НАЦИОНАЛНИЯТ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР – 20 ГОДИНИ САМОТА
С изпълнителния директор на НФЦ Ирина Канушева разговаря Антония Ковачева
Антония Ковачева: 20-годишнината на Националния филмов център още не е навършена. Това ще стане на 6 юни. Но в навечерието на юбилея имаме добра новина. На 31 март Конституционният съд установи противоконституционността на Параграф 83 от Закона за държавния бюджет за 2011 г.
Ирина Канушева: Безспорно това е успех за кинаджиите, защото този Параграф обезсмисляше действието на Закона за филмовата индустрия. Той е единственият гарант, че българските филми ще бъдат финансирани и ще ги има. Каквото и да стане оттук нататък, все пак решението на Конституционния съд доказва, че в държавата има справедливост. Поне на някакво ниво.
Много се надявам да последва нещо напълно възможно, ако има политическа воля, въпреки кризата. След като вече няма основания да се твърди, че Законът за филмовата индустрия е неприложим, той да се изпълни на сто процента. Това би ни помогнало да преодолеем задълженията, които сега ни висят като воденични камъни на врата и много мъчат не само нас, но и всички колеги.
Задълженията така или иначе са повече от сумата, дължима за годината по закон – около 19 млн. лева. Макар че не всички са сключили договори, това са си задължения. Хората са минали с проектите си най-малко през художествена комисия, а някои и през финансова, и имат право на финансиране...
БЪЛГАРСКО ФИЛМОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ
РАВНОСМЕТКА И ПЕРСПЕКТИВИ
ПРОДУЦЕНТСТВОТО – ОТГОВОРНОСТ И МОРАЛ
Вярвам, че храмът е по-силен от пазара
Людмила Дякова разговаря с продуцента Росица Вълканова – «Клас филм”
Росица Вълканова завършва кинорежисура класа на професор Христо Христов, с асистенти Георги Дюлгеров и Младен Киселов. До 1990 година работи като асистент-режисьор в СТФ „Екран”. Режисьор е на документалните филми „Панаир в края на лятото” и „Деца на мои приятели”. През 1995 година основава продуцентска къща „КЛАС”. Посещава курсове по финансиране и филмопроизводство в Лондон и Берлин, като стипендиант на Британския Съвет и на Програмата NIPKOW. Посещава интезивен курс за обучение на Media Business School - Любек ’98. От 1997 до 2003 е член на управителния съвет на Асоциацията на филмовите продуценти. От март 2002 е член на Европейската Филмова Академия.
Работи като продуцент, делегиран и изпълнителен продуцент на български и чуждестранни игрални и документални филми.
Делегиран продуцент е на «Закъсняло пълнолуние», 1996 - последния филм на Едуард Захариев. Изпълнителен продуцент е на «Тъмните часове не се броят», 2002 – документален, копродукция с ZDF/arte, с режисьор Марин Марчевски; на филмите на македонската режисьорка Теона Стругар Митевска «Как убих светец» - 2003, «Аз съм от Титов Велес» - 2007 и «Жената, която избърса сълзите си» (работно заглавие, снима се в момента), «Тилт» - 2010, продукция на «Чучков брадърс» и «Остлихт», Германия, с режисьор Виктор Чучков. Копродуцент е на «На сляпо», 2007, игрален, с режисьор Тамар ван ден Доп - холандско-белгийско-българска копродукция, световен разпространител (sales-agent) BAVARIA Intl.
