ХЛЯБ, ВИНО И КАСКАДИ

Мария Иванова на 80

Боряна Матеева

"Когато обичаш един филм, той става твой. Искаш просто да пипнеш всичко в него."

Филмотечно кино "Одеон" - пред кафенето. Привечер (режим). Вали. Прииждат хора с чадъри букети. Насочват се към елегантна дама на възраст 9бяла коса, благородно излъчване). Поздравления. Пожелания. Сълзи. Всички влизат в салона. Датата е 29 май 2009. Елитът на българското кино се е събрал да почете 80-та годишнина на архитекта, художника и сценографа Мария Иванова...

---

СРЕЩИ С АКТЬОРА ГЕОРГИ РУСЕВ

Валентина Коларова

Наскоро излезе от печат най-новата книга на Валентина Фиданова – Коларова “Той... Георги Русев”, посветена на 80-годишнината на големия български театрален и филмов актьор. Предлагаме на читателите  подбрани откъси от  нея.

 

Той не може да остане незабелязан - откроява се от околните. Магнетичен, интуитивен, индивидуалист. Човек с неспокоен дух, с потаен и непримирим характер. Прагматичен, с естетичен усет и умение да създава добро впечатление. Реализиран в професията и познат в обществото.

Той е Георги Русев. Сложна личност.

Замислял ли се е някога зрителят какво струва на актьора Георги Русев да се превъплъти в “еснаф”, “подлец”, “престъпник” или в някакъв друг отрицателен типаж, какъвто всъщност човекът Георги Русев не е?

Или може би е?

Георги Русев владее ефекта на епизодичната яркост. Той е в състояние за броени минути да разкрие героя си, да покаже най-важното от него, да го “внуши” на зрителя като най-интересната и необикновена фигура в киноразказа...

---

Реквием за ивайло джамбазов

Катерина Ламбринова

Смъртта затваря кръга на житейския и творческия път. Но преди да се затворят, очите са виждали отвъд. Преди да заглъхнат, ушите са чували шума в тишината, преди да спре да тупти, сърцето е можело да различи истината от лъжата. Преди да изстине, тялото е тичало бързо…

Животът е изживян, но усамотено в „бърлогата” (по Кафка), където в тишината прозира шумът от суетата отвън, а зад дебелите й стени извира като черна река фалшивият морал. Врагът, който натрапчиво дебне отвън, е припознат в грозното лице на общество с много маски. Животът е изживян, но остава незавършен и дори незапочнат мечтаният филм.          

Филмите, които Ивайло Джамбазов остави, са толкова различни един от друг, обединени единствено от усещането на режисьора за света, в което прозира мрачната ирония и песимизмът, отвеждащи го към гротесково представяне на действителността. Онази действителност, която го отвращава, която го убива. Разчитаме това с просто око в цялостното му творчество, в търсенията му - било то визуални или чисто тематични - защото той умело се изразява чрез думи и образи.  Проблемите в неговите филми са проблемите на настоящето. .. 

---

"TILT" - С РЕЖИСЬОРА ВИКТОР ЧУЧКОВ РАЗГОВАРЯ

Йоана Павлова

На английски език думата “tilt” има много значения, но който е играл на флипер, знае, че с нея се описва ситуацията на блокаж при по-груба намеса от страна на играещия. Така се нарича и пълнометражният режисьорски дебют на Виктор Чучков младши. С него той ни връща към началото на 90-те години в България, когато животът превърна много млади хора в топчета за флипер и ги “изстреля” във всевъзможни посоки.

Историята около заснемането на “Tilt” също е изпълнена с много перипетии и търпеливо чакане за жетони. След няколко години подготовка дълго мечтаните снимки най-накрая стават реалност тази пролет - започват на 13-и март в Германия и завършват на 10-и май в София. Виктор твърди, че не обича да дава интервюта и да говори предварително за онова, което прави, но все пак се видяхме в студиото малко преди края на грубия монтаж.

 

Всъщност от колко време сте в монтаж?

Месец и десет дни...

---

Във фокуса на критика

Дискусията е отворена не само за критически есета, но и за мненията на други кинематографисти, както и за мнения, различни от публикуваните за даден филм

Подпалването на Партийния дом

"ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ"

Фактите. Свидетелствата. Участниците. Илюзиите. Манипулациите. Истината?

Искра Димитрова

Не знам колко хора днес, особено от по-младите поколения, имат представа за могъщите възможности в природата на документалното кино да улавя и осмисля обществените процеси. Това кино отдавна изчезна от… изчезналите киносалони (мултиплексите са програмирани по принцип за entertainment, не толкова за художествено познание). Телевизиите пък се впуснаха в състезание на територията на същия този entertainment с всевъзможни риалитита, айдъли и брадъри, изтласквайки филмовия Документ, ако въобще се сетят за него, в по-негледаемите часови пояси.

