Александър Грозев и Директорът на Фестивалния и конгресен център във Варна Илко Раев и техният сплотен дамски колектив – направиха първото издание на фестивала "Любовта е лудост" (1993), мнозина скептично предполагаха, че то може да се окаже и последно. Времената някак не бяха фестивални, а предимно политически. Но все пак културата трябваше да прояви чувство за самосъхранение и подобни начинания свършиха онази работа, която не би свършил никой развихрен и грандиозен митинг. Фестивалът създаваше увереността, че освен злободневни, съществуват и вечни ценности, че киното е живо – екранът беше предоставен на некомерсиалното европейско и американско, а и световно кино (появяваха се и латиноамерикански, и японски, и китайски, и корейски, и ирански филми). През годините постепенно се включваха и по едно-две български заглавия. Сега вече програмата задължително предлага български филм в конкурса, а тази година освен конкурсния "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков, извън конкурса се представиха още 5 нови игрални творби.

Що се касае до любовта, екранът винаги е показвал, че всеки обича, както може – важното е историите, които разказва, да са интересни, смислени и художествено  качествени...

---

ПАЗАРДЖИК 2007: ЕВРОПА Е ТУК

ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ

Валентина Фиданова – Коларова

Основан през 15. век като важна станция на главния търговски път от Цариград за Белград, и днес Пазарджик продължава своята традиция да обединява държави и хора. Вече за четвърти път през последната седмица на септември в града се провежда Международният филмов фестивал за европейско кино "Европа е тук". Той води началото си от 2001 година, когато тръгва като панаирен тип инициатива на открито. В центъра, пред старата поща с часовника, се опъва бял екран, на който вървят най-новите европейски филми. Благодарение на съществуващата приемственост, новият ръководен екип на община Пазарджик утвърждава професионален статут на идеята, превръщайки Европейският кинопреглед на открито в Международен фестивал за европейско кино.

В официалната си програма фестивалът популяризира най-добрите произведения на европейското кино, създадени през последните две години. Освен документално и студентско кино, в съпътстващите програми се представят български и чужди книгоиздателства и се правят премиери на книги с филмова тематика. Организират се срещи с артисти, режисьори и писатели и се показват фото и художествени изложби...

---

УЛРИХ ЗАЙДЛ И ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА

Мариана Христова

След протяжната меланхолия, характерна за филмите на отчуждението, киното бе връхлетяно от суровия "риалити" стил на алиенацията. Две синонимни думи от разностранен произход, побрали в българското си звучене характерни нюанси за епохите, които представляват. Докато първата все още къта стремеж към двустранна комуникация, то втората  задава с полуфабрикатен тон непонятния, вече "извънземен" диалогов контекст, всмукал в себе си и изкуството. И ако в естетската разточителност на Антониони, сред мълчание и красива тъга, все още се мята, пулсира човешкият Аз, то в киното на съвременни европейски режисьори като Лукас Мудисон, Михаел Ханеке и Улрих Зайдл героите са жертви, мишени, марионетки, но не и личности. Запокитени в безличните, стерилни интериори на подредения Запад, те отдавна са загубили връзката помежду си, а все по-честата им поява във филмите е израз на тревожния вопъл на техните създатели, че нещо в света безвъзвратно е поело в погрешна посока.

„Какво толкова се е объркало в света днес?” – бе моят първи въпрос към навъсения австриец Улрих Зайдл, чиято почетна панорама бе сред най-интересните киносъбития в програмата на тазгодишния фестивал в Сараево.

„Да не би случайно да виждате нещо добро?” – скорострелно ме контрира той на упорития си немски (държи на преводач, макар да знае английски) и с никого не- изненадващ скептицизъм.

Името му си заповядах да запомня преди четири години, когато излязох разтърсена след прожекцията на  "Кучешки дни", показан тогава на София Филм Фест...

---

ФОРМАЛИСТИТЕ

Владимир Игнатовски

(продължение от миналия брой)

Представителите на формалната школа проявяват интерес към киното в средата на 20-те години, след като вече са изградили и оформили основните положения на своята теория на литературата. Така че, когато пишат своите сценарии, рецензиите за отделни филми и най-вече теоретичните си студии, посветени на спецификата на кинематографа и на проблемите на киноизкуството такива, каквито те изглеждат през 20-те години на миналия век, "формалистите" разполагат със стабилния фундамент на вече оформена литературна теоретична система. Не малко от техните наблюдения и направените от тях заключения са обусловени от реалното състояние на кинематографа в онези години; и те подобно на мнозина от теоретиците на ранния кинематограф са изкушени да формулират неговите особености от присъщите по онова време недостатъци на кинематографичната техника: отсъствието на произнасяното слово на екрана, плоскостта на изображението, липсата на цвят и т. н. В същото време много от теоретичните прозрения, направени в рамките на формалната школа, са изпреварили времето си и няма да изгубят и след години своята актуалност и значение...

---

БУРГАЗЛИЯ СТАВА ПРИЯТЕЛ НА ЕД УУД В ХОЛИВУД

Йорданка Ингилизова

Бургазлия направил силен пробив в Холивуд през 50-70-те на ХХ век, признавали го за майстор на треторазрядните филми на ужасите, в които умело вплитал еротика. Лежал бил в бургаския затвор след преломната 1944 и после избягал зад граница. Когато художникът Георги Тодоров – Жози ми каза това за Стивън Апостолоф и ме попита дали знам за него, първо, се изненадах, а после изпитах неудобство – изобщо не бях чувала името му.

Кой е този човек, израсъл в Бургас, а направил кариера отвъд океана?

Открих в Интернет, че роденият през 1928 Стефан (или Стивън) е бил уважаван като новатор в т. нар. "exploitation movies", дори дава свой принос за разнообразяване на киноезика с различни изобретателни похвати. "Една от запазените марки на Апостолоф се нарича orgasmcam и представлява ритмично използване на вариообектива, насочен към лицата на актьорите по време на оргазъм", може да се прочете в мрежата.

Апостолоф добил особена популярност с филмите на ужасите, но определено по-любопитната част от биографията му е приятелството му с ексцентричния режисьор Ед Ууд, обявен за "Орсън Уелс на долнопробното кино"...

---

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ  5 / 2007