Продуцент на филмите: „Търпението на камъка”, 1998 - документален, с режисьор Костадин Бонев; с шест национални и три международни награди, между които Наградата на зрителите (Zuschauerpries – Willy Brandt) на Prix Europa’98; „Писмо до Америка” - 2000, игрален, режисьор Иглика Трифонова, българо-холандска-унгарска копродукция, с участието на БНТ и ZDF/arte с над 60 фестивални участия, с девет национални награди, между които Специалната награда на журито и Наградата на критиката – на „Златна Роза” 2000,с пет международни награди, в това число наградата на FIPRESCI, Наградата “Дон Кихот” на FICC в Киев’ 2001; „Обърната елха”, 2006, игрален, с режисьори Иван Черкелов и Васил Живков; българо-германска копродукция с участието на БНТ, подкрепена от НФЦ и немските фондове MDM и FFA, с над 20 фестивални участия и Специалната награда на журито в Карлови Вари’ 2006, с пет национални награди, между които Наградата на СБФД за най-добра режисура - 2006; „Разследване” - 2006, игрален, с режисьор Иглика Трифонова, българо-холандска-германска копродукция с участието на БНТ и холандската телевизия VPRO, подкрепена от НФЦ, Холандски филмов фонд и немските фондове Berlin-Brandenburg и MDM, с 11 национални награди, сред които Специалната награда на журито и Наградата на Критиката – на „Златна Роза” 2006, Награда на община София – 2007, с девет международни награди, между които Голямата награда за най-добър филм на фестивала в Котбус; „45 градуса по Азарян” - 2009, документален, с режисьор Лилия Абаджиева, копродукция с БНТ, удостоен с Голямата награда „Осмата муза” – 2009, и с Наградата за най-добър документален дебют и Най-добър телевизионен документален филм от първото издание на Годишните награди на БГ Филмова Академия; „Раци” - 2009, игрален, с режисьор Иван Черкелов, подкрепен от НФЦ, със световна премиера на МФФ Москва – 2009, с фестивални участия в Карлови Вари, Сеговия, Мадрас, Тибурон, Сиатъл, Лече, Мадрид, Лион, Шанхай и др., номиниран в девет категории (награден в две) на първото издание на Годишните награди на БГ Филмова Академия; „Подслон” – 2010, игрален, сценаристи Разван Радулеску, Мелиса де Рааф, Драгомир Шолев, с режисьор Драгомир Шолев; копродукция БНТ и Ню Бояна Филмс, с подкрепата на НФЦ, участвал в над 25 фестивала до момента (и селекциониран за още толкова), между които: Сан Себастиан, Братислава - Награда за най-добър режисьор, ex aequo, Солун, Трьомсо, Ротердам, Гьотеборг, Гуадалахара, Буенос Айрес, Мюнхен, Сараево, Ла Рошел; с награди от „Златна Роза” 2010 за Най-добър дебют и Награда за най-добър оператор - Крум Родригес (ex аequo), Голямата награда за най-добър филм, Наградата на КОДАК за най-добър БГ филм и Наградата на публиката на Международния София филм Фест 2011.
В процес на работа са продукциите: „Биографията на лицето Х” - документален, сценарист и режисьор Васил Живков; копродукция с БНТ, с подкрепата на НФЦ; „Лъжесвидетел” - игрален, автор Иглика Трифонова, копродукция с Phanta Vision - Амстердам, подкрепен от MEDIA (за развитие) и НФЦ (за развитие и производство)...
Наско Тасев – мечтателят зад камерата
Oсемдесет години от рождението на проф. Атанас Тасев
Любомир Халачев
През 50-те години на миналия век българското правителство, водено от идеята за значението на киното като мощен инструмент в политическата борба (теза, развивана от Ленин, Мусолини и ген. Айзенхауер), започва насочено развитие на българската филмова индустрия. Появява се и първият опит за систематизирано кинообразование- киноучилище за асистентски кадри. То съществува от 1950-1952. Училището са завършили Тодор Стоянов, Зако Хеския, Никола Минчев, Петър Баталов, Атанас Тасев и много други оператори и режисьори. По това време Атанас Тасев е млад, амбициозен и ученолюбив софийски младеж, който много иска да работи в научнопопулярното кино. Даже дипломната си работа той снима на тема „Моравото рогче” (вредител по житните култури).За съжаление (както ми е споделял той), но за радост на българското кино, разпределението го изпраща в Студия за игрални филми…
Дискусията е отворена не само за критически есета, но и за мненията на други кинематографисти, както и за мнения, различни от публикуваните за даден филм
Love.Net - ЕМОЦИИ
Катерина Ламбринова
Самотата на човека от модерната епоха се премества в постмодерната виртуална вселена, където сам изграждаш фрагментарния профил на своето идеално Аз. Тук „изчезването” става по-лесно, „без тряскане на врати, без извинения”. Интернет ескейпизмът е проблем, с който се занимава филмът на Илиян Джевелеков „Love.net“, макар и да не си поставя за цел да го изследва във всичките му измерения.