Затова съм повече от убедена, че стига да имат възможност да видят новия, подчертавам, тричасов документален филм "Приключено по давност" на Малина Петрова, зрителите масово ще изпитат потресение от силата, значението, смисъла на Документа в този филм. На Документа за най-новата ни история, която все още е и наше настояще. На Документа за все несъстояващия се докрай наш обществен преход. На Документа, криещ в себе си възможните отговори за неговата мъчителност, за неговата неизбродимост и до днес – 20 години след 10 ноември 1989… Прочети цялата рецензия

---

Във фокуса на критика

Дискусията е отворена не само за критически есета, но и за мненията на други кинематографисти, както и за мнения, различни от публикуваните за даден филм

В делтата на носталгията

Ирина Иванова

Гледам „Европолис – градът на делтата“ - документална приказка за едно топящо се градче в Северна Добруджа, Румъния, наречено Сулина. Чувствам се така, все едно гледам филм за потъналия „Титаник“. Някога градът е бил голямо пристанище, но сега жителите му наброяват към 2000 души и прилича повече на голямо село, отколкото на град. Режисьорът Костадин Бонев и сценаристът Влади Киров са се опитали да прокарат историята на града през иглено ухо, през житейските истории на конкретни хора и техните семейства, които и до днес живеят в Сулина,. Получила се е  очарователно-тъжна шевица, по мъжки грубовата и пропита, просмукана от носталгия. Усещането за носталгия те връхлетява още в първия кадър, а после постепенно се превръща в нещо като плаващи пясъци, в които постепенно потъва целия филм – по същия начин, както градчето потъва в плаващите пясъци на времето... Прочети цялата рецензия

---

 БАЛЧИШКИ ВРЕМЕНА

Или колко лесно се създават традициите

Петя Славова

Доста екстравагантно изглежда пълна кинозала в слънчев юнски ден близо до морето, но понякога това се случва. За седми път фестивалът в Балчик избра топлото време, за да посрещне гости и участници на фестивала. Всички най-важни събития бяха концентрирани изцяло в Двореца – неговите алеи и Каменна зала.

Както всяка година, и през тази предизвикателство бяха големият брой уъркшопи, разделени на Синьо училище и други различни серии от аудиовизуални обучения. Участниците запълваха времето си освен с филми и с лекции и упражнения за снимане с филмова лента и пълен „хай дефинишън”.

Филмовата програма бе разнообразна и разнородна и включваше: основна, съпътстваща, студентски филми, музикални и рекламни клипове, телевизионна, както и съвсем новата експериментална – In Between...

---

“ДУНАВ - РЕКАТА НА ЕВРОПА”

Генчо Генчев

Това е наименованието на фестивала за алтернативно кино, който се състоя в Русе за трети път. Известно е, че всеки континент си има поне по една велика река. Няма да правя разходка по географските карти, но безспорно за Европа това е Дунав. Благодарение на инициативата на група “Русе – филм” през 2005 година се състоя първата среща на любители на киното, посветена на великата река. А вече след третата среща може да се каже, че тя се превръща в интересна и полезна културна традиция.

Макар и доста пооредели, българските кинолюбители продължават със завидно упорство да създават своето кино. За някои от тях това е половин век ходене по мъките, но явно си струва усилието да видят на големия екран своите (или на колегите си) творби. Още по-ценна е възможността да се сравнят нашите филми с тези на автори – любители от цяла Европа. Членството ни в Европейския съюз увеличи неимоверно територията за културно сътрудничество и творческа надпревара...

---

“ОТ МЕТРОПОЛИС ДО МАТРИЦАТА”

Владимир Игнатовски

Няма по-голямо удовлетворение за учителя от успеха на учениците му. Книгата, която държа в ръцете си, е най-доброто потвърждение на тази стара истина. Най-малкото, защото познавам всички етапи на работата върху този текст: от първоначалния замисъл до окончателната му редакция. Работа, която никак не беше лесна, но толкова по-приятен е крайният резултат. И трябва веднага да кажа, не се случва често млад човек да влезе в науката толкова убедително още с първата си книга.

Всъщност, началото изглеждаше достатъчно проблематично – Елена Тренчева очевидно имаше добра подготовка и се ориентираше в изобразителното изкуство, но фактът, че бе завършила специалността “мода”, не предлагаше особени предимства в намерението й да пише дисертация на тема, свързана с киното. Вярно, че все пак ставаше дума за “ролята на костюма в киното”, и по-точно във фантастичните филми, създадени през последните години на ХХ век, но подобна тема изисква добро познаване на историята и спецификата на кинематографа. Именно тук се прояви истинският характер на Елена...