Филмът борави с полисюжетна драматургична схема, която обиграва различните акспекти на възможното търсене на компенсаторни източници на емоции в Интернет. Трябва да се отбележи, че всяка история е градена в различен жанр, което, макар и обосновано, води до известна еклектичност.
От една страна, имаме силно подчертана мелодрама: едно семейство на ръба на криза (Христо Шопов и Лилия Маравиля), което се разрушава от липсата на емоционална тяга в протяжното съпружеско битие. Героите са свикнали един с друг до пълно безразличие, поне от негова страна, а нейната гордост й пречи да потърси път към него. Те се преоткриват чрез многобройните анонимни разговори, проведени в сайт за запознанство, които им помагат да осмислят промените, настъпили в отношенията им.
Койна Русева и Лора Чешмеджиева визуализират конфликта самотна майка – съзряваща дъщеря, загубили кода за общуване помежду си. Архетипът на отсъстващата майка, както и на майката-мащеха, се сливат в една съвременна модификация на образа. Дъщерята копира несъзнателно поведението на майката, а липсата на любов сюблимира в желанието и необходимостта от преждевременно съзряване в търсенето на сексуално внимание от другия пол.
Писателят (Захари Бахаров) се явява ядро на филма: неговият образ има за задача да осмисли явлението, като се потопи в тази друга реалност и я приеме за своя. Персонажът заявява: Аз пиша това, което преживявам, и преживявам това, което пиша...
"Лора от сутрин до вечер"
Надежда Гюрова
"Лора от сутрин до вечер" е пълнометражен режисьорски дебют на Димитър Коцев – Шошо - екранизация на едноименната му книга, издадена през 2004 година, който зрителите видяха на Петнадесетия международен София Филм Фест. Филмът разказва история за „чудесата”, които преплитат човешките съдби, и за смисъла на щастието, към което всеки се стреми. Има ли пълно щастие и какво би направил, ако получиш шанса да го формулираш за себе си? Какво би казал? Как си го представяш и дали то изобщо съществува, ако можеш да го имаш такова, каквото си го представяш?
Димитър Коцев – Шошо видоизменя приказката за златната рибка, като поверява „вълшебството” на шест сребърни зара с еднакви числа от всички страни. При хвърлянето на заровете, резултатът винаги е един и същ, а именно – притежателят им сякаш никога не губи, правейки поредния си облог със съдбата... Но дали в действителност, хвърляйки ги, можем да бъдем винаги в печеливша позиция?...
ПОРАСНА ЛИ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ?
Йордан Тодоров
Като зрител, който следи София Филм Фест от първите му години, юбилейното му 15-о издание беше специално за мен. Както заради годишнината, така и защото за първи път бях член на жури – това на ФИПРЕССИ. И тазгодишният СФФ ще бъде запомнен не толкова с многообразието си, колкото с това, че в игралния конкурс имаше два български филма. При това дебюти: „Тилт“ и „Подслон“. Интересът към останалите български филми извън конкурса също беше голям. Аз например гледах „Лора от сутрин до вечер“, удобно седнал на стъпалата в „Cineplex“-а.
В международния игрален конкурс на СФФ тази година бяха включени общо 12 заглавия. По правило фокусиран върху първите и втори филми на млади режисьори, конкурсът предложи богат избор от филми.
Случайно или не, но напълно в тон с юбилейния дух на СФФ през част от конкурсните филми като червена нишка премина темата за порастването - както в буквален, така и в преносен смисъл. Порастването на деца, на поколения и на държави...
Прехвърляне на мостове
Балканското кино на София Филм Фест
Ингеборг Братоева-Даракчиева
За петнадесет години Международният София Филм Фест извървя значителен път в търсене на своето лице. Започнал сякаш на шега като филмово-музикален празник, преминал през изкушенията на разнопосочното и неконтролираното изобилие, той все повече се очертава, наред с Истанбул, Солун и Сараево, като един от сериозните балкански филмови фестивали. На тазгодишното му издание участието на съседските кинематографии не се ограничи с дванадесетте филма от „Балканския конкурс”, които се състезаваха за Наградата на Гилдията на българските кинокритици. Гилдията пък от своя страна патриотично излъчи „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов за върховото постижение на региона. Балканското кино беше гръбнак и на повечето от останалите раздели на Феста, например, на престижната „Голяма петорка” (фаворитите на Берлинале’ 2010 - „Мед” на Семих Капланоглу, със „Златна мечка”, и „Ако искам да свиря, аз свиря” на Флорин Шербан, със „Сребърна мечка”) или на „Големите майстори” („Обет” на Сърджан Карнович). Това се дължи не само на селекционна стратегия, но и на реалната значимост на балканските кинематографии за развитието на съвременното кино…
С ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ - Клод Льолуш
Олга Маркова
„Аз съм късен кинематографист, който е започнал много млад”
Клод Льолуш
Едва ли самият Клод Льолуш би могъл да си въобрази нетърпението, с което го очаквахме да представи новия си филм „Толкова много любов” на френската гала по време на 15-я юбилеен София Филм Фест, който гледахме с удоволствие. В него той отново доказва своята неуморимост да споделя със замах впечатляващи киноистории за любов, независимо от историческия фон, на който се развиват. „Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които им се случват необикновени неща” - твърди режисьорът. Обикновеният главен герой тук пак е дама – Илва, с нейните спомени за необузданата й младост, в която присъстват петте мъже, които е обичала. Макар и твърде различни един от друг, всеки от тях повлиява върху нея и бъдещия й живот, сякаш пресъздавайки я отново. И отново - приоритетната тема на режисьора: митът за вечната любов...
Подготвях се за нов разговор с Льолуш - един от най-популярните и най-оспорваните кинематографисти на съвременна Франция, реализирал над 50 филма в кариерата си (предишната ми среща с него се състоя в Париж през пролетта на 1988 г.)…
Страхотни филми въпреки кризата
Победител е Майк Лий
Георги Ангелов
Вече отказвам да броя чуждестранните гости. Общо взето, с малки изключения, предварително обявените пристигат. Ако някои са възпрепятствани (тази година големите липсващи бяха Клод Льолуш, Вим Вендерс, Алексей Учител), то идват други, така че 270-те заявени гости са истински рекорд. Страшно ми се искаше този масиран чуждестранен десант, в който наред със звездни гости, автори, продуценти, дистрибутори, журналисти и критици, личеше и целият борд на Европейската филмова академия, да подкрепи с една подписка справедливите протести на българските кинаджии. Дори два пъти го предложих публично. Подписка имаше, но в защита на програма „Медия” от евентуално закриване.
Ценното на този фестивал е, че много от филмите предизвикват позитивни асоциации и размисли. Както, например, трите заглавия от поредицата „Кино и психоанализа”.
А ето и статистиката. На 15-я Международен София Филм Фест бяха показани общо 194 филма от 48 държави. От тях игралните филми бяха 109, пълнометражните документални 25, късометражните 60. До момента бяхме гледали 24 заглавия, а купените филми са 20, разбира се, засега. Всички филми бяха показани, с изключение на „Пина”. Причините са технически и в най-скоро време ще го видим на екран. Затова пък „филмите - изненада” бяха два – английският „Никога не ме оставяй” и испанският документален „Фламенко: Пътека на душата”. От 85-те филма, които участваха в класацията, 31 критици посочиха 52 заглавия, което е рекорден до този момент процент. След панорамите на Фелини, Антониони и Пазолини сега в рамките на фестивала черешка на тортата стана Панорамата на Лукино Висконти, но докато в първите три случая панорамите бяха пълни, сега липсваха: „Земята трепери”, „Натрапчивост”, „Бели нощи”, „Блуждаещите звезди на Голямата мечка” и най-вече „Залезът на боговете”. Все важни филми...