---

КОМИКСЪТ И ЕКРАНЪТ

Надежда Маринчевска

Книгата „Комиксът на съвременния екран” на Радостина Нейкова е посветена на един световен феномен в развлекателната култура - трансформацията на наратива и изображението в процеса на преход от една медия в друга. Авторката успява да напипа една интересна и почти неразработена област в нашата кинолитература. Използването на едни и същи сюжети и образи както в комикса, така и в киното (но също в телевизията и в компютърните интерактивни игри) е феномен, който придобива все по-широк размах в съвременното битие на екранното изкуство, а зрителският резонанс на явлението го прави актуален и значим обект за изследване. Комиксът се разглежда в няколко плоскости в историческото му развитие – и като форма за масово тийнейджърско развлечение, но и като направление в изобразителното изкуство, което заедно с поп-арта влиза в галериите и музеите, заедно с другите знаци на градската култура – рекламата, графитите и т.н. Авторката детайлно и задълбочено анализира хитовите явления в комикса – такива като Супермен, Батман, Спайдърмен, Дик Трейси, Астерикс, Смърфовете, Електра и т.н. А техните екранни превъплъщения са основна тема на книгата...

---

ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ

Антон Бакарски

Антон Бакарски завършва висшето си образование в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, специалност „Кино и ТВ операторско майсторство” в класа на проф. Венец Димитров през 1996. Дипломният му филм „Кал” е селекциониран в състезателната програма на фестивала в Кан и има много международни награди. До 2002 работи като асистент на камера в международни филмови продукции, а по-късно и като оператор на втори екип и главен оператор, като същевременно снима редица  документални и късометражни филми, с награди от фестивали в Лос Анджелис, Токио, Сънданс, Лайпциг, Висбаден, Пловдив, Варна, Попово и София. Досега във филмографията му фигурират 14 игрални пълнометражни филма (за негово съжаление нито един от тях български), 10 документални (за негова радост повечето от тях български) и 5 късометражни. В работата си като оператор на камера е работил за оператори като Ръсел Бойд („Господар и командир”), Томас Акерман („Джуманджи”), Кийс Ван Оуструм („Богове и генерали”, „Гетисбърг”). Предстоят му снимки на българския игрален филм „Лов на дребни хишници” с режисьор Цветодар Марков.

По какви критерии избирате филмите, които снимате?

В повечето случаи те ме избират.

Какво е за вас камерата?

Инструмент, в повечето случаи тежък, който ми служи да се изразявам...

---

„Аз не съм американски режисьор, аз снимам за  цялата планета”,  каза в Кан Куентин Тарантино. Подобен интернационализъм на творческото самосъзнание отдавна е познат при  най-широко разпространяваното от всички изкуства, но сега е по-основателен и по-мащабен. Определя се от глобализирането на света. То засяга  всички фази от живота на филма – производството, творчеството, разпространението, възприятието.

В програмата на големия фестивал особено силно проличава фактът, че все по-малко са филмите, реализирани от една единствена национална кинематография. Сред тях този път бяха: „Ще победим” на Марко Белокио - Италия, разказващ за жестоката разправа на Бенито Мусолини с любовницата му Ида Далсер и извънбрачния  им син, „Разкъсани прегръдки” - Испания – по-еднородна в жанрово отношение от предишните филми на Педро Алмодовар, но затова пък емоционално по-енергийна любовна драма; и още едно-две заглавия от двадесетте в състезателната програма. Дори един толкова „холивудски режисьор” като Тарантино е снимал филма си „Безславните копелета” (решена като циркова клоунада - сатира на немския нацизъм) с участието на френски и немски продуценти. Може да се предположи, че в случая сътрудничеството донякъде е предопределено от мястото на действието. Това важи и при „В търсене на Ерик” на англичанина Кен Лоуч, при когото силното френско участие е свързано с националната принадлежност на самия филмов герой - легендарния футболист Ерик Кантона. Но има редица случаи, при които обединяването на ресурсите се случва по чисто финансово-производствени причини. И то при филми с много силно авторско-национално послание...

---

КРАКОВ 2009     

НА ТОЗИ КРАТЪК ФИЛМ МУ ПРЕДСТОИ ДЪЛЪГ ПЪТ

Владимир Игнатовски

“Защо не спрем и не си легнем? Нали точно затова децата ни мислят, че сме глупави!” Публиката в “Киев”, най-голямото кино в Краков, искрено се смееше на мрачния хумор на възрастната жена, опитваща се да помогне на двойка също като нея възрастни хора да натоварят едно магаре с непосилно тежък за тях товар...

В тази сцена от 34-и минутния документален филм “Голешово” - за малко българско селце недалеч от границата с Гърция, сякаш е казано всичко: защо да не спрат и да се откажат? Но, честно казано, 59-те възрастни жители, останали в Голешово, нямат изход. Децата им отдавна са напуснали селото, заминали към големите градове и в търсене на по-добро бъдеще. Някои от тях въобще са спрели да посещават родителите си.