Този фестивал ще се запомни като триумфален за българското кино. „Подслон” на Драгомир Шолев заслужено спечели три награди: „Кодак” – за най-добър български филм, Наградата на публиката и Голямата награда в конкурса. За най-добър балкански филм бе посочен „Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов, а за най-добър документален филм - „Правилата на ергенския живот” на Тонислав Христов. Филмът е страхотен, но не е сериозно да го посочи една публика, предимно от приятели и доброжелатели, която едва ли е гледала друг филм от документалния конкурс. А селекцията беше перфектна.
И така първо преди резултатите нека припомним победителите през последните пет години. 2010 г. – „Бялата лента”; 2009 г. – „Три маймуни”; 2008 г. – „4 месеца, три седмици и 2 дни”; 2007 г. – „Обслужвах английския крал” и 2006 г. – „Стик № 3”.
За 2011-та година българската критика посочи за фаворит с 44 точки филмът на Майк Лий „Още една година”. Втори с 36 точки е „Мед”; трети с 34 точки е „Бютифул”; четвърти с 26 точки – „Поезия”; пети с 21 точки – „Изгнаници”, тоест, „Шантрапа”; шести с 18 точки - „Ако искам да свиря, аз свиря”; седми със 17 точки са „Подслон” и „Снежнобяло”; осми с 16 точки са „Морфин” и „Соната без думи”; девети с 15 точки са „Лична граматика” и „Цирк Колумбия”; десети с 12 точки – „Симфония на шума”. 11-ти е „Черен лебед” с 11 точки. В интерес на истината малцина от колегите успяха да видят своевременно филма…
НЕРАВНОДУШНАТА ПРИРОДА НА РЕЧНИЦИТЕ
„Английско-български речник на фото, кино и видео термини и дефиниции” на Емилия Стоева
Марин Дамянов
„Много от моите приятели ми станаха врагове, много от враговете ми станаха приятели и само равнодушните ми останаха верни” – казва полският писател Станислав Лец. Харесвам тази мисъл и често си я интерпретирам - както ми изнася. Бих могъл и така: „Много от любимите ми романи ми станаха досадни, много от книгите, които преди смятах за досадни, сега са ми любими, и само речниците, които винаги са ми били безразлични, ми останаха верни”. Минаха години, вече съм убеден, че човек трябва да “узрее”, за да ползва пълноценно речници и енциклопедии. Никой млад човек не обича речниците и енциклопедиите, но с годините разбрах, че от всички книги справочната литература е единствената, която си струва да трупаме вкъщи и да й дишаме праха. Всичко друго прочитаме един, два, пет или осем пъти и вече не ни трябва. Но не и речниците.
Чудя се на енергията и амбицията на д-р Емилия Стоева – че се е хванала с една толкова трудна и досадна работа! Речници се съставят много трудно, налага се безкрайно ровене и уточняване. Отгоре на всичко, думите понякога променят смисъла си – класическият пример е думата „демагог”, която е значела „водач на народа”, нещо като „педагог” – водача на децата, обаче за народа… Постепенно се оказало, че „водачите на народа” най-често лъжат хората и думата изменила смисъла си, както и хиляди други думи… (Извинете за баналния пример, но се надявам, че и някой студент ще прочете рецензията, а за него това ще е ново!)…
БЕРЛИНАЛЕ:
ПАРАДОКСИТЕ НА ДОБРОТО ФЕСТИВАЛНО КИНО
Калинка Стойновска
В десетдневния маратон на Берлинале, през купища от филми, подредени в стройни тематични програми - Oфициален конкурс, Панорама, Форум, Генерации, Перспективи на немското кино, Късометражна програма, Документално кино, Кулинарно кино, Поколения, Ретроспекция на Бергман, на немския актьор Армин Мюлер Щал - гости и журналисти дълбокомислено коментираха и класифицираха добрите и лошите, слабите и силните, естетските и безвкусните екранни превъплъщения. В крайна сметка фестивалът бе закрит с... ефектния, добър като направа и твърде банален като идея и сюжет психо екшън “Неидентифицирана самоличност” - от тези, които масовата публика харесва най-много. Копродукцията е на Германия, Великобритания и Франция и беше извън конкурса. Но представата за елитарност на самата фестивална институция сякаш рухна под напора на “якото” зрелищно кино. В ловката криминална интрига, шеметния ритъм и игривото намигане от екрана авторите на филма, начело с режисьора Жом Колет-Сера, най-малко се интересуват от мъчителни за гледане интелектуални игри и драми, многозначителни паузи и разтегнато, спряло време, характерни за доста от филмите на фестивала. Да се чуди човек - за пореден път - каква е природата на киното, какво е голямото кино и какво е въобще киното. В случая селекционерите на фестивала явно са проявили чувство за хумор – фестивалът си е фестивал, но след като няма шедьоври, в дебрите на които да потъваш, защо да не си напомним, че освен изкуство, киното е забава и развлечение, а шедьоврите в него винаги са били и сега си остават рядкост!..
Солотурн: Любов, смърт и лъжи
Людмила Дякова
До поредното си посещение тази година на 46-я Фестивал на швейцарския филм “Solothurner Filmtage” не се бях интересувала колко всъщност са филмовите фестивали в Швейцария. Домакините любезно ме информираха, че са дванадесет, между които фестивалите в Локарно, Нийон, Нюшател, Цюрих. В Женева те са три. Звучи доста респектиращо, но явно швейцарците могат да си го позволят, а фестивалът в Солотурн е като емблематична визия на всички тях и на случващото се в швейцарското кино. Затова и интересът към него от страна на публика и специалисти е толкова голям. Шанс е за мен, че като гост на този фестивал имам поглед към швейцарската кинематография през годините и следя нейното развитие.
Не мога да кажа, че сред филмите тази година се откроиха събития, но изненади имаше, кои положителни, кои с обратен знак...
ПЪРВИ И БЪЛГАРСКИ ЛИ Е „БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ”?
Петър Кърджилов
Първите филми в България биват заснети през 1903 г. (17 на брой). Дейността продължава през 1904 (21), 1905 (повече от дузина), 1907 (вероятно), 1908 и 1909. За година първа на българското кино обаче официално се приема 1910-а. Защото се допуска, че реализираните преди това кратки по метраж и времетраене черно бели и неми хроникално-документални филми са дело на чужденци (за по-голямата част от тях предположението е вярно), а и защото през 1910-а се появяват няколко заглавия, с които (така се твърди) бива положено началото на редовно филмопроизводство у нас.
Година първа си има и свой филм първи – „Българската армия”. Заглавието бива изтръгнато от прегръдките на половинвековната забрава от киноисторика Александър Александров, който през 1960 г. публикува в сп. „Киноизкуство” статията „50-годишнината на българското киноизкуство”. В нея той излага основните си тези относно първенството и националната принадлежност на филма, властващи и до днес в родната киноисторическа наука…
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 2 / 2011
|
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ Националният филмов център - 20 години самота - Разговор с Ирина Канушева / Антония Ковачева БЪЛГАРСКОТО ФИЛМОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ РАВНОСМЕТКА И ПЕРСПЕКТИВИ Разговор с продуцента Росица Вълканова - КЛАС ФИЛМ / Людмила Дякова ЮБИЛЕЙ Наско Тасев - мечтателят зад камерата - 80-годишен юбилей / Любомир Халачев ВЪВ ФОКУСА НА КРИТИКА "Love.net" - емоции / Катерина Ламбринова "Лора от сутрин до вечер" / Надежда Гюрова КИНОСЪБИТИЯ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ Порасна ли София Филм Фест? / Йордан Тодоров Прехвърляне на мостове - балканското кино / Ингеборг Братоева - Даракчиева |
С толкова много любов - Клод Льолуш / Олга Маркова Страхотни филми... класация на критиката / Георги Ангелов НОВИ КНИГИ Неравнодушната природа на речниците - „Английско-български речник на фото, кино и видео термини и дефиниции” на Емилия Стоева/ Марин Дамянов СВЕТОВЕН ЕКРАН ФЕСТИВАЛИ Берлинале 2011: Парадоксите на доброто фестивално кино / Калинка Стойновска Солотурн 2011: Любов, смърт и лъжи / Людмила Дякова НАШАТА ИСТОРИЯ Първи и български ли е "Българската армия"? / Петър Кърджилов СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ Слон / Пламена Велковска Кръг за двама / Ненко Генов SMS - отмъщение / Ненко Генов |