А възрастните са останали. Те са упорити. Все още работят на полето, товарят магаретата си, подготвят необходимото за неделната служба в църквата и оживено спорят, седнали на пейката на площада... Но в същото време са раними и мълчаливата им надежда, че младото поколение ще се завърне и ще вдъхне нов живот в Голешово, бавно се изпарява с дните, които отминават, и със съседите, които умират.

Камерата на младия режисьор Илиян Метев следи с огромна любов и съчувствие всекидневните грижи на възрастните жители на Голешово...

---

БИТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ И ИСТОРИЯ НА ДРОГАТА В АМЕРИКАНСКОТО КИНО

 

Настоящият текст е част от  дипломната работа на студентката по режисура в НАТФИЗ Елизавета Боева на тема “Битническото движеие и хипикултурата на Америка”

My body is walking in space

My soul is in orbit

With God face to face

В началото на XX век красива провинциална пианистка на име Луис Уебър избягва от бащиния си дом и пристига в Ню Йорк, за да се посвети на гламурна певческа кариера. От гламура не остава и следа, когато девойката е принудена да обикаля улиците на големия град и да каканиже евангелски притчи срещу подхвърлени монети от случайните минувачи. През 1905 избягва от нищетата, започвайки работа като актриса за Gaumont Film, а година по-късно е вече щастливо омъжена за мениджъра на компанията Филипс Смали. От 1911 се захваща с режисура, през 1914 снима първия си пълнометражен филм, през 1916 е най-скъпо платеният режисьор на Universal Studios, а през 1917 вече оглавява собствена продуцентска компания, за която работи начинаещият Джон Форд... Из кино-средите на своето време е известна с прякора Лицемерната  и навярно към eтичните уроци, които поднася в някои от филмите, би следвало да се отнесем с леко намигване. А Уебър развява моралната си правота над почти всички значими социални теми: абортите и контрола над раждаемостта ("Where Are My Children?"), смъртното наказание ("The People Vs. John Doe"), политическите машинации ("John Needham’s Double"). Разбира се, стига и до алкохола и наркотиците:  "A Chapter in Her Life" (1913) и "Hop, the Devils’ Brew" (1916)...

---

ФИЛМИТЕ НА ШАРЛЕТО - ГЛЕДАНИ И ОБИЧАНИ

Борислав Гърдев

Да почетем паметта на Любомир Шарланджиев - един от най-известните български театрални и кинорежисьори.

Той умира на 48 години – роден е на 18 април 1931 -  по време на снимките на последния си филм „Трите смъртни гряха”, довършен от съпругата му Невена Коканова.

При него като че ли късметът, щастието и личният триумф вървят ръка за ръка с огорченията, заблудите и терзанията.

Завършва ВИТИЗ през 1956 г. и първоначално се изявява като актьор. Партньор е на Апостол Карамитев в култовата мелодрама на Янко Янков „Това се случи на улицата”, изпълнявайки със завидна лекота ролята на Лазо. На следващата година, отново под режисурата на Янков, е в ролята на Чавдар в  „Години за любов”. Точно тогава на снимачната площадка среща младата актриса Невена Коканова, играеща Ема, и веднага и до уши се влюбва в нея.

”Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея – веднага, каквото и да става!”, изплаква той пред колегата си Иван Андонов...

---

ФЕРЕНЦ ЕШЕР – “КРАЛЯТ НА КИНЕМАТОГРАФА”

Петър Кърджилов

Първата (навярно) кинопрожекция в България бива осъществена в Русе през февруари 1897 г. Съобщения в периодичния печат потвърждават, че до края на ХІХ век “живи картини” са показани (със сигурност) в София и Пловдив. Според мемоарни свидетелства това се е случило още във Велико Търново, Стара Загора, Сливен (в същия отрязък от време)... С тези сеанси, осъществени от чуждестранни притежатели на пътуващи кинематографи, настъпва целулоидната ера у нас. За съжаление, този ранен период е слабо проучен от българското кинознание. В трудовете дори на най-авторитетните ни киноисторици се споменават имената на едва половин дузина шетали по нашите земи разпространители на филми. И то благодарение единствено на съхранените до наши дни мемоари, завещани от пионерите на българската киноисториография. Отечеството ни обаче далеч не е било такава кинематографична пустиня, за каквато го представя родната кинонаука. През последните няколко години успях да идентифицирам (с неоценимата помощ на проф. Александър Янакиев) десетина притежатели на бродещи кина, озарили (доказано) със светлика на своите вълшебни фенери мрака над страната ни в края на ХІХ и през първите години на ХХ век..

---

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ  4 / 2009